Славена Шекерлетова

На 18 и 19 август Хвойна те кани на фестивал, за да научиш повече за старото училище и да подкрепиш кауза, която си струва

Не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност

Уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти

Кристияна Брънзалова учи Архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано. За дипломната си работа решава да избере Хвойна - мястото на нейните деди. Там силно я привлича сградата на училището, което всъщност се състои от три постройки, една от които е част от групов паметник на културата. Кристияна нарича връщането си в България кауза, защото то е свързано със спасяването на важни за мястото сгради и за оживяването на мястото. За нея е недопустимо отношението у нас към паметниците на културата и към архитектурните образци. За да разпространи идеята си, тя създава страница във фейсбук и организира фестивал в Хвойна на 18 и 19 август, който събира различни участници. Кристияна е наясно с това, че със средства, събрани от събитието няма да може да се възстановят сградите, но се надява да бъде обърнато нужното внимание към каузата ѝ и към проблемите с архитектурното наследство у нас.

Кристияна, защо избра твоята дипломна работа за Политехническия университет в Милано да бъде свързана с училището в Хвойна "Св. Св. Кирил и Методий"?

То е малко дълга история... Дипломната ми работа е към курса ми по "Интериорен дизайн и Презервация". Всички студенти трябваше да работим по две изоставени колонии в Италия, построени от Мусолини за Хитлеристката младеж, които се намират високо в планината близо до градчетата Монтемаджио и Ренесо. Бяхме разделени по групи и задачата ни беше да предложим нова функция на една от двете колонии. Първият семестър работех редом с колегите си, дори отидох, както беше по програма на оглед и замерване в двете сгради, но през цялото време идеята, че има една сграда в България, която има по- голям потенциал от тези две грамадни постройки на архитект Камило Нарди Греко не ме напускаше. Сградата, която не ми излизаше от ума, беше точно училището в село Хвойна.

За разлика от колониите в Италия, то не е изолирано и се намира в населено място, като в същото време е в прекрасната Родопа планина. Хем достъпът до него е лесен, хем си в планината. От туристическа гледна точка пък, мястото му е заобиколено от много забележителности като Асенова крепост, Белинташ, Чудните мостове и т.н., и в същото време през селото минава и частта на "Трансбалканският културен път" от Родопския ареал. Всичко това значи, че каквато и нова функция да се избере на сградата в бъдеще, шансът тя да бъде успешна е много висок.

Но може би не съм много коректна, говорейки за училището в единствено число, защото от дедите ни до нас са стигнали 3 училищни постройки- килийното училище, второто училище, което след това е използвано и за детска градина и новото училище. Няма да разкарвам много за историята на сградите, само ще кажа, че килийното училище заедно с църквата „Свети пророк Илия“ са групов паметник на културата от национално значение, а второто училище е на над 100 години. Пестя си историята, защото ако това пробуди у някой интерес, може да дойде на 19-ти август, събота от 10 часа в двора на училището, където ще разкажа по-подробно за историята на всяка една сграда.

От архитектурна точка сградите наистина са наситени със стойност и са на една прекрасна локация - високо в селото, озарена е от слънчевите лъчи през целия ден. Строени са с камък, което прави пребиваването вътре много приятно. Локация и сгради като слънце! Прекрасни празни платна, върху които някой да упражни фантазията си и да им вдъхне нов живот чрез нова функция!

Как те посрещнаха хората в селото и как приеха идеята ти?

Ами как - по родопски! Всеки човек от селото, начело с кмета - Атанас Губеров, помага с каквото може! С едни чистим сутрин от 9 часа училището, други ми показват снимки и ми разказват истории, а кметът се старае да откликне на всяка молба. Но най- силно усещам, че хората ме приемат, защото от една седмица съм плътно в Хвойна и съм сама, а няма ден, в който да не съм у някого на вечеря! Например, онзи ден бях на гости у семейство Семерджиеви и те ми показаха две снимки на прадядо ми Иван Брънзалов в и пред сградата на старото училище, заобиколен от учениците си. А днес, докато чистихме училището с доброволците, намерих и негова трудова книжка. Направо настръхнах! На земята, под купища книги и тетрадки разхвърляни от хулиганите, които системно рушат и съсипват интериора. Сърцето ми плаче, всеки път като вляза. Даже и имената на стената с дата са си оставили. Безумие!

Наричаш "Проектът Хвойна" кауза, в какво точно се състои твоята кауза?

Нещата са свързани- исках да намеря материали, с които да припомня на всички историята на селото, после да покажа какво съм открила и то да е толкова интересно, че да дойдат и външни хора, за да се съживи селцето поне за мъничко. Всичко започна с няколко архивни снимки на селото, които намерих в интернет. Реших да направя страница във фейсбук, където да споделя находките и да помоля хората да се разтърсят из собствените си колекции от снимки и заедно малко по малко да обрисуваме една картина на Хвойна през вековете. И изведнъж хората наистина започнаха да се свързват с мен. Пишеха, за да ме питат каква ми е идеята и да ми разказват историите си от времето, когато са учили в училището и да ми казват кой с какво може да ми бъде полезен, за да се навърже историята. Всеки, който пишеше, вече беше прегърнал идеята за инициативата и така малко по малко мълвата, че има едно момиче, което иска да напълни селото, макар и за ден-два, тръгна.

В какво състояние е училището и много средства ли са нужни, за да се ремонтира?

Въпреки опитите на рушителите да съсипят интериора, след като са счупили много от стъклата и са палили физкултурния салон, новото училище си стои, сякаш напук. Дори и няколкото теча на покрива и влагата няма да бъдат фатални за конструкцията още няколко години.

Старото училище има по-сериозен проблем. Има много голям теч, който е навлажнил и дървената подова конструкция и тя е поддала. Още една зима без да се вземат мерки и целият покрив ще се озове в сградата. Сградата и на старото и на по-новото училище, от конструктивна гледна точка са много здрави! Стените са направени предимно от камък, което значи, че няма падане! С малко внимание и любов, може да радва и нашите пра- пра- внуци!

Според мен не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност и вътре има предмети, които са свидетели на училищния процес от преди 100 години и те трябва да бъдат съхранени. Също така не малък фактор е и емоционалната връзка на хората от Хвойна! На снимката, на която е и дядо ми се вижда, че е имало деца, които са боси! Нямали са пари, но са имали огромно желание за знание! Разказвали са ми как децата и родителите им с раниците за училище и чували са носили пясък от реката за да се построи новото училище! Жаждата за знание е надделявала над всичко!

Подготвяш благотворителен фестивал "Камък върху камък ще остане" на 18 и 19 август, какво ще представлява събитието и кои са участниците?

Да, този фестивал ще е кулминацията на целия този труд!. На 18-ти и 19-ти ще има концерти в двора на училището, които ще започнат от 19 часа, а в събота от 10 часа отварят вратите на училището за да бъдат открити и експозициите вътре.

Участниците в концертите са самодейни хорове и групи по танци от района, както и групата към която танцувам и аз- "Нашенци" от Милано. Ще имаме и гайдари, с които се запознах на надсвирването в Гела, защото няма как да се веселим по родопски без да писне гайда. Имаме и звезда сред редовете на участниците- Здравко Мандаджиев. Той, както и всички други участници, абсолютно безвъзмездно ще ни повеселят.

Експозициите пък ще бъдат също много разнообразни. Един от участниците там съм и аз с дипломната ми работа за училището. Ще има още и художнички, експозиция на кадри от възстановка на родопска сватба, носии, предмети, архивните снимки които съм намерила и т.н. Ще започнем съботния ден с обиколка на трите училища, като разказваме историята на всяко едно от тях и ще  обърнем внимание на откритията ми, свързни с архитектурата им. След това ще има занимания за децата- старинни игри и арт работилница. Ще има и томбола с много подаръци, дарени от добри хора от Италия, както и надпревара за най- вкусна родопска гозба и автентично родопско хоро. А след концертите- народно веселие, за да се хванем ръка в ръка всички. Изобщо няма да скучаем!

Предполагам следиш проблемите с архитектурното наследство у нас, какво ти прави особено впечатление?

Най-силно впечатление ми прави бездействието на институците и държавата. Хората вече се разбуждат. Оглеждат се наоколо и вдигат поглед към рушащото се наследство. Има много граждански инициативи за опазване на застрашените сгради, някои безплодни, други не, но хората не спират да опитват. И аз самата затова се захванах. Трябва да се насочи общественото внимание към  този проблем, защото ние сме богати на архитектурни съкровища, но не правим нищо за съхранението им. Ако в Италия, когато една сграда стане на 100 години тя автоматично става архитектурен  паметник, то в България от доста години насам изобщо не се включват паметници към регистъра. Така например уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти. Време е да станем европейска държава, не само по локация, ами и по законодателство и спазване на законите.

Можеш ли да дадеш пример от Италия за това как там се грижат и какво правят с подобни сгради?

Ако се върнем отново към колониите на Мусолини за нацистката младеж, мога да дам пример със сградата на колонията в Ровенио. Тя е мястото където около 200 партизани са намерили смъртта си по време на съпротивата срещу режима. Въпреки че мястото е осеяно с кости и наситено с негативни емоции, италианските институции не спират да търсят начини да вдъхнат нов живот на сградата, защото тя е пример за италианска фашистка архитектура от 30-те.

Страница на Проектът Хвойна във Фейсбук

Страница на събитието „Камък върху камък ще остане“

Творците поискаха гаранции, че няма да бъдат излъгани и изхвърлени от дома си

Преобладаващото мнение в Дружеството на пловдивските художници е, че сградата не трябва да се бута

Румен Нечев: Излезем ли от тук, няма връщане

Иво Дернев

Гаранции, че няма да бъдат излъгани и изхвърлени от дома си след реконструкцията или евентуалното изграждане на нова галерия на Гладстон поискаха пловдивските художници на извънредно събрание на ДПХ вчера. Единодушно творците гласуваха „За”сключване на договор с общината за съвместна дейност, който да гарантира на Дружеството на пловдивските художници, че ще може да ползва безвъзмездно пространството за култура и след бъдещите строително-монтажни дейности там. Някои от участниците в срещата са „За” събарянето на сградата и изграждане на нова. Други са против бутането на галерията и „За” реконструкцията й. Те се притесняват, че при евентуалното ново строителство ще излезе археология, която ще забави процеса с години и през 2019-та ДПХ няма да има свое галерийно пространство. 

Председателят на Дружеството Снежана Фурнаджиева подчерта няколко пъти, че се е опитала да говори за сключване на договор с общинската администрация, но от там й отговорили, че нямало как юридически това да се осъществи преди самата реконструкция или евентуалното изцяло ново строителство. Това твърдял и адвокатът, с който тя работила. Значи не е никакъв адвокат. Може, разбира се. Има различни форми за подписване на такъв договор. Бъдете сигурни, че излезем ли от тук, няма връщане, заяви Румен Нечев. Мнението му съвпадна напълно с това на Жорж Трак, който също бе категоричен, че преди каквито и да е било строителни дейности на Гладстон, ДПХ трябва да има сключен договор с кметството, че бъдещата галерия ще продължи да се ползва от Дружеството.

В началото на събранието Снежана Фурнаджиева разказа в детайл как се е стигнало до тук. 45 години Дружеството е в тази зала. Тя е построена специално за него, като ангажимента на общината е да я обгрижва.  В момента състоянието на галерията е такова, че само ремонт на покрива няма да свърши работа. Всичко е амортизирано. Всичко е в дупки, зее и тече отвсякъде. След няколко посещения на място с кмета първо тръгнахме от идеята за ремонт, после минахме на цялостна реконструкция, разясни председателят на ДПХ.

До конкретната сума от 3,5 милиона лева за реконструкция на съществуващата сграда се е стигнало след подробен разчет от страна на администрацията. Това била и посоката, в която двете страни се фокусирали. Но настъпил обрат в казуса. Авторските права се оказали изненадващо в ръцете на арх. Тодор Абаджиев.

Появиха се хора, които искат да спънат това нещо.  Започна се офанзива от тяхна страна. Започна се извиване на ръце. Дори се заговори за съд. Авторът на сградата арх. Мерджанов ми се закле преди това, че няма да си даде авторските права, но ги е продал. Появи се и Ленко Григоров, който пусна писмо до Министерството на културата, че галерията била паметник на културата. Това бяха навързани действия- от едната страна промяната в собствеността на правата, а от друга искането сградата да бъде вписана като паметник на културата. Затова и ние минахме на ново задание. От реконструкция заговорихме за събаряне на сградата, дооформи картината Снежана Фурнаджиева.

Тя подчерта, че няма пълно доверие на управляващите, че след изграждането на нова сграда Дружеството ще се върне в нея, и затова се е стигнало до меморандум, подписан от всички групи в Общинския съвет, който дава сигурност на ДПХ, че новата сграда ще е в същите обеми и че ще бъде предоставена на художниците безвъзмездно.

Г-н Тотев ни каза ние да решим дали да се реконструира галерията с риск за съдебни битки с новите собственици на авторските права, или да се строи нова сграда. За г-н Тотев най-чистият вариант е събарянето, обясни пред колегите си Фурнаджиева. И допълни, че всеки момент ще се разбере дали галерията Е или НЕ Е паметник на културата, като очакванията са статутът й да не бъде променян от Министерството на културата. И на мен ми се иска да е реконструкция, но се притеснявам, че евентуално влизане в съд ще забави процеса и сградата няма да е готова до 2019г. Готови ли сме за битка в съд с арх. Абаджиев?, попита Снежана Фурнаджиева.

От думите й стана ясно, че ако се мине на вариант събаряне и строителство на нова сграда, време да архитектурен конкурс няма да има. Но ще има мини конкурс за идеен проект за сградата, който щял да върви паралелно със строителните дейности. Тя нееднократно подчерта, че има диалог с управляващите и конкретно с кмета и че има разбиране от тяхна страна относно това какви са нуждите и желанията на Дружеството.

Тук ще стигнем до археология. А това е много опасно. Ще влязат археолозите и ще останат на терена 2 години. Парите за залата ще отидат в археологическия музей, коментира евентуалния старт на ново строителство Жорж Трак.

В събранието като гост участва арх. Антоанета Топалова. Художниците се обърнаха към нея с въпрос относно легитимността на авторските права на арх. Мерджанов за сградата, тъй като той е работил към държавната МАШ Проект към момента на проектирането. Тя отговори, че правата са на проектанта. И допълни, че галерията е със статут на временна постройка, тъй като мястото е било предвидено за голямо кръгово кръстовище. И че временния й статут не означава, че тя няма архитектурни и конструктивни качества.

Румен Нечев и Жорж Трак поставиха въпроса с меморандума и гаранциите, които дава той. Този меморандум не е нищо. Той не ни гарантира юридически нищо. Нужен е договор, категорични бяха двамата творци. Не забравяйте, че ние не сме никакви тук. Ние сме просто едни наематели. За какви съдебни битки говорим въобще. За да останем тук е нужен договор върху въпросния меморандум. Ако трябва всички ще идем в общината, за да го заявим там, каза Румен Нечев. Нямам никакво доверие на хората, които работят в общината. Трябва да си гарантираме оставане в галерията, включи се и Вихра Григорова.

Така художниците взеха решение за подписването на договор, който да гарантира сигурност за Дружеството. Аз каквото можах- направих, каза Светлана Фурнаджиева и поиска друг да води разговори с администрацията в тази посока. Жорж Трак и Румен Нечев обаче подчертаха, че тя като председател на Дружеството е легитимният му представител. Ако трябва ще дойдем и ние, казаха двамата.

Така, с вчерашното събрание на ДПХ се разбра, че вътре в дружеството има напрежение, няма единно мнение по въпроса „За” или „Против” събарянето на сградата. Но има недоверие към администрацията. Каква ще е следващата стъпка от страна на кметството, тепърва ще разберем. Остава висящ и въпросът с присъствието на галерията на Гладстон в инфраструктурната карта на Пловдив в сакралната 2019г., тъй като времето изтича както дъжда през покрива на сградата.