Фестивалът се превърна в комерсиално чудовище

Артисти, творци и хора с идеи, които се трудят неуморно в квартала, бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе.

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде

Стефка Георгиева

Чудото на Насимо и доброто графити наследство, което оставя в Капана едноименният фестивал. С това ви запознах по-рано днес. Нещо стойностно, с което организаторите на събитието, приключило преди няколко дни, наистина могат да се гордеят. Същото се отнася и за участието на страхотните Kan Wakan на една от сцените. Страхотно! Но с добрите думи за Капана Фест дотук.

Това е текст от първо лице, защото не искам да ангажирам никого с личното си мнение, но не мога да се сдържа да не споделя. Имате пълното право да се съгласите с мен или да не го направите, но една чудесна идея, каквато бе Капана фест в своето първо издание, се превърна в надпиване в градска среда и нещо като селски панаир, който трябва да мине за арт.

Самият квартал Капана е чудесна инициатива, която събра на обща площ десетки малки бизнеси, които се опитват да стимулират развитието на занаятчийството и културата в центъра на Пловдив, да плащат данъци и такси на общината и не на последно място- да изкарват прехраната вече на стотици, работещи в района. Всеки от собствениците и наемателите се старае да проправи път за собствените си идеи, без значение колко успешно е реализирането. Важно е желанието за развитие, което всички проявяват. Но важно е и друго- общото желание тази градска зона да бъде различна, да е място със собствен дух. Връщайки се назад във времето, първото издание на Капана фест допълни по много приятен и лек начин цялата идея за оживление на артистичния квартал, помагайки на артистите да достигнат до по-голяма аудитория. И изведнъж всичко приключи.

Петото издание на фестивала свърши само преди дни и ми се иска да изкрещя: „Капана не е Капана фест!“ Идеята за артистичен фестивал се изроди в комерсиално чудовище, чиято цел пое коренно противоположна посока от тази, която бе зададена в началото. Артистите, творците и хората с идеи, които се трудят неуморно в квартала, буквално бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе. Пред магазин на пловдивски бранд за тениски, се продаваха тениски. Пред заведение, чиято идея е да популяризира уиски културата и да обогатява посетителите си, без да ги напива като идиоти, се предлагаше уиски. Пред кафетерия, която пече кафето си на място и изкушава с вкус и аромат, предлагаха безплатно инстантно кафе. Пред бирария, която е специализирана в предлагането на занаятчийска бира, предлагаха продукти на роден бирен гигант. Сериозно ли?! Събитието, което обещаваше да подаде ръка и да обедини хората в квартала, премаза труда на десетки. Извинете ме, ако съм груба, обаче Капана не е Капана фест и дано никога не стане! Ако фестивалът се провежда общо 6 дни в годината, обитателите на квартала са тук целогодишно и това омаскаряване и „плюене“ на чуждия труд не просто е възмутително, а искрено потресаващо.

Капана фест се превърна в почти селски пазар с една разлика – не се предлагат китайски стоки и пластмасови играчки за по левче, а труда на други артисти, които търсят поле за изява. Разбира се, в организирането на занаятчийски базари няма нищо лошо, напротив – даже е похвално. Само че цялото събитие реши вместо да подкрепя родните занаятчии, да трупа бърза печалба, без да се съобрази с когото и да било. Каква е финансовата полза на участниците в базара – не се знае. Избиха ли си разходите по наеми на къщички, пътни и нощувки – също. Разговарях с много посетители на фестивала от близо и далече, и ужасно малка част от тях споделиха, че са тук заради артистите.

„От София съм. Пуснах си отпуска, за да дойда още в петък. Идея си нямам кои банди свирят на сцената! А пиенето си го купих от нон стопа, тука са се олели с цените.“ Това ми разказа момче, на около 25 години, пред един от денонощните магазини в квартала, докато се редяхме на опашка за цигари в късната вечер. Междувременно, оглеждайки се наоколо, през около 25-30 минути се засичахме с едни и същи лица, с които се въртяхме в кръг, защото нямаше свободно място, на което да се изправиш, камо ли да седнеш.

И тук ми изскача един въпрос в главата… Според разпоредбите на Община Пловдив е забранена продажбата и консумацията на алкохол в градска среда, върху общинска земя, т.е. можете да си купите, каквото поискате, бутилирано и затворено, и спокойно да си го изпиете вкъщи. Не можеш да продаваш алкохол на улицата, но се появиха 5 или 6 улични бара, които разливаха шотове, уиски и водки на поразия. Ето го и въпроса – как се случва това и точно колкото души трябваше да си затворят очите? Иска ми се да отговоря, но не мога…

Докато съм на темата за алкохола, баровете и заведенията, се сещам и за друго. Данъчни проверки окупираха няколко от баровете в квартала. Някои отнесоха актове, оправдани ако е имало нарушения, други ще обжалват глобите, които са им наложили. Никой, обаче, не тръгна да проверява търговците по външните барове и. Както пише Джордж Оруел във „Фермата на животните“: „Всички сме равни, но някои са по-равни от другите.“

Капана фест се превърна от събиране на артисти и занаятчии, в улично поркане и гонене на бърза и лесна печалба за сметка на уважение, морал и достойнство. В Капана работим, но на Капана фест можете да си купите всичко. Търговия на дребно с душите на хора, които взимат участие с надежда за успех, но биват изтласкани на паркинг и натъпкани като кокошки в курник. Няма да се учудя ако на потенциалното есенно издание на Капана фест ще трябва да си купя въздух, защото кислородът определено не достигаше.

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде. Заради такива псевдо артистични мероприятия, АРТ стана мръсна дума. Кварталът ще живее и без фестивал, но щеше ли да има силно посещаван Капана фест ако името му бе друго и не се провеждаше по тесните павирани улици? Не е ли фестивалът в тази си му форма едно препродаване на усилията на всички онези десетки хора, които работят и инвестират именно за превръщането на Капана в една различна, немасова градска зона, място с дух и сърце, биещо в различен ритъм от този на мейнстрийма? Не се ли търгува така с една емблема на Пловдив, какъвто без съмнение е квартал Капана? Питам се просто…  Хайде, пребъдвайте със здраве, пък дано хората се позамислят…

П.С. Редно е да уточня за тези, които не знаят, че редакцията на медията, в която работя, се помещава именно в Капана, а под нея се намира едно от най-известните заведения в квартала- "Котка и Мишка", пред чийто бар в рамките на Капана Фест имаше дълги опашки от много клиенти. Това е личното ми мнение, което не се ангажира с това на издателите на Под тепето. Те са готови да дадат трибуна и на други мнения по темата.

„Мистерията на българските гласове“ и Лиса Джерард подгряха за концерта си утре вечер в Пловдив с изумителен спектакъл в препълнената зала „България“. Публиката екзалтирано аплодираше всяко от изпълненията, изправи се на крака неколкократно и слушаше притихнало и с възхита продължилия повече от два часа концерт.

След края на събитието Лиса Джерард сподели, че хората в залата са били невероятни и тя е усетила огромната им любов и енергия. Всеки от музикантите, който беше на сцената снощи, имаше същото усещане за изумителното взаимодействие между артистите и публиката. 

Едно от най-честите определения, изразено от присъствалите на концерта в социалните мрежи днес, е „извънземен“. Това събитие наистина се отличава не само със изключителната енергия, която всеки в залата усети, но и с мащаба си – по отношение на множеството чуждестранни участници, многолики артисти и изпълнители, които са част от новия албум на „Мистерията на българските гласове“, както и по отношение на звученето на музиката, което е надхвърлило всички географски граници и има потенциала да спечели публиката навсякъде. И в основата на всичко това е българският фолклор, който от вчера има нови ревностни почитатели.

Настоящият проект на „Мистерията на българските гласове“ се случва благодарение на Шуберт Мюзик Пъблишинг и в частност на безпределната отдаденост на изпълнителния продуцент и управител на компанията за България – Бояна Бункова, която е двигател на целия процес от самото начало. Музиката е дело на композитора Петър Дундаков, който е успял да събере минало, настояще и бъдеще в такава прекрасна хармония, така че да отвори нови пространства и да привлече нова публика. В някои от композициите съавтори са самата Лиса и ирландският пианист Джулс Максуел.

„Мистерията на българските гласове“ с Лиса Джерард на една сцена, невероятното присъствие на SkilleR, Дейвид Кукерман, Себастиян Флаиг, Джулс Максуел, Христина Белева, Петър Миланов, Костадин Генчев, Тони Рикев и Софийската филхармония трябва да се преживее.

Концертът ще се случи и утре на Античния театър в Пловдив, където все още има места. Някои от хората в публиката снощи споделиха, че ще отидат и на второто събитие, за да изпитат същото необяснимо вълнение, което миналата вечер обхвана всички присъстващи в залата.

В Античния театър програмата отново ще бъде разделена условно на три части. В първата „Мистерията на българските гласове“ ще изпълни новите си самостоятелни песни от предстоящия албум, след това публиката ще посрещне Лиса Джерард за нейните авторски песни от репертоара на Dead Can Dance, за да се стигне накрая до кулминацията, а именно – общите изпълнения на Лиса и българските певици, които са нейно вдъхновение от над 30 години.

Синергията между изпълнителите на сцената и искреното удоволствие, с което те пееха, свиреха и си партнираха снощи, можеше да се долови лесно от всеки гост в зала „България“ - явление, което рядко може да се наблюдава в такъв завършен и неподправен вид.

Билетите за Античния театър утре са в продажба в мрежата на Eventim в цялата страна, както и в OMV, THE MALL, Книжарници Ориндж, Офис 1, Билетен център на НДК, Технополис, Български пощи, както и на касата на Главната улица в Пловдив.

Реставрират на място части от запазената фреска

Антични стенописи с поразително пъстри цветове бяха разкрити при археологическите дейности на най-важния обект в Пловдив- Епископската базилика на Древния Филипопол. Запазените фрагменти от фреската се намират близо до входа на гигантската раннохристиянска църква, върху градеж от най-ранния й период. Реставратори работят върху стенописите на място.

Изумително ярки тонове. Това е фреска от античния период на Епископската базилика. Нарисуваните фрагменти са фонови, без конкретни изображения. Сякаш имитират мрамор. Цветовете са добре запазени, коментира на място ръководителят на реставрационния екип, работещ върху мозайките и стенописите в Епископската Базилика- Елена Кантарева. Античната фреска е и поредното безценно историческо сведение, което дава археологическият обект в сърцето на Пловдив.

Припомняме, че в рамките на археологическите разкопки миналата година,  в северния кораб на  останките от раннохристиянската църква бе открит изключително красив и добре запазен фрагмент от средновековен стенопис.  Смята се, че стенната иконография е изображение на Св. Петър и се предполага, че е от 13-14 век.  Намерени бяха два живописни слоя, като всеки от тях е изпълнен вероятно от Константинополски майстор. Много  прецизна и виртуозна работа. Което доказва, че църквата е била от огромна важност и в древността, а и през Средновековието.

Вижте състоянието на Дома на пловдивските художници (ГАЛЕРИЯ)

Залата не е виждала основен ремонт от създаването си през 1975-а

Желанията за имота на „Гладстон“ 32 – събаряне, ремонт, претенции за авторски права и искане за обявяването й като архитектурен паметник   

Счупени стъкла на арката към небето, петна от влага по стените, липсващи светлинни тела, падаща мазилка отвътре и по фасадата, мухлясал параван, стърчащи жици, ръжда, неизползваеми от години помещения и кофи по пода …

Така изглежда днес Домът на пловдивските художници. Сградата на ул.“Гладстон“ № 32, която от години стопанисва Дружеството под тепетата може да е виждала стотици майстори на четката, но не и такива, които да я въртят като баданарка.   

Дружеството на пловдивските художници, основано през 1990 г., е сдружение с идеална и нестопанска цел. Една от основните му задачи е да популяризира творчеството на своите членове. Дружеството е приемник на Групата на пловдивските художници - СБХ и понастоящем обединява над 400 творци на регионален принцип. През 1911 г., по време на Великденските празници, се устройва изложба на пловдивските художници Симеон Велков, Григор Савов и Атанас Овчаров. Тя преминава с успех и насърчава Григор Савов да организира нова изложба през 1912 г., в която са поканени всички художници от Южна България. Този първи куратор издига идеята за създаване на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др.През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници. Характерен възход е отбелязан в началото на 60-те години с идването на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Енчо Пиронков, Христо Стефанов.

Членовете на Дружеството работят в областта на различните визуални изкуства, като ДПХ е най-голямото творческо сдружение в Пловдив и най-голямото извънстолично творческо сдружение на художници. То се помещава в сграда на ул. "Гладстон" 32.

Образецът на социалистическото строителство, според административните книжа, се води с временен статут. Дали заради това, от построяването й през 1975 година до ден днешен не й е правен основен ремонт?!

През последните години, откакто се заговори за Европейска столица на Културата за сградата и нейното състояние се изписа и изговори много. Изложбената зала на Дружеството е включена в списъка на Общината за реконструкция и преустройство заради проявите, които ще се проведат там през 2019 година. Управата на града определи първоначално 1,5 млн. лв. за реконструкция, после разчетите и проектът на ДПХ показаха, че са необходими 3.5 млн. лева. Сега милион от тези пари трябва да дойде от държавния бюджет. Припомняме, че се очаква МС да отпусне 16 млн. лева за подготовката на проекта Пловдив 2019, а парите трябва да тръгнат към Града на тепетата утре – сряда, 7 юни, след поредно решение на правителството.  

Интересен е фактът, че във внесените за гласуване в МС и МК инфраструктурни проекти е записано просто „галерия“, не Галерията на ДПХ или Галерията на „Гладстон“ 32.  Така администрацията се подсигурява в случай, че от НИНКН одобрят искането за обявяване на сградата за архитектурен паметник на социалистическото строителство, което бе входирано то група архитекти миналия месец. Другата застраховка на управата е срещу появилите се претенции за авторство на сградата от проектант.  

Междувременно през миналата седмица кметът Иван Тотев коментира, че има вероятност да се пристъпи към бутане на галерията, а на нейно място ще бъде построена нова, може и на друго място. Като аргумент за събарянето й от общината изтъкват изживения живот на конструкцията.

Така неясните варианти са: събаряне, ремонт, претенции за авторски права и искане за обявяването й като архитектурен паметник . Има едно голямо „Но“- времето до 2019 година продължава да препуска и за по-голямата част от вариантите, то е безвъзвратно загубено.

Докато общината реши какво прави и изчака всички институции да си изкажат становищата, вътре картините ще са все по-малко за сметка на кофите, мухъла, изтърбушените мебели, ронещите се стени, ръжда и прах…

Майсторите на четката от Града на художинците нямат читав дом, докога?