Хроникьорът на Пловдив с четка – Станимир Видев отпразнува двоен юблией с изложба (СНИМКИ)

Пловдив, шапка ви свалям! – възкликна приятел на юбиляра от София

Таня Грозданова

Галеиря „Аспект“ се оказа тясна да побере желаещите да присъстват на откриването на изложба „60“ на Станимир Видев снощи. Събитието започна с бохемско закъснение от 1 час, заради гости от цяла България.

На  чаша вино с много прегръдки и цветя Станьо, както го наричат многобройните приятели, приема дълго поздрави и комплименти за живописната експозиция, посветена на двойния му юбилей – 30 години творческа дейност и 2*30 житейска. Церемонията се състоя отвън, защото галерията не можа да побере публиката.

„Пловдивчанин с всяка своя пора и до мозъка на костите си. Човек, който рисува цял живот, а основната негова тема е Пловдив и неговите особености.  Силно експресивен, същевременно съвременен, за някои модерен. Само че аз не го виждам като мода, неговото изкуство, защото за мен модата винаги е била нещо временно, докато вечното изкуство е завинаги. Това, което твори Станимир е качествено, стойностно, нещо, което той е изстрадал. Поглеждайки картините му личи - той се забавлява с някои, в други страда. Виждате тук има картини посветени на негови спомени:  на неговата бивша покойна съпруга, на неговите портрети на този град, на неговите отделни късчета. Те претверни в маслените му бой вече не са късчета от нашата действителност, а добиват една картинност и се превръщат в духовни кътчета на нашата пловдивска и национална идентичност“, така развълнувано говори за големия пловдивски художник неговия приятел, колекционер и галерист Димитър Инждов.

Той призна, че в огромната му колекция един от най-често застъпените съвременни художници е Станимир.  Дано името му остане в световната класическа култура завинаги, пожела Инджов. 

След него думата взе художникът Орлин Атанасов от София с възторжено слово за Града на тепетата: „Няма да говоря за Станьо, тук всички го познават и обичат! Искам да похваля града ви, аз съм софиянец. Всички знаете за „отношенията“ между двата града. Много ми се щеше Станьо да остане в София, той - не. Станимир без Пловдив не може да живее!

Това, което ме шашва в града ви е че Станьо 30 години живее само от своите картини в този град. На предишната му изложба тук бях свидетел как се разграби и имаше толкова хора, колкото пред зала България на голям концерт. Шапка ви свалям, Пловдив!“

И този път още преди откриването на изложбата много от картините с имена Джумаята, Филибето, Сахат тепе, Трихълмието …  се увенчаха с червени точки. Все още може да ги видите до 15 май в галерия „Аспект“. В експозицията преобладават пловдивски пейзажи, защото както Станимир твърди не може да рисува друг град освен Пловдив.

И както си му е реда като на рожден ден хроникьорът на Пловдив с четка получи огромна торта с палитра, духна свещичките и викна „Изложбата е открита“. Рожденикът получи Поздравителен адрес от Областния управител Здравко Димитров: „30 години неспорно насищаш духовното пространство на града с тоя неуморим дух и не спираш да демонстрираш своята всеотдайност в търсене на неповторимата атмосфера на Пловдив. Продължавай да използваш тази неземна енергия и талант, който притежаваш, за да твориш чудеса! На многая лета!“   

Happy sweet 60, Maestro!

Организацията излезе с позиция за натиска върху издателят на „Сега” Сашо Дончев, определи го като откровен цинизъм

Компетентните институции и политическите партии в Република България трета седмица запазват зловещо мълчание по същността на най-големия скандал, свързан с натиск върху независима медия – задушаване на свободата на словото. Това се казва в позиция на Съюза на издателите в България, член на който вече е Капана.Бг. Поводът за реакцията на организацията е срещата между главния прокурор Сотир Цацаров и издателя на вестник „Сега” Сашо Дончев. Съюзът на издателите определя натиска върху Дончев като откровен цинизъм, който унизява още повече българските медии. Издателите определят случая за изключително тежък, защото илюстрира обхвата на политическите и институционалните механизми за натиск и тормоз върху собствениците на медии с независима редакционна политика.

В Съюза на издателите в България членуват Икономедиа" АД – издател на "Капитал", "Капитал Дейли", Капитал Quaterly", "Регал", "Бакхус", "Сега" – издател на вестник "Сега", "Зебра БГН" АД – издател на списание Клуб "Z" и clubz.bg, "Медияпул" ООД – издател на Mediapool.bg, "МИТ ПРЕС" ООД – издател на списание "Мениджър" и списание за почивка и пътешествия "Далече", "БРЯГ МЕДИА ГРУП" ЕООД – издател на в. "Бряг" – Русе – областен всекидневник, в. "Посоки" – Плевен – областен всекидневник, в. "Силистренски бряг" – областен всекидневник и в. "Новините глас" – Ловеч – областен вестник. "Кю Медия" ЕООД – издател на списанията АMICA, L’EUROPEO, ABITARE, BRAVACASA, MAX и QM, "Топ Новини" ЕООД – издател на вестник "Топ новини" и информационен сайт topnovini.bg, "Под тепето" ООД – издател на ПОД ТЕПЕТО и КАПАНА.БГ и "С-ФАКТОРБГ" ЕООД – издател на Faktor.bg.

Ето и цялата позиция на СИБ:

Героят на Оруел знаеше, че ако иска да скрие една тайна, трябва да я скрие от себе си. Днес обаче унизеното положение на българските медии не може да се скрие, а кристализира ясно в индекса за свобода на словото, демонстрирайки на нашето европейско семейство, а и на целия свят, компрометираната журналистическа професия в България, ерозирала не само от пренебрегване и цензура, но и от умишлените атаки и репресии, на които не успяваме да дадем колективен отпор.

Съюзът на издателите в България е поставил за своя основна цел защитата на независимостта на българските печатни и интернет медии. Доколкото свободата е невъзможна без авторитет, както и авторитетът – без свобода, вярваме, че наше призвание е да дадем възможност да израстне поколение с нови идеали, за което откровения цинизъм на натиска върху издателя на в-к „СЕГА“ ще бъде дълбоко неприемлив.

Запасът от аналози на порочните практики за медийно влияние е голям, но този случай считаме за особено тежък, защото илюстрира обхвата на политическите и институционалните механизми за натиск и тормоз върху собствениците на медии с независима редакционна политика.

Резултатът на насърчавания от управляващите от всички политически сили клиентелистки модел на посредствената журналистика са очевидни.  Днес сериозните разследвания, коментари и разработки са не правило, а изключение. Порочните практики при провеждането на обществени поръчки и разпределянето на публичен ресурс напомпват присъствието и самочувствието на „медии“, чиято професионална задача е да сеят шок и ужас на всеки кръгъл час, без да ги е грижа дали информацията е достоверна, а отразяването – етично. Днес няма нужда от репортери и коментатори, които разобличават безочливите кражби, нито от карикатуристи, които безмилостно осмиват управленското лицемерие. Няма нужда и от издатели, които отказват да търгуват с медийно влияние.

Единадесета година поред България систематично се срива все по-надолу в индекса за свобода на словото. От доста време страната ни стабилно заема местата в дъното на всички Европейски държави, съществено изоставайки от Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Косово. Далеч напред са и Нигер, Танзания, Бутан, Никарагуа, Либерия, Тунизия и т.н. От 36-ти през 2006 г. днес сме на 109-то място с все по-сриващ се индивидуален индекс.

Компетентните институции и политическите партии в Република България трета седмица запазват зловещо мълчание по същността на най-големия скандал, свързан с натиск върху независима медия – задушаване на свободата на словото. По думите на Пърсиг, бедата е в това, че развитието трябва да протече в корените, а не в клоните, поради което Съюзът на издателите в България се обръща към българското общество и свободните медии.

За щастие, в България все още има журналисти и медии, които не се примиряват със статуквото и не се плашат от репресиите. Ние се обръщаме към тях – не за да ни защитят, а с призив да не се отчайват! Да продължават да се борят и да бъдат свободни! Да вършат работата си честно и почтено, въпреки високата цена, която трябва да плащат всеки ден. Защото нашето общество има нужда от тях.

Учениците от ПГКИТ „Д-р Иван Богоров” дефилираха на годишно модно ревю, за да представят изработените от тях облекла и аксесоари

Още едно училище в Пловдив ще предлага специалност „Фризьорство”

Йоана Иванова, стажант

Учениците от пловдивската Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров” представиха изработените от тях облекла и аксесоари на годишно модно ревю в Дом на културата „Борис Христов”.

Модното шоу се провежда за пета поредна година и е част от дипломната работа на учениците от 12-ти клас. Училището избира различен надслов всяка година и се стреми към оригиналност и изобретателност. За 2017 г. то премина под мотото „През хановете, царете, войводите и до днес“. Вдъхновени от най-светлите личности в българската история, младите моделиери представиха стилизирани костюми на владетели, щамповани тениски на царе, които учениците сами са обработили компютърно и отпечатали в гимназията, както и съвременни рокли от тюл, дантела и органза, съчетани с кадифе и кожа, чанти, обувки, сакове и кожено-галатерийни изделия. Артикулите са съобразени с модните тенденции и изискванията на пазара, но в същото време и с вътрешното усещане за естетика на децата. Те са изработени в часовете им по практика и по време на работата им в различни фирми, партньори на училището.

Младите моделиери сами дефилираха и представиха творенията си, а техни съученици и приятели ги окуражиха с бурни овации. Специален гост на ревюто беше директорът на Регионално управление на образованието Пловдив, която остана силно впечатлена от уменията на децата.

Освен модното шоу, учениците бяха приготвили и изложба на различни изделия, изработени лично от тях – пантофи от естествена кожа, текстил и вълна, нови модели чанти, ръчно тъкани картини с чипровски мотиви и къщи от Стария град, малки подаръчни торбички, детски буйки, кожени пана, щамповани тениски, играчки и други. Гостите имаха възможността освен да разгледат красивите творения и да се сдобият с някое от тях, като по този начин подкрепят дейността на училището.

Прическите на моделите са дело на учениците изучаващи СИП „Фризьорство”. Те бяха подготвили специална демонстрация за публиката. За грима пък се погрижиха децата от клуб „Гримьорство”. От следващата учебна година децата ще могат да изучават фризьорство не само като избираема дисциплина, а и като отделна специалност.

Антонина Михайлова  и инж. Ваня Таскова, преподавателки в гимназията, коментираха пред Под тепето, че специалностите в ПГКИТ имат стопроцентово приложение и реализация. Училището си сътрудничи с различни пловдивски фирми, където учениците ходят на практика, а след завършване могат да получат и работа по специалността си на изключително добро заплащане.

Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели, споделя поетът

Паулина Гегова

„И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.

Завинаги от върха на хълма.

Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби. „

Това е само малък фрагмент от цялостното творчество на пловдивския поет Йордан Велчев, който снощи представи новата си стихосбирка „Събиране на значенията“ в книжарница „Хермес“.

Пространството беше запълнено от любители на стиховете на Велчев, както и много негови близки. Начело с Божана Апостолова и Стефан Попов, за един час, храмът на книгата се превърна в истинска наслада за ухото и възприятията.

„Събиране на значенията“ се състои от 7-8 малки цикъла, свързани помежду си. „Река“, „Гладиатор“, „Нима“, „Сред“, „Снимка“ – това са само част от стиховете, които актьорът Стефан Попов прочете на публиката, карайки я да го слуша в захлас.

Самият Велчев също прочете част от творбите си, като се шегуваше, че не може да ги пресъздаде така, както актьора. Част от стиховете са писани още преди 40 години, други са съвсем нови, но всички имат един и същ смисъл – гадаят значението на човешкия живот.

За мен това е странна книга. Открих, че в писането на текстове, стойност има култивираната простота на думите. Дълбоките истини са обикновени, лишени от каквито и да е украшения. Като разговор между приятели. Всичко останало е тишина, сподели авторът, като допълни, че животът е преходен, че в него няма отлагане.

Йордан Велчев не е новопораснал поет, който просто измисля едни красиви стихове. Който просто нарежда думичките една под друга. Той е човек с опит, със собствен почерк, оставил едно огромно наследство в литературната сфера. Римата в стихотворенията му носи в своя подтекст собствения му глас.

Книжният вариант на стихосбирката е изчистен на вид. С бели корици, без изображения, носеща една освободеност, от която липсва ангажираност и претенциозност. Много от стиховете в нея са за Пловдив, други са за изгубената любов, а трети за природата и нейната безгранична сила върху ни.

"Сияе"

Село – захвърлено с табелите си край

бръмченето на пътя. И го гледам:

не си пристига, нито заминава. И го слушам:

в пейзажа, който, премълчавайки, изтъква,

достатъчна му е компанията на реката

(как й показва сутрин своите пътеки и ги прибира

вечер).

Уж е мъртво, а блести със трепетликите си –

сред ръкоплясканията на листата.

С ирониите на косове сериозността ми ръководи

в следобеда (и тромавите му глаголи).

Мен, вадещия своите пристигания тук като несръчен

вълшебник из ръкава на шосето.

Мен, съюзяващ стъпките си с площадчето пред църквата

(то не желае да е център на света).

Сам в това село –

отсъствието на хора не прави тишината по-голяма.

В това село, в което небето

така тежи от лекота, че е възможно

да поддържаш хоризонтите с кутрета, за да не рухнат

(и ме завие планината с каменните си юргани).

Тук, докато влизам от сянка в сянка

като от себе си във себе си (без да почукам).

Тук, надничащ през пролуките на оградите, където,

приютени в майчинството на пейзажа,

сияят – от жизнерадост –

на гробището зъбчетата млечни.