Капана.БГ
Инициативна група излиза на протест против събарянето на Гарнизонна фурна
Тези „против“ идеята за парк ще стачкуват в събота
Заплашват с жива верига
Следващата седмица Гарнизонна фурна ще бъде бутната, за да може на нейно място да се изгради нов парк. Въпреки решението, много граждани и творци, начело с художника Емил Миразчиев организират обществен протест в събота от 17:00 до 19:00 часа на бул. „Пещерско шосе“ и бул. „Копривщица“.
Инициативният комитет за запазване и развитие на Гарнизонна фурна се състои от Емил Миразчиев – художник, Надя Генова – художник, Севдалина Кочевска – художник, Доц. Румен Жеков – художник, Йоханнес Артинян – художник, Асен Кръстенов – художник, Лора Пармакова – художник, Румен Нечев – художник, Чавдар Порязов – архитект, Владислав Костадинов – архитект, Антония Вълканова – инженер конструктор, Димитър Огнянов – архитект, Пенка Калинкова – театровед, Павел Начев – активист, Томиана Начева – сценограф, Лина Кривошиева – фотограф, Александра Димитрова – художник, Ненко Манолов – танцьор, Хубена Салджиева – архитект, Теодор Караколев – активист, Валентин Глухчев – архитект, Доц. Весела Статкова – художник.
Активността на комитета е споделена и във Facebook, където лично се обръщат към районния кмет Димитър Колев. Ето какво гласи и обръщението:
Темата за съдбата на Гарнизонна фурна е важна не само за хората живущи в района, но и за целия град, страната и Европа. Явно е нежеланието на районния кмет да запази сградата и тенденциозното отношение към случая.
При цялото ни уважение към него ние дълбоко се съмняваме в неговата добронамереност в този момент. Всички манипулативни средства са впрегнати в арсенала на събарянето на конструктивно стабилната Гарнизонна фурна.
Задаваме няколко въпроса:
Как така подписка събирана в рамките на месец с 200 подписа се приема за своеобразен референдум, а подписката от 26.02.2017 събрала за няколко часа 260 подписа не?
Как организираното и модерирано от него обществено обсъждане на което имаше едва 5 изказвания с уклончиво мнение за събаряне и болшинство в подкрепа за запазване не се взема под внимание?
Ако Общината е загубила протокола, който води, ние може да им предоставим нашия, както и пълно видео от обсъждането, от което личи, че мнозинството от хората са за запазване на Гарнизонна фурна с парк около нея.
Несъстоятелните доводи на г-н Колев ни принуждават да заемем позиция и да настояваме за пореден път за диалог, прозрачност и професионален експертен дебат по казуса.
Поради очевидната липса на диалогичност обаче, демонстрирано със спуснатото нелогично решение за бутане на сградите в началото на месец май, нямаме друг избор, освен да започнем подготовка за активни граждански протести срещу това вредно решение!
Тази събота от 17:00 часа ще проведем последен предупредителен протест срещу събарянето и при неоттегляне на решението, взето от Общината, ще организираме и жива верига, когато багерите дойдат.
Пловдивчаните, създали ядливите чаши за кафе отварят производствена база до края на годината
Чашките Cupffee са пълнозърнести и диетични, щадящи околната среда
Ако 1% от чашите за еднократна употреба бъдат заменени с техните, годишно ще се генерират 10 млн. килограма отпадъци по-малко
Новата база ще открие 60 работни места
Паулина Гегова
Добрите идеи идват с време! Иновативните идват за един миг! Такива, които никога не си очаквал, че ще ти хрумнат. На първо време ти изглеждат абсурдни или просто „като шега“, но съвсем скоро осъзнаваш, че точно тяхната ексцентрична нотка е това, което ще ги изстреля на върха.
Такава е идеята на Мирослав Запрянов, Симеон Гавраилов и Младен Джалъзов от Пловдив, които измислиха ядлива чашка за топли и студени напитки. Тя е кръстена Cupffee, а началото на колаборацията се поставя през 2002г.
Всичко започва с експерименти и разработване на машина за продукта. През годините създават четири прототипа, докато накрая остават доволни от изобретението си.
Cupffee е био разградима ядлива вафлена чаша, алтернативна на картонените, пластмасови, порцеланови и стъклени чаши за многократна или еднократна употреба. Направена е от натурални продукти, предимно пълнозърнести, което я прави диетична и здравословна.
За разлика от други подобни еквиваленти в мащабен размер, тяхната няма глазура, запазва здравината си за час, дори повече, а ако е изхвърлена в природна среда, ще се разгради за няколко седмици без да генерира ненужни отпадъци. Срокът на годност варира около шест месеца. Към чашката е прикрепен стилен етикет, който може да се брандира с търговско лого. Етикетът е най-вече за хигиена, защото той отделя вафления цилиндър от повърхността, на която е поставен.
До сега момчетата са се оправяли сами, но вече са намерили инвеститор, който ще финансира по-мащабен проект. Към края на годината се очаква да бъде изградена производствена база в Пловдив, с капацитет от 10 млн. бройки месечно. Ще се направят две поточни линии, едната от които ще произвежда чаши с различни размери. Вече имат подписани договори и с водещи международни вериги. Инвестицията възлиза на над 3 млн. евро и ще предостави 60 работни места.
За момента пловдивчаните са създали четири нови продукта от същите съставки, без наличието на химия. Макар че това е нова идея в България, много хора очакват с нетърпение продукцията да бъде пусната на пазара. Чашките се пакетират и изнасят с камиони, като могат да достигнат до всяка точка на Европа. Именно Старият континент е и основната им цел за развитие, въпреки че ще можем да намерим продукта и на родна почва и то не само в заведения, а и в магазини, за да може човек да я използва и у дома.
Да съчетаеш кафето със закуската е много симпатична, а и полезна хрумка, особено ако си подвластен на забързаното ежедневие. Точно затова и изобретателите са получили патент за идеята си, който важи за цял свят и са с регистрирана търговска марка.
Истината е, че останалите чаши за еднократна употреба – картонени и пластмасови, замърсяват околната среда и не се разграждат. Директива на ЕС налага забрана на използването на пластмасови прибори след 2020 г. Така, за крайния потребител, чашката ще излиза близо 40 ст. От тази гледна точка пазарният дял ще нарасне. В момента годишно се използват около 130 млрд. бройки чаши за еднократна употреба и ако дори 1% от тях се заменят с ядливи и разградими чаши, то ще се спасят над 2 млн. кв.м. дървета, над 10 млрд. литра питейна вода и над 10 млн. килограма отпадъци няма да бъдат генерирани.
Тайните места за шкембе чорба в Пловдив
Разберете кои са най-добрите шкембеджийници в града
Шкембе чорбата е емблематична за българската кухня, макар самата дума „шкембе“ да е персийска. При готвенето й не се изисква просто слагането на различни съставки, а истински майсторлък. За тези от вас, които не знаят какво представлява самата гозба, поясняваме. Тя се приготвя от телешки, агнешки или свински стомах, но никога не се комбинират по между си. Приготвя се и бульон от зеленчуци, а традицията повелява супата да бъде поднесена и консумирана с оцет, чесън и лют пипер или чушки.
За популярната чорба дори се разказват легенди. Една от тях говори за султан, който всеки ден ядял шкембе чорба. Готвачите му много се стараели, правили всичко точно по рецепта, но все нещо не се получавало както трябва. В търсенето на правилната рецепта за гозбата, една вечер султанът тайно излязъл от двореца си и отишъл при прочут майстор на чорбата в Цариград, бай Хасан. Започнал да се оплаква владетелят и да обяснява: „Готвачите ми много се стараят. Първо измиват шкембето…“ и още преди да се е изказал, бай Хасан скочил и рекъл: „Грешкааа!“
Не едно и две места в Пловдив приготвя традиционната българска супа, но истинските ценители на шкембето знаят къде да отидат. Ако не сте българи, може би, вкусът ще ви се стори странен първоначално, но си заслужава да опитате. Шкембето се ползва като лек за махмурлук, за да ви стопли през зимата, за да се погрижи за имунитета ви, като му добавите повече лют пипер или чушки. И както казахме – безотказното му действие срещу махмурлук е най-разпространено.
Много често, в ранните часове на събота и неделя сутрин, след тежко и изморително парти, може да се озовете в Супа бара с някой местен, който ще ви заведе там и задължително ще си поръча шкембе. Факт е, че мястото предлага наистина страхотни гозби, а оцетът и чесънът никога не свършват. Но все пак, целта на гидът за Пловдив lostinplovdiv.com е да ви помогне да преживеете и усетите античния град, както го усещат тукашните хора. Именно поради тази причина ще ви отведем на кратко пътешествие из най-добрите шкембеджийници в района, макар много от тях да не са сред най-популярните заведения в града.
Пловдивският гид се свърза с няколко от местните ценители на гозбата, за да препоръчат заведенията, на които можете да опитате наистина добра шкембе чорба. Със сигурност, първото място заслужено се дава на малка кръчма в сърцето на ромския квартал Аджисана. Мястото се намира само на 5 минути пеша от центъра на града, но точен адрес няма как да ви дадем. До бай Айлятин ще ви упътят хората в квартала. Ако искате да се вредите, за да опитате най-доброто шкембе в Пловдив, то със сигурност трябва да отидете рано сутрин, тъй като след 10 часа преди обяд вече е свършило. Бай Айлятин сам избира всяко едно от шкембетата, които да сготви лично и не прави компромиси с качеството. Не очаквайте скъп и лъскав ресторант. По-скоро е квартална кръчма с пластмасови столове, но веднъж посетили я, няма да я забравите...
Цялата статия четете в пловдивския гид LostinPlovdiv.com
Доц. Свилен Георгиев представя скулптура и рисунка в Пловдив
Галерия Възраждане ще открие изложба скулптура и рисунки на доц. Свилен Костадинов на 02.05.2017 г. от 18:00 ч. Изложбата ще продължи до 15.05.2017 г.
Камък, габро, мрамор. И недостъпни, невидими форми, които се крият вътре, в твърдата сърцевина на материала. Докато в него не проникне третото око на скулптора и силната му ръка не започне да извайва онова, което камъка крие .
Свилен Костадинов носи призванието си – да работи блестящо с камъка – тихо и скромно. Неговите ваяния също са немногословни и вглъбени в себе си. Формите са окръглени, носят силата на материала, но някак гальовно и шепнешком. В ръцете на Свилен мраморът показва неочаквана нежност и обичливост. Това се случва – но само в ръцете на майстор, а в случая, това е Свилен Костадинов.
Краси Алексиева, 2017 г.
Пластичния изказ, в който развивам своите творчески търсения се оформи в първите години на моя професионален път. В духа на класическата форма изграждам своя пластична линия, която следвам и развивам във времето. Тази пластична линия се характеризира със стремеж към солидна конструкция на композицията, яснота при изграждане на формата и емоционална наситеност на обема. Изявено е предпочитанието ми към овалната форма, която създава възможност за по-богато пластично изграждане на скулптурната композиция. Овалите създават усещане за безкрайно движение на силуетната линия, близост до природните форми и възможност за медитативни състояния при наблюдаване.
Тематичния кръг, с който боравя не е голям. Заключава се в няколко на брой теми с общочовешко значение и теми без конкретна формулировка, където чрез пластичния език на обема (основното изразно средство в скулптурата) внушавам определени състояния и настроения. Що се отнася до формалните теоретични определения фигуратив – нефигуратив, за мен те имат само протоколен характер. Общото им название е скулптура. В този смисъл, аз работя фигуратив и нефигуратив с еднакво удоволствие и с равностойни резултати, обединени от духа на моя пластичен език. През целия си професионален път съм работил предимно с камък. Успоредно с това имам един доста дълъг период (около 20 г.), в който работих бронз, а в първите години имам десетина работи от дърво. Мога да кажа, че познавам добре класическите скулптурни материали и техники. В последните 15-16 години работя само камък – мрамор и гранит . Камъка е материалът, с който мога да общувам и да се изразявам най-пълноценно, материал, който запазва в най-чист вид езика на скулптурата и е олицетворение на самото понятие скулптура.
доц. Свилен Костадинов, 2017 г.
Свилен Костадинов
скулптор
Роден през 1955 г. в гр. Шумен. Живее и работи в Пловдив.
1978 г. завършва скулптура при Панайот Димитров във Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий "
Участва в множество общи изложби и симпозиуми по скулптура в България, Германия, Холандия, Турция, Италия. Има осъществени 10 самостоятелни изложби. Реализирал е над 10 монументални творби.
Награди:
- 2010 Награда за скулптура "Приятели на морето", Бургас
- 2005 Почетен знак за цялостно творчество на община Пловдив
- 2003 Награда на Галерия Ромфея
Скулптури на автора притежават: Националната художествена галерия, Художествени галерии и частни колекции в България, Италия, Франция, Германия,Швейцария, Турция, Холандия.
- От 2002 г. преподавател по скулптура в бакалавърска програма на изкуствата в Академия за музика, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
- 2008 доцент по скулптура в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
Участия в международни изложби:
2015- Изложба рисунки- галерия ЛаСалита, гр. Гихон - Испания
2014 – Изложба „Скулптура малък формат“ – галерия ЛаСалита, гр. Хихон - Испания
2014 - Изложба „Small Monuments – Хамбург, Германия
1998- Биенале "Danteska" – Равена, Италия
1997- Българската скулптура в Равена, Италия
1994- Биенале "Danteska" – Равена, Италия
1992 - Биенале "Danteska" – Равена, Италия
1989 - Изложба скулптура на фондация Пагани – Kастеланца, Италия
1989 - Конкурс "Човекът и водата" - Изерлон - Германия (поощрителна награда).
Участие в Международни симпозиуми:
- 2008 - Пазарджик, България
- 2003 - Майен, Германия
- 1998 – Боркел ен Шафт, Холандия
- 1992 - Анталия, Турция
- 1987 - Фанано, Италия (III-та награда)
- 1986 - Бургас, България ( I награда)
Самостоятелни изложби:
- 2012 - самостоятелна изложба „Фигуратив – Нефигуратив“ в Галерия Резонанс - Пловдив
- 2010 - 55/55 - Изложбена площ в Културен център Тракарт, Пловдив
- 2008 - Самостоятелна изложба в зала "България", София
- 2006 - Есенен салон в Стария град - Пловдив
- 2003 – Галерия Ромфея, Пловдив
- 1995 - ДXГ, Пловдив
- 1991 – Галерия София-Прес
- 1988 - Есенни изложби в Стария град - Пловдив
- 1982 –Изложбена зала- Пловдив
Монументални работи:
- 2012 Паметен знак на Фритьоф Нансен - София
- 2011 "Човекът, който ходи" - паркова скулптура в Европейски Колеж по
Икономика и управление, Пловдив
- 2009 Паметна чешма –мрамор- село Марково, Пловдив
- 2007 Паметник на Христо Ботев -гранит - Пловдив
- 2006 Паркова скулптура "Извор," –мрамор- частен парк в село Марково
- 2006 Паркова скулптура- Sunwey Lagoon - Куала Лумпур, Малайзия
- 2003 Паметник на Христо Г. Данов – бронз- с. Хр. Даново
- 2003 Портрет на Борис Христов - мрамор - фасадата на родната му къща, Пловдив
- 2002 Портрет на Й. Йовков - мрамор - фасадата на Военна болница, Пловдив
- 2001 Паметник на загиналите авиатори –гранит- 24 военно-въздушната база, Крумово.
В периода от 1997 до 2000 г., възстановява от гранит четири разрушени бронзови паметника в Пловдив:
- Паметник "В. Петлешков", паметник "Христо Г. Данов", паметник "Антон Безеншек "
Паметен знак за "Първото Пловдивско изложение"
Награди:
- 2010 Награда за скулптура "Приятели на морето", Бургас
- 2005 Почетен знак за цялостно творчество на община Пловдив
- 2003 Награда на Галерия Ромфея
Скулптури на автора притежават: Националната художествена галерия, Художествени галерии и частни колекции в България, Италия, Франция, Германия,Швейцария, Турция, Холандия.
- От 2002 г. преподавател по скулптура в бакалавърска програма на изкуствата в Академия за музика, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
- 2008 доцент по скулптура в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
Текстът се превръща в образ в изложбата на Дорит Фелдеман
15 творби представят геофилософията на израелския автор
Изложбата представя "рефлективно-концептуални основи", съчетание на образи, текстове, исторически документи, древни карти и идеи
Изложба фотография на Дорит Фелдман: "Където текстът се превръща в образ (Геофилософия)"
Куратор: Шърли Мешулам
Продуцент: Йосиф Бен - Басат
Изложбата "Където текстът се превръща в образ [Геофилософия]" на известната съвременна израелска художничка Дорит Фелдман представя поредица от 15 творби (включително нови, свързани с конкретни места в България), а също така и една видео инсталация - "Думите на земята". Всички те са създадени през последните няколко години, като четирите нови фотографии са от 2017 г.
Творбите са свързани с т.нар. "геофилософия" (заглавието на самостоятелната изложба на Дорит Фелдман, представена през 2015-2016 г. в Музея на Израел в Йерусалим). Понятието "геофилософия", което съчетава в себе си територията като географско място и нейното осмисляне, е въведено през 90-те години на миналия век от френските философи Жил Дельоз и Феликс Гатари в книгата им "Що е философия?".
Изложбата представя "рефлективно-концептуални основи", съчетание на образи, текстове, исторически документи, древни карти и идеи, взети от дисциплини като теология, философия, археология, поезия, а също така и съвременни идеи, взети от модерни научни изследвания.
Фелдман се занимава с връзките между история и пейзаж, като създава философски, концептуални и метафорични гледни точки по един уникален и адекватен начин. Например, фотографията "ФилаДелфийският пъп" от 2015 г. се основава на философския въпрос: "В какъв смисъл, питаме, Гърция е философска територия или философска земя?" Митологичният "пъп на света" в Делфи е изобразен като "пъп" в центъра на фотографията чрез центростремително спираловидно движение на шистови фрагменти, заснети в близост до мястото. Пъпът е източникът на сила и жизненост, които се предават от майката на плода, но също така той е изворът и люлката на класическото културно наследство.
Друга творба, "Огледалото на времето" от 2015 г., изобразява портрет на авторката, заснет в историческия архив на Класическа Гърция в библиотеката в Милиес, и поетичен текст от писателя Йорам Мелцер, написан като диалог с образите и цитиран като част от фотографията. На фона на лазурносиньото Мъртво море "огледалото на времето" се разтваря и отразява света като безспирно разлистване на исторически атлас.
Разказвателността на "автопортрета", отскоро съчетана с темата за "мястото" във фотографиите "Огледалото на времето", "Отпечатъци - поглед към вътрешността", "Потапяне в дълбините на сянката" и "Психис акос - Изцеление на душата", акцентира върху неспирния низ от образи и сюжети, които са обработени естетически във фотографиите и изплуват като сенки-импресии-отпечатъци-знаци-следи-производни-отражения в една композиция, формулирана като лаконичен символичен отпечатък.
В основата на творбите на Фелдман стои и "ризоматичната" философия. Теорията за ризомата се води от принципа, че реалността е като коренова система или мрежа, изградена от поредици взаимосвързани обекти, които се пресичат във възли или плата. Разнообразието от комбинации създава още по-сложна мрежа, в която се извършват метаморфози. "Ризома е книгата, която свързва света, но също така и светът, който размножава книгата, разказваща за света. Тя е и инструментът, с който светът може да се преобрази в книга."
Фелдман казва: "В тази поредица от фотографии представям обърнатото огледално изображение като процес. Вдъхновена от философски текстове, чрез творчески диалог със съвременни поети и писатели, създавам фотографски творби, в които "повърхността" и уловените образи са в хармония с морфологията на израелския пейзаж и други древни места, същевременно визирайки археорогическата стратификация на историческите пластове. Фотографските композиции създават визуален разказ, едновременно конкретен и метафоричен. Много от изобразените географски обекти представят подредени геометрични пространства, които наподобяват текст, написан на земята. Така например, творбата "Геофилософия - където текстът се превръща в образ" акцентира върху непрекъснатите линии около хребетите, наподобяващи редове от знаци, породени от земята - като доказателство за територията във времето."
Дорит Фелдман несъмнено е концептуален артист, чиито творби носят преди всичко естетическо преживяване. Тя улавя уникалността на родината си Израел, но същевременно нейният артистичен поглед съответства на глобалните концептуални и визуални идеи.
Изложбата ще бъде открита на 4-ти май 2017 в залите за съвременно изкуство на Градската художествена галерия, ул. „Княз Александър I“№15 от 18:00 часа.
Италианците обезопасяват и укрепват горелите тютюневи складове
Изработват специфична метална конструкция, с която ще закрепят фасадите на пострадалите паметници на културата
Процесът по укрепване започва следващата седмица
Фирма Р.И.П.А. ООД, собственик на тютюневите складове на ул. Капитан Андреев № 2 и ул. Екзарх Йосиф № 13, които на 19 август бяха разрушени от пожар, получи разрешение от Община Пловдив да обезопаси и укрепи оригиналните фасади на сградите. Това гласи прессъобщение на дружеството, касаещо горелите паметници на културата, единият от които е и перлата на Тютюневия град- складът на Кудоглу. Проектът за укрепване вече беше одобрен от Министерство на Културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
„Собствениците и мениджърите на дружество Р.И.П.А. осъзнават значимостта на сградите за пловдивска-та общественост. Следователно, тяхно намерение е да действат в пълно съгласие с компетентните органи и в съответствие с всички приложими закони.”, заяви Пиетро Луиджи Гиа, управител на фирмата и бивш Почетен Консул на Република Италия в Пловдив. Вече е стартирана изработката на специфична метална конструкция, която е предназначена за укрепване на фасадите, от водеща фирма в областта. Следващата седмица ще за-почне подготовката за монтажа на същата.”, обяви Гиа.
От прессъобщението на компанията не става ясно какви са бъдещите планове на собствениците на складовете и как те ще заживеят до 2019г.
Емил Миразчиев: Всички манипулативни средства са впрегнати в арсенала за събарянето на Гарнизонна фурна
Настояваме за диалог, прозрачност и професионален дебат по казуса, апелира председателят на Изкуство днес
В първия работен ден на месец май ще започне демонтирането на оградните пана
Както стана ясно, бъдещето на Гарнизонна фурна е решено. Постройката ще бъде съборена, а на нейно място ще се изгради нов парк, по желание на живущите в квартала. След множество обществени дебати, на които се спореше кой е най-добрият вариант – парк или съвременен център за изкуство, плановете на Общината ще пребъдат.
В коментар за Под Тепето Емил Миразчиев – лидер на творците, искащи бившата казармена сграда да заживее като център за култура, сподели мнението си за това крайно и според него неправилно решение.
Стремежът на г-н Колев да омаловажи усилията на професионалистите и да ги сведе до махленски дебат, говори за неговото отношение към проблема. Това е важно не само за хората живущи в района а е важно за целия град, страната и Европа. Явно е нежеланието на районния кмет да запази сградата. При цялото ми уважение към него от партньорство по предишни наши инициативи и проекти, в настоящия момент аз дълбоко се съмнявам в неговата добронамереност. Всички манипулативни средства са впрегнати в арсенала за събарянето на Фурната, като сгради, които са паянтови. Как така подписка организирана от него в последствие с 200 подписа приема за своеобразен референдум, а подписката от 26.02.2017 събрала за няколко часа 260 подписа не. И как организираното и модерирано от него обществено обсъждане на което имаше едва 5 изказвания с уклончиво мнение за събаряне и болшинство в подкрепа за запазване, след един месец, се превърна в организирано присъствие на външни групи. Несъстоятелните доводи на г-н Колев ни принуждават да заемем позиция и да настояваме за пореден път за диалог, прозрачност и професионален дебат по казуса, заяви той.