Петър Савов и Памела Радева прекараха първите часове от новата година на открито, за да запазят моментите в красиви кадри

Петър Савов е вече добре познато име във фотографските среди. Той започва да се занимава с изкуството през погледа на обектива преди години и е чест гост на града под тепетата. Много от красивите панорамни снимки на Пловдив са именно негово дело, а този път фотографът прекара новогодишната нощ на Небет тебе, за да може да улови красивите мигове на празничен Пловдив.

Този път, Савов бе придружен от прекрасната си половинка, Памела Радева, която от известно време насам все по-често започна да публикува красиви кадри, вдъхновена от работата на Петър.

Снимка: Паменла Радева

Днес ви представяме няколко красиви кадри, които двамата са направили както в първите минути на 2017-та, така и в края на първия ден от годината. Снимките са топли и меки и няма как да не ви накарат да се усмихнете : )

Още от работата на Петър Савов можете да видите в личнат аму фейсбук страница Peter Savov Photography.

Стълбовете не са „ново улично осветление”

Става дума за ремонт и подмяната им

Няма несъгласуван проект за ново улично осветлени в архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив”. Това заяви кметът на район „Централен” Георги Стаменов. Администрацията на района по принцип извършва поддръжка на инфраструктурата и в Стария град.

Под  тепето го потърси за коментар, след като нашия читател Костадин Калайджиев алармира, че от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” са изпратили писмен отговор по сигнала му. От писмото става ясно, че новите улични лампи в Стария Пловдив са нерегламентирани, тоест проектът не е съгласуван по Закона за културното наследство.

Конкретният случай касае началото на 2014-а година, когато кмет на район „Централен” бе Райна Петрова.

По думите на Стаменов казусът не е по проект за ново улично осветление в резервата. Касае се за подмяна и ремонт на улични лампи и стълбове в рамките на съществуващата инфраструктура, което не е необходимо да се съгласува, коментира още той.   

През 1858 г. замръзнали кладенците и секли леда с брадва. Вълчи студ сковал реките и езерата. През 1929 г. замръзнало крайбрежието на Черно море

Владимир Балчев

На снимката: Корабът "Надежда", скован от студа във Варненското пристанище, 1906 година

През 1903 г. вестни¬ците по света публи¬кували поразителна снимка - замръзнал Ниагарският водо¬пад. Водните стъл-бове се издигат ви¬соко нагоре като ог¬ромни сталактити, а в ниското човешки¬ят мравуняк се щу¬ра в несвяст по леда и не може да си обя¬сни как е ста¬нала тази работа.

Ще си рече нашенецът, че Америка е страна на чудесата и там всичко е възможно, докато в Бъл¬гария нищо "по-така" не може да стане, освен ако не си го внесем от чужбина. Ще рече и ще сбърка. Защото, ако чуе американецът що е бивало по нашите земи, има дъл¬го да цъка с език. "На 1862 лето, месеца ноемврия - обажда се летописецът Дамаскин Хилендарец - много студ и безкрай биде студ и мраз... Измряха кокошките и хвъркатите птици и всичките води замръзваха, и много човеци бедстваха... Не остана вода да пият человеците и добитъците, а който донасяше вода, продаваше я с пари..." Дори рибата измряла, защото ледът стигал кажи-речи дъното. С брадви секли тогава водата по кладенците, сеното станало скъпо колкото хляба и пак го нямало. При такива паметни събития летописците обикновено добавят, че старите хора не помнят да е имало такова чудо по техните места. Само че този път не само старите, но и младите помнели подобно бедствие, защото то било само преди четири години, т.е. през 1858 г. И  тогава вълчи студ сковал земята, реки и езера замръзнали, а овцете в Балкана се превърнали на ледени буци. През март южнякът разтопил снега, придошли реките и отнесла много къщи. Тъкмо хората поправили домете си и тръгнали към нивите, студът се върнал през април, а снежните виелици затрупали всичко. Няколко дни по-късно топлият вятър захапал снега и реките отново се надигнали.

На снимката: Замръзналата река Дунав при Лом, 1906 година

Ако се върнем назад във вековете, пак ще срещнем известия за полярни зими на Балканите. В края на 8 век замръзнали всички реки, езера и морета, през 822 г. снегът започнал да се топи чак през май, през 860 г. замръзнало крайбрежието на Адриатическо море, 150 години по-късно Босфорът се превърнал в ледено поле. Събитието се повторило през 1813 г., когато целият залив между Галата и Фенер в Цариград замръзнал, а хората пресичали залива, без да се нуждаят от лодки и мост.

Тези събития са случили много отдавна. Нека да се приближим до нашето време.

Нещо странно се случило на 18 януари 1929 г. между Карнобат и Айтос. Изсипала се незапомнена градушка, придружена от тътена на силни гръмотевици. По същото време в София върлувала снежна вихрушка и улиците изцяло опустели - изчезнали и файтоните, и автомобилите. Като че тези необичайни явления били знак за настъпващите нови изненади. И наис¬тина те не закъснели - на 24 януари термометрите показвали 25 градуса под нулата, а вестниците съобщават за небивали студове в Италия, за снежни пързалки на остров Сици¬лия и снежни бури в Сиракуза. В Рим няколко души станали жертва на студа.

За няколко дена студената вълна била прогонена от южния вятър, колкото да се разтопят снеговете и придошлите води да отнесат няколко моста и залеят северната част на Пловдив. С настъпването на февруари студът отново се вър-нал. Снежните бури опразнили пътищата, а влакът, пътуващ от Варна за София, заседнал на 2 километра от столицата. Изпратили на помощ два локомотива, но и те не успели да върнат композицията до гарата. За да не замръзнат, пътниците поели пеш сред преспите и успели да изпреварят влака. Ден по-късно термометрите в Южна Бохемия отчели 37 градуса под нулата, в Загреб – 29, в Любляна – 26 градуса. Студената вълна достиг¬нала България. Във Варна замръзнала първо водопроводната мрежа, после замръзнали трансформаторите и градът останал без вода и електричество. Само за броени часове край Бургас заседнали два парахода - един от Холандия и един от Германия.

На снимката: Така запчва замръзването на Черно море, 1929 година

След тази студена вълна  пак последвало затопляне, което причинило нови наводнения. Но от Европа идвали успокоителни вести – най-известните метеоролози обещавали добро време занапред. Сякаш напук ден по-късно термометрите в Кнежа показали минус 30 градуса, в Берлин – 34, във Виена – 32, а в Линц били отчетени рекордните минус 41 градуса, в Париж река Сена се заприличала на огромна ледена пързалка. Точно по обяд на 12 февруари началникът на пристанище Варна докладвал за необичайно явление - морето започнало да замръзва. Постепенно ледът при кея достигнал дебелина от 20 сантиметра. До края на хоризонта не се виждали никакви вълни - всичко било равно и гладко като ледена пързалка. В следобедните часове замръзнал и заливът между Галата и двореца Евксиног-рад. Корабите останали пленници на леда. За да не спира работата, докерите товарели и разтоварвали пара-ходите с шейни.По време на тези сибирски студове новините от Пловдив излезли по първите страници на вестни-ците. Но не заради природните стихии, а защото тъкмо тогава под тепетата гласували за нови общински съветници. Незапомнените студове припомнили събитията от 1906 г. Тогава Черно море пак било замръзнало, а в река Дунав при Лом ледовете стегнали няколко кораба и ги натрошили като орехи.

На снимката: Кораби на пристанището в Бургас са станали "пленници" на леда. Черните точки по брега са измрели от студа птици. 1929 година

В края на февруари метеоролозите отново предсказвали приближаването на пролетта. Вместо това на 4 март морето отново замръзнало, а железопътната линия до Бургас била затрупана от дълбок сняг. В разгара на бурята се получило известието, че влакът от София за морето е заседнал сред прес¬пите. Спешно изпратили един локомотив на помощ, но и двете машини не успели да се преборят със снега. Изпратили трети локомотив, но машинистът не успял да види затрупаната композиция и се блъснал в нея. Наложило се да пратят друга машина. Още по-лошо било положението на границата между България и Турция, където заседнал в снеговете прочутият „Ориент експрес". Тук битката с преспите продължила цели 11 дена. Едва на дванайсетия ден влакът пристигнал в Истанбул. През това време температурите отново паднали до З0о под нулата. Замръзнало цялото крайбрежие на Черно море, а върху дебелия лед се натрупала снежна пок¬ривка от 30 сантиметра. Върху това бяло поле се виждали заклещените от леда кораби, а около тях - някакви черни точки. Това били измрелите птици. Повече от седмица сибирските студове държали в плен цяла България. Ледът сковал две от границите на страната -река Дунав и Черно море. Големи ледени блокове достигнали дори до Босфора. Наистина в самия Истанбул нямало студове, но пък отказът на моряците да пътуват при тези лоши условия довел до поскъпване на хранителните продукти.

На снимката: Вълноломът на пристанището в Бургас. Репродукция от в. „Илюстрована седмица“, 1929 г.

Андрей Ляпчев става министър-председател на България

В края на XIX в. Андрей Ляпчев се включил активно в създаването на Демократическата партия. Неин лидер бил политическият ветеран Петко Каравелов, а младият Ляпчев станал един от най-близките му хора в последните години на живота му. Именно Каравелов вкарал Ляпчев в голямата политика, като го предложил за финансов министър в последното си правителство. За краткото време, в което управлявал финансовото министерство, Андрей Ляпчев успял да премахне не малко данъци, които били наложени от предишни правителства.

На 4 януари 1926 г. Андрей Ляпчев оглавил. първото правителство на „Демократическия сговор“. Още с избирането си той обявил амнистия за политическите затворници и поел курс на политика на бюджетни икономии, целяща стабилизация на финансите. 

Само за няколко години, между 1926 – 1931 г., когато Андрей Ляпчев е министър-председател, държавата се стабилизира, икономиката тръгва нагоре. Но най-вече остава заветът на Ляпчев – честни избори, демократичен ред, както и убеждението, че властта не е самоцел.

Успешната политика на правителството донесла изборна победа на „Демократическия сговор“ в средата на 1927 г. Тогава Сговорът спечелил 173 от 273 места в парламента. Ляпчев управлявал страната в продължение на 5 години, в които демократичните порядки на управляващите създали условия за икономическо развитие.

Интересното за Ляпчев е, че бива запомнен от българската история като джентълмена на българската политика.  Той макар да не е революционер или военен, благодарение на изключителния си политически нюх и дипломатически талант успява да допринесе за развитието на следосвобожденска България.

Книгата е завършена, излиза през април

„Чамкория” ще се казва новият роман на Милен Русков. Авторът на „Възвишение” вече е завършил поредната си творба, която публиката очаква от много време. Книгата ще излезе през април. Откъс от нея е публикуван в списание „Страница”. Самият Русков пише в профила си във Фейсбук, че името на романа на този етап е работно и може да бъде променено до издаването му.

„Чамкория” идва след невероятния успех на „Възвишение” и след няколко годишни проучвания и писмен труд на Русков. Действието в романа отново засяга реални исторически събития и се развива в 20-те години на миналия век. В него се говори за атентата срещу цар Борис III през 1925 г.  Главният герой в книгата разказва за събитието на софийски диалект от онова време.

Няма пласт от римско време. Това е изкуствено създаване на напрежение, което е абсолютно ненужно, заключи специалистът, наблюдаващ строителния обект

По повод гражданската акция срещу строителен обект на улица „Май”, касаеща съмнения за унищожаването на археология в центъра на Пловдив, се свързахме с археолог София Христева. Експертът от Регионалният археологически музей е наблюдаващ обекта. Припомняме, че жители от квартала в сърцето на града настръхнаха, след като колона от римско време се появи край изкоп, върху който ще се изгражда жилищна сграда. Те окачиха призив за помощ върху строителните заграждения и алармираха, че при изкопните дейности е било унищожено римско наследство.

Христева бе категорична, че проблем изобщо няма. Тя разясни, че римската колона е била изхвърлена на самия обект, но не е част от древна археология в центъра на града и не е била открита при изкопните дейности. Има насипи от 18-ти век, но не и поводи за притеснение, което изразиха жители по цялата улица. Няма пласт от римско време, повече от категорична бе археолог Христева. Тя заяви още, че утре се очаква посещение от Министерството на културата. Това е изкуствено създаване на напрежение, което е абсолютно ненужно, заключи тя.