Поверието гласи: „Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна“

Освен Йордановден празникът е наричан още Водици, Водокъщи и Богоявление. Този празник се смята за третия по големия сред християнските такива и според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Според народните поверия през нощта на Йордановден небето се отваря. Който успее да види чудото, той ще сбъдне всичките си желания. Има поверие, че каквото си пожелаем в нощта между 5-ти и 6-ти януари, то ще се сбъдне.

Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна. На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.

На 6-ти януари се извършва празничен водосвет край големите водоеми, а кръстът от църковната служба се хвърля във водата. Който успее да го хване, болести няма да го ловят цяла година. Някои смятат, че именно от Йордановден тръгва обичая, според който именниците се мокрят за здраве и късмет.

На 6-ти януари празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Боян, Бояна, Данчо, Дана.

Как се е появил портретът на бай Тошо Ефрема и как Веско Сариев е станал колекционер, разказват картините и графиките

Стефка Георгиева

Пловдивската бохема се събра отново заедно, за на накара десетки лица да засияят. Градската художествена галерия на Пловдив се оказа временен дом на бележитите пловдивски артисти, а техните портрети изскачаха очаквано иззад всяка една от изложбените зали, но все успяваха да изненадат посетителите с интересни истории.

„Приятелите и аз“ е изложба на Николай Кучков, който събра, макар и посмъртно, едни от най-известните български творци. Самата изложба разказва истории, които ще ви накарат да се усмихнете, да се разплачете, или да прихнете в бурен смях, придружени от пъстроцветните и топли картини, и графики. Художникът не само представя своя изложба с портрети на приятели, но връща лентата назад във времето, за да си спомним случки с тях и да ни ги разкаже. Така, например, е започнал да рисува бай Тошо Ефрема в култовата кръчма „Пловдив“, с типичните за него цигара и чашка в ръка. Ефрема замахнал и рекъл: „Абе, майно, те и без това ни смятат за алкохолици“, опитвайки се да откаже Кучков от идеята му за картината.

Друга случка разказва за мохабет между него и Веско Сариев. Сариев искал от художника да му направи портрет, а Кучков му предложил друго. Сариев да купи картина от него сега, пък след време той щял да му направи портрет за без пари. Така и станало. Сариев получил своя портрет след 3 години, но междувременно станал запален колекционер.

Ако тези истории са ви интересни, можете да научите още такива в Градската художествена галерия на адрес ул. „Александър Батенберг I” 32. Изложбата може да бъде посетена до края на месеца.

Покривът на старата сграда се разпада, а съществуването й в този и вид заплаша здравето на преминаващите около нея

Стефка Георгиева

Оголени и висящи кабели, ронеща се мазилка, падащи прах и дъски. Не, това не е сцена от постапокалиптичен филм, а картина в самия център на Пловдив, намираща се точно между Джумая Джамия и артистичния квартал Капана. Къща се руши пред погледите на всички ни, а все още нищо не е направено за нейното обезопасяване. 

Самата сграда не е обитаема и видимо не се стопанисва. Стъкла по прозорците почти не са останали, а дървената дограма се руши бавно под напора на слънце и дъжд. Същото се случва и с покрива на постройката, който започна да се руши. Мазилка и дъски са паднали вътре в самата сграда и се опитват да си намерят място към няколко помещения между касите, на които някога е имало врати. С невъоръжено око, лесно можете да погледнете през изпочупените прозорци на втория етаж на сградата и да видите оредяващия дървен покрив, през който вече прозира гледката  светлината на небето.

Припомняме, че преди няколко месеца, сградата беше оградена с информационна лента, указваща на минувачите да пазят дистанция от самата сграда. В момента  липсват всякакви обезопасителни средства.

Под Тепето и Капана ще продължат да следят темата!

Ако днес геният на европейската литература - Умберто Еко беше сред живите, щеше да навърши 85 години. 2016-та ни го отне, но произведенията му винаги ще останат като еталон в професионалната литература. 

Освен писател, италианецът е и философ-семиотик и медиевист. Най-известен е със своите романи и есета, сред които попадат "Името на Розата", "Махалото на Фуко", "Баудолино", "Пражкото гробище" и "Островът от предишния ден".

По случай неговото рождение ви представяме 10 лични мисли, които отразяват собственото му виждане за света, литературата и съдбата.

"За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие."

"Културата, не войната, циментира европейската идентичност."

"Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже."

"Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението."

"Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!"

"Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател."

"Средновековието има две лица. Първото е богословското, философското, монашеското, латинското. Това е по-скоро моето, ако се имат предвид романи като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“. Другото лице е това на трубадурите, на селяните, едно присмехулно, войнствено лице, в което се говорят нови езици. Това е Средновековието на „Баудолино“."

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."

"Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост."

"Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти."

Римската колона е била намерена на много висок слой при изкопните работи, била е захвърлена в имота вероятно в Османския период

Съхраняваме я, за да си я прибере общината и да я използва, казва Катя Йовчева

Така ще изглежда бъдещата жилищна сградаНяма казус с разрушена археология на строителния ни обект на улица „Май”. Това заяви днес инвеститорът Катя Йовчева, като потвърди думите на наблюдаващия дейностите върху имота археолог София Христева, цитирана от Под тепето вчера. Стартът на строителството на жилищна сграда в сърцето на града предизвика реакция от страна на живущи там, които алармираха за разрушени, при изкопни дейности, останки от римско време. Опасенията на гражданите обаче се оказаха безпочвени.

Всяко наше действие се съблюдава от Министерството на културата и от Археологическия музей. От МК идват на обекта при всеки нов етап. Дори днес бяха на терен, преди да стартираме укрепването и казаха „Започвайте”, коментира пред Под тепето инвеститорът Катя Йовчева. Тя не крие, че още със старта на проекта за изграждане на 5-етажна жилищна сграда е имала търкания с живущи в квартала. Едни скочили, че ще им бъде закрита гледката. Други твърдели, че няма да им се хваща добре Булсатком-а. А трети се опасявали, че канализацията е стара, няма да издържи още десетина нови жилища и ще връща водата. В последствие, някой окачил върху заградителните мрежи на строителния обект предупреждение, че при изкопните работи била разрушена археология.

Няма такова нещо. Това не отговаря на истината. От първия ден на място има наблюдаващ археолог. Имаме сключен договор с Регионален археологически музей. Не се появи никакъв културно-исторически пласт при изкопните дейности. Вероятно тази реакция е била предизвикана от появата на една римска колона, която бе намерена на много висок слой при копаенето и не е част от римски структури. Просто в някакъв период от развитието на Пловдив, някой е решил да прибере тази колона от някъде и да я захвърли в този парцел. Тя излезе на един метър изкоп. Предполага се, че е била захвърлена тук в Османския период. Ние сега я съхраняваме, за да я вземе общината и да я използва както намери за добре в някои от важните за града археологически обекти, уточни Катя Йовчева.

Тя подчерта, че иска всичко да бъде прозрачно, тъй като заради акцията на живущите, един от потенциалните купувачи на жилище се е отказал, притеснен дали сградата въобще ще бъде вдигната. Това е семейна инвестиция, съсобственици сме 6 души. Всеки от тях ще има по един апартамент, като остават два или три за продажба. Заради отказа на един от купувачите търпим големи щети, допълни Йовчева. И с идеята за прозрачност ни предостави 3D изображение на проекта за постройката на улица „Май”.

Тя уточни още, че имотът, на който семейството й строи, няма нищо общо със старата къща на евангелска баптистка църква. Собствениците й сами са решили да я съборят, тъй като постройката била паянтава и представлявала реална опасност.

През 1878 година, Западният отряд превзема пловдивското село Вакарел 

На този ден, през далечната 1798-ма година войниците на Осман Пазвантоглу превземат Свищов, като четири години преди това са превзели Видин и са установили там своето феодално владение, което официално бива признато през 1799-та година. Тогава се създава и Видинският пашалък, който обхваща кайма-камлъциттe Берковица, Белоградчикъ, Видинъ, Кула, наричана тогава Захре, и Лом.

Ден след като е освободена София, на 5-ти януари 1878 година, Западният отряд отстъпва към Пловдив и превзема Вакарел.

Няколко десетилетия по-късно, на 5-ти януари 1953 година, български филм прави своята премиера. Това са „Наша земя“, със сценариси  Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер , в който се разказва за българското село в първите години след 9 септември 1944 година, а през 2001 година дебютира “Технология на злото” на Татяна Ваксберг за възродителния процес.

На този ден са родени и двама видни българи - генерал Георги Вазов и генерал Добри Джуров, министър на отбраната от 1962 до 1990 година.

На снимката: Пощенска картичка с генерал Георги Вазов. Из Държавен военноисторически архив