Празниците на Стария град тази година ще са под мотото  „Минало несвършено..“

Започват на 19 септември и продължават до 25 септември, неделя. Включват повече от 60 събития – концерти, изложби, уъркшопове, пленери, детска програма, състезания и много изненади. 

В рамките на Празниците ще се проведе и традиционния Есенен панаир на занаятите. Заради многото планирани събития, шатрите със занаятчиите ще са позиционирани на Узун чаршия (малката главна) и в кв.Капана. Официалното откриване на Празниците на Стария град 2016 е на 19 септември, в 19 часа на Античния театър, с концертът ЗАЕДНО, в който ще участват три от най-известните професионални фолклорни български ансамбъла – ФА„Тракия“ Пловдив, ФА „Родопа“ - Смолян и Северняшки ансамбъл „Плевен“.  Входът за публика е свободен!

Откриването на Есенния панаир на занаятите ще започне с традиционното празнично шествие от Етнографския музей по калдъръма на Стария град до площад „Римски стадион“ на 22 септември, в 17:30 ч., Точно в 18:00 ч. ще се даде началото на „Есенния панаир на занаятите“, с програма на  Площад „Римски стадион“. Едновременно ще започнат пленера по грънчарство, „Вкус и аромат от Стария град“ и много интересни демонстрации и вкусни дегустации.

За програмата на Празниците на Стария град днес разказаха на специална пресконференция организаторите: Амелия Гешева – заместник-кмет по култура и туризъм на община Пловдив, Минко Кафтански – и.д. директор на Общински институт „Старинен Пловдив“, Проф. Даниела Дженева - главен художествен ръководител и директор на Ансамбъл „Тракия“, Тони Симидчиева – председател на Регионална занаятчийска камара – Пловдив и Николина Тевекелева - организатор на  състезанието „С менци за вода“ ( Започва на 22 септември в 14.30 часа в градинката на Джумаята.) 

В забавното състезание „С менци за вода“  могат да се включат всички желаещи на възраст 18 години и нагоре. Водоносците ще пренасят менци на кобилица, ще се състезават за най-бързо време, като  трябва да не разливат водата от съдовете. Състезанието има за цел да пренесе част от миналото в нашия съвременен бит по забавен и интересен  начин. „Символиката на кобилицата е свързана с водата – жизнено необходима за живота ни, но и с любовта, позната е дори като средство за гадание. Състезателите са в 2 категории – мъже и жени, в които освен наградите за 1-во,2-ро и 3-то място, са осигурени награди и за всички участници“ разказа Николина Тевекелева. 

„Празниците на Стария град започнаха през 2012 г. като еднодневно събитие, без бюджет, но с много емоция, хъс, любов, съмишленици, с подкрепа от страна на приятели и от медиите. Днес Празниците са цяла седмица, през която се показват моменти от пловдивската история, от българските ни корени и традиции,  представят се лица и хора, които са отдали труда и усилията си за възраждането на Стария град. Събитията и начинът по който се случват, от подготовката до реализацията изпълват със смисъл мотото ЗАЕДНО. Това не е просто дума, а философия“ каза заместник-кметът Амелия Гешева. „Винаги след приключването на този формат се раждат нови взаимодействия и партньорства, провокират се нови идеи и се зараждат приятелства. Това ме прави истински щастлива“ сподели още заместник-кметът.

Галерия Резонанс се превърна в една отворена галерия без граници. Пътувайки до Антарктида, Австралия, Венеция, о-в Тасмания, нашата галерия предизвиква резонанс в далечни екзотични дестинации, представяйки българското съвременно изкуство. Ние прехвърляме нашето бяло галерийно пространство по света, инспирирайки международни проекти, в които участват интернационални артисти. А сега това се случва тук – в България, в Чинарената гора на село Белащица чрез Международния фестивал „Горски Резонанс”, извън галерийната среда, в единение с природата. 

Още от своето създаване галерия „Резонанс“ инспирира изложби на открито, предхождани от пикник-пленери в продължение на 4 сезона в мистичната Чинарена гора на с. Белащица на 7 км от Пловдив в подножието на Родопите. Според легендата тази гора, както и вековният чинар, се свързват със Самуиловите воини, създали с. Белащица по името на Беласица планина, където през 1014 г. се води битката между цар Самуил и византийския император Василий II. Ослепените воини на Самуил са предадени като награда на предания военачалник Никифор Скифи, управител на Пловдивска област по това време. Български войници пренасят със себе си малки чинарени дръвчета, които дотогава не са съществували в Пловдивския регион. Те засаждат и вековния сега чинар, който е на повече от 1000 години и под чийто клони Пенчо Славейков е написал баладата „Неразделни“. Преди около 70 години Чинарената гора е изсечена до дъно и се превръща в голо пространство. Но корените на чинарите концентрират в себе си толкова много енергия, че млади филизи по 2, по 3, по 9…по 17, тръгват нагоре към небето. Тази гора не е унищожена, тя трансформира болката в растеж и сега е едно уникално съчетание на гравитацията, на земното, на корените от една страна, и на възвишеното, небесното, духовното – от друга.

Всяка година галерия Резонанс посвещава по едно събитие на Чинарената гора. Така се получава сливане между природа и изкуство. По този начин галерия Резонанс се стреми да превърне една знакова територия в зона на култура. Не случайно аз имам градската мечта да превърнем Чинарената гора в Европейска гора на културата. Тази инициатива на галерия Резонанс кореспондира с обявяването на близкия Пловдив за Европейска столица на културата. С Международния арт фест „Горски Резонанс“, ние се стремим да намерим пресечените точки между тези две дестинации на културата. 

Изложбите в Чинарената гора, акцията БОСИ ПО ПЪТЕКАТА и проекта ЗМИЯ В ГОРАТА прераснаха в Международен арт фестивал  ГОРСКИ РЕЗОНАНС. До сега в Международния арт фест са участвали общо 132 автори от 25 страни. 

Живопис, рисунки, инсталации, обекти, фотографии, пърформанси, танци, музика, фолклор се сливат в едно синкретично преобразяване на природата. На свободата посвещаваме този мултижанров Арт фестивал от едно денонощие, в който ние изграждаме мостове помежду си, далеч от стереотипите,излизайки от градската среда и влизайки в пространството на гората, където директно представяме изложби на открито. Изкуството изложено навън, приема по-различно значение и други измерения.

Както и в предишните си издания и тазгодишният Международен арт фестивал ГОРСКИ РЕЗОНАНС, дава възможност на хората, изкушени от изкуството, да се забавляват целенасочено, да се обогатят духовно и да преоткрият за себе си добрите образци в изкуството. 

Събитието ще се проведе на 17 септември 2016 г. под мотото ДВИЖЕНИЕ.

Създаване на общност в гората е нашата цел. Усещането за общност е по-синтетично и знаково извън затвореното пространство на галерията. Да разтопим границите между изкуствата. Да мислим и чувстваме заедно. Да започнем нещо ново и вълнуващо. Чувстваме гората в себе си  – колоритна, нестерилна, изпълнена с позитивизъм и енергия. Завръщаме се към истинските неща, към красивите детски спомени. Изпращаме мощно етично  послание, заредени от любов към гората и изкуството. Материалното и идеалното се събират в едно – в творческите колаборации, приключенския дух, същинското знание, което преминава през сърцето във възвишеното разбиране за красота. 

Това е пътуване към себе си, едно движение към себе си. Да насочим енергията за вътрешно преподреждане, за синхронизиране с пространството и времето. Общуването е акт на даване и възприемане на сигнали от външната среда. Общуването е ключ към творчеството. Движението не само във физически, но и в духовен план е повод за диалог, който никога не свършва. Не е многословен. Една базисна ценност, един ключов момент.

Едно място, където може да бъдеш себе си. Движението е живот. Може би сте чували следната зависимост „Движението по своето въздействие е в състояние да замени всяко лекарство, но всички лекарства в света не са в състояние да заменят въздействието на движението. Човек върви и прави нещо – застоят е смърт, нищо не се случва. Движението е видимо само тогава, когато има и неподвижност. Даже и да сгрешиш при движение, ти ще получиш някаква опитност, останалото е застой в развитието. Мястото зарежда, то движи артистите. Движението е развитие. Енергията на движението ни прехвърля напред във времето. Идва момент, когато си готов да направиш крачката. 

Всичко се случва в момента в природна среда. Не знаем какво ще е времето и пространството. За един единствен път се случва. Всичко се случва в движение. Нашата посока, която носи своето движение, е нашия мост към другите. Смисълът на един фест е да се случат уникални срещи между артистите, между зрителите и артистите, както и между самите зрители. Едно творческо взаимодействие. Предизвикателство е да организираш фест в малко населено място и то в гора извън галерийното пространство. Така предизвикваме себе си, като правим и социален експеримент как влияе околната среда върху публиката. Това е една отворена покана за диалог, в който всички ние /хора щедри и с добри сърца/– ще направим нещо за изкуството. Силата е в промяната , а всяка промяна е движение. Ползата от нашата работа е изкуството да стигне до хората. Ако имаш мисия, имаш и адреналин, който също е една метафора на движение, центърът на нашето усилие. 

Едно произведение на изкуството резонира в различни форми. Ето какво ви очаква в Чинарената гора на Международния арт фест: 

Инсталацията  „Пън на по-големите мечти“ на Велислав Георгиев – Уил  /България/Австралия/  представлява 7 движещи се зайци. Творбата е критичен коментар на отношението между човека и околната му среда. В желанието да постигнем по-светло бъдеще, да следваме дръзки мечти, забравяме реалната подплата на средата, от която зависи тяхната реализация. И без колебание сме готови да унищожим съществуващите ценности само за да се впуснем в следване на химери и миражи. Неспирно да преследваме по-големи „мечти“, на каквато и да било цена, без каквито и да било задръжки. Докога? Докато „сенките на зайците“ танцуващи на лунна светлина около полуизгнилия пън на някога величествения чинар ни напомнят, че едно е да отрежеш само клона на който седиш – клони има още много, но друго е да унищожиш безвъзвратно това, което дава и смисъл, и съдържание на човешкия живот.

„Работата не е заек, че да избяга“ е българска поговорка на мързеливия човек. 

Ебру е клон на древно изкуство, което се заражда в Средна Азия и по Копринения път през Иран стига до Анадола. Било използвано за украса и декорация в миналото на писма, корици на книги и документи ."Аб-ру"означава водна повърхност на персийски. Най-старото запазено ебру е от 1554 г.- смятало се за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство. В Япония се използва методът Suminagashi.В Европа техниката се пренася през 16 век, а върхът на популярността и е през 18-19 век. Позната е като турска хартия и се използват предимно флорални мотиви. Днес са останали  малко истински ателиета и майстори, които са на голяма почит.Познато е и като marbling, защото рисунката може да напомня жилките на мрамора.В България  това магично и трудно изкуство на движението почти не е познато.

С четки от конски косми и шила върху повърхността на сгъстена със специална растителна смола водна повърхност, се накапват  приготвени пигментни бои, приготвени специално за да не потъват,а с шила с различни размери ,боята се прорязва и се оформят  различни форми. С танца на водата можем да видим  как „Абсолюта си играе“  с водната повърхност и въображението. А вие можете да видите и опитате от това древно изкуство  в Чинарената гора на 17-ти септември, демонстрирано от Анжела Минкова – известена българска художничка. Можете да нарисувате ебру под нейно ръководство. В приятната обстановка  на гората може да намерите също така огигинали или принтове  живопис, графика, керамика и пластика,принтове и магнити.

Първите данни за рязани свещи ни връщат в XVI век ,когато в Италия се заражда стилът Барок. Той  прониква във всички  сфери на живота – строителство, изкуство, мода, интериор , живопис  и се отличава с пищност и  величие. Единствения източник на светлина по онова време  бил огънят, затова свещите са имали огромна популярност. Те се изработвали от животинска мазнина и пчелен восък. Свещите от пчелен восък горяли по-дълго и по-добре - с малко дим  и приятна миризма, но тъй като  добивът му бил трудоемък процес, цената на тези свещи била твърде висока. За да бъдат в крак с модния бароков стил и  да увеличат продажбите си,  майсторите на свещи във Венеция за първи път започнали да ги режат, като с получените „листенца” правели всевъзможни завъртулки. Това било истински фурор в производството на свещи и техниката започнала да се разпространява както в Италия ,така и в целия свят. Мария Аргирова ще ви запознае с  Карвинг – изкуството на венецианските майстори, и бароковите форми от XVI  век, отразяващи огъня и светлината през вековете.  Всеки, който пожелае, ще може да изработи на място своята свещ под вещо ръководство. 

Диляна Димитрова ще се позиционира между няколко дървета, като ще направи "гирлянди" от оригами жерави. Хубавото е, че ще се оживи гората с птици и това е перфектното място и  момент за тази творба. Ще бъде приложена схема как се изработва жерав - възможност публиката да се включи. 

Цветомир Илиев в движение ще Ви представи изкуството да изработва пана от паднали кори от дърво.

Ирена Радевска /Македония/ ще даде старт на модното си ревю „Червената шапка“ на сцената на Чинарената гора.

В Чинарената гора ще представим обекта от пластичен текстил „Пърхаща пеперуда“ от Иван Генов.

Тоню Цанев в съавторство с Ива Караджова представя арт инсталация „Креватчето на джуджето“. Авторите визират едно от седемте джуджета от приказката „Снежанка и седемте джуджета“. Обстановката в Чинарената гора е добра среда за ситуиране на тази творба. Креватчето е с две изписани табли, които по същество са две живописни картини върху дърво. Празното креватче е внушение, че джуджето е вече в движение. 

Таньо Павлов - кларинет и Таню Цанев - малък странджански тъпан  ще изпълнят фолклорни потпури. 

Скулпторът Любомир Вутов се изявява като сценограф в инсталацията „7 птици и 7 риби в движение“.

Това са нови жители на магическата белащенска гора.

*произход - консервативен материал, дърво.

*претенции - опит за движение в природна среда.

*резултат - любителско упражнение по аеродинамика и хидродинамика.

*категория - есенни мечтания.

Световно известният цигулар маестро Мичо Димитров ще гостува на Международния фест „Горски Резонанс“ с разностранна програма.

Мичо Димитров е специализант на проф. Ифра Нийман в Академията „Гулдхол Скуул“ в Лондон. Завършва специализацията си с най-високото отличие „CONCERT RECITEL DIPLOMA“. 

По време на тригодишния си престой в Англия Мичо Димитров е хоноруван преподавател по цигулка и камерна музика в РИЧМЪНД КОЛИДЖ и активно концертира в Оксфорд, Кеймбридж, Ричмънд, Лондон. След завръщането си в България става концертмайстор на Пловдивската филхармония и преподавател в АМТИ – Пловдив /1983-1988/. От 1988 г. Мичо Димитров живее и работи в Холандия, където става водач на камерния ансамбъл АРДИС, с който концертира в страната и прави записи за холандското радио. Той е концертмайстор на симфоничния оркестър в Хилверсум, а от 1989 г. – един от концертмайсторите на големия филхармоничен оркестър на холандското радио. Маестро Мичо Димитров е носител на следните награди:

Финалист и почетен диплом от конкурса „П. И. Чайковски“ – 1978 г., Специална награда от конкурса „Крайслер“, Виена – 1979 г., Наградата на Фондация „Майра Хес“, Лондон – 1982 г., Мемориалната награда „Алфред Гибсън“, Лондон – 1982 г. В България е солист на всички големи оркестри, участва на международните фестивали „Варненско лято“, Фестивала на камерната музика в Пловдив, „Европейски месец на културата“ – Пловдив, 1999 г.

Маестро Мичо Димитров е гастролирал в Унгария, Сърбия, Хърватско, Германия, Румъния, Полша, Армения, Чехия, Словакия, Франция, Испания, Куба, Австрия, Швейцария и др. В последните няколко години в дуо с пианистката Кори Браунзейл, Мичо Димитров концертира в най-известните зали в Холандия – „Концертгебау“ – Амстердам, „Де Дулен“ – Ротердам, Парламента в Хага.

Цветелина Ангелова ще експонира инсталацията „Движение“ в горското пространство - разположени на различни места по дърветата птици изработени от отпадъчни материали. Някои от тях ще са окачени на корда, за да може да се движат свободно от вятъра или хората, които минават около тях, така че да се получи симбиоза между природа и неприрода. Буквалното представяне на движението само по себе си има за цел да задвижи собствената представа на зрителя за него. Движението в нас и около нас, всичко което се движи и се променя.Промяната на среда, материя, цвят и поставянето им в различни ситуации и пространства е най-вече движение на енергия, като чувства, впечатления, емоции, размисъл……

Осман Юсеинов ще представи интерактивната инсталация „Следи“.

Между две дървета ще експонираме инсталацията на Велина Гребенска от Варна – „И аз, и аз, и аз“. Тя е структурирана така, че да представя движението на човешкото лице при различните душевни състояния.

Татарска песен ще прозвучи в Чинарената гора, изпълнена от Корнелия Марган /Русия/Турция/.

Инсталацията Стълба към небето на Венелин Божидаров, Галина Станева, Маргарита Жекова, Ива Генчева, Евдокия Обущарова, Айджан Нахидин ни отвежда към високите вибрации на небесното.

Обектът на Галина Станева „Видимо и невидимо“ е едно движение от вътрешните състояния към външната изява.

Зорница Николова и Десислава Луканова ще ви задвижат във вихъра на зумбата.

Пърформанс Албион

Албион е танцов пърформанс  във външна среда .Показва взаимодействието между природа и човек. Как трева, земя, въздух, хора  предизвикват и влияят върху сетивата. Дава възможност на зрителя да бъде и участник в действието. Няма строго определена „публика“, всеки който е попаднал случайно или не, неминуемо става част от пърформанса.  Дава съдържание на времето тук и сега като зрители и изпълнители заедно съпреживяват отделните етапи до достигане на усещането за всемирно единство.  Албион е провокиран от идеята да се насочи вниманието към разбиранията на съвременния танцов театър, при който представата ни за сцена, зрител и участник в художествено произведение излиза извън границата на всекидневното. Нуждата на артиста и зрителя да открива и предизвиква нови неочаквани ситуации, които  целят да разбият рамките на ежедневно случващото се.

Албион е танцов пърформанс изследващ и концептуализиращ различни техники за творческо усвояване на свободни пространства. Албион е посветен на идеята за екстериорен  танцов театър, при който се изследва среща и взаимодействие между естетическото и природно тяло. 

Участници в танцовия пърформанс са: Александра Манчева, Деяна Асенова, Габриела Цакова, Мирослава Захова, Симона Спаскова, Христина Петрова, Мартиан Табаков. 

Младите артисти от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства ще оживят Чинарената гора със своето изпълнение.

От 14.00 ч децата ще имат голямата възможност да рисуват на свободна тема в Чинарената гора. За тях ще бъдат осигурени материали за рисуване, а готовите рисунки ще станат част от Малък детски музей, който галерия Резонанс специално създаде и посвети на Европейската столица на културата – 2019. 

Участниците в Международния арт фест са 66 от 17 страни: Айджан Нахидин, Албена Коева, Александра Манчева, Андре Шмуки /Швейцария/, Анжела Минкова, Антония Дуенде /България/Германия/, Антра Ивдра /Латвия/, Васко Славков, Велина Гребенска, Велислав Георгиев-Уил България/Австралия/, Венелин Божидаров, Виктория Роксбърг /Австралия/, Габриела Цакова, Галина Лебедева /Украйна/, Галина Станева, Галина Тодорова, Гаяне Доброволская /Русия/, Георги Миленов, Дади Вирц /Швейцария/, Даниела Шмуки /България/Швейцария/, Деляна Димитрова, Десислава Луканова, Деяна Асенова, Димитър Кирчев, Евдокия Обущарова, Елизабет Хайндл /Германия/, Елица Гигова, Жорж Ру /Франция/Германия/, Зорница Николова, Ива Караджова, Ива Генчева, Иван Генов, Иван Иванов, Иван Чакъров, Ина Линдеман /Германия/, Йордан Калайков, Ирена Радевска /Македония/, Керем Ишчаноглу, Корнелия Марган /Русия/Турция/, Криста Мембранд / Холандия/, Кристина Йосифова, Любомир Вутов, Маноела Игнатова, Маргарита Жекова, Мариа Гуадалупе Годоу Лужан, /Испания/Германия/, Марина Вълчева, Мария Аргирова, Мария Малинова, Мартиан Табаков, Мартин Маринов, Мирослава Захова, Мита Ристич /Сърбия/, Мулугета Тафесе /Етиопия/Белгия/, Мустафа Хайкър /Турция/, Наталия Абаева /Северна Осетия/, Осман Юсеинов, Полина Козарева, Ражбир Чохан /Индия/, Симона Спаскова, Таньо Павлов, Теодора Николаева, Тоню Цанев, Фабио Джентиле /Италия/, Херман Гшайдер /Австрия/, Христина Петрова, Христо Антонов, Цветелина Ангелова, Цветомир Илиев.

Да не сме сами! Да бъдем заедно! С много идеи и вдъхновение, с ентусиазъм и креативност. С приятели и съмишленици. Без големите пари и големите претенции. 

Галерия „Резонанс” ви кани в Чинарената гора на 17 септември 2016 от 14 часа. Ще направим едно съвместно пътуване, при което индивидуалното усещане на всеки субект и неговата емоция, резонират с всяка една творба и се превръщат в част от нея! От дълбочината на сърцето си ви приветствам в това пътуване, в което всеки ще се доближи до духовната си същност. Изкуството ще оживи Чинарената гора. Приобщете се към нас!

За всички желаещи да присъстват на Фестивал Горски Резонанс в Чинарената гора на Белащица, е осигурен транспорт, който ще тръгне от паркинга /спирката/ на х-л Тримонциум в 14.00 ч на 17 септември  2016 /събота/.

Артистично-музикалната програма ще започне от 16.00 ч.

Синоптиците ни обещават чудесно време.

За повече информация: галерия Резонанс: 0882 00 95 77

Близо половината от публиката на Античния театър ще е от чужбина

Меломани от цял свят ще атакуват Пловдив на 22 септември, когато група Кататония ще взриви Античния театър. Първия концерт на бандата се очаква да привлече фенове от всички краища на планетата. По-малко седмици преди концерта, предварителните продажби показват, че съотношението на български фенове спрямо гости от чужбина ще бъде почти 50 на 50, като се очакват зрители от Великобритания, Канада, Германия, Франция, Холандия, Испания, Полша, Италия, Унгария и други. Като Изабел и Норман, които ще предприемат дългото пътешествие от Канада, за да присъстват на безпрецедентното шоу с оркестър на култовата група на древната сцена под тепетата. Те са публикували свои снимки на официалното събитие в социалната мрежа. Там е публикувал и Патрик Видавски от Полша, който се хвали, че ще измине 1529 km, за да присъства на концерта.

Кататония ще изпълнят 12 от песните в програмата си заедно с Филхармонията на Държавна опера Пловдив под диригентството на Левон Манукян. След това, групата ще представи още песни самостоятелно. Билети за концерта с цена 40 лв (регулярни) и 65 лв (golden circle) ще откриете в системата на www.Eventim.bg. В деня на шоуто ще бъдат съответно 50 и 75 лв.

Изложбата е специален акцент в програмата на фестивала Нощ/Пловдив 2016

Обединена българска банка показва за първи път пред почитателите на изкуството най-ценните си художествени произведения. Изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“, подредена във всичките зали на Градската художествена галерия, включва 47 творби от 37 майстори на живописта и графиката. Колекцията на банката наброява 225 творби на обща стойност над 400 000 лв., които според художествените си качества са разделени в три фонда – златен, сребърен и бронзов.

Финансова институция с дългогодишни традиции в подкрепа на българската култура и изкуство – Празниците на изкуството „Аполония“, Софийската опера и балет, НАТФИЗ, Варненско театрално лято, фестивала „Сцена на кръстопът“ и други – ОББ разкрива нов аспект в активната си корпоративна социална отговорност.

В продължение на близо пет години, със съвместните усилия на служители на банката, експерти в изкуствознанието и музейната работа и реставратори, произведенията от всички клонове на ОББ в страната са описани, заснети, реставрирани и рамкирани. По-голямата част от тях остават в интериорите на банковите клонове, а с тези от Златния фонд е подготвена експозиция, придружена с луксозен двуезичен каталог, както и сайт, в който могат да бъдат видени всички произведения от фонда: www.ubbcollection.bg

Представените автори са добре познати за специалистите и за по-широката публика: Александър Поплилов, Анастасия Панайотова, Антоний Софев, Атанас Михов, Бойчо Григоров, Борислав Стоев, Васил Маринов, Веско Велев, Вълко Гайдаров, Генчо Денчев, Григор Първев, Деньо Чоканов, Зафир Йончев, Златка Дъбова, Златьо Бояджиев, Иван Попчев, Иван Нинов, Иван Табаков, Иван Христов, Иваничка Панева, Йордан Кисьов, Кирил Станчев, Константин Трингов, Марко Монев, Наум Хаджимладенов, Никифор Цонев, Никола Димитров, Никола Танев, Николай Русчуклиев, Радомир Мандов, Тодор Димитров, Харалампи Илиев, Христо Каварналиев, Христо Стайков, Цветан Радулов, Цвятко Димчевски, Юли Минчев.

Непознати са конкретните творби – картините на Харалампи Илиев, Васил Маринов, Радомир Мандов, Никола Димитров, Златю Бояджиев, Кирил Станчев, двустранният морски пейзаж на Христо Каварналиев,  посветените на Освобождението на България композиции на Александър Поплилов и Григор Първев, специално създадените за банката колажи от банкноти на Йордан Кисьов. Шест от графиките, които идват в изложбата от Самоков, са със сюжети от Априлското въстание и са посветени на неговата 100-годишнина.

Изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“ ще започне своето пътешествие от Пловдив – Европейската столица на културата 2019 г. и през 2017 г., когато ще отбележим нашата 25-годишнина, ще премине през десет града в България – родните места на авторите на произведенията, споделят главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев и Радка Тончева – изпълнителен директор на ОББ.

Относно първото й представяне в Градска художествена галерия, директорът Красимир Линков споделя: „Градска художествена галерия – Пловдив изпълнява мисията си да представя пред българската публика значими изложби с творби на утвърдени автори. Картините от Златния фонд на колекцията на ОББ ще привлекат интереса както на ценители, така и на широк кръг почитатели на изобразителното изкуство. С тази изложба Галерията продължава политиката си да запознава пловдивчани и гостите на града с престижни сбирки, собственост на известни колекционери, а вече и на институции“.

Филмът е отличен с две награди – на Earth Day Film Festivl  в Сан Франциско и Awareness Festival в Лос Анджелис

На 20.09.2016 г. /вторник/ в конферентната зала на НБ „Иван Вазов“– Пловдив ще бъде представен документалния филм „Живот след Вавилон: Дневници на Джунглата“ на Лазарина Тодорова – режисьор, видеоредактор и продуцент. Авторката учи и работи в Сащ и Канада, а от 2012 г. – живее и твори в Коста Рика. Потапянето й в южната Карибска джунгла е време, в което изключва гласа на големия град, за да се вслуша в собствените си мисли.

„Живот след Вавилон: Дневници на Джунглата“ е документален филм, който включва историите на четирима преселници от САЩ и Израел, които са се преместили в Коста Риса, за да  създадат алтернативен начин на живот. Джунглата, непокорният тропически климат и смайващата сурова красота на флората и фауната са психологически фон за личен катарзис, преоткриване на себе си и създаване на нов пълноценен живот.

Независими артисти показаха как могат да бъдат възродени сгради като тютюневите складове чрез изкуство и творчески индустрии

Какви тайни крие построената през 1931 година от Цар Борис III сграда

Църква с икона на Цанко Лавренов съжителства с творци и техните ателиета в доходното здание на Зографския манастир

Стефка Георгиева

Как могат да бъдат съживени тютюнените складове в Пловдив? Този въпрос се търкаля в общественото пространство от много време и дори след изпепеляването на Тютюневия град е на дневен ред. Какво точно трябва да бъде направено, за да бъдат социализирани тези сгради, да станат притегателни центрове? Докато едни се питат, други действат. Те намериха решението, но някак остават в страни от вниманието, тъй като не се афишират кой знае колко. Пловдив е един великолепен град, в който добрите примери ни дебнат зад всеки ъгъл, но не всеки съумява да ги забележи. Един от тях се намира в самия център на града, точно до началото на пешеходния мост, в южната му страна. Това е великолепна огромна сграда, построена преди повече от 80 години. Какво се случва с нея, четете в следващите редове.

Историята

Строителството на сградата е започнат през 1930 година, и е завършен в края на следващата, по поръчка на Цар Борис III. Той поискал да бъде изградено доходно здание на Зографския манастир, което да предаде на монасите от Атон, които често протягали ръка на българския народ.  Духовниците дарявали средства, златни накити, а често и гостували у нас, когато народът ни е имал нужда от помощ. Първоначално сградата е била приют за ранените по времена Чирпанското земетресение. В последствие, около 1934-1935г. се превръща в Окръжна болница, която лекувала стотици пациенти. Макар да е била медицински център, с идването на промените, хора от подземния свят превзели сградата по неведоми и твърде съмнителни начини. Те я ползвали с неясно предназначение, но в рамките на няколко години, двамата съдружници, които я окупирали, били убити, а сградата отново била върната на атонските монаси.

Настояще

Към днешна дата, бившата Окръжна болница все още е на Зографския манастир, но не е стопанисвана активно. На партерния етаж има редица магазини, адвокатски и нотариални кантори, магазини и студия за красота. Това е най-апетитната част от сградата, защото може да се ползва за търговска дейност, коментират някои от хората, помещаващи се вътре. Ако се вгледате от фасадата откъм Щаба на армията ще ви изненада една красива и стара камбана, която буквално виси на три метра от тротоара. Още повече ще се изненадате, ако видите табелата под нея и вратата, която най-често стои заключена. Това е параклисът на Зографския манастир „Св. Цар Борис”, изграден веднага след като царя дарява сградата на монасите. Камбаната му рядко се чува, но пък вътре си е напълно действащо духовно кътче. Което крие една изключителна реликва- икона на Цанко Лавренов, копие на иконата „Св. Георги” в Зографския манастир.   

Бъдеще

Освен с духовен живот и търговия, оказва се, че сградата, която архитектурно и по обем много напомня за тютюневите складове, пази още скрити тайни и разказва чудни приказки за интересни хора и света на изкуството. Минавайки покрай нея дори може да не я забележите, заради занемарената фасада или дърветата, която я крият с клоните си.  Помещенията й обаче кипят от живот и преливат от цветове.

Само преди около 2 години започва плавен и неочакван процес по социализирането на сградата с инструментите на културата, макар това да не е било съвсем планувано. Един от пловдивските артисти и познат художник – Иван Костолов, решава да си направи ателие вътре. Така той повлякъл крак и след него различни творци преоткрили мястото за създаване на работно студио. Сред тях са Динко Ангелов, Любомир Атанасов, Иван Костов, Христофор Балабанов, Любо Кръстев и  други хора на изкуството.

Сградата не е ремонтирана от години и окаяно се нуждае от реновиране, но носи такъв дух и заряд, какъвто са й придали нейните обитатели. По стълбите ще ви посрещне голяма жълта котка, нарисувана със спрей директно върху стената. Послания, рисунки и плакати изникват отвсякъде, а етажите са просторни и ще ви е нужно премного време, за да разгледате цялата сграда. Особено имайки предвид, че не във всички коридори има осветление.

Повече са местата, на които мазилката и боята се лющят и падат, отколкото здравите такива. Дограмата е дървена и поставена преди поне 30 години, но творците вътре съумяват да се справят със ситуацията и всеки се грижи отделно за помещението, което е наел. Динко Ангелов, например, ни разказа, че през зимата, температурата в стаята достигна градуси, близки до нулата, но това не пречи на духа му да се бори със зимната обстановка и да си постави калорифер с надежда да стопли помещението.

Различните ателиета се редят едно след друго, предимно заключени от всеки един от наемателите. Коридорите са дълги и тесни, а на местата, на които осветление липсва, може би бихте си помислили, че е декор от филм на ужасите, но не. Усещането е по-скоро, като че едно голямо семейство се е събрало заедно и живее под един покрив. Да, такава е емоцията, която група хора се събират не само, за да работят заедно, но за да вдъхнат нови живот и енергия на отдавна забравено пространство.

Макар и не всички, по-голяма част от артистите ще отворят ателиетата си в Нощ/Пловдив, която наближава все повече. Освен че посетителите ще могат да разгледат тяхната работа и местата, на които работя, ще има и дискусия, дебат или разговор, в зависимост от това как протече вечерта, а темата ще бъде историята – как се пише тя и защо се повтаря, но с известно чувство за хумор, допълва Динко Ангелов.

Избрах да направя ателието си в тази сграда, защото мястото е страхотно. Крие много дух и история, много артистизъм има в него, казва друг от творците, които съживяват доходното здание на Зографския манастир- Христофор Балабанов. Като вляза вътре и не ми се излиза. Това място ми дава свобода, волност, усещане за пълно удоволствие от работата, допълва той. Фотографът знае, че постройката е била болница, от което би следвало да крие скована енергия, но той не усеща нищо подобно там.  Това е остров. Когато сградата е в такова състояние, това дава дух на старинност, все едно си излязъл извън времето. Тук не си в матрицата. Всички, които идват при мен също много се радват да ме посетят и да пребивават в ателието ми. Хубавото е, че когато някой повлече крак, подобни сгради бързо се пълнят със съдържание, с живот. Придобиват дух. Хората на изкуството, когато са заедно, по някакъв начин си помагат, обменят енергии и идеи. Така сме и ние тук- десетина души сме, ходим си на гости, черпим опит, гледаме кой какво прави, коментираме, помагаме си. Така се раждат идеи, в това заимстване на енергии, казва Христофор.

Сградата ще е локация в Нощта с общото название Ателието.  Изложба “Есента на Леонардо” ще открие Динко Ангелов. В нея той разглежда Йозеф Бойс и Леонардо Да Винчи в техните златни години. Темата на изложбата е Конвергенция. Христофор Балабанов пък ще е част от програмата с прожекцията “Баба Дана - пазителката на зелениковия манастир”. Тя презентира поредица от интервюта със социално активни лица, които са живели нестандартен живот. Целта е да се запази истинноста и усещането за отминалата епоха на Комунизма и Прехода. Неподправените емоции и разкази на достигналите преклонна възраст интервюирани ще пренесат духа на времето - така новото поколение ще може да се запознае от първа ръка с миналото.