Катя Тончева участва в Пролетния панаир на занаятите на Малката главна

Портрети на български революционери забеляза наш репортер на Пролетния панаир на занаятите, който се провежда на Малката главна. Техният създател е Катя Тончева от Димитровград, която за първи път е гост на града ни.

Катя се занимава с вълна от вече пет – шест години. Слабост са й вълнени играчки, макети на животни и портрети. Техниката, която използва се нарича сухо пластене и се извършва посредством специални игли, чиито зъбчета оплитат самата нишка на вълната така, че я изкарват от другата страна на платът, който служи за основа.

На принципа на рисуването е. Когато някой ме пита как ги правя, отговарям точно това. Важно е снимката да е в близък план. После я скицирам и почвам да работя, обяснява Катя.

Първият революционен портрет, който е създала някога е бил на капитан Петко и е бил по поръчка. От там е решила да пробва и с други знаменити българи. За направата на една такава картина е нужно от 2-3 дена до седмица, според сложността и наситеността на присъстващите елементи.

Смеем да твърдим, че се получават доста успешно, а доказателство за това е интересът, който изработките й предизвикват сред минувачите.

Челюсти: Акули плуват под паважа

Къщата на ужасите затисна майстор

Арт инсталации провокират в квартала на творческите индустрии

Таня Грозданова

„Днес в Капана е ОПАСНО!! ВСИЧКИ СЪРФИСТИ ДА ВНИМАВАТ ПОЯВИХА СЕ АКУЛИ!!“ – това написа в социалната мрежа Пламен Иванов. Верно, е има акули. Перките на цели три се подават над паважа на улица „Златарска“ и зловещо кръжат около издигната над канализационната шахта човешка ръка.  Той явно се опитва да си намери помощ, и вече хората се опитват да му погнат, разказва Пламен на мястото, а и ние го виждаме.

Виждаме също така, че и много хора подминават, все едно че млад мъж рита възрасна жена на спирка…

Някак странно е днес в Капана. До нас има труп, разказва сервитьорка на колежката си от съседната улица, докато пушат по цигара.

Заради „трупа“ ремонтните дейности в квартала  днес ще са в застой, шеговито подхвърля Пламен.

Кой е той ли? Млад, усмихнат, креативен, това е Пламен Иванов от Театъра на огъня и сенките. Участник и двигател в проекта ЛИЦА/FACES/CARAS, който се реализира в рамките на проект „Капана – квартал на творческите индустрии“ от програмата на Пловдив Европейска столица на културата 2019 и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Пловдив 2019”.

Тук (на ъгъла на ул.“Алцеко“ и „Хр. Дюкмеджиев“) има един човек, който се е захванал да ремонтира нещо по сградата, но тя взела, че му паднала на главата и той чака някой да му помогне, разказва Пламен, докато минувачите щракат „трупа“.

Ама репортерът пак не вижда някои да се притичва на помощ… После си го обяснява с легендата, че в Пловдив и в частност в Капана, всеки разбира от изкуство.

„Всъщност се опитваме постоянно да накараме хората да се замислят. Ето например, минават по улицата, имат си еднодневните си задачки и изведнъж … някой има нужда от помощ. Много се радвам и се забавлявам. Какво правя – създавам дадената инсталация и прекарвам около нея половин-един час, виждам хората как реагират и след това променям нещо. Идеята е да намериш точния подход към публиката защото тя навсякъде е различна.

Искаме да разчупим още повече Капана и хората в него да се усмихват още повече и да се радваме всички, добавя Пламен преди да се отправи към следващото място за арт провокация. Питам го къде е и какво да очакваме, а той отвръща просто – тайна. Все пак целта е да задържим изкуството в Капана и да го търсим там, разбира се. 

Междувременно разбитата оранжерия и портретите на Че изчезнаха мистериозно.

Очаквайте продължение на "ужасите" в Капана.

На снимката: Опразненият склад днес

Избягаха наемателите на един от двата добри примера в зоната- складът с бившия вече мебелен магазин Галеро

Владимир Ботушаров: Напуснаха ни заради липсата на достъп до сградата и заради изключителната неприветливост на района към днешна дата

Вместо да се оживи тази зона, тя гасне. Няма никой вече. Мачът е свирен, Тютюневият град е мъртъв, казва собственикът на Тотал Спорт Валентин Драгнев

Иво Дернев

Умират надеждите за оживяването на Тютюневия град. Мечтите за ново бъдеще на атрактивната иначе градска зона угаснаха заедно със светлините в склада, в който до скоро се помещаваше мебелен магазин „Галеро”. Един от двата добри примера за изпълнени с бизнес функции, запазени и реставрирани бивши промишлени сгради напълно притъмня, след като всички наематели напуснаха. Причината е състоянието, в което в момента се намира историческият район в сърцето на града. Ако до скоро Тютюневият град бе неприветливо място, днес е свърталище на духове. А складът, от който след активна 10-годишна търговска дейност собствениците на „Галеро” си тръгнаха, при това още преди да е изтекъл договорът им, от най-живата постройка се превърна в своеобразна резиденция на призраци.

Мебелен салон "Галеро" преди година

Тютюневият град е тотално провалена част от проекта Пловдив Европейска столица на културата 2019. Не мога да посоча конкретен виновник за това, защото вината е колективна. Но по-важното е липсата на желание и реални мерки в срок за справяне със ситуацията. Измина повече от половин година от пожарите и една от събарянето на Одрин 8,  а 2019-та чука на вратата. Фактът е факт, всички замесени се правят, че всичко е наред. Като говорим за международен облик, нека малко се напънем да се направим европейци, а не да сме такива само на хартия. Защото нищо европейско няма в това, което се случва в Тютюневия град, коментира Владимир Ботушаров към днешна дата, само година след като бе герой на публикация в Под тепето за добрия пример със заглавие „ Тютюневите складове не са мъртви”. Е, към текущия момент, мъртвецът е още един.

„На никого не му дреме какво се случва тук. Всички някак са изхабени и изтощени от тази история. Не виждам никаква енергия, освен гражданска, която да е по-скоро за контрол, отколкото създаване на нещо градивно. А и времето и нея приспа. Все още няма реални възстановителни работи по горелите и разрушени складове. Загражденията седят и ни режат от света. Всичко е в тупик. Всички се махнаха, тръгнаха си. Не знаем кога и ние ще хвърлим кърпата. Вместо да се оживи тази зона, тя гасне. Няма никой вече. Само ние и едни жени фермерки, които се осмеляват да правят нещо при нас. Мачът е свирен, Тютюневия град е мъртъв. От пат вече отиваме в мат. Казва го човек, който седи там и от 14 години се опитва да прави бизнес, а все още не е ясно как успява”. Така пък коментира случващото се в Тютюневия град собственикът на Тотал Спорт Валентин Драгнев- другият добър пример там.

Затрудненият достъп до сградите на "Екзарх Йосиф" и неприветливостта на района изгони наемателите

Не знам колегите от Тотал Спорт как се справят. Но и те, като нас, страдат от орязания достъп до сградите ни, пешеходен и автомобилен. Страдаме заради начина, по който направиха загражденията и решиха казуса с движението в зоната. А това решение не е съобразено с предписанието на архитекта на район Централен. Който е направил загражденията по този начин е искал да се презастрахова. По предписанията на архитекта, половината „Иван Вазов” трябваше да се отвори за автомобили. Част от „Екзарх Йосиф”, нашата улица, също трябваше да бъде отворена. А дълго време след пожара до нас нямаше абсолютно никакъв достъп, дори пешеходен. Аз, като собственик на сградата, трябваше да се обяснявам къде отивам. Това се случваше до след Нова година. После откриха само тротоара, но вече беше късно. Това се отрази на бизнесите ни- и на нашите наематали, и на Тотал спорт. Освен всичко се отнеха много паркоместа, обяснява търсещият нови наематели за сградата си Владимир Ботушаров.  И допълва, че дори преди пожара от миналия август, когато складът му и този на Тотал спорт бяха изпълнени с живот, администрацията не се е отнасяла благосклонно към усилията на инвеститорите по „Екзарх Йосиф”. Улицата между двете функциониращи сгради е била единствената без улично осветление, а тротоарът пред „Галеро” бил направен с личните физически и финансови усилия на собствениците на склада.

Ботушаров подчертава, че никой не е се е свързвал с него, за да коментира бъдещето на зоната. Не виждам общи усилия това да се промени до 2019г. Аз например влагам усилия наново да търся предназначение на тези помещения, при положение, че бяха пълни. А за общата визия, нямам надежда. Тук, в Тютюневия град, сега могат да бъдат правени единствено туристически турове за опропастено българско културно наследство. А проектът „Тютюневия град” е част от одобрената кандидатура на Пловдив за Европейска столица на културата, което може да бъде разглеждано като договор между Пловдив и Европейската комисия. Съответно всички знаем какво следва при неизпълнени задължения по договор, оставя отворен края на историята Владимир Ботушаров.

Тротоарът, направен от Ботушарови, бе отворен за пешеходци едва след Нова година

Последните бури в града, свързани с назначаването на транспортен специалист за зам.-кмет по културата, и отстраняването на Манол Пейков от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”, още повече подхранват съмненията за бъдещето на Тютюневия град. Година и половина преди сакралната 2019-та няма реален знак за усилия в посока оживяването на този район. Дали мечтите напълно ще угаснат, предстои да разберем.

Брайън Уорнър – не само певец, но и мрачен художник

Паулина Гегова

Певецът Мерилин Менсън или художникът? Рок иконата или импресиониста върху платно? Да, колкото и невероятно да се струва на някои, освен покорител на музикалните сцени, Брайън Уорнър, както е истинското му име, е и забележителен художник.

Неговите творби отговарят напълно на характера и пословичното му ексцентрично състояние. Сценичният си псевдоним Брайън избира по много интересен и сполучлив начин – взимайки първото име на кино звездата Мерилин Монро и фамилията на Чарлс Менсън – един от най-жестоките и страховити серийни убийци на Америка през 60-те години.

Както споменах, художествените творби на Менсън не бягат от стилистиката му. Той е Царят на кошмарите, независимо от коя страна разглеждаме изкуството му. Мрачни, изпълнени с насилие и кръв, със собствените страхове и сенките, които поглъщат душата ни. Мерилин рисува главно портрети – гротескови или може би по-истински, отколкото сме готови да приемем и признаем. Един от най-впечатляващите му портрети е този на Едгар Алан По, който е обвит с пламъците на собственото му съзнание.

Това е По погълнат от своя собствен Ад, сподели преди време музикантът за картината, а тя е само една от многото, показател за психическото разстройство на изпълнителя. Не се заемам да ги тълкувам. Не и свободно, защото не съм сигурна какво ще открия и дали ще съм готова за него. Но ясно мога да видя боята като стичаща се ниша на човешкия живот, пукнатина в религията и някакъв безгласен триумф към смъртта. Там, където акордите мълчат, четката говори и то достатъчно ясно, че да спука тъпанчето ни.

Ето и част от неговите картини.