Автентични рогове от кост събраха погледите на пловдивчани

Металопластика, дърворезба, килимарство и домашна лютеница ви очакват на Малката главна

Стефка Георгиева

Едно от любимите и привлекателни за хората събития в града под тепетата, безспорно е Панаирът на занаятите. Негово пролетно издание за 2017-та официално ще започне в 17:00 часа днес, но голяма част от занаятчиите вече са заели местата си, а хората по улиците стават разногледи от красотите, които се появяват пред тях с всяка една изминала крачка.

Цялата ул. „Райко Даскалов“, позната още като Узун чаршия е превзета от шатри, които крият под себе си истински съкровища. Дърворезбари на място демонстрират майсторски умения в занаята, а килимар са опънали вертикални и хоризонтални станове в двата края на улицата. Тъкани дрехи и аксесоари, стоки за бита, автентични шевици, ръчно изработени кожени изделия – наистина ще ви е необходимо мнооого дълго време, за да се насладите на цялата красота, която струи от двата края на улицата.

Безспорно, едно от най-интересните представяния през този сезон на Панаира на занаятите е „Козият рог – Българската вендета“. Роговете са автентични и са направени от един от майсторите ножари, член на Българската камара на занаятчиите. Атрактивната табела изумява преминаващите наблизо и няма посетител, който да не обърне внимание на работата на майстора. 

Междувременно, малко по-нагоре по улицата, сдружение „Храната на Пловдив“ ви очакват с домашен пухкав хляб с хрупкава коричка, ароматни подправки и домашна лютеница. Липсва само малко сирене върху филията, за да си спомним детските си години…

Едва ли ще можем да изброим всички интересни неща, които можете да видите на Панаира на занаятите. Важното е, че има за всеки го по нещо, дори за най-малките. Красиви платнени кукли на наредени весело по щандовете и очакват да ги грабнете, макар и отдавна да сте надраснали възрастта за играчките. 

Пролетния Панаир на занаятите започва днес и ще продължи през следващите четири дни. Имате време не само да разгледате красивите творби и да видите съхранените занаяти в Пловдив, но и да се запознаете с майсторите, които ви очакват под шатрите и с радост ще ви разкажат всичко, което ви е любопитно и бихте искали да научите.

Руските пелмени, арменският ануш абур, еврейският “пастел кон карне“, италианските аранчини и одринският джигер са най-вкусните етно ястия в Пловдив

Руските пелмени изненадаха всички, като спечелиха най-много от гласовете на пловдивчани по време на Първия панаир на кулинарното изкуство “Етно кухня на колела”. Резултатите от вота бяха обявени официално на Гала вечерята в Дома на етносите миналата вечер и съгласно предварително обявения регламент, призът MasterEthnoChef получи майсторът готвач, който е приготвил традиционното ястие на руската общност по време на панаира – Любов Демирева. От останалите кухни най-вкусни, според публиката, която участва в дегустациите, са арменският ануш абур, еврейската баница с месо и патладжан “пастел кон карне“ , италианските аранчини и одринският джигер. През изминалата седмица пловдивчани и гостите на града имаха възможността да вкусят различни традиционни за етносите ястия, като заедно с това гласуваха със специални “кулинарни бюлетини” за най-харесваното от тях блюдо.

На заключителната кулинарна вечер, сред приятели и партньори, етническите общности от Фондация ЗАЕДНО закриха Първия панаир "Етно кухня на колела".  Проектът се осъществи с финансовата подкрепа на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2017г.

Прекрасно е, че всички са толкова заредени от това изключително успешно събитие. Поздравления за идеята, организацията и участниците в панаира. “Етно кухня на колела” трябва да се разгърне още повече . Това заяви главният експерт в Дирекция “Култура и културно наследство” в Община Пловдив и координатор на проекта -Гергана Филева. 

Висока оценка за събитието даде и председателят на Съвета по туризъм и член на УС на ОФ Пловдив 2019 - г-н Любозар Фратев. По думите му кулинарният панаир на Фондация “Заедно” има огромен потенциал да се развива за години напред. Той искрено поздрави председателят Лалка Златанова и представителите на етническите общности с успешната реализация на това първо по рода си събитие в нашия град.

Резултатите от вота показаха още, че пловдивчани и гостите на Пловдив сa били най-активни на тематичната вечер, организирана от Арменския културно-информационен център и лично от  представителя на арменската общност във Фондация “Заедно” - Д-р Ани Кеворкян. Заслужено арменците събраха 105 точки и получиха грамота за “Най-сплотен отбор и перфектна организация”. В деня на арменската кухня всички гости вкусиха “лаваш” - хлябът, който е част от световното културно наследство, a почетният консул на Армения г-н Ехиязир Узунян  бе майсторът на традиционния “хоровадз”. Три от бюлетините, пуснати в урната в Деня на арменската кухня,  са с изписани лични послания и пожелания за организаторите.  Авторите им ще получат специални подаръци от майстора готвач Ончо Кешишян. 

“Призът за най-изискана вечер и най-голям личен принос”  бе връчен на г-н Давиде Кристиано, представителят на италианската общност. Oще на 12 май италианският кулинарен отбор вдигна топката високо. Зашеметяващият шеф виртуоз Антонио ди Майо от Равена, прекрасният бас Владимир Ников от Държавна опера Пловдив и “диригентът” на вечерта -бизнесменът Давиде Кристиано – бе триото, което грабна вниманието на всички присъстващи от първата минута на втората тематична вечер на Панаира на кулинарното изкуство. Изисканoстта и финесът във всеки детайл завладяха публиката, която се оказа истински ценител на италианската кухня. Най-голям бе интересът към аранчините и тимбало ди паста, но в кухнята на Антонио ди Майо имаше и традиционна лазаня, паста дженовезе и фузили пастичати. 

В продължение на 3 часа шеф Ники Николов предлагаше за дегустации от италианските деликатеси прошуто кото и прошуто крудо. Късметлиите опитаха и от пенливото просеко.

Кметът на район “Централен” Георги Стаменов уважи събитието заедно с цялото си семейство. Всички жители на квартала се насладиха на една истинска италианска вечер – от аранжировката на декора, през известните италиански арии и канцонети, първокачественият кетъринг и изключително непринудена и приятелска атмосфера в градинката на площад “Шахбазян” в подножието на Стария град.

Черен дроб по Одрински от шеф Илиаз Калуранлар. Това бе само един от многото специалитети представени в Деня на турската национална кухня. Турската общност почерпи над 1000 почитатели на ориенталските ястия още в първия ден на панаира.  Панаирът на кулинарното изкуство бе открит с очаквано силен старт на пл.”Римски стадион” и с изключително добрата новина за Пловдив – избирането на г-жа Амелия Гешева за заместник- министър на културата. Първият ден на традиционната турска кухня започна с прекрасната българска песен "Лале ли си, зюмбюл ли си" в изпълнение на живо, в което участваше и вицеконсулът г-н Волкан Танилдиз. Посетителите опитаха над 20 вида традиционни ястия и заслужено представителят на турската общност г-н Ахмед Пехливан получи приза за “Най-много привлечени спонсори” на кулинарния панаир, който се осъществява в подкрепа на  каузата Пловдив Европейска столица на културата 2019.

За “Най-артистична” бе определена руската вечер, организирана от г-жа Олга Атанасова, а отличието за “Най-дълго съхранени традиции”  очаквано бе присъдено на еврейската общност. Кулинарниет екип на “Шалом” в Пловдив и председателят на организацията г-н Светлозар Калев представиха в Деня на еврейската кухня ястия, приготвени по стари библейски рецепти, предавани от поколение на поколение през вековете. На 15 май бе и последната тематична вечер посветена на кулинарията на сефарадските евреи. Интересът на публиката бе най-силен към еврейската кухня именно заради това. Най-голямо любопитство посетителите проявиха към "бурмуликос”, които се правят от традиционния безквасен хляб на евреите “маца”. 

Етническите общности с най-стара история в Пловдив доказаха, че заедно мoгат да върнaт атмосферата на романтичния Пловдив, обединени от идеята за мир и толерантност. Aроматите на джигер и хоровадз, вкусoвете на древния пастел, аранчини и пирожки потопиха пловдивчани и гостите на града във времето от “След края на света”.

Ателие за часовници или за спомени притежава бай Братан

Паулина Гегова

Пиша тези редове от първо лице, защото не мога да остана безпристрастна към човека, с когото се запознах наскоро. Бай Братан – часовникар, чието ателие е изпълнено от аромат на инструменти, а единствената звучаща музика е постоянното тик-такане на здрави и не толкова часовници. Но най-вече е изпълнено със спомени, стари и неспиращи като механизмите, които им пригласят. Спомени на 84 години, тежки и наситени с низ преживявания, събиращи един човешки живот, достоен да бъде описан с книга или сценарии. Живот като на филм, записан не на лента, а на прашасало махало.

Когато отворих вратата на малкото магазинче, в близост до Пловдивския университет, попаднах в един неординерен свят, където времето никога не спира, звукът му никога не стихва. Първоначално бай Братан се опита да ме отпрати с извинение, че вече не чува добре и усмивка на носталгия. Наложи се да си комуникираме с писане. Но колкото и да се опитваше да се дърпа настрана, виждах и сама, че копнее да разкаже историята си на някого. И го направи! Без убеждаване, без натиск, просто думите се изляха от устата му, но не за занаята на часовникаря.  Никой вече не се интересува от класиката, всеки е подвластен на електрониката, каза спокойно Братан Стоев. Да, той изработва всички видове и форми стъкла, кристал и плексиглас. Да, той е поправял механизми още от Османската империя. Да, носят му толкова поръчки от чужбина – Норвегия, Холандия, Русия, че често не му остава време да се заеме и с българските. Чудна работа – мъжът, който поправя времето, няма такова…

Но майстор Братан не се е занимавал цял живот с часовникарство. Като млад е писал стихове,следвал е право, после е работил 40 години в съда. И като чертожник, и като документалист. Пътувал е в Москва, Ленинград и много други. Но страстта си е страст! Въпреки редовната му работа, всяка събота и неделя е поправял часовниците на колегите си адвокати, чиновници, съдии. Довел е съпруга от Сливен. По неговите думи е била невероятна красавица и много интуитивна жена. Но съдбата я разделя с нея, когато е била на 60 години.

В един момент го понижават, защото го обвиняват, че е издал държавна тайна. Когато се пенсионира му изчисляват 80 лева пенсия и го начитат, че дължи 7 000 лева на държавата. Два пъти го е блъскала кола, но до сега никога не се е оплаквал в полицията. Вече втора година живее с пукнати прешлени, но все така продължава да работи.

При пътуванията си до Ереван, се запознава с музикално семейство, с което стават големи приятели. Едно от момиченцата толкова пасва на бай Братан и съпругата му, че я сгодяват за сина им. Тя е на 10 години, а той на 12. Разбира се, изчакват да праснат, за да ги оженят, но в стечение на обстоятелствата синът им се жени за столичанка и вече младата жена остава в Армения. Това са тежки времена за арменския народ и когато съпругата на Братан почива, Жана, както се казва, бяга в България. Преминала е границата по някакво чудо, защото в същия момент властите ги спират и връщат всички обратно. Само тя е успяла да се измъкне.

За да я спаси от това да я върнат в Армения, Братан се жени за нея, въпреки голямата разлика в годините. Слушайки го останах с впечатлението, че отношенията им са повече като тези между баща и дъщеря, отколкото като съпруг и съпруга. Той няма деца от Жана, а вече е толкова възрастен, че тя може само да му помага в битието.

Докато стоях кротко на стола и го слушах, се зачудих дали историите, които ми разказва този стар човек са истина или са преувеличени от собственото му, вече извехтяло като дълго носен балтон, въображение. После стигнах до заключението, че всъщност няма никакво значение. Защото истина или не, те оставиха и ще оставят пресен отпечатък върху ми дълги години. Чувството, което изпитвах в това ателие е трудно за описване. Накъдето и да се обърнех, виждах само часовници, стиховете на бай Братан, пишеща машина и един оттенък на социализма. Дори бонбоните, с които майсторът услажда вкуса си, са от едно време. От тогава, когато нямаше много.

И за финал, ще цитирам едно от стихотворенията му, които доста точно и без преиграване показват мнението му за държавата, в която пребиваваме.

„Пенсионерска Одисея“

Хей че сладко, хей че в златно

време днеска си живеем.

Без да плащаме стотинка

псуваме си и си пеем.

Няма вече петилетки

и борци срещу фашизма,

но в замяна разни мутри

ни одират и без клизма.

Имаме си всичко братя:

банки, казина и „Била“,

но на клети пенсионери

никой не бере резила.

А иначе край морето –

всеки ден хотели, сарай.

Чуваш „Нямаме държава“,

но пък тройката си трай.

Ех, дошло е време братя

някак да въстане роба,

но за жалост родолюбци

са отдавна вече в гроба…

Затова и таз идилия

дълго ще да продължава.

Пенсионер ще тананика:

„Хей е… ти таз държава“ 

Освен наградния фонд за победителите са предвидени награди и за най-активните участници от публиката

Отговорът на въпроса кой факултет в ПУ знае най-много е близо. В четвъртък е големият финал на състезанието „Аз знам повече“, в което сили мерят отборите на всички факултети на университета. Той ще се проведе във втора аула в Нова сграда на ПУ, а началото е от 11 часа.

На 11 май се проведе индивидуалния кръг на състезанието, след който бяха съставени и отборите.

На финала представителите на деветте факултета ще премерят сили в 3 кръга. Първият включва 9 въпроса от обща култура - по 1 въпрос от всеки факултет.

Във втория кръг участниците ще размишляват по 3 въпроса от всеки факултет с различна трудност. Бързината на отговорите пък ще е водеща в третия кръг - "Най-бързият печели". В него всеки отбор отговаря на 1 въпрос от своя факултет с отворен отговор и на 1 от трите логически задачи. Първият отбор, отговорил правилно на логическата задача, печели състезанието. Ако отборът отговори грешно се класира на 3-то място.

Освен наградния фонд за победителите са предвидени награди и за най-активните участници от публиката.

Състезанието „Аз знам повече“ се провежда за 8 година и е организирано от Стидентски съвет. То дава възможност на младежите да премерят интелектуална мощ и да покажат кой от 9 факултета приютява най-големите умове.

Издателят научи от Под тепето, че е изключен от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”  

Не ми е тъжно, по-скоро ми е смешно. Няма обективна причина за отстраняването ми, каза бившият вече член на УС

Това са някакви политически игри на малки хора, които си имат техните приоритети

Издателят Манол Пейков научи от Под тепето за решението на общинския съвет от днес, който в извънреден порядък гласува отстраняването му от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”. Членът на гражданската квота в УС посрещна новината с нескрита изненада. Особено след като чу мотива за решението на старейшините- че бил в конфликт на интереси, тъй като предложил да помогне при издаването на задълбоченото антропологично проучване на общността в Столипиново по проекта Махала. Всъщност, Пейков е предложил да издаде въпросното изследване напълно безплатно и да поеме всички разходи по това начинание, защото все пак се занимава с издателска дейност.

Исках да дам живот на това проучване, защото смятам, че това е едно от най-ценните неща, които излизат от ЕСК като проект- опита за приобщаване на хората от този квартал. Проучването е уникално и страшно любопитно. Трябва да види бял свят извън чисто научните среди. Предложих да направя продукт, нещо смислено, да му дам живот, за собствена сметка. Това е. А не проучването да се раздава само на партньори като не излезе извън тях.  Искам то да стигне до по-широк кръг от хора. Тъй като Столипиново е част от Пловдив, а не е зоопарк, ограден с телена мрежа. Ромската тема бе една от най-важните за журито. Затова бях готов да дам собствен ресурс за издаването на въпросната книга, обясни пред Под тепето Манол Пейков.

Решението на общинския съвет от днес, при това взето с пълно единодушие, той определи като политическа игра. Не знам как да го коментирам. Странно е. Рационална и обективна причина очевидно няма. Има някакви предварителни разговори, нещо нагласено. Нямам никаква идея за каквото става дума. Не ми е тъжно, по-скоро ми е смешно. Не веднъж и дваж съм имал вътрешен импулс да напусна. Но смятах, че като част от гражданската квота съм по-полезен. Стиковахме се с хората в нея, почна да ни тежи думата. Създаде се гражданско ядро, а това отнема време. Чувствах, че има доверие, партньорство в разговорите. Затова съм си налягал парцалите не веднъж и дваж. Но го правих изцяло заради смисъла и движението напред. Някой трябва да се бори и да се впряга. Не можеш да седиш само на тъч линия и да плюеш. Трябва да работиш отвътре. И не е лесно, по дяволите. Почват удари. Комуникацията е пословично лоша в Управителния съвет. Никак не ми бе лесно да бъда в този орган. Беше рисково дори като репутация. Но го правех заради вярата ми в бъдещето на града. Вяра, че Европейска столица на културата може да промени Пловдив, обясни издателят.

Колкото до конфликта на интереси, той обобщи, че самият той е ощетен от присъствието си в УС. Доброволен член бях на съвета, отделях много време. Ощетен съм и защото съм един от основните културни оператори в града и не мога да работя по свои проекти за Европейска столица на културата. Ощетен съм, ако щете, и с това, че не мога да кандидатствам за печата на рекламните материали на Фондацията, при положение, че разполагам с най-модерната печатница за подобни материали.  Сега ще ми е по-лесно, за да отделям време за личните си проекти, каза още Пейков.

Той е единственият член на УС, който до този момент открито заявява, че кметът не трябва да е председател на Управителния съвет на Фондацията. Два пъти съм му го заявявал в лицето. Но не смея да вярвам това да е причината. Не искам да допускам дори. Това от днес са някакви игри на малки хора, които си имат техни приоритети, завърши Пейков.