Inspiring writers who wish to have a weekly meet up to sit down, shut up and work within a group setting of focused creative minds. One hour a week of working towards your creative masterpiece can bring you a lot closer to realizing you can write that blog, that short-story or even that book that sits there waiting to be written.
Sign up ASAP as only 11 spots are available or contact https://www.facebook.com/SashoAndreev for more details.
Meeting point - Tea House Plovdiv, Wednesday, 4th October @ 5:30pm

КОД ЧЕРВЕНО: ЛИТЕРАТУРА представя ТАНЯ ШАХОВА и драматургичния сборник "Едно, две, три".
Със (съ)участието на актрисите Боряна Братоева, Елена Кабасакалова и Ния Кръстева.

КОГА: 4 октомври/сряда/ 19 часа

КЪДЕ: U PARK Gallery /ул. "Отец Паисий" 24,Plovdiv, Bulgaria/

ВИЗИТКА НА АВТОРА:
Таня Шаxова е pодена в Cофия. Дебютиpа в киното като ученичка във филм на Геоpги Дюлгеpов. Завъpшва ВИTИЗ - актpиcа в клаcа на пpоф. Hиколай Люцканов и Маpгаpита Младенова.
В пъpвата тpупа на оcнователите на Tеатpална pаботилница Cфумато.

Cценаpиcт на pеализиpаните документални филми "Каpе" pеж. Aни Йотова, "A бяxме pицаpи" pеж. Oлег Ковачев, "Любовта е" pеж. Иван Tонев. Aвтоp на излъчените pадиопиеcи "Задушници", "Eдин ден, който пpомени живота ми", "Двайcет години по-къcно", "Eвгени и Жулиета", "Куxнята". Aвтоp на pеализиpаните театpални пиеcи "Eдно", "Две", "Tpи". Oт 2005 г. pаботи като pедактоp в телевизионни пpедавания. Aвтоp е на pомана "Геpманката".

ЗА КНИГАТА:
ПИЕСИТЕ НА ТАНЯ ШАХОВА са осмислени и овладени като структура творби, с изчистен диалог и дълбочина на персонажите. Автор с ярка индивидуалност, който изгражда с думи плътно театрално пространство. Много индивидуално, много различно, чувствително и иронично, простран­ство, пълно с въпроси и изненади.
Юрий Дачев

Преди време в разговор за сайта ни „въпреки.com" с Таня Шахова и съпруга й композитора Асен Аврамов тя сподели, че обича да пише пиеси по документален материал, защото я вълнуват личностите. Тя е великолепна актриса, но загърби тази изява, защото смята, че режисьорите искат да правят своя филм, своя спектакъл, а не нейния. И започна сама да пише. Най-важното послание на пиесите на Таня е, че ни повежда в пътешествие с поезията, не само като изкуство, но и в живота. Да тръгнем по този път, където ще срещнем Багряна, Дора Габе, изстраданите строфи на Ахматова, Цветаева, Манделщам и още, и още... Приемете нейното приключение и като свое.
Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов - „въпреки.com"

В епоха, която най-героично понася чуждото нещастие и посредственост, пиесите на Таня Шахова са спасително натоварващи. Защото не самото осъзнаване на околното безсмислие е трагично, а дългият ни живот с него. Когато един ден времето изяде (и) тази писателка - също като при геврека и дупката - обвивката ще отпадне, оставяйки ни съдържанието на една звънтяща драматургия.
Петър Стоянович

На 3 октомври от 18 часа в първо студио на Радио Пловдив ще се проведе среща с екипа на предаването „Великите европейци” по повод петата година от неговото начало.

Входът е свободен, въпросите са желателни, предвидените изненади за публиката – приятни.

Както се казва в някои по-артистични среди – цветя и бонбони не пием.

Благодаря и добре дошли!

Пламен Асенов

Какво е общото между Платон, Свети Августин Блажени, Данте Алигиери, Жана д Арк, Волфганг Амадеус Моцарт и Вацлав Хавел?

Нищо, освен че са деца на общия ни континент Европа, че с мисъл, слово или дело допринасят за развитието на европейския дух и възхода на човешката цивилизация.

Светът знае и помни не просто имената на тези велики хора. Светът, дори светът на глупаците, независимо съзнателно или не, носи в себе си тяхната стойност, тяхното качество. Без ненатрапчивото им, но постоянно присъствие, модерното общество не би имало компютри и интернет, космически кораби и квантова физика, не би разгадало човешкия геном и не би продължавало да дълбае пластовете божествена същност.

Ако приемем, че сме пеперуда, те са прашецът по крилете ни.

И, да, другото общо между тях е, че са – или предстои да станат, част от поредицата „Великите европейци”, реализирана в Радио Пловдив. Тя звучи също в предаването „По първи петли” на програма „Хоризонт” на БНР, както и в програмата на радио SBS, Мелбърн, за българската общност в Австралия.

„Великите европейци” е уникална в историята на българската журналистика и е плод на идеята, че на България ѝ трябва не втора епоха на Възраждане, както смятат някои, а първа епоха на Просвещение – особено по отношение на нашето голямо, но недобре познато европейско семейство.

Дотук, за пет години, в поредицата са представени над 250 радио портрета. През декември 2014 година тя получи годишната награда на Съюза на българските журналисти в раздела „Електронни медии – радио”, номинирана е за наградата „Сирак Скитник” на БНР.

През 2015 излезе и първа част от книгата „Великите европейци”, финансирана от КЦМ – Пловдив и Радио Пловдив. Освен адаптираните текстове, тя включва богат илюстративен материал и е впечатляваща като издателски продукт с артистичния графичен дизайн на художника Александър Гьошев.

Честно казано, не вярвам, че минаха цели пет години от старта на „Великите европейци”!

От друга страна – не вярвам, че минаха само пет години. Имам чувството, че покрай всекидневните ми срещи със страстите и величията на тези изумителни хора, преживях още поне три живота, които допълниха трите ми досегашни.

Най-красивото нещо, което ми се случва всеки ден покрай подготовката на поредния текст от „Великите европейци”, е, че за мен Европа, нейната история, култура, наука, политика, религия, общност и противоречия, величия и падения, се разгръщат вече не просто като голямо ветрило, както ми изглеждаше отначало.

Много повече е. Пред очите ми се подрежда огромен пъзел, чиито сегменти са сякаш живи и се движат, започват сами да търсят мястото си, да се напасват един към друг, да си сътрудничат или заговорничат един срещу друг в представянето на по-ясна и пълна картина на общия ни континент.

Пъзелът е безкраен, но целта не е да се нареди, а да се нарежда.

КАБ – Пловдив отличи победителите в архитектурния конкурс за изложбени модули за временни експозиции на открити обществени пространства

Като част от Архитектурен форум ПЛОВДИВ 2017 и предстоящото голямо събитие „Пловдив -  Европейска столица на културата 2019“, Камара на архитектите в България (КАБ) - Регионална колегия - Пловдив организира архитектурен конкурс на тема: "Елементи на градския дизайн - изложбени модули за временни експозиции на открити обществени пространства". Конкурсът се осъществи с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2017 година.

Обявяването и връчването на наградите се състоя на 2 октомври, по време на Вечерта на пловдивските архитекти и отбелязване на Световния ден на архитектурата, който Регионалната колегия на КАБ - Пловдив посрещна с изискано парти в двора на емблематичната къща - музей „Енчо Пиронков“ в сърцето на Стария град.

Как бе избрана темата на конкурса

Във връзка с културните събития, които целогодишно се провеждат в Пловдив, нараства необходимостта от поставяне на модули за временни експозиции на открити обществени пространства. В същото време има нужда от адекватно, естетическо и функционално ограждане и обезопасяване на терените с археологически разкопки и сгради в ремонт в центъра на Пловдив, обясняват мотивите на конкурса от КАБ – Пловдив. Изложбите на открито в Пловдив са елемент от градската култура, а археологическите обекти и архитектурните паметници са основна и непреходна негова гордост. Свързвайки тези два елемента в общ облик и дизайн ще се повиши популярността и ще се обогати неповторимата културна атмосфера на Пловдив, категорични са организаторите. Община Пловдив  пое ангажимента да финансира в рамките на 7000 лв. разработването в следващата фаза „Технически проект“ на първопремирания проект от  архитектурния конкурс „Елементи на градския дизайн – изложбени модули  за временни експозиции на открити обществени пространства“.

На церемонията бяха връчени три награди: първа – 3000 лв.; втора – 2000 лв. и трета – 1000 лв.  В журирането на конкурса взеха участие арх. Борислав Игнатов – председател на КАБ, Александър Държиков – зам.-кмет „Култура и туризъм“, арх. Юлияна Петрова – главен архитект на Пловдив, арх. Мария Стоянова – зам.-председател на КАБ – Пловдив, арх. Любо Георгиев, ръководител на екипа изготвящ Визия за София, арх. Григор Михов, собственик на Грим ЕКСПО, Красимир Ставрев – графичен дизайнер.

Наградени :

На Трето Място е проект 0901 с автори:

                 к.арх.Мария-Йоана Атанасова Недевска,

                 к.арх.Лиана Чавдарова Мандраджиева,

                 Стефано Олио

На Второ Място е проект 2017 с автор:

                 ланд.арх.Десислав Георгиев Евлогиев

На Първо Място е проект  1508 с автори:

                 арх.Николай Асенов Давидков,

                 арх.Петър Иванов Бубев,

                 Мариана Георгиева Давидкова- дизайнер,

                 арх.Росина Ясенова Шатърова,

                 арх.Ленко Григоров Григоров,

                 арх.Йоана Юриева Робева,

                 к.арх.Габриела Красимирова Василева,

                 к.арх.Никола Любенов Попов,

                 к. арх.Христо Йорданов Христов

Деветото международно биенале „Майстори на карикатурата“ с тема „Богатство и милостиня“ събра 97 автори с 260 творби, от  36 държави

В уютната атмосфера на Етнографския музей в Пловдив, миналата вечер се откри Деветото международно биенале „Майстори на карикатурата“, посветено на богатството и милостинята – тема на тазгодишното издание. Биеналето се провежда от 2001 г., през година. В неговото девето издание през 2017 г. се включиха 97 автори с 260 творби. Те са представители на 36 нации от Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка. Съгласно регламента, журито номинира за награди 20 карикатуристи. Петима удостои със званието „Майстор на карикатурата“, а останалите отличи с диплом. Организатори на биеналето са Регионален етнографски музей – Пловдив, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив и Дружество на пловдивските карикатуристи. Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив.

На официалното откриване, което премина в отлично настроение, с много хумор и в препълнена зала, приветствие към участниците и публиката поднесоха инж. Александър Държиков – заместник-кмет по култура и туризъм на Община Пловдив и членовете на журито доц. д-р Ангел Янков – директор на РЕМ – Пловдив, проф. д-р инж. Димитър Димитров – ректор на ВУАРР и Цочо Пеев – председател на Дружеството на пловдивските карикатуристи.

„Карикатурата е универсален „език“, който няма нужда от думи. Той обикновено си служи с послания, „облечени“ в хумор, които са разбираеми за всички по света. Участниците намират остроумни отговори по темата, а много от тях показват, че не само познават народните мъдрости, а предлагат и свой собствен прочит, с който да ги обогатят“ подчерта директорът на музея  доц. д-р Ангел Янков.  „Със специфичните си изразни средства те ни разкриват какво са богатството и милостинята за тях, показват различната ценностна система на заможния и на бедния човек, опитват се да отговорят на въпросите: трябва ли да имаш, за да дариш; кой печели повече от милостинята – този, който взема, или този, който дава. В крайна сметка се получи една пъстра мозайка от различни творчески хрумвания по зададената тема“ допълни още доц. Янков.

„Благодаря на всички автори, които се включиха. Пожелавам им здраве, много бъдещи успехи и вдъхновение. Със сигурност, животът им поднася ежедневно теми за творчество. Очакваме ги и на следващото 10-то юбилейно  биенале през 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата“ каза заместник-кметът Александър Държиков, който откри официално изложбата на номинираните и наградени карикатури.

„Не мога да скрия огромното си удовлетворение от  факта, че с всяко следващо биенале, този форум все повече се утвърждава като място за среща на различни култури, за развитие на нови идеи и авторски виждания. Гордея се, че  Пловдив има своето знаменце, своето специално място на световната карта на карикатуристите“ каза в приветствието си проф. д-р инж. Димитър Димитров, който съобщи и няколко новини. За първи път в историята на форума, вече е определена темата за следващото издание през 2019-та и тя е „Абсурди и рискове на културата“. Предвижда се отпечатването на юбилеен луксозен каталог, съдържащ най-добрите постижения от 10-те издания от 2001 г. до сега. За първи път на деветото биенале е предвидено организирано „закриване“ с тридневно шоу, в което ще вземат участие писатели, артисти, художници, музиканти, които ще демонстрират „скритите“ си таланти в области, които не са тяхна професия.

Петимата, които получиха Награди „Майстор на карикатурата“ 2017 са авторите: Валерий Дорошенко от Украйна, Якша Влахович от Сърбия, Аурел Щефан Александреску от Румъния, Сергей Семендяев от Украйна и Николай Георгиев – Кайо от България. Специалната награда на ректора на ВУАРР отиде при Чиореан Корнел – Марин от Румъния.

Всички номинирани и наградени творби са отпечатани в каталога на Деветото международно биенале „Майстори на карикатурата“, който може да бъде закупен на място в музея.

Дружеството на писателите – Пловдив, със съдействието на Народно читалище „Христо Г. Данов 1904“, организира литературно четене, посветено на Деня на поезията. Събитието е част от културния календар на Община Пловдив и ще се проведе на  3 октомври 2017 г. от 17:30 ч. в салона на читалището.

Това е второто от поредицата литературни четения, които се осъществяват по проекта „Писателите и Пловдив“. Публиката ще има възможност да чуе стихове от: Асен Димитров – Феликс, Бианка Габровска, Евгения Тагарева, Елеонора Барутчиева, Иванка Янкова, Йорданка Гецова, Любка Славова, Мариела Конова, Мария Болгурова, Тильо Тилев.

Разказът за вотивите е стар колкото света. Това е приказка за предметните изражения на хилядолетните човешки надежди, мечти, страхове, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за здраве на животните и плодородие.

Терминът вотиви се извежда от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава вричане, оброк. Народът ни ги е наричал оброци. Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на бог/божества. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божеството. От подобни традиции са останали само спомени и артефакти, които могат да се видят в различни музеи по света, но практиката все още е жива и днес. И като във всяка традиция, и в тази в хода на времето са настъпили различни промени и трасформации. Това ни подтикна да издирим вотивите в колекциите на българските музеи и да ги представим за първи път заедно пред широката публика.

В изложбата се представят вотиви от колекциите на Националния етнографски музей (НЕМ), Националния исторически музей (НИМ), Регионалните исторически музеи (РИМ) в Бургас, Габрово, Хасково, Шумен и Ямбол, Регионалния етнографски музей (РЕМ) – Пловдив, Етнографски музей – Варна, Историческите музеи в Малко Търново, Средец и Попово и Етнографския музей на открито „Етър”.

Изложбата е осъществена в рамките на проекта „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” на Българската академия на науките, финансиран от дарение на г-н Петър Манджуков.

Заповядайте на официалното откриване на изложбата в изложбената зала на Регионален етнографски музей – Пловдив на 3 октомври 2016 г. от 18.00 ч. Изложбата ще продължи до 12 ноември 2017 г.