Пътят от дома до работа – екстремни и комични ситуации

Стефка Георгиева

Ден като ден. По средата на работната седмица, Пловдив все още е затрупан от сняг, а хората из града се поклащат като пингвини, опитвайки се да преминат през снежните преспи. Тук-там е почистено, тротоарите в по-голямата част от града, обаче, не са и са образувани само малки пътеки от предните минувачи.

Почти като пингвини сме. Тази сутрин бе почти непосилна задача да си хванете такси. Някои компании изобщо не вдигаха посочените телефони, а на други, диспечърките само заявяваха: „Съжаляваме, няма свободна кола.“ За да се придвижим, правим втори опит с градския транспорт. Разписанието на автобусите днес изповядва религията „Ще пристигна когато мога и ако мога“. Няма как да ги виним, защото обстоятелствата са такива и те не зависят от никого, а за да не рискуват с произшествията, шофьорите както на автобусите, така и на автомобилите се движат изключително внимателно и бавно.

След като не можем да се придвижим до централната част на града с такси или автобус, един от жителите на града, който ни помоли да го наричаме Пингивна, реши да се придвижи пеша. Не живея толкова далече от центъра, на около 20 минути пеша (при нормални условия), казва той. Всеки ден минавам по бул. „6-ти септември“, но днес беше истинско приключение тук започва моя разказ, заявявани с усмивка Пингвина. По непочистения булевард се движихме като в индиянска нишка. 8 души един зад друг, а насреща ни иде жена. Бърза и не спира, не се сеща, че няма място да се разминем. Поразбутахме се и паднахме, но за разлика от заледената пътека, снегът поне е мек. Вървя и си мисля, че истинския екшън ще настъпи, когато достига до подлеза на Баня „Старинна“, но с учуда забелязах, че той е почистен, а по стълбите е нахвърлян пясък. Честно ви казвам, много се зарадвах, продължаваше да разказва нашият читател.

И след като Пингивна излиза от подлеза, забелязва нещо. Две жени от чистота се карат. Едната е млада, малко над 20 години, а другата би могла да и бъде майката. По-възрастната жена крещеше: „Ще те оскубя, казвам ти! Бой ще ядеш!“ Не се сдържах и ги попитах какво се случва, а жената на средна възраст, на развален български ми каза: „Върви си по пътя, че и теб ще набия!“, разказва ни пешеходецът.

По-късно е станало ясно какво се е случило между двете жени. Едната, с премръзнали ръце от чистене на сняг, влязла да изпие един чай, за да се стопли, а другата се разгневила. Нямало време за почивка, работа ги чака, а хората не могат да ходят. Виж ги, че се клатушкат като пингвини, викнала тя. 

И така. Пингвинът не успял да си хване такси или автобус, но пък ни сподели, че искрено се е забавлявал искрено. Така че вместо да се ядосваме на студа и непочистените улици, можем сами да почистим пред домовете и офисите си, и междувременно да се спосмеем малко. 

Човек и робот ще работят един до друг и ще споделят работните си места

През 2017 година екип от преподаватели в Техническия университет - филиал Пловдив разработва интелигентни роботи. Характерно за тези нови машини е, че ще могат да вземат решение, обработвайки информация за заобикалящата среда, получена от собствените им сензори, съобщиха от висшето учебно заведение. Роботите ще имат поведение, съобразено с променящата се околна среда. “Нашата цел е да създадем алгоритмите на поведението на роботите при вземане на решения за адаптация към трудни за моделиране явления. Прагматична цел на изкуствения интелект е машините да извършват дейности, които досега се изпълнявани от хората.” - каза професор Андон Топалов от катедра “Системи за управление” в Техническия университет - филиал Пловдив.

Още отсега учените от вуза залагат едно основно правило в поведените на интелигентните роботи: да не вредят на човека. “В известен смисъл това е  ограничение пред интелектуалното развитие на нашите роботи. И дори е доста дискусионно в момента дали трябва да го правим. Нашите научни разбирания за етиката при създаване на изкуствен интелект са, че по принцип роботът не трябва да причини вреда на човека с действие или бездействие.” - казва професор Михаил Петров - заместник директор на Техническия университет - филиал Пловдив.

През 2017 година за първи път научните работници от Техническия университет - филиал Пловдив ще работят в направление колаборативна роботика, което означава, че човек и робот ще се трудят един до друг и ще споделят работните си места. През 2016 година се смени стандартът на изискванията за безопасност по отношение на индустриалните роботи. Досега стандартът забраняваше в работната зона на робота да нализва човек тогава, когато машината е включена. Сега концепцията става различна - машината и човекът трябва да работят заедно един до друг, като всеки си върши своята част от работата. Споделянето на една обща работна среда поставя нови изисквания към роботите. И най-малкото е те да бъдат изградени от материали, които да не навредят работещия редом човек. Нещо повече, човекът може например да отмести робота, ако му пречи, но след това машината отива да си свърши работата, която и е възложена. В момента Европейският съюз е във водещи позиции в колаборативната роботика, изпреварвайки Япония, САЩ и Китай. 

Ново направление в работата ни през 2017 година е обмяната на информация между роботи и самообучение, обяснява проф. Топалов. В тази насока вузът работи по два проекта към Фонда за научни изследвания на теми: ”Управление на мобилни роботи в безжични сензорни мрежи с хибридни структури“ / на стойност 90000 лева/ и „Нови алгоритми за автономно управление с приложение в колаборативната роботика“ / на стойност 19000 лева/. По първия проект целта е да се създаде лабораторен прототип на роботизирана безжична сензорна мрежа. Информацията от мрежата се “качва” в така наречения облак за по-нататъшна обработка. Едно от практическите приложения на разработката би могло да бъде чрез набор от сензори на робота да се изпълняват конкретни задачи - например наблюдения на замърсеността в дадена зона.

Пускаме няколко робота в зоната, те си предават информация помежду си и цялата информация се “качва” в облака. Целта е да се определят границите на зоната на замърсяване и как те се променят в реално време - заключи проф. Андон Топалов. 

Ледени висулки украсиха Халите

На ръба, точно между централната част на Пловдив и Капана, преди няколко месеца се появи пъстроцветен графит. Работата на уличните артисти провокира голяма част от пловдивчани. Едни се радваха на обагрената в най-различни цветове стена, други не бяха съгласни с тази проява на изкуство, но така или иначе, тя съществува и продължава да създава настроение на минувачите.

Благодарение на студеното време, още една украса се появи на гърба на Халите. Това за различни по големина ледени висулки, които като кристален гирлянд украсиха задната част на сградата. Малки и големи, наредени една до друга, ледените висулки са надвиснали по цялата дължина на сградата, но най-хубавото е, че не са опасни за никого. Те са разположени във високата част на Халите, под която има просторна козирка, така че дори някоя от тях да се отчупи и падне, то няма върху да се стовари насред улицата и тротоара, а бетонния навес. Пешеходците и хората, паркирали автомобилите си в близост до мястото нямат повод за притеснение, но не пречи да им се полюбувате, макар само за няколко секуди.

Далеч по-назад в историята, през 1610 година, Галилео Галилей открива Ганимед, спътника на Юпитер

В хода на Руско-турската освободителна война на този ден, 11-ти януари през  1878 година, главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

През 1893 година е обнародван  Закон за изменение на конституцията. Той е приет от 6-то Обикновено Народно Събрание и в него се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

Ма 11-ти януари 1921 г.  Цар Фердинанд I е получил помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.

Датата е бележита и за българското кино. През 1954 г. Се е състояла премиерата на филма „Песен за човека“ по едноименното произведение на Никола Вапцаров. Режисьор е Борислав Шаралиев, а сценарист е  Христо Ганев. Главната роля е връчена на Динко Динев.

Далеч по-назад в историята, през 1610 година, италианският астроном, астролог, физик и философ Галилео Галилей открива Ганимед, спътника на Юпитер.

Нека не пропускаме възможността да кажем няколко мили думи на хората около нас

Имаме повод да се изправим срещу нашите близки и приятели и да им благодарим за всичко, което са направили за нас и за това, че са в живота ни. Макар че по принцип не е нужно да изразим признателността си на определен ден, то днес е Международния ден на думата „Благодаря“ и ако сме пропуснали да го направим, то сега имаме такава възможност.

Думите на благодарност могат да бъдат изречени дори на напълно непознат човек, без значение дали ни е отворил врата, направил ние път да се разминем или просто ни е отстъп място в градския транспорт. Нека не забравяме да благодарим на хората за милите жестове, които правят спрямо нас не само днес, а по принцип.

Ние, от Капана.Бг, благодарим на вас, нашите читатели, че ни подкрепяте и ни подтиквате да бъдем по-добри и по-отговорни с всеки изминал ден. Благодарим ви!

През 1925 г. в Народното събрание е внесен проектозакон за забрана на концентратите

Жените от Каршияка на война срещу пивниците, тъй като виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук

Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица

В заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!"

Владимир Балчев

Изборите някога били истинска война. Често гласуването завършвало с  хиляди бюлетини в урните, стотици ранени в болниците и лекарските кабинети,  два-три трупа в моргата. А избори дал Господ – веднъж за народни представители, втори път  за общински съветници, трети път за окръжни съветници, четвърти път за училищни  и църковни настоятели, пети път за действителни членове на Търговско-индустриалната камара.

От началото на ХХ век тръгнала нова мода – по селата започнали да насрочват референдуми за закриване на кръчмите. Достатъчно било да се подпишат определен брой жители, да внесат подписката в Окръжното управление и ето ти референдум. И то срещу самата светая светих – кръчмата. Имало нещо кощунствено в тази идея. Кръчмата била нещо повече и от общината. Първо тук пристигали официалните известия, тук се раждали идеите, покрай масите се обсъждали глобалните проблеми на живота и политиката. Кръчмите били и партиен клуб, и новинарска агенция, и заседателна зала. Затвориш ли кръчмата, кварталът става едното нищо. Като родните заведения нямало никъде по света. Според една статистика от 1920 г. в Норвегия на една кръчма се падат 9000 души, в Швейцария - на всеки 2600 души, а в България една кръчма обслуж-вала 260 гърла. Извън статистиката оставали бирариите, но в рекламите им по различните вестници има пространни списъци с най-различни питиета. По време на Първата световна война бирата изчезнала и бирариите вече по нищо не се различавали от традиционните питейни заведения. Най-прочути в Пловдив били кръчмите в махалата Тепе алтъ при днешния Понеделник пазар и в Каршияка при северния бряг на Марица. Всяка от тях имала свои правила. Различна била и украсата им. Най-често по стените се поставяли „патриотически картини” и царските портрети. А в едно заведение под Джамбаз тепе кръчмарят оставил на видно място масивна тояга с топуз накрая. От едната страна на сопата пишело „Ще платиш ли?", а от другата - „Ако не платиш!". С други думи - пий, ама си прави сметката... Разправят, че хрумването било на един стражар от края на ХІХ век. Вкарвал той някой заподозрян в стаята за разпит, като го оставял десетина минути пред една яка цепеница с набити върху нея пирони и надпис: „Всичко ще си кажа". След минутите за размисъл стражарят влизал в стаята и започвал да си запретва ръкавите...

С други думи кръчмите в Пловдив обединявали една многохилядна армия. Затова първоначално никой не обръщал внимание на призивите за затварянето им. Началото е още в края на ХІХ в. Един от примерите е в Старосел. На 1 юли 1894 г. кметът на селото издал следната заповед: “Понеже кръчмарите в поверената ми община в празнични дни отварят кръчмите си още от сутринта и християните, вместо в църквата отиват в кръчмата, то на основание предписанието на господина пловдивский окръжен управител заповядвам всички кръчмари в поверената ми община да държат затворени кръчмите си през целий ден.” Няма сведения дали тази заповед на кмета е напълнила храма.

Трагедията започнала след войните. Народът оголял, трапезата се опразнила, отникъде не се виждало спасение. Единствено в кръчмата предлагали надежда. Да, но точно тогава започнали да никнат като гъби разни дружества за борба с алкохола и разврата. По едно време Пловдивската община забранила на дамите да ходят по улиците с модни тоалети и скъпи бижута, а правителството на Александър Стамболийски обмисляло закон срещу модерните танци като рушителни за морала. В месеца на светлия празник Трифон Зарезан през 1921 г. се проявила и Пловдивската община – част от съветниците внесли предложение да се закрият кръчмите в града. Поводът бил огромната подписка на жените от Каршияка, които виждали мъжете си само сутрин, докато се свестяват от тежкия махмурлук. То друго не им и оставало на мъжете – вратите на всички тютюневи складове били затворени за нови работници, тук-там предлагали да се свърши нещо за дребни стотинки. Единствено вратите на кръчмите гостоприемно очаквали посетители. Само тук мъжете можели да забравят и безработицата, и глада, и подивелите от немотия жени. По същото време в Клисура отчитали необичайни рекорди. Средният данък на семейство от мизерстващия град бил 1 000 лева годишно. В същото време седемте кръчми в Клисура отчитали приход само от пиене в размер на 500 000 лева. И това в град, в който с жените, децата и старците наброявал едва 1 400 души. Или колкото повече нямало, толкова повече се пиело.

Като причина за всички беди на мизерстващия българин били обявени кръчмите. И се заредили референдумите за затварянето им – в Бойково, Зелениково, Скобелево. Такова допитване се провело в днешното село Първенец на 1 юли 1922 г. Резултатите от гласуването говорят за епичен сблъсък – син срещу баща, съпруг срещу съпруга. Като преброили бюлетините, оказало се, че противниците на кръчмата имат 125 гласа, а привържениците – 128. Само три нищожни листчета спасили заведенията.

От 1925 г. в борбата срещу пиянството се намесило и правителството – започнало обсъждането на закон, който да забрани употребата на концентрати, а населението да се подканя за нови референдуми, които да премахнат завинаги кръчмите от българските земи. В духа на тази нова повеля била организирана забава за пловдивските ученици. И на какво мислите била посветена – на една “велика” годишнина: 5 години от въвеждането на сухия режим в САЩ. Значи докато янките плачели, българинът бил апелиран да празнува на сухо.

Селата, които затворили кръчмите, не видели нищо по-добро. Оказало се, че когато са трезви, мъжете стават по-зли и заядливи, а вечер отчаяно съзерзцават звездите, вместо да легнат при жените си. Плевни и обори били превърнати в нелегални пивници, пиели се боклуци с неизвестен произход. Всичко, което ферментира, се ползвало за варене на ракия. Народът пиел все повече и повече, а приходите от акцизи и данъци падали.Този резултат станал повод управниците да променят политиката си.

Млада дама демонстрира нестандартен начин за справяне със снега и поледицата

Снегът в Пловдив продължава да вали и трупа. Шофьори и пешеходци борят поледиците по улици и тротоари. Мнозина проклинат, но пък други се радват на истинската зима. Няма лошо време, има лоши дрехи и лоша подготовка. Тази максима доказа на практика млада дама, която се пусна на разходка из Капана в снежния вихър… със снегоходки на краката. Тежат малко, но са изключително стабилни. Нито леда, нито снега и ми пречат. А и държат краката сухи. Чувствам се отлично, обясни момичето.

Снегоходките се използват в планински условия, но стават и за градски в такова време. Намират се лесно в големите спортни магазини. Средната им цена е 100-120 лева.