Един от най-новите бизнеси  намира убежище в един от най-старите паметници на културата в страната. Става дума за първият мултиспорт клуб в България – Тотал спорт. Собственикът му Валентин Драгнев избира за негово местоположение не коя да е сграда, а един от бившите складове в така нареченото Тютюнево градче. За избора му спомага красивата архитектура и огромната площ, позволяваща изграждането на скуош корт. Независимо, че това е най-модерният спортен център у нас, старинната визия на сградата, в която се подвизава е запазена. Нещо повече – красивите деветдесетгодишни тухли са напълно разкрити. Днес има множество материали, имитиращи такива тухлени конструкции, защо да  използвам тези копия, при положение, че оригиналът е много по-красив. Вижте тези тухли, като порцеланови са, казва Валентин. Запазил съм и оригиналната бетонова конструкция на тавана. Няма смисъл да крием, че това е била една индустриална сграда.

Така Валентин Драгнев показва как модерното и старинното могат да се съчетаят, без да се нарушава културното наследство. Центърът представя добрият пример за конверсия.  Именно това е и причината Тотал спорт да бъде едно от ключовите места, които ще посети международното жури, оценяващо кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019г.

Спортният център е и единственият от всички някогашни тютюневи складове, който е изцяло зает и реконструиран. Цялата площ от 3000 кв. м е използваема.  

Какво се случва с останалите постройки? Една е частично заета от мебелен магазин, а останалите се рушат. Причините за това са много. Една от тях е проблемът с неясната собственост. Друга – спънки на предприемачи от страна на Министерството на културата. През 2008г. италианска компания закупува три от сградите и изготвя мащабен проект за реконструирането им, отговарящ на всички условия за запазването на културните паметници. Извършват се укрепления, за да се подготвят вътрешни събаряния.  Изработени са дори и гипсови елементи за реставриране на старинната орнаментика. Започват серия от проблеми, свързани с неточности в законите.  Месец преди официалното стартиране на проекта обаче се оказва, че  писмото, даващо зелена светлина на предприемача е невалидно. Така през 2010г. сградите се обявяват за продан и споделят съдбата на останалите тютюневи складове, които пустеят.

Скоро и на единствената работеща фабрика за тютюн  и предстои да бъде преместена в квартал Гагарин.

Валентин Драгнев споделя, че макар Тютюневото градче да изглежда глухо и пусто в момента, скоро може би ще се възроди. По неофициална информация има изготвени проекти за бъдещи инвестиции тук. Една от тях е за луксозен хотел. Дано само да не пречат на луди хора като мен да развиват идеите си точно на това място, допълва още той. Тъжното е, че непрестанно ни ограничават по някакъв начин. Например, без тук да има какъвто и да било активен трафик, въведоха синя зона и еднопосочно движение, което естествено създава проблеми при паркирането, било то на клиентите на спортния център или на близкия мебелен магазин.

Вальо изцяло подкрепя всички бъдещи конверсии и се надява, че скоро кварталът ще се развие.

Секс, наркотици и рокендрол – това в света се приема като клише, като начин на живот или като фраза, която крещиш в алкохолно опиянение из баровете след полунощ. Отделно, това бива и заглавието на една постановка, която се гордее с факта, че е сред най-играните на българска сцена. Снощното представление беше официалното пенсиониране на спектакъла, а играта наистина беше като за последно. Моноспектаклите носят една специфична сила. Диалогът с публиката превръща играта от измислица в нещо, за което да се замислиш. Какви са тези образи пред теб? Какво означават думите им? Бива ли животът да бъде толкова жесток и несправедлив? Всеки има своите страхове, а щом ги видиш изиграни пред десетки хора в лятното кино няма как да не се разчувстваш.
Асен Блатечки – реално няма какво повече да се каже по върпоса. Всички го обичат и има за какво. В постановката «Секс, наркотици и рокендрол» той се превъплащава в няколко образа – от клошаря, през секс телефонистката и рок идола, че чак до баровеца. Всеки със своите страхове и претенции. Всеки със своите зависимости и мирогледи. Ако бяхме създадени по подобие на Бог, то тогава сутрин нямаше да се събуждаме с препълнена кана кафе и сутрешните блокове по телевизията. Не, щяхме гордо да сложим ръце на хълбуците си с думите – цунами или земетресение да създам днес? А може и влакова катастрофа в Индия, че и без това са много. Рушим, а не градим. Отиваме на постановка без да знаем какво ще гледаме и на сърцераздирателната реч се заливаме от смях, просто защото погледът на актьора ни разсмива. Не разбираме думите му и после си тръгваме щастливи от пиесата, казвайки, че е била страхотна комедия. Той ще живее докато не умре – изречението с най-противоречива реакция от страна на публиката. Едната половина се разплакаха от смях, а другата, заради тежестта и болката в самите думи.
«Секс, наркотици и рокендрол» - тук също няма какво да бъде допълнено.  Фактът, че се играе толкова години на сцена говори предостатъчно сам по себе си. Класическите рок парчета, които я съпровождат през цялото време и публиката, която винаги знае тесктовете от първия до последния тон. Свободата да разбираш постановката, както се чувстваш и идеята, че рокендролът е навсякъде и наистина ще живее докато не умре.

За 16-ти пореден път в града под тепетата ще се проведе eдно от най-популярните и обичани културни събития в Пловдив - лятната кинофиеста ФИЛМОВИ НОЩИ ВЪВ ФИЛИПОПОЛИС. От 10-ти юли до 3-ти август в лятно кино “Орфей” ще бъдат реализирани  48 прожекции с начало 21.10 и 23.30 часа.

 В рамките на 24 дни можете да гледате премиери, любими фестивални хитове, световните киношедьоври, балкански комедии и най-обичаните заглавия на българското кино от последната година.

 В категорията ПРЕМИЕРИ може да видите няколко заглавия под звездите, които със сигурност ще направят летните нощи по-емоционални и различни.

“24 ВКУСА ОТ НЕАПОЛ” ще ви запознае с различните лица на малкия италианския град, по чиито живописни улички ще ви разведат местните жители.

 “ВЗЕМИ КРАСИВОТО С ТЕБ” е филм за духовното пътешествие по целия свят на Брайс Лемън и сестра му Алиса. От индианското племе Малеку и древните египтяни до съвременния свят, те осъзнават, че всеобщото търсене на щастие е това, което в крайна сметка ни обединява.

В “ДЖАПАНАР” 23-годишният Том сбъдва мечтата си, като изминава 12 000 мили с колелото си без карти и пътеводители.

 Лятото е време за любов! Не пропускайте адаптацията на прочутия роман на Мохамед Недали и най-гледан филм в Мароко за последните 5 години “ЛЮБОВ В МЕДИНАТА” - разказ за тайните страсти на бунтаря Тами.

В “ЛЮБОВ И ПОДОЗРЕНИЕ” пък с Робърт Патинсън, Джеймс Франко и Робърт Дауни-младши ще изживеете пет истории, които разкриват пълната палитра на любовта.

 “ХИЛЯДА ПЪТИ ЛЕКА НОЩ” е друго премиерно заглавие, където в главната роля на един от най-добрите военни фотографи в света е невероятната Жулиет Бинош.

 Рубриката ФЕСТИВАЛНИ ХИТОВЕ ще ви срещне с някои от най-интересните и харесвани от заглавия от последната година. Сега е моментът да гледате тазгодишният носител на „Оскар“ за чуждестранен филм - “ВЕЛИКАТА КРАСОТА”.

“ИВ СЕН ЛОРАН” е трогателен и вълнуващ поглед към ранния живот и творчество на гениалния дизайнер, а “КУТИЯ ЗА ХРАНА” ще ви направи свидетели на една любов в Мумбай, възникнала и живяна само чрез бележките в кутиите за храна.

 Ако сте пропуснали през март сега отново имате възможността да гледате скандалния филм на Ларс фон Триер “НИМФОМАНКА”. Филмът, който успява по невероятно дълбок, философски начин, да разкаже „поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина”.

 В “ПОСЛЕДЕН КВАРТЕТ” може да видите големия Филип Сиймур Хофман в една от последните му роли.  Райън Гослинг определено ще нагорещи още повече топлите летни нощи с филма “САМО БОГ ПРОЩАВА”, а “С ТРАБАНТ ИЗ АФРИКА” ще пропътувате 20 000 км в най-евтината кола на света през най-бедния континент. Това се казва пътешествие!

 Касата в лятно кино Орфей ще работи всяка вечер от 19.30 до 23.30 часа.

Цените на билетите са 5 лв за прожекциите от 21.10 часа, 4 лв за прожекциите от 23.30 часа и 3 лв за филмите от рубриките УДИ АЛЪН И БАЛКАНСКИ КОМЕДИИ.

Хората още щъкаха наляво надясно към 9 без 5, а в 9:00 Конюшните вече бяха претъпкани и всички с нетърпение очакваха на сцената да се появят виновниците за стълпотворението от хора. Обичайно заподозряният за пловдивчани Стефчо автографа не пропусна да впише в дебелата тетрадка Иван Лечев. Музикантът отново се появи с жена си, чиято подкрепа получава на концерти не за пръв път.
 За  читателите на Капана.Бг Иван Лечев сподели огромната си любов към Пловдив. Завърших в музикалното в града под тепетата и живях година и половина тук. Влюбен съм в него. Имам и роднини тук - чичо ми художникът Христо Стефанов е пловдивчанин.  Цялото семейство са хора на изкувството. Свирят, рисуват. Жена ми е актриса - пее, танцува, с нескрито вълнение разказва Иван. Двегодшният му син също показва признаци, че музиката му харесва. Нямам клип на телефона си, за да ви покажа как свири на играчка барабан.
Mузикантът в момента участва в пет проекта и се оформя една заетост на сцената, която го радва. Виждаме се, и дори да не е често, поне не си омръзваме. На сцената на Конюшните, Лечев си спомня с усмивка за красиви спомени. За в бъдеще и по-конкретно на есен, за проекта ФСБ симфония, ще очакваме студиен запис. Обичайните Заподозрени обичат работата си и това личи на сцената. Забаляват се помежду си и така забавляваха публиката.
  Според брилянтния китарист в България е малко неуместно да използваме думата турне. Така е, хората по света обикалят 120 града, ние тук се гъзарим с  по 3-4. Това е смешно, с усмивка споделя Лечев.
Емоциите се засилваха с всяко следващо парче. Токът си поигра със сцената като на моменти спираше и тръгваше, но положението беше овладяно.
На масите грейнаха свещички и атмосферата стана наистина романтична.

Вярвам, че когато свърши съзнателното мислене, идва подсъзнателното, което е истинското, сподели Росен Марковски

Галерия Pinacotheca Nikolov приканваше всеки с чаша розе и лека испанска музика да влезе вътре. Какво се случваше след прекрачването на прага? Експлозия на емоциите. Абстрактът е може би един от най-неразбраните стилове в рисуването. Някои го намират за проста драсканица с четката, докато за други е вулкан от историята на създателя. Росен Марковски излезе пред пловдивската публика с изложба на цикъла „Малките неща”, рисунки от цикъла „Фотографии с масло” и част от колекцията си на живописни платна с еротична тематика. Зад всяка една негова картина се крие история, чувства и спомени. Жените, които ще видите на платната са си реални личности, но не просто някоя любовница, а човек, който му е оставил впечатление или е наблюдавал достатъчно, за да овековечи в рамка. Абстракцията е най-чистото отразяване на това, което се случва вътре в тебе. Марковски го обясни така – ако тръгнеш да рисуваш целувка, можеш да нарисуваш анатомията с кожата, кокали, гънки, докато самата целувка е биотокова и най-искренно става, когато е със свободно движение на четката.  Експозицията няма крайна дата, но в следващите десет дена със сигурност може да намерите самия автор в галерията.
Росен Марковски може да се похвали с над 40 самостоятелни изложби, от които само пет в България през последните години. Няма смисъл да се правят изложби в България, обяснява той тази ситуация. Казва, че да направиш изложба е изключително скъпо удоволствие, като дори в най-малките галерии му излиза около 500 лева. Абстрактът, с който се занимава през последната година го карат да кани хора в тесен кръг, макар и по-рано да е искал да има по изложбите му някой, който да е по-известен. Промяната дължи на осъзнаването, че това, което прави не е за всеки. Марковски има изложби в Германия, Норвегия, Франция, Чехия и Унгария и макар там също да няма големи успехи споделя, че самите хора са настроени другояче към изкуството, че има общество, което се интересува специално от абстрактното изкуство.
С Христо работим отдавна и си остана традиция изложбите ми да са представени от него, коментира Марковски галерията, която е приютила изложбата му. Макар и чистата случайност да е там, намира за страхотен камерния ефект, който създава самото пространство, както сам се изрази – за малко хора, но потбрани.