Киносалоните Атикон в Пафос и Кино Космос в Пловдив споделят общи спомени и истории от миналото, както и бъдещи предизвикателства. Европейските столици на културата Пафос 2017 и Пловдив 2019 се срещат, с двете кина в сърцевината на тази среща , за да споделят историите на киносалоните, както и на самите градове, обследвайки перспективите, настоящата им съдба и бъдещите предизвикателства.
Европейската столица на културата предостави възможността и потенциала двете кина да бъдат повторно интегрирани в живота на своите градове, по различен начин. Виктор Янков, представител от Пловдив 2019, ще представи „Случая Космос – спасяването на кино Космос“, призната за най-добра практика в реформата на местното самоуправление от страна на Съвета на Европа. Френският художник Максим Бондю и френският / български куратор Емил Урумов ще представят изложбата „Цвета на Космоса“, която се състоя в киното през 2016 г.
Истории за две кина: „Цветът на Космоса“
Четвъртък, 16 ноември 2017 г. Атикон, Пафос, 19:00 часа. Вход свободен
Максим Бондю (артист, Франция), Емил Уурумов (куратор, Франция / България), Виктор Янков (Заместник-директор – Международни отношения Пловдив 2019)
Представянето и обсъждането ще се проведат на английски език.
Спонсор по гостоприемството: Ваканционно селище Алиатон
Линк към събитието ТУК.
Представяне на проекта „Цветът на космоса“
Построен през 1964 г. в Пловдив по време на периода на влияние от страна на Съветския съюз върху България като част от Източния блок, Кино Космос първоначално е известно като Кино Комсомол (Кино на Съюза на комунистическата младеж). Това за своето време е най-големият киносалон в България. След 1989 г. дейността намалява и накрая киното затваря врати през 1999 г. Това е било пространство с 35 години прожекция на филми и идеология и по този начин става своеобразно отражение на политическата и социална история на страната преди и след падането на Берлинската стена. Модернистичната и рационалистична сграда (архитект Любомир Шинков) изразява както монументалност, така и идея за бъдещето, съдържаща се в бившия източен блок.
Показана в самото кино след предварително представяне в художествено пространство в Женева (Швейцария), изложбата „La couleur du Cosmos“ {Цветът на Космоса} (2016 г.) е пътешествие, насочено към структурата и идеологията на Космоса. След мащабни проучвания на място през 2015 г., включващи семинар и публичен „призив за спомени“, насочени към жителите на града, Максим Бондю разработи серия от произведения на изкуството и специфични интервенции, които отразяват неговата линия на изследване. Практиката на френския артист често включва предположения въз основа на потвърдени данни в настоящето, минало или очаквано в бъдеще. Изработен от ре-конструкции и симулакра, неговата работа е покана да се хване този елемент на безмилостна несигурност, която е неразделна част от нашата реалност.
В тази изложба Максим Бондю, заедно с куратора Емил Урумов, се скита сред възможните образи на Космоса. В търсене на невидимото, той открива следи в няколко парченца боя, паднала от тавана, в паяжината в наводненото мазе, в програма, оцветена с мастило, а също и в опитите му да извади постоянния цвят на екрана, който да се окаже доминиращият цвят, постигнат чрез наслагване на всяка фотограма от всеки един от стотиците филми, показани по време на съществуването на киното. Той се старае да „дешифрира“ съществуващия разкъсан неонов знак на предната фасада, като намесва архива на счетоводната инвентаризация на киното, както и генетично модифицира цвете от вида „Космос“, за да бъде оцветен с “ Цвят на Космоса „.
Той работи с ИТ специалиста Джулиън Грифит, за да анализира филмите по алгоритъм, разработен за случая. След две седмици на изчисление сървърната мрежа показва референция # 282320, шестнадесетичен код, определящ цвят. Последващо прехвърлен на 35 мм кино филм и показан в цикъл, се установи, че е изключително трудно да се прожектира заради неговия тъмен нюанс.
Планира се предстояща публикация, вдъхновена от проекта и включваща „Операция Technicolor“, филмов сценарий – полу-фикция от Емил Урумов.
Изложбата беше открита като част от НОЩ / Пловдив 2016. Изработена от Фондация „Отворени изкуства“ благодарение на подкрепата на Френския Институт в България и Националния фонд за култура.