1 октомври е 274-ият ден в годината според григорианския календар, но това съвсем не е изчерпателна информация за тази дата. Първият ден на десетия месец носи много поводи за празнуване не само по света, а и у нас. От Световен ден на музиката, през Ден на възрастните хора, празник на закрилата на Пресвета Богородица, Ден на вегетарианците до първи учебен ден за студентите - 1 октомври е празник на мнозина. Изберете си от приложения списък.

Международен ден на вегетарианството – Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците.

На 1 октомври се чества и Световният ден на архитектурата.

Световен ден за борба с хепатита – Определен от консорциум, в който влизат 15 организации от Европа и Близкия изток, за подкрепа на пациентите.

ЮНЕСКО – Световен ден на музиката (Отбелязва се от 1974 г. по решение на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО).

ООН – Международен ден на възрастните хора (от 1991 г.).

В България празниците днес са:

Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Обявен с Решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г.

Ден на Застрахователя – Обявен е за професионален празник през февруари 1996 г. с решение на Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи

Професионален празник на зенитно-ракетните войски – Отбелязва се от 1 октомври 1960 година, когато в Казахстанската степ български дивизион за първи път осъществява боен пуск на зенитна ракета

Ден на поезията

Празник на българските певци и музиканти – Обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел

Българската православна църква почита на 1 октомври Свети Йоан Кукузел. Ангелогласния – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение, бил истински извор на музиката.

Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир „Св. Атанасий”. Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира.

Преданието разказва, че Божията Майка му се явила на няколко пъти. При едно от чудните си видения Тя го възнаградила със златна монета в израз на признание за неговите необикновени музикални и певчески качества.Днес тази монета е прикачена към чудотворната икона на Света Богородица в манастира, наречена „Кукузелева“.

Там той създал своите безсмъртни произведения: „Полиелей на българката” (посветен на майка му), „Антиксантари”, „Голямото исо”, „Херувимска песен” и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо – невмено, наричано още „Кукузелево”, което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

Монахът музикант Йоан Кукузел е канонизиран за светец от Българската православна църква.

И не на последно място всяка година на 1 октомври се чества закрилата на Пресвета Богородица. Празникът Покров на пресвета Богородица възниква през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол.
Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви.
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други светци.

Пловдивските кукли се върнаха с голямата нагарда от Международен куклено-театрален фестивал за възрастни

Таня Грозданова

Журито на Международения куклено-театрален фестивал за възрастни ПИЕРО 2017 присъди на спектакъла „Дама Пика“ на Държавен куклен театър Пловдив Наградата GRAND PRIX за най-добър спектакъл, а режисьорът Веселка Кунчева получи Награда за режисура. Това е поредното заслужено признание за екипа и спектакъла - носител на Награда Пловдив за 2016-а година в категория "Театър" и на статуетката Икар 2017, отново за режисурата на Веселка Кунчева. „Дама Пика“ е поредната брилянтна постановка на Веселка Кунчева, след „Вграждане“, „Аз, Сизиф“ и "По ръба на небето".

Десетото юбилейно издание на фестивала се проведе от 24 до 29 септември Стара Загора. Девет постановки бяха включени в конкурсната програма на Фестивала ПИЕРО тази година. На церемония снощи в Кукления театър на Стара Загора, международното жури в състав: Светла Бенева – България, председател, Франк Бернхардт – Германия, Елена Ситар Цветко – Словения, Силва Бъчварова – България, Нелко Коларов – България, връчи наградите на отличените.

ПИЕРО 2017 бе силен, стилен, самобитен, стремителен, свеж, световен, съвършен – като селекция, организация, провеждане, атмосфера, дух и професионализъм, смятат участниците, организаторите и зрителите.  

Честито на наградените за признанието и усилията, за културния продукт от висока класа, който ни поднасят!

Френска селска торта, домашни еклери, наполеонки, френски макарони и много други изкушения се крият по пловдивските улици

Сезонът на диетите мина, а в прекрасния Пловдив се появяват все повече места, които предлагат вкусни и апетитни сладки предложения. Ръчно направени шоколадови бонбони, домашни торти, френски изкушения – всеки сладкиш се подава иззад лъскавата витрина и иска да бъде изяден.

Ако и вие сте почитатели на малките сладкарници, които ви карат да се върнете в детските си години и от сърце да се радвате на парче торта, значи сте попаднали на правилното място. Нямаме претенции, че ще бъдем напълно изчерпателни, тъй като вкусните слдкарски предложения в Пловдив са премного, но гидът на града ще ви разкрие най-любимите си места.

Няма как да не започнем с тоталните ни фаворити от Bebba Macarons. Може би вече са ви познати, тъй като сме писали за тях, но ако все още не сте опитали топящите се в устата френски сладкиши, които Маия прави, бързо поправете тази грешка! В сладкарницата можете да опитате и разкошни торти, но френските макарони не само са най-добрите в Пловдив, а вече са познат вкус на много посетители от различна точка на света.

Бележка от автора: Поръчайте си кафе. С него се поданся малък френски макарон, като специален комплимент към ароматната напитка. 

В нашите любими пловдивски сладкарници отреждаме специално място за едно заведение, чиито витрини излеждат като появили се от приказка. Това е Долче Фелини и ако се загледате по-дълго във вкусните изкушения, то може би ще се почувствате като Хензел или Гретел. Не се тревожете, никой няма да ви направи нищо лошо, освен да ви предложи малко калории, които определено си заслужават. Всичко, което може да опитате в Долче Фелини, се приготвя на място от майстори сладкари. Ще откриете изобилие от над сто десерта. Всичко е изящно подредено, тъй като домакините вярват в твърдението, че апетитът идва не само с яденото, но и с гледането...

Цялата статия четете в Lost in Plovdiv

Очаква се шестото издание на фестивала да привлече над 50 000 посетители

Таня Кънева

Капана Фест изпълни полека павираните улички в квартала. От ранната петъчна утрин участниците във фестивала тихо подреждат стоката си в новите шатри, които замениха познатите къщички от шперплат и дърво.

Освен цветните кашпи с каскадни петунии кварталът на творческите индустрии е украсен с вечнозелени иглолистни видове и дървета икебна на почти всяко кюше и малко площадче. Организаторите са се погрижили освен преместваемите химически тоалетни по улиците да има и подвижни умивалници, които са заредени с течен сапун и хартиени салфетки. От комуналната фирма са се погрижили и за повече кошове за боклук.        

В шарения лабиринт ще видите, че все повече са застъпени стоките направени от естествени материали – от бебешки дрешки от еко памук до картички и книгоразделители от дърво. Дори за котки се предлагат био бисквитки.

Цялата галерия и още от това, което се случва по улиците на любимия квартал вижте ТУК.