Архитекти са шокирани от това, което се случи с авторските права на знаковата сграда

Нека има нова сграда на ДПХ, но да се проведе архитектурен конкурс

Допускането на проектиране на инженеринг не би довело до нищо добро, защото там водещ е строителят

Във фондация Пловдив 2019 липсва архитект

Славена Шекерлетова

Кино Космос и сградата на дружеството на пловдивските художници в Пловдив на ул. „Гладстон“ са две от местата в града, чиято съдба предстои да бъде определена в най-скоро време. В понеделник художниците се събират, за да вземат решение искат ли нова сграда, както предлага общината или предпочитат старата, но в ремонтиран вид. Кино Космос е много болезнена тема, особено за архитектите и хората от колектив Кино Космос, които показаха на управляващите в Пловдив, че мястото може да съществува в сегашния си вид и да бъде център за култура и изкуства. След години обгрижване и отстояване на каузата, сега ключът за киното е в нечий джоб в общината и те са изолирани. Конкретно за проблемите, които са свързани с двете сгради разговаряме с Мария Стоянова, зам.-председател на Управителния съюз на Камарата на архитектите в България при Регионална колегия Пловдив.

Какво е вашето мнение за развитието на ситуацията с кино Космос? Както писа Под тепето преди време, авторските права за сградата на архитект Любомир Шинков са при архитектите Тодор Абаджиев, който беше главен проектант на зала Колодрума, и Георги Бакърджиев. Освен това колектив Космос, който създаде бизнес план за развитието на мястото и направи много за неговото оживяване е изолиран от общината...

Кино Космос присъства в нашите архитектурни форуми 3 години. Започна от 2012-та, когато проведохме конкурс, пак архитектурен, на който имахме 38 проекта - идеи за това какво може да се случи с киното. 2013 -та подкрепихме младежите, които излязоха с предложение да почистим киното и да покажем, че то може да съществува. Проведохме 13 акции и аз съм била от първата до последната. Това, което ме вълнуваше беше този ентусиазъм на младите колеги, на хората от квартала, на гражданите на Пловдив, които реагираха и се включиха в акциите по почистването. Благодарение на тази инициатива в голяма степен спечелихме и кандидатурата на Пловдив за ЕСК, защото председателят на журито бил участвал в подобна инициатива в Лондон и беше много впечатлен от това как едно гражданско общество може да застане и да се бори за спасението на една интересна и ценна сграда. 2014- те се проведе архитектурна работилница за естетизация на пространството пред киното, където се създаде чудесен изложбен модул. След това всичко заспа отново. С изключение на труда на Колектив Кино Космос, които продължиха с бизнес планове и опитите да оживят киното. Затова и съм шокирана от това, което се случва с тези авторски права. Събирахме се ръководството на Камарата на архитектите в Пловдив, за да обсъдим този казус. За съжаление Законът за авторското право е изключително неясен по отношение на архитектурната професия, защото авторското право в архитектурата е много по-различно от това за една книга, песен, художествено произведение.  Да, законово в момента в областта на архитектурата могат да се предоставят авторски права или да се откажеш от тях. В първия момент си помислих, че става дума за заигравка от страна на общината, защото по този начин те могат да избегнат архитектурен конкурс и конкурсното начало. В ЗОП има вратичка, че при жив автор на обекта, се възлага директно на него проекта, без да се прави конкурс. Двамата колеги, при които са сега авторските права за кино Космос, досега не са проявили интерес по отношение на всички тези акции, които сме правили… И точно това е жалкото, че от една идея да превърнем кино Космос в място за култура, то се превръща в терен за търговски сделки. Това е жалкото и не става въпрос за закона – да, той позволява да се предоставят авторски права. Става въпрос за морал и за отношението към тези хора, които толкова години  продължават безвъзмездно да отстояват една кауза и да не позволяват да се разруши киното. А неговият проблем беше покривът. Конструкцията е здрава, водили сме колеги конструктори, за да проверят това, проблемът са течовете от покрива, които съсипват интериора.

А как бихте коментирали предложението за събарянето на сградата на ДПХ на ул. „Гладстон“? Също така, там авторските права държат същите архитекти, както при кино Космос.

И там подозирам, че това е идеята за директно възлагане. Говори се за събаряне, за което също се замислих. Тук говоря лично като архитект, а не като представител на КАБ - добре, нека да има нова сграда, но всичко това да се случи след конкурс. Това е толкова знаково място. Ако тук ще се прави нещо ново, нека се направи с един архитектурен конкурс. Дори да няма такъв, до 2019 няма да може да се изпроектира и да се построи нова сграда. Към нас се обръщаше преди година Снежана Фурнаджиева за консултация за състоянието на сградата. Тя си е съвсем прилична и много хубава, и е абсолютно на мястото си. Би могло с един основен ремонт да се оправи, защото стъкленият покрив тече. Сградата е интересна, стои си модерна, също така пространството пред нея може да се облагороди и осъвремени и използва за експозиции.

Що се отнася до проектиране на инженеринг, тоест без архитектурен конкурс и тук вече говоря и като зам.-председсател на КАБ, е нещо, срещу което ние се борим. При тези случаи резултатите са възможно най-неприятните. Допускането на проектиране на инженеринг не би довело до нищо добро, защото там водещ е строителят, който си избира удобен проектант, който пък се подчинява на исканията на строителя за материали и визия. Защо да не е с конкурс? Относно сградата, също така имаше колеги, които предлагаха тя да получи статут на паметник на културата. Там по ул. „Гладстон“ има образци на архитектурата и заслужават да получат уважение.

Вслушвали ли са се някога управляващи във вашите професионални съвети и препоръки?

За съжаление липсва диалог
… Дори във фондация Пловдив 2019 няма архитект и това е учудващо за нас, защото те се занимават и с инфраструктурни обекти, които трябва да развиват до 2019-та.

Музиката като жена, пиано, контрабас, цигарен дим и вино в Контрабас

Славена Шекерлетова

В Пловдив местата, в които може да се слуша джаз не са много и едно от тях е бар Контрабас. Той се намира в Стария град, на една стръмна уличка до училище „Гео Милев“. Именно джазът и именно този бар вдъхновяват Анна Георгиева да направи първата си самостоятелна изложба там. Както се досещате в нейните картини звучи изцяло тази музика, както я нарича тя „нашата музика“.

„Избрах бар Контрабас, защото според мен подхожда точно на това, което съм рисувала. Тук атмосферата е джаз. Предложението дойде от приятелите от заведението, стана съвсем случайно. А картините са рисувани миналата година, с тях участвах в джаз фестивала в Банско“, разказва художничката.

Анна представя 9 малки работи и 5 големи формати графика като е използвала техниката висок печат.

Един от любимите ѝ джаз изпълнители е Хърби Ханкок, а страст ѝ е съвременният джаз. „Обичам да слушам такава музика, свързвам я с пианото, контрабаса, цигарен дим, вино, всичко в нея е вдъхновяващо. И показвам това - духът на музиката в картини“, казва още Анна.

Когато особено в Пловдив си говорим за съвременен джаз няма как да не се досетим за една от любимите ни изпълнителки на тази музика - Мирослава Кацарова. Ето какво казва тя: „Джазът е състояние на духа, пристъп на свобода, полет, едно от най-автентичните средства да откриваш и приемаш истини за себе си, смелост, игра, сигурен начин за бягство от провинциализма, одухотвореност, любов...”.

Ето това се случва сега в двора на Контрабас - две изкуства в едно, които създават атмосфера на свобода, любов и одухотвореност. Ако това е вашата атмосфера, вече знаете кое е мястото.

Танцьори от 9 държави си размениха подаръци за спомен от приключващия 23-ти Международен фолклорен фестивал

По време на срещата бе връчен „Почетен плакет  на Община Пловдив“ на Мария Кьосева по повод 25-годишнитата от създаването на ФА „Дилянка“ и 40 години творческа дейност

„Това, което най-много ми хареса в Пловдив е освен фестивала и самия град. Имахме два дни да го разгледаме. Единият ден беше отреден за културна програма, другият за разходка из големите търговски магазини, а в нашия град все още няма такива големи търговски обекти. Беше ни много интересен Римският стадион. Искаме да похвалим вашите организатори и нашият гид. Освен подаръците, които получихме сега, искаме да вземем и нашия гид в Черна гора“, казаха изпълнителите от там, които правят впечатление с високия си ръст. Мария Мароявич  е с височина 185 см. Тя и нейният партньор по танци Радоле Петрушич се пошегуваха, че в Черна Гора и бебета се раждат високи 120 см. „Такъв ген имаме в Черна гора“, споделят двамата гости на фестивала.

Бразилците казаха, че завинаги ще запомнят излизането си на сцената на Античния театър и многобройната радостна и танцуваща публика. С изцяло положителни отзиви са всички участници от 9-те държави.

В заседателната зала на Община Пловдив, заместник-кметът по култура и туризъм Александър Държиков връчи на всички ръководители на фолклорни групи,  подаръци от името на Община Пловдив за спомен от тазгодишното 23-то издание, чиято официална церемония по закриване и Гала-концерт ще се състоят събота вечер на Античния театър, с начало 20 часа.

В изданието през 2017 година, в Пловдив си дадоха среща представителни фолклорни състави от осем държави - Армения, Бразилия, Грузия, Испания, Йордания, Косово, Чили и Черна Гора. В програмата на фестивалните дни участие взеха и три пловдивски формации - Фолклорен ансамбъл„Дилянка“, Фолклорен ансамбъл „Седенчица“ и Детска танцувална школа „Тракия“.

Подаръчните комплекти, които гостите получиха от Общината включваха специално издаден двуезичен, луксозен албум с приветствие от кмета на Пловдив Иван Тотев към участниците, анотация за всеки от съставите, придружена с прекрасни фотографии от деня на откриването, сувенирни керамични чинии със знака на МФФ Пловдив 2017, фланелки с логото на Европейска столица на културата Пловдив 2019, туристически гидове и рекламни материали, дискове с филми за Пловдив, мускалчета „българска роза“, сувенири с български народни носии и други.

На свой ред, ръководителите на всяка от групите също връчиха подаръци от името на своята държава. Арменските гости поздравиха присъстващите танцьори, музиканти и журналисти с блестящо изпълнение на арменска фолклорна песен. Всички участници в срещата си направиха обща снимка за спомен на стълбите на Община Пловдив, каквато е традицията през тези 23 години.

По време на приятелската среща заместник-кметът Александър Държиков връчи „Почетен плакет  на Община Пловдив“ на Мария Кьосева – основател, художествен ръководител и хореограф на Фолклорен ансамбъл „Дилянка“ по повод 25-годишнината от създаването на състава и 40 години творческа дейност на Мария Кьосева. Специалният юбилеен концерт по този повод се състоя снощи на Античния театър, пред многобройна публика и нестихващи бурни аплодисменти на гости от страната и чужбина.

В Гала -концерта на закриването събота вечер, отново ще участват всички състави, които в рамките на престоя си в Пловдив имаха възможност да се запознаят със забележителностите на Пловдив и региона и създадоха много нови приятелства и контакти, както с българските си домакини, така и помежду си.

Две студентки по архитектура в Милано, родени в Пловдив са първите проявили интерес към конкурса

КАБ разчитат от общината да обърнат по-голямо внимание на проектите в градска среда

Архитектите поставят табели с имената на авторите на знакови сгради, първата е Дома на науката и техниката на ул. "Гладстон"1

Славена Шекерлетова

Камарата на архитектите в България, заедно с регионална колегия Пловдив за осми път провежда „Архитектурен форум Пловдив“. Като част от форума и във връзка с Пловдив 2019, КАБ РК Пловдив организира архитектурен конкурс „Елементи на градския дизайн - изложбени модули за временни експозиции на открити обществени пространства“. Конкурсът е включен в Културния календар на Пловдив за 2017 година. Предложения се събират до 25.09.2017.

Архитектите отбелязват, че основните изложбени площи, археологически обекти и архитектурни паметници са по и около главната улица на града, където потокът от хора е най-голям и изложбите, които се подреждат в това пространство предизвикват интереса и вниманието на мнозина. В тази връзка и с провеждането на „Пловдив - европейска столица на културата 2019“ нараства необходимостта да се появят модули за временни експозиции на открити обществени пространства. Такава нужда се появява и във връзка с непрекъснатата работа по археологически разкопки и ремонтно-реставрационни дейности по сградите в централната градска част, които трябва да бъдат  адекватно, естетическо и функционално оградени и обезопасени.

Обявяването и връчването на наградите от конкурса е планирано за 2 октомври от 19 часа по време на Вечерта на пловдивските архитекти в Стария град и отбелязването на Световния ден на архитектурата. За първа награда сумата е 3 000 лв., за втора - 2 000 лв., за трета - 1000 лв.
Регистрацията - тук.

Повече за конкурса и инициативите на КАБ разговаряме с Мария Стоянова, която е зам.-председател на Управителния съюз на Камарата на архитектите в България при Регионална колегия Пловдив.

Защо избрахте тази година конкурсът на КАБ да бъде за откритите пространства на Пловдив или конкретно за модули за временни експозиции на открити обществени пространства?

Водихме разговори с дирекция "Култура" в общината и ни казаха, че за тях е проблем, че стойките, които се използват сега не изглеждат добре. Ние също се сблъскваме непрекъснато с това, защото всяка година правим изложби и виждаме, че има чисто практични проблеми - трябва да ги пренасяш, подреждаш, застопоряваш. Има и особености в климата на Пловдив и заради ветровете есента сме имали големи трудности с подреждането на нашите изложби. Също така съществуващото състояние на стойките не отговаря на средата, в която се разполагат и въобще те нямат връзка с модерното виждане.

Все още е доста рано, но има ли вече запитвания за конкурса?

Има две момичета от Милано, които са пловдивчанки и са се обадили да попитат за конкурса, дали могат да участват. Те са студентки 5 курс там, учат Архитектура. Радваме се, че информацията се разпространи толкова бързо в медиите. За всички тези модули много разчитаме на ентусиазма на младите колеги, за да може те да не стоят и да чиракуват само в бюрата, а и да имат възможност да развинтят фантазията си.

Срещате ли подкрепа от общината?

Водим разговори със заместник-кмета по култура г-н Александър Държиков за поемане на ангажимент за изпълнение на първопремираните проекти. Проблемът е, че всичко което сме правили до сега остава просто като едно събитие в гилдията и се обръща малко внимание от страна на общината, а направеното е ценно и може да бъде използвано като принос към града.

Разкажете ни повече за Вашата инициатива за поставянето на табели с имената на авторите на знакови за Пловдив сгради?

Това е третият модул от нашия архитектурен форум тази година. Смятаме, че много от тези сгради трябва да излязат от анонимност и трябва да се знае кои са техните автори и коя година са построени. Сега сме подготвили и вероятно до края на другата седмица ще бъде монтирана табела на сградата на Дома на техниката. Като пилотен проект сме я подготвили изцяло с финансиране на КАБ. Автор на сградата е арх. Милчо Сапунджиев и арх. Кольо Колев с голям колектив около тях, разбира се, но те са основните проектанти.  Искаме да обсъдим и с общината и да се направи подбор на още сгради. Засега имаме намерение да поставим табели на Дома на младоженците и на Дома на новороденото, изключително интересни са кино Космос изложбената зала на ДПХ на ул. „Гладстон“. Това са сгради, които заслужават уважение, въпреки че до голяма степен са амортизирани и са правени вътрешни промени.