Артистите от двете столици на културата за 2019-та се срещат след броени дни

Музиканти от италианския град Матера, с който делим престижната Европейска столица на културата през 2019-та година, пристигат след броени дни в града под тепетата. Смесеният хор „Кантори Матерани“ ще гостува на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив, който дава официалното си начало на 10-ти юни и обещава богата програма. Освен, че италианската група ще вземе участие във фестивала, за гостите на Пловдив вече има подготвена програма, която ще запознае посетителите със забележителностите на града и италианската нотка в архитектурата, дели на Пиетро Монтани.

Над 50 участници от общо 8 състава ще представят на пловдивската публика интересна програма, допълнена със специални представления. Откриването на Международния фестивал на камерната музика ще направят Дора и Анастас Славчеви, познати като дуо Славчеви. Те ще изпълнян творби, специално посветени и написани за 40-годишнината на дуета. На 11-ти юни, италианските гости ще представят свята специално подбрана програма за Пловдив.

Участници от Италия, Австрия, Украйна, Америка, Швейцария и Турция ще радват любителите на класиката както с добре познати произведения, така и с нечувани все още от българската публика шедьоври.

Международен фестивал на камерната музика ще се проведе от 10 до 17 юни включително в Етнографски музей в Пловдив. Началото на всеки от концертите е точно в 20:00 часа, а пълната програма можете да видите тук: https://chamberfestivalplovdiv.com

На снимката: Сирачета в колиба край Батак. Илюстрация към книгата на Робърт Джаспър Мор „Under the Balkans. Notes of a visit to the district of Philippopolis in 1876“, London, 1877

Оказа се, че в Пловдив вечността трае твърде кратко

Владимир Балчев

Пожарите след Априлското въстание през 1876 г. оставили хиляди сираци без дом. Децата живеели в колиби край разрушените селища. Когато вестта за тях достигнала до САЩ, благотворителните дружество започнали да събират пари. Така  на Данов хълм (Сахаттепе) били построени две сгради за сираците. За това амери­канско дарение се загово­рило отново през 1910 г., защото по някакъв мисте­риозен начин постройките станали собственост на един български офицер.

Сирачета от околните разорени селища по улиците на Пловдив. Гравюра  от списание „L'Univers illustré“, 1877 г.

Първото пловдивско сиропиталище било построено през 1878 г. Средствата били събрани от местните благотворителни дружества. През 1895 г. Елисаве­та Пулиева от Карлово завещала огромната за онова време сума от 40 000 златни ле­ва. С тези пари в Пловдив трябвало да се изгради нов дом за сираци.  Няма сведения какво е станало с парите на Елисавета Пулие­ва – знае се само, че на нейно име не е открит фонд в местна банка.  Известни са единствено няколко документа в архивите на Министерс­твото на народното прос­вещение.

Паметно е дарението на хаджи Гьока Павлов. В днешната градинка до Джумая  джамия той притежавал представителния хотел „България" с 16 стаи, 8 магазина и голям двор върху площ от близо 700 кв. метра. За­вещанието е от 2 март 1905 г., нотариалният акт е с №257 от 25 юни 1914 г. На 5 декември 1924 г. към този имот се прибавили още 43 кв. метра магазинна площ, подарени от Димитър Барос и Михаил Тодоров. Безценен капитал, дарен „за вечни времена" да подпомага издръжката на сираците. Само че у нас никой не дава шанс на благородството да същес­твува вечно. Прочутият хотел „България“ бе съборен през 1960 г.

Прочутият хотел „България“ на хаджи Гьока Павлов дни преди неговото разрушаване, 1960 г.

Няма помен и от мно­гобройните дарителски фондове, които до 1947 г.  подпомагали издръжката на сиропиталището. На Българска земе­делска и кооперативна банка били поверени фондовете „Харалампи Пет­ров", „Димитър Кондодимо и Мария Василиу Кондодимо”, „Михаил и Ана Стоицеви", „Хаджи Ми­хаил Дяков", „Павел Калпакчиев" „Димитър Ко­жухаров” и още десетина други. След 1947 г. те са ликвидирани като ненуж­ни. Единствено трупаният в продължение на 20 годи­ни фонд за строителство на нова сграда отива по предназначение.

На 6 де­кември 1924 г. с нотари­ален акт № 133 Стефан Харитов подарил единственото си богатс­тво - своя собствен дом на ул. „Княз Александър“. Дарителят категорично заявил волята си - приходите от имота да слу­жат за издръжка на сиропиталището. Занапред и завинаги. Така било до 1949 г., когато било решено, че в държа­вата на работниците и селяните не може да има частна благотвори­телност. По същия начин била погазена и волята на Харалампи Петров, дългогодишен служител в пощата. Тъй като нямал свои де­ца, Петров дал всичко на сираците. Нотариалният акт за дарение е от 11 декември 1924 г., вписан под № 138. Отбелязано е точно и ясно: дарява се за вечни времена.

Една от последните фотографии на хаджи Гьока Павлов

Същите думи четем и в нотариален акт № 52 от 9 май 1924 г. Става дума за двуетажна къща с половин декар двор в началото на ул. „Бетховен". Това е домът на Еле­на Странска.  Елена била съпруга на Стефан Странски, един от най-богатите българи в края на XIX в. След смъртта на мъжа си, Елена се омъжила за режисьора Радул Канели. След смъртта на Канели вдовицата завещала всичко на сиропиталището. Сега на това място се издига висока кооперация.

Сиропиталището в Пловдив. Репродукция от сп. “Светлина”, 1905 г.

Днес нищо не напомня за благодетелите и тяхното дарение. Имоти, посветени на пловдивските сирачета уж за вечни времена, а то се оказа, че в Пловдив вечността трае твърде кратко.

Първото сиропиталище в Пловдив

Къщата на Стефан Харитов се намира в началото на ул. „Княз Александър“ в близост до Централния площад

Археолозите са попаднали на над 40 гроба от Зрялото Средновековие

Едно от телата е открито в нетипична за християнските обичаи позиция

Стефка Георгиева

Пловдив не спира да ни изненадва с неочаквани археологически и исторически разкрития. Откритие след откритие се нижат като броеница в града под тепетата, а нова находка изумява не само жителите на квартал „Каменица“, но и археолозите, които работят на обекта. Малък некропол се появи на ул. „Осъм“ 11, които оформя интересен триъгълник между себе си, Малката и Голямата базилики. По темата се свързахме с археолог Елена Божинова, която ни разказа повече за работата и разкритията, които се провеждат по обекта.

Работата на „Осъм“ 11 е започнала преди около 10-тина дни, а откритието е абсолютно изненадващо и неочаквано. Малък некропол от Зрялото Средновековие, края на 12 и началото на 13-ти век, се появи пред очите на екипа, който работи на място. До момента са разкрити около 40 гроба, а трупополагането е традиционни за християнските обичаи. Ръцете са свити в лактите, а дланите са положени върху корема. Изключение прави само един от гробовете, който се оказва повече от интересен. Тялото е положено в поза ембрион, свито с колене към гърдите, абсолютно нетипично за християнските традиции, а догадките тепърва започват. Археолог Божинова сподели, че до момента екипът има две предположения. Първото от тях е, че погребаният човек е криминално проявен и поради тази причина е положен в тази поза. Второто предположение е, че човекът е бил болен, получавал е гърчове и поради тази причина ставаме свидетели на нота нетипично трупополагане. „Случаят не е уникален, но се среща изключително рядко. Предстои да дадем останките на специалист антрополог, който да ни даде повече информация за това. И да се обърнем към литературата, разбира се“, заяви Божинова.

Самият некропол е беден на накити. Открити са само малки обеци, принадлежали на деца. Макар археолозите да не са открили много бижута, се натъкнаха на нещо далеч по-интересно.

Два каменни зида се появиха на парцела, по който работи цял екип специалисти. Зидовете също са от Средновековието, а единият от тях вече прикова погледите. Той е изграден от квадри – добре обработени каменни блокове и към момента се предполага, че е част от значима за времето си сграда. Не е ясно, обаче, дали обектът на „Осъм“ 11 е бил част от укрепения град или се е намирал извън него. Божинова хвърли светлина върху обектите в съседство, за които има информация. В близост има проучени парцели, които говорят за работилници и жилищни квартали. На югозапад от „Осъм 11“, пък е имало производствен квартал.

Тепърва предстои обстойно проучване и навлизане в дълбочина на обекта. Очаква се достигане на останки от Римския период, който винаги пробужда огромен интерес. „Да се надяваме, че времето е пощадило археологията, която се намира на обекта“, заяви на финала археологът.

Концертът на Античния театър на 8 юни е за почитатели на различни жанрове

Навремето зад изявата на „Мистерията на българските гласове” застана цялата държава с бюджетните си средства, с една идея и една цел  - да съхрани и развие уникално българското и да го покаже у нас и по света. Днес това го прави един човек - Бояна Бункова. Бояна работи едновременно в адвокатска кантора в Сан Франциско, САЩ, и е управител на Шуберт Мюзик Пъблишинг ООД - българското подразделение на международната компания Schubert Music Publishing. Представителството на австрийската компания майка тя създава през 2004 г. след като Андреас Шуберт и предлага партньорство в продуцентската компания. 

Още преди 13 години Андреас Шуберт пита Бояна какво правят българските гласове. Преди той често е пътувал до Шри Ланка с авиокомпания „Балкан“ и в самолета винаги звучали песни на „Мистерията“, останали незабравими за него. През годините чуждестранните и колеги също я питали ще направи ли нещо с „Мистерията“.  Тя се замислила, още повече, че хорът нямал нов репертоар от 20 години. Стремежът към новото и новината е в кръвта и – Бояна е дъщеря на Иван Бунков, главният редактор на кърджалийския вестник „Нов Живот“. 

„Идеята ми беше да създадем репертоар, насочен към ново поколение слушатели. Поради тази причина исках да привлека ново поколение композитори. Така през 2014 г. в проекта се включи композиторът Петър Дундаков, който стана и музикален продуцент на албума“, обяснява адвокатката. „А връзката с Лиса Джерард дойде чрез немския ми колега Ерик Бъртън, който при търсенето на чужди композитори попадна на Джулс Максуел от Северна Ирландия, който беше участвал като кийбордист и съавтор в два албума на Dead Can Dance и така познаваше Лиса. Той ни разказа, че тя е голям почитател на хора и че след като ги е гледала на живо на концерт в Лондон през 1994 г. се вдъхновява и написва една от най-емблематичните си песни – The Host of Seraphim. През декември 2015 г. Джулс записа с Лиса 6 композиции, от които ние одобрихме 4. Бяхме получили песни и от поп композитори от Германия, филмов композитор от Лос Анджелис и др. Спряхме се единствено на песните на Джулс и Лиса, защото даваха възможност за колаборация, Петър Дундаков успя да добави български елементи и да ги приобщи към звученето на хора. Според мен Петър, с новите си произведения за хора, успя да „прочете“ фолклора по нов начин и да се доближи до по-младото поколение и като цяло до по-широк кръг слушатели“, смята Бояна.

Всъщност на концерта на Античния театър в Пловдив на 8 юни ще звучат произведения за почитатели на различни жанрове. След представянето на новия албум на „Мистерията на българските гласове", Лиса Джерард ще изпее известни произведения от репертоара на Dead Can Dance и от филма „Гладиатор“, заради музиката, на който тя взе „Златен глобус“. Третата част на концерта са композициите, колаборация между Лиса и „Мистерията на българските гласове". 

На 8 юни ще чуем и немските перкусионисти Дейвид Кукерман и Себастиан Флаиг, китарата на Петър Миланов, гъдулката на Христина Белева, шампионът по бийтбокс SkilleR и изпълнители от Софийска филхармония. 

Билетите са в продажба в мрежата на Eventim в цялата страна, в Билетен център Пловдив, както и в OMV, Книжарници Ориндж, Офис 1, Технополис, Български пощи.