Чувал съм много сравнения за институцията, наречена Галерия – например, че е маса с четири крака, ако единият липсва , тя ще падне. Оприличавали са я на къща, на жив организъм, на храм ... Но всички тези сравнения са правени от хора специалисти – от бранша. И аз се замислих, какво всъщност е Галерията за зрителите, за посетителите, за всички хора, които имат нужда от изкуството и го търсят ?

Галерията е кораб ! Луксозен, огромен, красив презокеански лайнер.

Художниците са моряците и персонала на този кораб – те работят за вас. Капитан е галеристът – той избира моряците, определя маршрута, грижи се за организацията на цялото пътуване. 

И сега аз Ви каня на един летен круиз в океана на българското изкуство. През следващия месец и половина заедно да попътуваме в различни страни, да видим неочаквани красоти, да изживеем заедно или всеки в себе си различни приключения, които са ни подготвили нашите великолепни български художници – моряци. Така че, заповядайте на борда на лайнер „ Възраждане “ от 05.06. до 20.07.2016 г. 

Лозя и китайско дърво са едни от малкото зелени представители в квартала

Жителите от ул. „Абаджийска“ искат мястото да се превърне в пешеходна зона

Паулина Гегова

След вчерашния дебат, който повдигнахме за зеленината в Капана, с нас се свърза собственичката на книжарница „София Т.“ на ул. „Абаджийска“ 7 - София Железарова. Точно пред сградата, в която се намира книжарницата, растат и цъфтят една лоза, преминаваща през цялата фасада, досущ като арка, едно китайско дърво и храст. Явно почвата в Капана е плодородна и подходяща за отглеждане на зеленина.

София е заварила лозата през 91-ва година. Не полага почти никакви грижи за нея, защото тя просто не се нуждае от такива. Само пролет вика специалисти да я окастрят. Растението дава сладки и сочни гроздове с дебела ципа, от по-рядък сорт. Тя сподели, че възрастен мъж, живял в сградата, всяка година си е правил много хубаво вино от нея, а много други минувачи също са си рязали клонки.

Самото китайско дърво е на не повече от 10 години. То, напук на всичко,  продължава да расте и нито изпаренията от колите, нито липсата на редовно поливане, могат да го убият. Собствениците на постройката са двама и мнението им за корените на растенията са спорни. Единият вярва, че те подронват основите на къщата, а другият смята, че ги укрепват.

Момчето, което е на мнение, че зеленина трябва да има, живее в Париж и не веднъж ми е споделяло, че Капана го развалиха като италианския квартал в града на любовта. Какво пречи да се махнат няколко плочки и да се засади нещо? Аз самата съм изумена как тези растения продължават да се разлистват, но явно в почвата се крие влага и минерали. А колко хубаво ще е ако над цялата улица се издигне един зелен покрив, който да хвърля сянка и прохлада, сподели г-жа Железарова.

Интересен факт е, че жителите на улицата от дълги години искат тя да се превърне в пешеходна зона. Създават подписка с иск към един от бившите кметове на Пловдив, но желанието им не било удовлетворено. Този проблем все още стои на дневен ред за живущите, защото така или иначе, автомобилите минават основно по ул. „Железарска“, а „Абаджийска“ я използват главно за паркинг.

Все повече граждани искат да видят града и в частност квартала зелен, а нашият екип ще продължава да следи темата.

Наскоро певицата влезе в ролята на Орфей в най-старата документирана опера L’Orfeo

Българският фестивален сезон получава ново допълнение тази година, носещо звука на актуалната европейска и световна сцена. Electric Orpheus ще се проведе на живописните поляни край родопското село Триград между 12-ти и 14-ти август и на три сцени ще представи повече от 50 артисти от четири континента. Хедлайнер на събитието е канадската електроклаш икона Peaches, която ще излезе за първи път пред българска публика. Магнетични, дръзки и с присъщ мощен сексуален заряд, изпълненията на Peaches вълнуват, провокират и не оставят в публиката никакво съмнение, че тя е кралицата на сцената. 

Peaches (с истинско име Merrill Beth Nisker) e родена в Торонто, Канада през 1968 и се изгражда като музикално статукво на световно ниво в последните 20 години. След шест албума и многобройни колаборации с артисти от ранга на Иги Поп, Йоко Оно, Гонзалес, Ким Гордън от Sonic Youth и много други, Peaches се превърна в разпознаваем етикет на новата вълна артисти от началото на 90-те години, които пренасят енергията на установените музикални течения към едно ново ниво на създаване и възприятие. Стилово Peaches постигна чрез визия, композиране и лирика свой собствен почерк – комбинация от рок, диско, пънк, синт-поп, хип-хоп и електро. Силното й артистично присъствие и откровената й обществена позиция я направиха една от най-уважаваните личности на новото време сред фенове и артисти. Електропънк кралицата ще ни поднесе най-новия си албум и силен музикален заряд в неделя, 14 август. Албумът под името Rub е от есента на 2015. В момента Peaches представя Rub пред публика и е хедлайнер на всички големи фестивали в Европа това лято. Любопитно съвпадение е, че наскоро Peaches игра и главна роля като Орфей в съвременната интерпретация на класическата опера L’Orfeo от Клаудио Монтеверди (1607) - най-старата документирана опера. Организаторите на фестивала са предвидили да й покажат пещерата Даволското гърло в Триград - обвързана в местната митология като порта към царството на Хадес и пътя на Орфей към спасяване на любимата му Евридика чрез силата на музиката.

Билетите за Еlectric Orpheus са в продажба в системата на Тикетлоджик БГ: https://electricorpheus.ticketlogic.bg/electric-orpheus-festival-bg/28557, а повече информация за фестивала можете да откриете на официалния сайт: http://electricorpheus.com/ и във Facebook: https://www.facebook.com/ElectricOrpheusFest 

Еlectric Orpheus се организира от сдружение „Общо Бъдеще” и е логичното последствие на тяхната работа, чиято цел е създаване на устойчива културна сцена в България. В този смисъл програмата на фестивала няма да се ограничи с представянето на артисти само отвъд границите на страната, но и ще насочи внимание и ще подкрепи изграждащата се нова вълна български артисти и групи. Динамика на фестивалното преживяване ще носят още театрална и пърформанс програма, работилници, куклен театър, независимо кино, занаяти и изложби. Така възрастни и деца ще имат възможността да се докоснат едновременно до световно качество, местните традиции и красотата на българската природа. 

На фестивала ще бъдат представени и наградени най-завладяващите и запомнящите се филми, снимани с дрон от повече от 30 страни в шест тематични категории

В Пловдив ще бъдат показани най-зрелищните и креативни филми, снимани с дрон от цял свят. Това ще се случи по време на Първия международен дрон фест в България – DroneUP International Film Festival, който ще се проведе на 19 и 20 август 2016 г. на Римския стадион в Пловдив.

DroneUP е едно ново и невиждано до сега събитие, което цели да покаже света, погледнат от нов ъгъл, от друга гледна точка и по един по-различен начин - от птичи поглед. Хората са обзети от вечната амбиция за достигане на облаците и любопитство как би изглеждал нашият живот погледнат от птичи поглед“, разказват организаторите.

На фестивала ще бъдат представени и наградени най-завладяващите и запомнящите се филми, снимани с дрон от повече от 30 страни в шест тематични категории: Природа; Град и архитектура; Култура и спорт; Пътуване; Екстремно и диво; Разказ и история.

Филмите се състезават за следните награди:

1-ва награда € 5.000

2-ра награда € 2.500

3-та награда € 1.000

Награда на публиката € 1.000

Всички филми, подадени за участие, ще са гледани и оценявани от интернационално професионално жури. Те ще обявят финалистите и реда на участие на 30 юли 2016.  Всички финалисти са автоматично номинирани за наградите на DroneUp. Заявки се подават до  20 юли 2016 г. Победителите ще бъдат обявени на фестивала 19 – 20 август 2016. 

В двудневната програма са предвидени  и редица допълнителни изненади, свързани с  дронове, музика, танци и други изпълнения в нестандартни комбинации.

Входът за двата дни на фестивала е БЕЗПЛАТЕН! 

Повече информация на www.droneup-iff.com 

facebook: https://www.facebook.com/droneupiff/ 

Интелигентните устройства телепортират театъра в друго измерение  

Преди са се ползвали едва 10% от капацитета на пултовете, сега той стига до 100%

Паулина Гегова

Пловдивският драматичен театър е нов, свеж и най-важното – технически модернизиран и функционален, както никога до сега. Изборът на чешка и белгийска техника е скъп, но мъдър и инвестиционен, защото новите попълнения улесняват с пъти работата на хората, които стоят зад всеки спектакъл.

Поради тази причина се състоя 5- дневно обучение на осветителите, защото в момента, телата в ДТ „Н. Масалитинов” са най-професионалните в цялата страна. Инж. Владимир Абаджиев обясни, че екипът на театъра навлиза в новата технология бързо.

Трудното е да я преосмислят и да свикнат с нея. Трябва да се упражняват, за да могат скоро да управляват пултовете по инерция, но имат достатъчно време за тази цел, споделя той.

Специалистите не са работили на подобен вид интелигентни устройства до сега. Преди са използвали едва 10% от капацитета им, а сега той се вдига до завидните 100%. Устройствата могат да се насочват, да се създават различни ефекти и цветове. Димерите, които са регулаторите на нивата на светлината, също са нови. Прожекторите имат ножове, с които се създават различни геометрични фигури. Тези на фермите са моторизирани и могат да се пренасочват дистанционно, директно от пулта. Всички прожектори вече не са с ръчно сменяща се плака, а с филтри. Има три степенна защита на цялата система, която да я предпази от авария или някакъв вид инцидент.

Най-хубавата част е, че вече не е нужно осветителите да се разкарват от прожектор на прожектор, ръчно да се мъчат да променят светлината или местонахождението й на сцената. Всичко може да се управлява от програмата.

Всички са много доволни от новото оборудване и макар предизвикателствата, са готови за работа. От новия сезон двете сцени на театъра ще греят в нова светлина.

Силвия Георгиева шие народни облекла за кукли

Заедно с Валентина Златанова изработват мини тоалетите на ръка от естествени материали, които набират от антиквариати и от бабите си

Силвия трие и рисува на ново лицата на куклите, за да изглеждат още по-автентични

Екатерина Стоянова

Седмицата на занаятите събра на едно място много интересни личности и всички от тях имат какво да разкажат. Днес се спираме на Силвия Георгиева от Пловдив. Заедно с нейната приятелка - Валентина Златанова изработват едни специални красоти. На тяхната маса са изложени кукли – Барби, но не какви да е, а… облечени в традиционни български носии. Те са прототип на истинските носии, ушити от специални платове на ръка, без да е използвана машина. Материалите са естествени и автентични,  голяма част от които са купени от антиквариати. Всяка кукла носи различна дреха, присъща за етнографската област – има нестинарка в бяла носия, млада мома с цвете в косите, носеща по-цветна носия, български пастир - родопчанин, работничка с хурка и вретено в забрадка и северняшка носия дреха, и много други. Детайлите на всяка дрешка изглеждат много прецизни, въпреки че не всеки може да бъде нанесен. Силвия сподели, че истинските носии са украсени с много детайли, които не могат да бъдат пренесени върху кукленска носия. Все пак, дори без тези подробности, те изглеждат напълно завършени. За някои  от куклите дори са изковани пафти от двете ръце на красивата занаятчийка. Тя подчертава, че е избрала Барби, защото няма друг тип кукла, която да има толкова живот в нея и да е толкова пластична.

Виждали сте кукла Барби – на лицето й е нанесен силен грим и изглежда сладникаво и нереално. Някак не се връзва с хубавите български носии. Представяте ли си колко неестествено, непонятно би изглеждала една работничка на стан, облякла работна  носия и нанесла 1 тон грим на лицето си? Никаква автентичност. Но Силвия е помислила за това и ето защо нейните кукли имат красиви и чисти лица – тя трие боята и ги рисува наново. Това изисква много време, внимание и спокойствие, също както и изработката на носиите.  Крайният резултат е удивителен – кукла с по-реалистично лице, облечена като истинската българка от едно време. Със занаята си Силвия се надява децата да започнат да обръщат внимание на миналото, традициите и обичаите ни, които са вековно красиво богатство. Много по-прекрасно би било, ако куклите на децата ни не изглеждаха като натруфени манекенки, удавени в грим, казва тя. Посланието на шивачката на народни носии за кукли е да запазим българските традиции. Цял свят ни се възхищава за това, а ние сякаш го пренебрегваме, допълва Силвия.

Измежду красивите Барбита са наредени и дървени свещници от лоза, изрисувани поставки, чашки, направени от кокос, мидички и морски животинки. Изглеждат много нежни и стилни. За тях също е отделено специално внимание и време. Те са дело на Валентина. Усмихнатата дама се занимава с това от скоро, но старанието й личи.

Дървените двуколки от работилница "Лисичка: За бавни колела" вдетинява и родителите

Искам да дам един уверен, стабилен и балансиран старт в живота на малчуганите, казва Чавдар

Всяко едно дете е уникално само по себе си и трябва да има своето уникално колело, смята Чаво

Велина Ненова

Първоначално създаден като средище на занаятчии, Капана има за цел да се развие като първия квартал на творческите индустрии и занаяти в България. За тази цел, пъстроцветната плетеница от малки улички и работилници продължава да се разраства, като все нови и нови капанчета отварят своите врати за посетителите на квартала. Едно от тези ателиета за ръчно изработени дървени велосипеди носи закачливото име „Лисичка: ЗА бавни колела“ и се намира на ул. „Загреб“, точно в сърцето на „Капана“. Всяко едно дете е уникално само по себе си и трябва да има своето уникално колело. С тази мисъл в глава един предприемчив млад пловдивчанин започва изработката на страхотните си велосипеди за баланс.

Чавдар Чотов, по–известен като Чаво, сътворява забележително интересни,но същевременно и изключително разнообразни по дизайн, детски колела от дърво, a преди да се захване с този занаят е бил инструктор по парашутизъм и се е занимавал с всякаки екстремни спортове. Като човек, който винаги е обичал да работи с ръцете си, преди около година Чаво решава сам да създаде велосипед за сина си. След два месеца труд, с помощта на подръчни инструменти, той успява. Така се ражда и идеята за „Лисичка“ и занаята, който той практикува и до момента. Изработвайки съвсем сам цялата работилничка „за бавни колела“ , той започва да разработва прототипи на колела цяла една зима с идеята да развие и популяризира дейността си. Тъй като основният фокус на твореца са детските колела и според него всяко едно начало може да бъде доста трудно, главното послание, което желае да предаде на всеки един родител, е, че нито едно хлапе не е прекалено малко за детско колело за баланс и желанията на малчуганите не трябва да бъдат подценявани. С изработката на велосипедите си, Чаво мечтае да промени мисленето на xората и да ги накара да вярват повече на децата си. И сме убедени, че изработвайки уникалните си колела, той прави добро и на самите родители, като ги прави хлапета поне за малко. Едва ли имама възрастен, който да не се вдетини около такава дървена двуколка.  

Всеки,който кара колело, знае какво е вятърът да те дуxне в косите след тежък и изморителен ден, чувството е незаменимо,а за децата е дори още по- голямо забавление. С изработката на тези велосипеди искам да им помогна да усетят това, да им дам един уверен, стабилен и балансиран старт в живота, заключва Чавдар.