Нашият свят

21 век е безкрайно различен и интересен. Дали за добро или не, технологиите превзеха света ни се превърнаха в неразривна част от ежедневието ни. Разбира се, това оказа силно влияние и върху съвременните ценности и комуникацията по между ни. Все по-често комуникираме онлайн и все по-радко очи в очи.

Швейцарският художник Стефан Шмиц (Stephan Schmitz) реши да изрисува именно това – времето, в което живеем. Чрез своя талант той показва на публиката как вижда началото на 21-ви век. Хапливи, иронични, на моменти дори цинични, неговите рисунки показват света такъв, какъвто го вижда съвременният артист. Неговите концептуални творби са дълбоки и пълни със символи, които може би подминаваме ежедневно.

Ето 16 творби на швейцарецът, с които той изразява настроенията си към настоящето, в което живеем и върху които можем да помислим.

Виж ме

Бъдещето е предопределено

Невидимият човек

Недовършена работа

Съвременни отношения

Времето е пари

Романтична среща

Пътят към успеха

Хранителни науки

Човешкото лице на новините

Семеен живот

Интернет слава

Перфектната жена

Реалност

Пролетно почистване

Стефан Обрейков създава първото химическо предприятие в града под тепетата

Той инициира и финансира създаването на Търговската гимназия

Червеният пипер на сина му, Обрейко Обрейков, се ползва за произвеждането на екочервила в Америка

Синът утвърждава Международния панаир в Пловдив като такъв

Стефка Георгиева

Историята на рода Обрейкови, чието име носи една от пловдивските улици, започва извън града под тепетата. Фамилията идва от Клисура, като един от потомците е поборник в Априлското въстание през 1876 година. След Освобождението на България, част от рода се мести в Пловдив. С него идва и Стефан Обрейков, който подема редица инициативи в античния град и се стреми да внедри в Пловдив всички нововъведения, до които се е докоснал.

Стефан Обрейков завършва Търговската академия в Одеса, в която се смята, че го е изпратил негов работодател, за да може да организира ритмичното подаване на газ от Одеса до Бургас. Всичко, което Стефан е успял да спечели и спести от търговията в Одеса, инвестира в злато и руски държавни облигации. Връщайки се в България, той продава всичко и започва бизнес с недвижими имоти. От цялата инвестиция, обаче, остават 25 златни лъжици и 2 часовника, които в последствие са били конфискувани по време на национализацията. Стефан Обрейков пръв въвежда и модерното счетоводство у нас.

Той създава първото химическо предприятие – фабриката за първото синьо мастило в страната „Май“. За да бъде по-качествено производството, Стефан Обрейков изпратил, своята кумица да специализира в Чехия и да повиши нивото и качеството на работата във фабриката. С времето предприятието се разширило и увеличило производството си. Започнало производството на други цветове мастило, а в последствие черен туш, червен восък и лепило, като восъкът би предназначен предимно за износ за Франция, Италия и Португалия. И така се достига до момента, в който мастилото му е получило златен медал на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. Това е и самото начало на пловдивския Панаир, състояло се през август 1892 г. В него се включват  търговци и фирми от 24 страни.

През 1902 г. Стефан Обрейков е избран за подпредседател на пловдивската Търговско-индустриална камара, а между 1910 и 1912 г., и след това от 1919 до 1924 г. е неин председател.  Успоредно с това е член на всички търговски и индустриални организации на своето време. Още с встъпването си в длъжност на председателското място на Търговско-индустриалната камара се захваща с основаването на професионално училище.

Стефан Обрейков установява и изключително смущаващ факт – по негово мнение, голяма част от фирмените фалити се състояли заради неясното състояние им финансово състояние. По онова време, в България не е имало счетоводни предприятия, а подготвени кадри са липсвали и е било време да се създадат. Това е и една от причините той да дари значителна сума  и да инициира построяването на Търговската гимназия в Пловдив, където в последствие преподава френски език и счетоводство.

Пловдивчани и до днес се гордеят с красивата сграда на Националната търговска гимназия, но името на създателя на училището, обявен преди три години посмъртно за почетен гражданин на Пловдив, фигурира само на паметна плоча. Училищното настоятелство така и не взима решение гимназията да носи името на основателя си, който години наред я подпомага финансово, раздава стипендии на отличниците...

Цялата статия четете в Lostinplovdiv.com

Шест момчета от Града на тепетата се завръщат със сребърни медали на Откритото първенство на Азия по математика

Общо 19 медала отмъкнаха българските деца от "Азия оупън 2017-AIMO"

На Откритото първенство на Азия по математика, което се провежда в столицата на Малайзия - Куала Лумпур, младите български математици постигнаха грандиозен успех. Те се завръщат в родината с общо: 7 златни, 8 сребърни и 4 бронзови медала.

Шест от общо осемте сребърни медала са извоювани от пловдвски математически таланти. Ето ги и тях:

Иван Шилев - 6 кл. Пловдив

Александър Георгиев - 6 кл. Пловдив

Иван Николов - 6 кл. Пловдив

Петър Стаменов - 6 кл. Пловдив

Тодор Демиров - 5 кл. Пловдив

Петър Узунов - 4 кл. Пловдив

Общо 19 български ученици, от 3 до 12 клас, от София, Стара Загора, Пловдив, Бургас, Хасково и Добрич стигнаха до финала на престижния форум след квалификационните състезания - SASMO и "Математика без граници". Състезанието се проведе в Dewan Peperiksaan Universiti в Куала Лумпур върху 30 математически задачи за всеки клас, които участниците трябваше да решат за 120 минути.

За шампион на Азия оупън за 2017 г. на официалната церемония бе обявен седмокласникът от ПМГ "Гео Милев" в Стара Загора Теодор Живков Танков, който реши вярно 29 задачи и победи представителите на азиатския феномен Китай. Освен златния медал Теодор ще донесе в Стара Загора и купата за шампион на Азия, както и "Звездата на Азия" - награда, която получава най-добрия състезател на съответната страна-участник.

Старинни часовници, телефони, кърцалка и карта на НРБ красят коридорите на някога достолепната соц сграда

Таня Грозданова

Пловдивските железничари пазят старинни реликви в голямата бяла сграда до бетонния мост, където се намира местното поделение на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Два дни преди професионалния празник на железничаря, който се отбелязва всяка година през първия неделен ден на месец август, репортер на Под тепето гостува в някога достолепната постройка – образец на солидното социалистическо строителство.

Ясно личат размаха и мащабите, с които е направена  навремето, както и ясно личат следите от слабите усилия за поддръжката ѝ през последните години. Коридори с паяжини и аромат на многогодишен прах, ронещи се стълби и т.н. Но както е казал народът „хубавият кон и под скъсан чул си личи.“ Заради всичко това Пловдивското поделение на НКЖИ е достойно за истински музей.

Още на входа, точно над пропускателната барирера с чип карти, на очи се набива огромен часовник. На циферблата е изписано „Париж  1908 г.“, а кръгът е заобиколен от богато декорирани метални елементи.

Това е първият часовник на гара Змеево, обясняват домакините. Ако в затънтеното Змеево е имало такъв гаров часовник, то представете си какви са били по по-големите жп станции! Лошото на този е, че е оцеляла само кутията му, поглед отдолу ще ви разкрие дебели черни паяжини и стърчащи жици.

Какви други музейни реликви пазят жепейците под тепета може да видите ТУК.

Историята на храма "Св. Преображение Господне" е съвременна приказка за сговорна дружина и споделени средства

Най-новата православна църква на Пловдив чества своя празник днес

"Св. Преображение Господне" се намира кв. "Хан Крум" в пловдивският район „Тракия“. Допреди пет години в  най-големия квартал под тепетата, който като численост на населението сам по себе си би бил един от големите градове в България, нямаше православен храм.

На 6 август, тракийци отбелязват Храмовия му празник в денят, в който Църквата чества Светото Преображение Господне. Тази църква е сред малкото построени в демократичната история не само на град Пловдив, но и на цялата страна. Историята на тази църква е съвременна приказка за сговорна дружина и споделени средства.

Първата копка на храм в ж. к. Тракия е направена на 23 май 2011 г. от Негово Високопреосвещенство Пловдивският Митрополит Николай. На събитието присъстват архимандрит Арсений, свещеници от епархията, основният ктитор на храма Петър Манджуков, кметът на града Славчо Атанасов, районният кмет Гиньо Матев, кметът на район „Западен” Здравко Димитров и множество миряни от квартала и града. Уверението на  изпълнителите,  че до една година този Божи дом ще бъде построен, бе изпълнено.

Новият храм има две камбанарии и площ от 700 кв. м., която е съпоставима с размерите на митрополитския храм “Св. Марина” в Пловдив. Иконостасът е дело на майстори-дърворезбари от с. Момчиловци, Смолянска област. Иконите на иконостаса и Разпятието на Иисус Христос са били изписани от художника-реставратор Стоян Илиев Белев от гр. Велико Търново. Шестте камбани са закупени от дарителят Иван Димов Михайлов закупи 6 камбани.

На 9 юли 2012 г., в навечерието на празника Неделя на Всички светии, е отслужена Празнична вечерня, възглавена по покана на Пловдивския митрополит Николай от  Константийския епископ Антоний,  тогава викарий на   Западно- и Средноевропейския митрополит. Гости на духовното тържество са били Плевенският митрополит Игнатий, Величкият епископ Сионий, Агатоникийският епископ Борис, игумен на Бачковската света обител, Браницкият Епископ Григорий, игумен на Троянската света обител, архимандрит Дионисий и архимандрит Арсений. В края на вечерното богослужение епископ Антоний приветства епархийския митрополит Николай от името на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон и поздрави ктитора на храма  Петър Манджуков, основен дарител и спомоществувател за изграждането на този величествен храм в квартала.

На следващия ден Митрополит Николай отслужва и първата света Божествена Литургия в новоосветения храм в съслужение с гостите архиереи и свещеници от града и епархията. 

След края на тържественото богослужение Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай по решение на Пловдивския епархийски съвет отличи ктитора Петър Манджуков със звание „Архонт на Пловдивската митрополия” и орден “Св. ап. Ерм” - на името на покровителя на гр. Пловдив. Владиката връчва и грамоти на всички, които са подпомогнали за украсата на храма и около него, както и на областния управител Здравко Димитров, на кмета на града Иван Тотев,  на районния кмет Костадин Димитров. Общината и районното кметство създадоха парк край новоосветения храм. 

Грижите за благолепието на „Св. Преображение Господне” продължават и през следващата година. Паркът бе озеленен, бяха засадени 15 палми, а ктиторът Петър Манджуков достави от Италия детска площадка, която Пловдивският митрополит Николай освети на 1 юни 2013 г. - Денят на детето.  Всеки четвъртък в двора на храма се раздава топла храна за нуждаещите - над 300 порции.  

Витражът на южния вход на храма е поставен през юли 2013, като голяма част от стойността на неговата изработката е поета отново от дарители миряни.

Началото на изографисването на храма е дадено на 5 април 2016-а. Екип от художници-реставратори Росен Апостолов, Стоян Велев и Стоян Иванов  работи усърдно по вътрешното изписване. Още през миналата година са завършени куполът и южната страна на храма. Очаква се  през 2017 г. изографисването да завърши.