Текстилният уникат на студентката в НХА Даяна Пропокова ще бъде показан на майските празници в Садово 

Фестивалът на еко, био производителите и арт творците ще събере на едно място грижовни стопани, любители на чистите екологични храни и напитки

Осемметрова тъкан с надпис „България“ на глаголица ще бъде показана по време на майските празници в Садово. Те започват на 24 май и ще продължат до края на месеца. Автор на униката от непредена вълна е Даяна Прокопова, студентка по текстил от Националната художествена академия. Чергата е наречена „В началото бе словото“ и е изработена само от природни материали и цветове. „Това, което ни е завещано в миналото не бива да се забравя – всяка една буква съдържа огромна символика и сила. Когато изпишеш „България“, влагаш абсолютния смисъл на това какво е Родината. Избрах благородна, естествена материя – вълна от наши, български овце, бяла и кафява. Тъмният цвят символизира божествения хаос, това, което е непознаваемо за нас. А като печат на словото избрах белия цвят, светлината. Това е символиката на моята черга - България, пътят на истината и корените“, казва Даяна. Тя е и автор на ръчно тъкана, ушита и избродирана от нея женска риза, в духа на отново възраждащите се традиции на българското тъкачество и бродерия. „Символите в народните шевици не са случайни, техният смисъл е да защитават от зли сили”, казва студентката. Тя е сред участниците в първия Фестивал на еко и био производителите на 26, 27 и 28 май в Садово. „Той ще съвпадне с традиционния Празник на фъстъка, който от години се провежда в нашата община, както и с Първия национален фолклорен фестивал Георги Пендов, посветен на известния кларнетист, родом от Садово”, заяви кметът на общината инж. Димитър Здравков.

”Фестивалът на еко, био производителите и арт творците ще събере на едно място грижовни стопани, любители на чистите екологични храни и напитки, последователи на биодинамичното земеделие и ценители на сувенири и аксесоари от естествени материали. Поканили сме и участници, които се обръщат към българския ни корен и възраждат вековните ни традиции, тъй като фестивалът е посветен на Деня на българската писменост и култура“, каза организаторът Нели Дакова.

Освен Даяна Прокопова, във феста ще вземе участие и Катерина (Katerina Art) от Димитровград. Тя ще изложи своите мишлета и ябълки, също изработени от естествена вълна. Младата жена е майстор на сухото плъстене и изработва всякакви пана, макети и портрети по старата технология за обработка на вълна.

Любителите на екологичното ще открият на фестивала ръчно изработени колани, торби, „дрешки” за чаши и аксесоари от натурални и рециклирани материали. Те ще бъдат изложени от Станислава Копаранова от „Espira”. Миро от „Miro`s Woody” ще зарадва посетителите с лампи уникати, съдове и бижута от дърво. За направата им са използвани парен дъб и бук, но и стари клони от слива, вишна, бреза, случайно открит кедър в изоставена къща в Гърция, дървета, пропътували хиляди километри, чак от далечна Африка. Миро ще покаже на фестивала и своите лъжички от дърво, подходящи за ежедневието и за планински преходи, които могат да заменят пластмасовите еднократни прибори.

Сезонни зеленчуци ще изложи на фестивала семейно стопанство „Фиданото” от с. Брягово. Нарекли са така фермата си, тъй като думата означава добре подготвена леха за отглеждане на разсад и често присъства в речника на градинарите от Тракия. Брашно от лимец, слънчогледов тахан, петмез от захарна тръстика, сиропи от бъз, лавандула, мащерка, акация и бяла череша, сладко от джанки, ще предложат на фестивала стопаните от Domashno.org. Те приготвят продуктите в дома си в чирпанското село Средно Градище, в полите на Средна Гора, и не използват изкуствени добавки и консерванти. Двамата владеят до съвършенство технологията за производство на топло пресовано нерафинирано слънчогледово олио. Ценителят на шарлан – Иван Иванов от Първомай, ще донесе за дегустация ароматно слънчогледово масло, което се добива по стар традиционен начин в маслобойна на повече от век, възстановена след 90- те години. Християн и Радост от „Оренда” ще участват във Феста с домашен сладолед от ядкови млека и плодове, както с и различни сладки изкушения. Двамата ще изложат още „живи” крекери, домашно песто, фъстъчено масло, домашни мазила против насекоми. Цветомира Йорданова, която е завършила полиграфия в Технически университет - Пловдив, е отдадена на сладкарството. Тя ще участва във Фестивала с бонбони, сладки и соленки под марката „Пандишпан”. Те са приготвени от природни продукти и съобразени с естествените ритми на човека. С мед, пчелни продукти и прополис ще се включат пчелари от Общинско пчеларско дружество "Акация - 1899"- Пловдив.

По време на майските празници в Община Садово ще бъдат отбелязани и 135 години от съществуването на земеделска наука в България и 134 г. от откриването на първата учебна година в местната Професионална селскостопанска гимназия. Тя е първото професионално земеделско училище у нас. Идеята за него възниква още през 1875 г., подета е и от Христо Ботев в неговия в. „Знаме“. На 18 април 1881 г. генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди издава публично-административен правилник, чрез който се учредява „едно практическо земеделско училище, което има за цел да разпространи между населението теоретическите, а най-вече практическите познания по земеделието и неговите принадлежности...”. Затова се приема, че още на тази дата е дадено началото на Садовското земеделско училище, а официалното му откриване става през май 1883 г. 

Още една годишнина ще се чества по време на майските празници в Садово - на 29 май научният Институт по растителни генетични ресурси “Константин Малков” ще отбележи с научна конференция 40 г. от създаването си. Той ще представи на фестивала био пшеница, отгледана на биосертифицирано опитно поле.

Диамантен път на будизма – България и Будистки център Пловдив 

представят

Прожекция на “Скъпоценният камък” (The Jewel) 

документален филм за Ступа София

“В различните будистки култури ступите са познати по много начини. Тяхната цел е да ни покажат нашата природа и трансформацията на всички смущаващи чувства в чиста форма, която ни вдъхновява и ни кара да сме по-полезни за другите и за себе си.”

- Лама Оле Нидал

Документалният филм "Скъпоценният камък" проследява процеса по изграждането на Ступа София, будистки монумент на просветлението. По достъпен и вдъхновяващ начин той представя историята на ступите, дълбокия им символизъм в контекста на будистките учения и смисъла от създаването на такива монументи на просветлението.

Ступа София е изградена в Ретрит център Плана от практикуващите на Диамантения път на будизма. Тя бе открита от Шераб Гялцен Ринпоче и Лама Оле Нидал на 14 август 2015 г. От нейното създаване насам тя привлича многобройни посетители, давайки им възможност да се докоснат до будистките учения.

Прожекцията ще се състои на 19 май (петък), от 19:00 ч. в Lucky Дом на киното, ул. Гладстон 1, Пловдив. 

Дължината на филма е 40 минути, със субтитри на български език. 

Вход: 3лв.

Може да гледате трейлъра на филма тук: https://youtu.be/3id_7mFFNaM

Приходите от събитието ще бъдат използвани за покриване на разходите по неговото организиране. Всички допълнителни дарения ще бъдат използвани за организиране на подобни събития.

Фестивал ЗДРАВЕТО НА ОЧИТЕ е проект от международната инициатива в грижа за здравето, сигурността и реализацията на децата ни За Ангелите ни. 

https://www.youtube.com/watch?v=Qk0qMhCCHHE&feature=em-upload_owner

През октомври 2016 година с помощта на доброволци и благодетели: граждани, фирми и с подкрепата на Община Пловдив успешно проведохме първия по рода си фестивал посветен на здравето на очите ни.

Насърчени от големия интерес към темата за здравето на очите, положителния отклик и въздействие върху деца и възрастни ние продължаваме работата си. През май 2017 ще проведем второто издание на фестивал Здравето на очите в град Пловдив.

Цели на проекта 

• Да запознаем обществеността с естествени природосъобразни мерки за превенция на добро зрение като част от цялостна инициатива в грижа за здравето, сигурността и реализацията на децата.

• Да насърчим, подобрим и запазим здравето на очите си и на очите на нашите деца. 

• Да създадем благоприятна, достъпна и творческа среда за развитието на децата.

Фестивалът се провежда за втори път в град Пловдив и служи, като образец за поетапната му реализация в общо шест града в страната: Пловдив, София, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Бургас.

Вход свободен за всички!

19-21 май 2017

Начало: 18:00 часа

Дом на културата "Борис Христов"

SARIEV Contemporary, Пловдив

представя:

Стефан Николаев

ВЪРВЯ ПРЕЗ ЛАБИРИНТ, КОЙТО Е ПРАВА ЛИНИЯ

самостоятелна изложба

изложбата ще се състои в SARIEV Contemporary и църква “Свети Йосиф”

19 май – 30 юни 2017

Откриване: 19 май 2017

18:00 - откриване в галерия SARIEV Contemporary в присъствието на художника

18:50 - пешеходен тур – 9 мин. 

19:00 - откриване на втората част на изложбата в църквата “Свети Йосиф”, Пловдив

20:00 - откриване на FLUCA – austrian cultural container (пред SARIEV Contemporary) с Пламен Деянов

SARIEV Contemporary има удоволствието да представи самостоятелната изложба “Вървя през лабиринт, който е права линия” на Стефан Николаев. Изложбата ще бъде представена в две пространства в Пловдив – белия куб на SARIEV Contemporary на ул. “Отец Паисий” 40 и католическата църква от 19 век “Св. Йосиф”[1]. Това ще бъде първата изложба в историята на храма “Св. Йосиф”, която ще постави и началото на културното сътрудничество между SARIEV Contemporary и Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква. Авторът Стефан Николаев ще присъства на откриването и ще направи авторски тур в изложбата.

Кураторският текст към изложбата е на изкуствоведа Светлана Куюмджиева.

Най-страшният и гибелен от всички лабиринти, според Борхес, е този, в който не се луташ по коридори, проходи и тунели, а вървиш по една единствена прецизна права линия. Стефан Николаев е поел по такъв необичайно драматичен за него маршрут, но през цялото време погледът му е вторачен в огледалото за обратно виждане, в което вижда и малко от себе си, и от всичко отминало назад – събития, произведения, спомени, сънища, мечти. Линията му на движение е точно толкова права и директна, колкото са асоциативните връзки между мрамора и скулптурата, картината и рамката, репродукцията и оригинала, пространството и функцията на обекта. Парадоксите и клопките на лабиринта се появяват с всяко отместване на погледа напред към предполагаемия му изход или назад към вече извървения път.

Пътуването му много прилича на ретроспекция с работи от последните почти 15 години и дори на вглъбен самоанализ, в който авторът систематично подрежда опита си в периоди, дялове и проценти. И ако Дюшан твърди, че артистът е неподатлив на такъв анализ, защото работата му е плод на чиста интуиция, Стефан Николаев прави точно обратното, като насича дори най-интуитивните си и подсъзнателни преживявания в процентни диаграми. Противоречието, словесната игра, цитата и постоянното сверяване с миналото не са непознати за изкуството средства, но тук са по-скоро част от навигацията. Ако “бащата на реди-мейда” отнема функцията на предмета – стойка за бутилки, Николаев му я връща като действащ канделабър. В самопротиворечие той многократно преобръща концепциите си от образ към обект, към текст и отново в образ, превърта ги обратно. Назад свети и надписът с мистичното прозрение за пътя му през лабиринта. В контраст и противоречие с неговата непреклонна линеарност е поставил цялото хедонистично обилие на лукс, разкош и радост, типично за изкуството му.

Come to Where the Flavor is (2004) може да изглежда като край на пътуването, но всъщност е неговото начало и едно от първите произведения от цяла серия “обвити в тютюнев дим”, които Стефан Николаев прави. Кутията с луксозна марка цигари, монументализирана и превърната в надгробие, е една от най-известните персонални употреби на реди-мейд стратегията, приложени от художника.

After me (2017) (работно заглавие) е реплика на работа от същия период и от същата тютюнева тема в изкуството на Николаев. Но сега той рисува за първи път от десетилетие, пресъздавайки постера Poster Posterity от 2003 в живопис. Статусът на произведението е трансформиран, първо по обратния път от репродукция към оригинал, който всъщност е по-скоро живописна репродукция на оригиналния принт, а след това и от картина към скулптурен обект, станал такъв единствено благодарение на прогорената картинна рамка от месинг.

Също толкова парадоксален е и надписът “I walk a labyrinth which is a straight line”, буквално материализирал и опредметил названието на изложбата в злато и в замайващите криволици на неона. Изявлението е разрастнато до статичен и взискателен обект пак в противоречие със собственото си съдържание, с мимолетността на думите и движението.

Най-романтичният от всички обекти, разположени по правата, е пределно геометричният Dreamworks (2017) – дневник на сънищата, безсънието, виденията, мечтите и на кошмарите. Диаграмата представя определено съотношение между времето, прекарано в подобни преживявания, но колкото е лична, толкова тя е споделена от всеки за собствената му емоционална и житейска равносметка. Или буквално и брутално консумирана – от шоколад. Nightmares (2017) е тъмната половина на това произведение и най-логичната обратна връзка към началото, където е вкусът… (Come Where the Flavor is)

Ако примем онази стара математическа теза, че всяка права линия е всъщност дъга от безкрайна окръжност, то пътят през този лабиринт навярно наистина води към началото му. В изложбата обаче тази загадка е отворена, а началото и краят са разделени в две пространства на няколко крачки едно от друго – галерия SARIEV Contemporary и почти непознатата дори за пловдивчани католическа църква “Свети Йосиф” в Пловдив, в която галерията представя изложба за първи път. Тук започва или завършва (по избор) пътуването през лабиринта с познат клерикален жест, добил противоречива пърформативност.

Това е може би най-литературната изложба на Стефан Николаев, безкрайно чиста като форма, но препълнена с текст, символи и референции - от борхесовите царе, дедективи и герои, гръцките философи, митичните кентаври, Алиса, средновековните мистерии на Умберто Еко, кафкианската обсесия от топчето, което се търкаля напред назад в китайския лабиринт до фройдовите съновници, Юнг и Библията. Сред всичко това от традиционен образ на гибел, опасност, несигурност и клопка, лабиринтът се превръща в най-верен архетип на изкуството изобщо и сигурно убежище за артиста.

Стефан Николаев е роден в София през 1970 година, завършва Художествената гимназия в родния си град (1983-1988), Парижкaта академия за изящни изкуства (1988-1994) и Уинчестърската школа по изкуства (1992), Англия. Имал е множество самостоятелни изложби, сред които: Bronze, sweat and tears, Michel Rein, Брюксел (2016), Business, Model, Sculpture, SARIEV Contemporary, Пловдив (2015); If Things Are Not As You Wish, Wish Them As They Are, Galerie Michel Rein, Paris (2013); Holy Spirit Rain Down, в центъра за съвременно изкуство Les Eglises, Chelles, Франция (2010). Негови творби са участвали и в многобройни колективни изложби във Франция, Белгия, България и др. През 2007 г. Николаев представя България на Венецианското биенале (заедно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов). Същата година участва и в Лионското биенале, а през 2004 – в Биеналетата в Гуангджу, Корея и Цетинье, Черна Гора. Негови работи са показвани в арт изложенията ArtBasel, FIAC, The Armory Show, ARCO. За участието си в 4-тото Биенале в Цетинье Николаев получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО. SARIEV Contemporary е реализирала две самостоятелни изложби на художника в Пловдив и го е представяла на международните форуми Art Cologne 2016, Art International 2015, Vienna Fair 2014 и 2012.

[1] Католическата църква “Св.Йосиф” е един от малко познатите храмове в Пловдив. Той е свързан с девическия католически колеж “Св.Йосиф”, създаден от сестрите йосифинки, едни от най-видните представителки на френското католическо мисионерство през 19 век. Колежът е създаден през 1899 година и през същата година е осветена и църквата “Св.Йосиф”. Тя е издигната по идея и съдействие на Софийско-пловдивския епископ Роберто Менини и за нейното изграждане подпомага и австроунгарския император Франц Йосиф I. До 1948 година, когато сградата на колежа е национализирана, в него се възпитават поколения момичета в един европейски образователен модел и добродетелите на религията. Църквата е под управлението на Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква. 

[2] “Във всички прояви артистът действа като медиумистично същество, което търси своя изход от лабиринт отвъд времето и пространството.” – Марсел Дюшан, Творческият акт, 1957

Изложбата ще бъде отворена за посещение:

Галерия SARIEV Contemporary – ул. “Отец Паисий”40, Пловдив

всеки делничен ден от 10 до 18:30 часа, събота и неделя с предварително запитване

Църква “Свети Йосиф” – ул. ул. Д-р Г. М. Димитров 11Б

всеки вторник, четвъртък и събота от 11 до 19 часа