Вижте какво е включвало менюто, приготвяно в България, за мисиите в Космоса през ХХ век 

Таня Кънева

Една от първите храни за астронавти, които страната ни започва да произвежда е … лютеницата. И то не коя да е лютеница , една добре позната на поколения българи марка. Става дума за бурканчетата с  момиченцето с омазни устни, което яде филия с лютеница. Този факт става ясен от документалната изложба „Родени с криле“, която може да бъде видяна в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив до 14 април 2017 г.

При внимателно и подробно разглеждане на едно от 20-те документалните табла, което разказва за България като третата страна в света, произвеждаща и до днес храна за космонавти, наш репортер се натъкна на интересното откритие.

На черно-бяла документална снимка, която показва първите български космически храни, по-зорките погледи ще забележат известния етикет на лютеницата, правена в най-голямото консервно предприятие в страната от близкото минало  - „Витамина“ Стамболийски.  Лютеницата на от пловдивско под формата на консерви са хапвали космонавти, астронавти, спасьонавти и тайконавти през ХХ век.  На същата фотография се виждат още: ягоди, ябълки, шоколад, сирене. Историческата справка сочи, че родните космическите майстори готвачи предлагали в менюто си през 70-тте години на миналия век супа гулаш, телешко с картофи, крем какао, кисело мляко и мед.

Припомняме, че България е трета в света по производство на космически храни, които не са предназначени само за космоса, но се използват и при бедствия и аварии. Потенциалът на страната ни в този бранш е съществен и от 3 години се говори, че БАН планира да пусне серийно производство на тези храни, поради голям интерес от страна на бизнеса.

Изложбата „Родени с криле“  в Градски дом на културата „Борис Христов“ е част от събитията в Дните на авиацията и космонавтиката в Пловдив през 2017-а година. Още по темата може да прочетете ТУК.

14-годишният Никола е представител на Модел клуб „Пловдив“ и вече е майстор на спорта по авиомоделизъм

Никола Радков на 14 години от Пловдив, заедно с още двама свои съотборници от Пловдив, Казанлък и Шумен, печелят световна титла за радиоуправляеми ракетопланери на международно състезание в Украйна. Всичките те станаха майстори на спорта, грабвайки титлата през лятото на миналата година, защото във въпросната надпревара се състезават не със свои набори, а с мъже. Там в Украйна нашите тийнейджъри спечелват първенството, побеждавайки дори представители на САЩ в дисциплината, които са сътрудници в НАСА.

Това разказа пред репортер на Капана, треньорът и председател на Модел клуб „Пловдив“ Радослав Радков. Той ръководи клуба, който се занимава с технически спортове и най-вече с авиомоделизъм сред подрастващите младежи, деца и съответно „големите чичковци“. За себе си треньорът скромно споделя, че е свързан с авиацията, работи в авиобазата в Граф Игнатиево. Така се стигнало до това в свободното си време офицерът да се насочи към занимая на деца с този спорт - моделизъм. С него разговаря Таня Кънева.

Колко членове има клубът и колко от тях са деца?

В клуба членуват над 40 души като от тях деца са 14. Отделно водим кръжочна дейност с още 12 деца за тази година. Но предни години заниманията с деца бяха  в групи от порядъка на около 20 броя за една календарна година.

Къде е базата на този клуб? Къде се случват тези занимания през годината?

Имахме щастието да се запознаем с директора на СУ, „Софроний Врачански” Пенко Рисков, който предостави да ползваме база в неговото училище. Наели сме две помещения, които сме ремонтирали и в момента там се извършва дейността на клуба.

Днес и утре - 8 и 9 април, клубът ви участва в Национален турнир по авиомоделизъм за радиоуправляеми планери „РАМ СUР“ на летателна площадка Air Belozem, край Пловдив. Разкажете повече за това състезание.  

 Състезанието е за радиоуправляеми планери, провежда се на 8 и на 9 април на летищна площадка „Белозем“ на 30 км от Пловдив в посока Бургас по магистралата. Това е ежегодно състезание, провеждано от 2004 г. насам, което е с ранг на национален турнир. Проверяват се способностите, майсторството за управление и техниката на моделистите, които цяла зима са си правили нови модели или са си настройвали старите. Провежда се в 4 класа.

Колко състезатели участват?

Първия ден участват около 20 състезателя. Това са класове на планери без електромотор. Самото стартиране става с устройство, а с една лебедка с електромотор и по този начин се издигат самолетите на височина около 150 до 250 метра, откачат се с техника за откачане и имат 10 минути работно време да търсят термично реене.

Другият клас, който е в събота, е т. нар. клас DLG. Това са малки самолети, планери, които също са без електродвигател, имат си управление и се хвърлят с ръка. Височината, която достигат е от порядъка на около 60 метра в България, иначе на световно ниво 70-80 метра е нормална височина. Те изпълняват задачи.

Втория ден, в неделя ще бъдат класовете с електромотори. Това е класът големи планери с електромоторно задвижване. 30 секунди работно време на мотора имат, за да издигнат на определена желана височина от състезателя, след което пак 10 минути реене и търсене на термиката.

И от 2-3 години ние правим един клас само за деца, където участват малки планери до 2 метра също с електромотор. При тях условията са малко по-занижени, за да можем да вкараме и малките състезатели в големите състезания.

Това състезание е част от „Дни на авиацията и космонавтиката в Пловдив”, а също така вие ще участвате и в изложбата „Родени с криле” в Градския дом на културата. Какво  представя там клубът?

Това състезание ние всяка година от 2004-а насам го правим във връзка с Деня на авиацията. Много хубава идея се породи с г-н Христо Барутчиев да минем под мотото на празниците, които са в града във връзка с 12 април. В изложбата ние показваме  три модела. Единият е направен от деца от кръжока – модел на МИГ 29, който е контурен, но е много сполучлив. Мога да кажа, че на него децата се научават да летят с радиоуправляеми модели. Другият модел е акробатичен самолет, който извършва фигури от висшия пилотаж. Е, за съжаление Кобра не може да направи, но много други фигури ги прави и то доста сполучливо. Третият модел е един планер за склоново реене „Калдера“, който е изработен от карбон.

Там има изложени и награди на състезатели на клуба.

Да, показан е фотос на купата, която наш представител - майсторът на спорта Никола Радков спечели на Световното първенство в Украйна за радиоуправляеми ракетопланери заедно с отбора на България, с още две момчета от Шумен и от Казанлък. Всички те станаха майстори на спорта, покривайки, по-точно спечелвайки това съревнование.

Важно е да кажем, че все пак те са момчета, а пък са се състезавали наравно с мъжете.

Да, това е много важно за тях най-вече! Те представиха достойно българската школа и победиха представители на САЩ, които са сътрудници в НАСА. Това е едно голямо постижение на тези малки деца.

А на колко години са те?

Всички деца са на между 14 и 16 години.

Има ли възрастово ограничение? На колко години трябва да е едно дете, за да може да се занимава с този спорт?

Едно дете може да се занимава в зависимост от развитието му вкъщи, как родителите са се занимавали с него. Например от трети клас нагоре, защото ние използваме при работата си термини, които по-малките деца в училище и вкъщи не са ги учили, и им е трудно да се занимават. Но нормално от трети клас нагоре до 60-70. Даже на 80 години имаме членове на клуба.

За големите момчета това скъпо хоби ли е или не?

По принцип не е евтино хобито, защото е свързано с радиоапаратура, с материали, които са финансовоемки и затова не е евтино. Но в момента вече има материали, които са от депром , бауса, липа, които също се работят, а те са по-евтини. Има евтини лепила, има и кордови модели, които се се управляват с корда… не е евтино.

От друга страна обаче „кеф цена няма“, а удоволствието е…

Удоволствието е върховно. Прекараното време на открито, на слънце, на поляната, в планината, защото имаме такива класове, които са склоново реене и това време за нас е удоволствие.

За по-малките членове на клуба срещате ли подкрепа от Община, от Министерство  или всичко се финансира само и единствено от родителите и от вашата добра воля?

От три години насам в Пловдив срещаме изключително голяма подкрепа от страна на общината. Те са създали една младежка програма, която е насочена за изявата на младите хора в Пловдив. Чрез тази програма ние финансираме част от дейността, моделите на децата. За жалост в национален мащаб от страна на Министерството на спорта става дума за много малко отделени средства. Може би средствата, които се насочват за олимпийските спортове са прекалено много, но с всяка измината година тези спортове - технически, авиомоделизъм, корабомоделизъм, автомоделизъм, въобще всичките моделизми, не са предпочитан спорт за Министерството, за съжаление.

Благодаря. Освен ако нещо не искаш да кажеш. Да кажем ли какво работиш, когато не се занимаваш с

И значи има бъдеще за децата в  авиацията и в Пловдив?

Ами в Пловдив би трябвало да има голямо бъдеще, защото това е град, където от 60-те години е имало моделизъм и се надявам да продължи и за в бъдеще.