Светлана Куюмджива: Винаги са се държали резервирано при всички усилия от наша страна за реализацията на партньорски инициативи

Бизнес план не е изпращан на фондацията

Няма как да знаят дали техния проект за Културен Космос е одобрен от журито на фондацията, тъй като другата седмица предстои обявяване на резултатите от двете сесии на отворените покани, коментира арт директорът на Фондацията

„Ние не сме изненадани от тази реакция на Колектива Космос, защото те никога не са подхождали с доверие към екипа на фондацията от самото начало на работата ми за тази фондация. Винаги са се държали резервирано при всички усилия от наша страна за реализацията на партньорски инициативи. В този смисъл те никога не са се държали партньорски,“ – това коментира за Под тепето артистичният директор на Общинска фондация „Пловдив 2019“, по повод разпространеното становище на Колектив Кино Космос, че къса всякакви връзки с Фондацията и Общината.

Куюмджиева съобщи, че така наречения „бизнес план“ не е изпращан на фондацията. Бил е  презентиран накратко по време на среща. Никога не е бил и показван или обсъждан публично, за да могат да се чуят гласове дали той би бил ефективен за сградата там или не, разказа още тя.

Колектив Кино Космос са получили писмо от ОФ „Плводив 2019“, както и всички останали кандидати по втора и трета сесия, че другата седмица предстои обявяване на резултатите от двете сесии по отворените покани.  Това означава, че те няма как да знаят дали техния проект за „Културен Космос“ е одобрен от журито на фондацията или не, стана ясно още от коментара на арт директорът.

„При все, че нямат нито един реализиран собствен проект като колектив до този момент, те изтъкват претенцията и излизат с обвинения за липса на капацитет за реализацията на проекта ЕСК. А това са хора, които знаят най-малко за проекта ЕСК. И за всичките етапи през които минава неговата реализация. Няма да изтъквам факта че проектът е уникален и на практика това обвинение издиша максимално, тъй като в държавата няма организация, която да е правила ЕСК досега.“

Да използват политическите турболенции в този момент с нападки срещу екипа, който полага максимални усилия да осъществи проекта, въпреки всичко, е меко казано подривно и подло, смятат от Фондацията.

„Тук не става въпрос дали Колектива Кино Космос ще оттегли доверието си от фондацията или не. Въпросът е дали Фондацията би гласувала доверие на хора без никакъв опит в реализацията на културни проекти.

От тама нататък историята за спасяването на сградата, преките, участници в нея и дейността на кино Космос в периода, докато са били в сградата на киното всички, които се интересуват я знаят.   

Въпросът, за това дали сме им гласували доверие, въпреки всичко, ще остане без отговор защото сега проектът им ще бъде публикуван като оттеглен,“ заключи Светлана Куюмджиева.  

Селото с хубавите хора

Неделя: „Имаме си и две лисици, опитомени са вече, хранят се заедно с кучетата и котките“

Славена Шекерлетова

Село Лясково над Асеновград ме посреща с хубавите си хора. Чакат ме на центъра, за да разкажат за селото и за живота си. Тук въздухът е чист, местните също са някак по-добри и мили. Сигурно е от Родопите. В селото има една църква “Свето Архангел Михаил“ и повече от 10 параклиса.

Тук са снимани няколко български филма, сред които „Спомен за близначката“ с Невена Коканова и епизод от "На всеки километър" със Стефан Данаилов и Григор Вачков.

Селото се намира в северните склонове на Родопите, на около 800м. надморска височина, на 9 км. югозападно от Асеновград. Шосето минава покрай историческата забележителност „Асенова крепост”. А на 3 км. западно е Яврово - родното място на писателя Николай Хайтов.

Климатът в Лясково е превъзходен, особено през лятото. Ако в Пловдив е 40 градуса, то там е 32. Въздухът е чист. Землището е богато на много лековити билки. Срещат се почти всички дървесни видове. Фауната е много богата: бозайници, пернати и влечуги.

Най-голямото богатство на Лясково са неговите хора.

Ето какво ми казва Неделя Георгиева: „Прихождащите свикват с нас. Не може да отидете някъде, където има доброта и да се показва лошотия. Става едно превъзпитание на тия хора. И хора, които не искат да се пречупят стават единаци. Лясковлии ги отблъскват. Търсят си добротата, търсят си това, което е в тяхната душа".

Разказва, че някога вратите на къщите винаги са били отворени, а възрастните учили по-малките на труд, които задно с големите нижели тютюн. „Първо в едната къща ходихме да помагаме, после в другата. Ние специално Лясковлии още се поддържаме. Аз уча и моите деца и внуците ми, че хората трябва да се уважават“. Така разказва Неделя и добавя: „Красиво е, вода има много. Имаме си и две лисици, разхождат си се, опитомени са вече. Аз слагам храна и те ядат от храната с кучетата и с котките“.

Неделя спомена, че преди време над Лясково някой е искал да прави санаториум за болни от бронхиална астма, но това така и не се е случило.

Още малко от историята на селото, която разказват местните. През 15 век по време на потурчването на българите, от днешно Девинско Лясково, група семейства не пожелали да приемат новата мохамеданска религия, грабнали част от покъщнината си, и потеглили да търсят ново убежище. Сегашното землище на Лясково е било част от имотите на Бачковския  манастир, който дал разрешение и благословията си тези преселници, тук да построят своите къщи и да заживеят спокойно. С установяването си на това място, те нарекли местностите, с имената на местностите на старото село, изградили параклиси на същите светии.

Около 1800 година е построена църквата, а камбанарията е открита на 12 април 1897 год. Къде са извършвали религиозните ритуали дотогава не е известно. 1898 г. е построено сегашното училище. Дотогава децата са учили в стара сграда на същото място. Както в повечето села и тук сградата на училището и на читалището са пред рухване.

Местните сега имат сили да поддържат основно църквата. Посрещат и изпращат деца, внуци и любопитни туристи. А гледката каква да е, щом е родопска. Спира дъха - зелена и величествена. И всичко това, само на около 30 км от Пловдив.