Мисля, че за да има промяна в България, трябва да се сменят две поколения политици и то възможно най-бързо, заявява младият творец

Паулина Гегова

Всички искаме да пробием по един или друг начин. Всички искаме да осъществим мечтите си, но сме наясно, че на готово нищо не ти идва. Реалността не е лесна, понякога не е и приемлива, затова запретваме ръкави и бачкаме. Ако системата не ни дава шанс, ще я заобиколим и ще пробваме да я преборим. В наши дни, младите творци често се сблъскват с този проблем, че в системата няма място за тях, поради една или друга причина, но това не ги кара да се откажат. Поне не и истински амбициозните и готови за "борба". Антон Янакиев е един от онези, които не се спират щом видят пречка. Ако пред него се изправи препъни камък, просто ще го прескочи. 

Антон е на 28 години, завършил психология. Признава, че специалността е готина и тепърва ще се развива в България, но все пак не това е избрал за свое призвание. Основната му работа е ремонтиране на лаптопи и техника. Сферата е сравнително интересна, заплащането добро, но истинската страст на Тони е изкуството. А, за да сме по-точни, той е рапър с псевдоним Тонкиса, комедиант и актьор на свободна практика. Основният проблем, с който се сблъсква в актьорството е, че няма висше образование по специалността. Винаги е искал да бъде актьор, но никога не е вярвал, че ще се случи. Липсата на образование често се е отразявала когато е ходил на кастинги. Изправяйки се срещу представители на съответните академии, не е вдъхвал особено доверие. Въпреки това, Антон е участвал в три музикални клипа, във влогърски клипчета и работи по филмов проект. Добър комик е, най-вече в стенд ъп комедията, което му печели наградата на публиката в Пловдив, а на националният Турнир на Каменица, завършва на 4-то място. Едно доста добро постижение, имайки предвид, че се е състезавал с комедианти от цялата държава. 

Хубаво е да имаш образование, но всичко зависи от човека. Може да имаш 10% талант и 90% упорство и ще успееш. Важно е до къде ще стигнеш, до къде ще се вглъбиш в идеята, споделя Тони.

Тепърва научава всичко в движение. Сблъсквал се е с много неща, някои не толкова приятни, но човек се учи докато е жив. Да снимаш клипове е едно, защото можеш да си позволиш повече своеволия, докато да снимаш филм е много по-трудно, но трудностите не го отчайват.

"Чувствал съм се недостатъчен, но няма нищо по-готино от това дори един човек да се е почувствал добре от това, което си направил. Парите не са толкова важни, но който твърди, че не иска страстта му да му носи и печалби, лъже. Имаш задължения и отговорности и трябва да се работи, заради тях. Както се казва, музикант къща не храни, комедиант още по-малко. За да си поддържаш хобито трябва да вадиш от собствения си джоб, поне докато хобито ти не се превърне в професия. Но ако чакаш на готово, няма да стане" 

Клипчетата му в YouTube са с комедийна насоченост, но тук-там говори и за сериозни теми. Те нямат толкова голяма гледаемост, но споделя, че понякога някои младежи могат да му вдигнат нервите със своето невежество. 

Дразня се, че някои хора не познават историята си. За да имаш бъдеще, трябва да знаеш за миналото си, отсича твърдо.

Колкото до страната ни, животът тук му харесва. Знае, че винаги има за какво да се оплачем, но смята, че родината ни е прекрасна от гледна точка на природа, култура и история. Битът ни е едно от най-ценните неща. Едва ли има повече от две-три култури, които могат да се похвалят с подобни традиции. Но също така смята, че един българин може да успее и в чужбина.

Мисля, че за да има промяна в България, трябва да се сменят две поколения политици и то възможно най-бързо, заявява младият творец, за когото играта и музиката са изкуства, които трябва да се развият най-вече на родна почва и чак тогава да излязат извън пределите ни.

Що се отнася до рапа, Тонкиса е текстописец от 14 годишен. Всичко тръгва от 2 pac, който е зародил любовта му към този стил. Вече има една издадена песен с TMS, а втората ще е с 42, която ще се появи на бял свят съвсем скоро. Предстоят и други проекти с известни рап изпълнители, но за сега ще ги запазим в тайна. 

Българите са една от най-талантливите нации, но ни липсват хора, които да ни застанат зад гърба. Може да имаш най-големият талант на планетата, но ако няма кой да те забележи, няма да успееш да го покажеш. У нас съдят за теб по асоциация. Добре е да имаш познанства, макар че е дразнещо ако успяваш само заради тях. Но аз съм оптимист, че мога да се развия в тази насока. Няма нищо по-яко от това някоя кола да мине покрай теб и да чуеш собствената си песен да звучи от нея, обяснява Тонкиса, чийто глас и рими са достатъчно добри, че да разчупи границата между академици и самоуки. 

Хората трябва да правят това, което смятат, че е редно. По-лошо е да опиташ и да се провалиш, отколкото да не пробваш и да се чудиш какво щеше да бъде. В провалът няма нищо лошо! Той учи!

И може би е прав! Може би провалът е най-големият урок и най-добрият учител, по-добър от който и да е висш институт. А дали и за него ще е такъв, бъдещето ще покаже.

Ще оправдаем очакванията за 2019г., колкото и скептици да има в момента, категоричен е директорът на пловдивската Драма

И в политиката има изкуство, и в изкуството има политика. Двете много си приличат, но никога не си го признават. Зависят едно от друго

Банално е, че театърът учи. Той показва, провокира, комуникира със зрителя и му помага да направи своя избор

Расте едно страхотно поколение актьори, режисьори, композитори, сценографи и аз съм наистина щастлив от този факт

Сладкото на живота е, че той е микс от драми, комедии, фарсове, политически кабарета, танци, бурлески и е хубаво, че имаме късмета да изживеем всичко това

Огромен товар падна от плещите на директора на пловдивския театър Кръстю Кръстев преди 2 седмици. След три години на всякакви изпитания, неудобства и лишения, трупата се завърна в своя обновен храм. Битката за тотален ремонт на голямата сцена след драматичния пожар там обаче не бе лека. В крайна сметка Кръстев не направи нито един компромис и благодарение на упоритостта му, културната институция се Възвиси отново. Кръстев за битките, за театъра днес, за младото поколение, политиката и Пловдив 2019 в едно искрено интервю пред Паулина Гегова за КАПАНА.БГ.

-Как се чувствате след откриването на обновената зала?

Чувствам се много добре! Щастлив съм, че Министерството на културата удържа на думата си и само за осем месеца този ремонт се осъществи.

-Какво предстои през новия сезон?

Работа! Ще възстановим "Възвишение". Две пиеси вече се репетират. На голяма сцена "Вълци" по книгата "Трънски разкази" на Петър Делчев, драматизацията е на Сашо Секулов, режисьор Диана Добрева, сценограф Петър Митев, музика Петя Диманова. Участва почти целият състав на театъра и Герасим Георгиев - Геро. Премиерата ще е на 12 септември. Другото ново представление е по текстове на Камен Донев, с режисьор Стайко Мурджев, в което участват младите актьори на Драматичен театър, както и няколко нови попълнения. След това предстоят още нови заглавия като "Боряна" и "Зорбас", които ще излезнат към края на годината.

-Леон Даниел е казал, че театърът е здание, в което актьорите представят зрелища, но без него една цивилизация не може. Защо са толкова нужни тези зрелища?

Още старите римляни са го казали - хляб и зрелище! То е необходимо, за да може човек да възприеме света, в който живее по друг начин. Зрелищата са отдушник за човешката душа. Зрелищата, като понятие, носят илюзията на неслучващия се живот на всеки един от нас. Те са красиви приказки, които са нужни, за да подхранват нашето съзнание с добри емоции.

-В гилдията битува мнението, че към днешна дата българският театър обслужва публиката. Че тя възпитава него, а не обратното! Как мислите, така ли е?

Абсолютно против съм! Театърът е едно "живо същество", което е изключително жизнено, адаптивно, много добро и в същото време адски жестоко. Думата "обслужва" в този аспект звучи лошо. Театърът е необходимото хапче, което кара животът ни да продължи напред. Затова той, театърът, е вечен! Мисълта, че театърът се е принизил , не е вярна. Театърът живее във времето, с времето и ако в момента има някакви проблеми, то е защото събира сили, за да избухне отново и да даде на хората онова, което им трябва - доброта и сила да изживеят живота си по-добре. Банално е, че театърът учи. Той показва, провокира, комуникира със зрителя и му помага да направи своя избор.

-Какви са очакванията ви за 2019-та година и какво е мястото на театралните институции в нея?

Очакванията са големи. През 2019-та ще се случи нещо много хубаво и красиво. Мястото на всички културни институции в Пловдив в този процес трябва да бъде водещо. Те са едни от водещите в цяла България. Като започнем от Кукления театър, Операта, Драмата, ансамбли, музиканти, художници, въобще хората, които се занимават с култура и изкуство. Те имат огромни възможности и през 2019-та ще го докажат. Пловдив и от гледна точка на   традиции е бил Европейска столица на културата и ще продължи да бъде такава. Най-старият жив град в Европа е орисан да бъде културна столица! Просто трябва да си повярваме и да положим необходимите усилия.

-Смятате ли, че ще оправдаем очакванията, които цялата държава има?

Аз мисля, че ще ги оправдаем, колкото и скептици да има в момента.

-А какво мислите за политиката и изкуството? В частност реформата на Вежди Рашидов, която излезе преди няколко месеца за затваряне на театрите, които имат дългове?

Затворени театри няма и няма да има. Трябва да разберем едно единствено нещо - политиката и изкуството, колкото и да не се обичат един друг, винаги са били екип. И двете се оправдават едни чрез други. И двете се ползват едно от друго. И в политиката има изкуство, и в изкуството има политика. Двете много си приличат, но никога не си го признават. Зависят едно от друго. Тези две понятия, политика и театър, би трябвало да са слуги - в изкуството, театърът на нашите зрители, а в политиката - политиците на техните избиратели. Всъщност, зрители и избиратели означава народ, съответно те са слуги на народа си.

-На общия фон , състоянието на пловдивския театър е много добро, каква е тайната за това?

Тайната е проста. Тайната се нарича работа! Работа, която трябва да се свърши с много любов, много всеотдайност и много добро чувство. Никога не съм се радвал , когато аз съм добре, а другите около мен не са. Вярвам, че за да се случи нещо хубаво и красиво, всички трябва да се чувстват добре. Няма тайна! Има работа и желанието да я свършиш добре, и волята да я устоиш до края. Трудно е, но не е непостижимо!

-Какви съвети бихте дали на колегите си, за да излезнат от дупката?

Никога не съм давал съвети, няма и да дам. Мога да кажа само едно - никога не съм крил това, което правя. Опитвам се да осъществявам мечтите си. Не се страхувам, че може да бъде трудно. Трудно е, но когато много желаеш нещо и не пестиш сили, то се случва.

-Давате ли път на млади артисти и как например една прохождаща актриса може да намери място на сцената, а защо не и в трупата? Има ли достатъчно място за младите в театъра у нас въобще?

Това е нашето верую! Не защото не уважаваме по-опитните актьори, а защото това е професия, която можеш да вършиш ако се чувстваш вечно млад. Пловдивският театър дава път на много млади хора, но и изисква много от тях. Слава богу, случвам на добри личности и вярвам, че българският театър има късмет с младите си колеги. Расте едно страхотно поколение актьори, режисьори, композитори, сценографи и аз съм наистина щастлив от този факт.

-Нека се върнем малко назад. Как заварихте изкуството в Пловдив, когато постъпихте на длъжността директор и какво е положението сега? Какво се е променило?

Пловдивският театър винаги е бил сериозен театър, със сериозни творци и личности. Може би си повярвахме повече откакто дойдох. Разбрахме, че не времето е виновно за временните неуспехи, а ние. Преодоляхме тази апатия, че нищо не може да се поправи. Аз съм благодарен, че работя на това място, с тези хора, както и за това, че повярваха във формулата, че работата е нещо много простичко, но и едно от най-важните и смислени неща. Така че се чувствам като човек с голям късмет. Разбира се, сам не можеш да свършиш нищо. Трябва да вярваме, че единствено заедно можем да вървим към по-добри резултати и по-добър живот.

-Драма или комедия е животът в България?

Хубавото на живота е, че той е микс от драми, комедии, фарсове, политически кабарета, танци, бурлески и е хубаво, че имаме късмета да изживеем всичко това. Представяте ли си да живеете само в комедия, или само в трагедия, или само в бурлеск а? Аз не бих бил щастлив! Важното е да устояваме шанса си да избираме къде да бъдем. Трябва да разберем едно и да си го признаем - всичко, което ни се случва е нормалният живот. Просто трябва да се опитаме да правим свободно своя избор и да не се страхуваме от това.

След преборването на коварната болест тя рисува, занимава се с любителска фотография, преправя и рисува тениски, пее и има много силен дух

Екатерина Стоянова

Анна Иванова Апостолова е на 17 години от Пловдив. Занимава се с любителска фотография, пеене, рисуване и от скоро е дизайнер на тениски. Взима най-обикновени едноцветни мъжки фланелки, преправя ги и с акрилни бои рисува щампи. Надписите стават най-лесно, а ако е нещо по-мащабно и детайлно, й отнема малко повече време. Най-трудното й начинание в художествената сфера е бил един портрет на барабанист, който е започнала да рисува в 6 клас, но го е оставила незавършен.

Ан рисува още от детската градина, а в първи клас е тръгнала на уроци по изобразително изкуство. Тогава направили изложба, първата в живота на Анна и макар да не било кой знае какво, тя много се радвала. В 4-ти клас е спечелила 3-то място на конкурс в София.

Рисуването за нея е начин да изрази чувствата си, себе си, това, което е тя. Успокоява я невероятно и наистина много й помага. Човек на нейната крехка възраст може да срещне всякакви проблеми, от най-нищожните до най-сериозните и е изключително важно да има някой или нещо, което да го държи цял, жив, да му помага.

Любителската фотография също й е страст от детството. Във втори клас е започнала да събира пари за фотоапарат и си купила най-обикновена камера, която й донесла много щастие. Веднага осъзнала, че така не само запечатва момент, а и чувствен спомен. Старите й снимки й носят сладка носталгия, а днес вече снима с професионален фотоапарат, макар и все по-рядко заради останалите й задължения.

Ан е имала и друга много силна страст –художествената гимнастика. Записала се в школата, в която баба й работила. Известно време е посещавала тренировките, но се наложило да спре. В съдбовен ден момичето се разболяло от епилепсия .

Епилепсията е коварно заболяване, което е в състояние да срине нечия психика. Ан е получавала гърчове насън, припадала е, чудила се е какво е това, защо е така, това ли е краят? Дните започнали да стават тежки, нощите - страшни. Същевременно се задала екскурзия, на която Ани много искала да отиде. И го направила. Родителите на съучениците й, обаче, решили, че детето е опасно за живота на техните деца и ги предупредили да не се въртят около нея нощем, да не спят при нея, защото можело да стане нещо и тя да ги нарани. Все пак намерила приятелче, което махнало с ръка на заръките на възрастните.

По-късно учителите разбрали за случката и обяснили на родителите, че епилепсията не е лудост. Въпреки че удря в мозъка, тя не го променя до състояние, в което човек психясва и става способен да нарани някого, дори без да иска.

Дълго време Ан се е борила, приемала е хапчета всеки ден, първо едни, после други и постепенно започнала да намалява дозите. Тогава решава да се запише на джаз-балет. Танците са щастие - отвличат те в друг свят, разтоварват те, насищат те с позитивизъм.

И в един момент се излекувала. Чувствала се като преродена след  7- годишното си лечение. Сега е усмихната, музиката и френският език я правят щастлива. Както и преправянето и рисуването на тениски.

Френският език толкова й харесва, че в училище се случва да говори повече него, отколкото български. Ходила е във Франция и смята да се върне там един ден. Това, което би я предизвикало да остане в България, са семейството й и природата ни. Имаме си всичко в България, въодушевено възкликна тя.  И освен всичко, хората са топли и отворени, говорят и не се притесняват.

Михалис Хаджиянис идва с голям бенд в Пловдив

Закрита сцена ще бъде издигната на Античния театър за концерта на кипърската звезда от гръцки произход Михалис Хаджиянис.  За шоуто вече се строи специална покрита конструкция с внушителни размери, която ще е изградена допълнително върху съществуващата дървена площадка. В събота, на 9-и юли, огромната покрита сцена ще трябва да побере всички музиканти, които ще свирят заедно с Михалис. Певец и композитор идва у нас в компанията на седем изпълнители от южната ни съседка. Освен на виртуозните изпълнения на акустична китара, под звездите в съботната вечер феновете ще се насладят и на специалното участие на Арети Саита с нейната виола. Зои Пападопулу пък ще наелектризира публиката с магнетичните си вокали. Шоуто ще продължи два часа.

Хаджиянис ще бъде придружаван и от личния си стилист. За всеки от екипа ще има обособена зона в бекстейджа, а изискванията за храната са продуктите да са специфични за региона и да произхождат от местни производители. Цялата група ще пристигне в София, а след това ще прекара няколко дни в града на тепетата.

Шестият WakeЪп! България Фестивал се задава!

НА 07.07. ДО 10.072016 Г. ОТ 07:00 ДО 18:00 ЧАСА В Кукленски Манастир Св. Св. Козма И Дамян

За все по-нашумяващата днес тема за пробуждането се говори от години. Именно тя е движещата ни сила вече шест лета. През този период осъзнахме, че пробуждането е индивидуален процес и всъщност е въпрос на личен избор.

И докато в ежедневието не можем да сме изцяло себе си заради безкрайното разделение от политика, религия и общество, WakeЪп! България създава почва за израстване на колективно съзнание. Преживяването на фестивала обогатява заради това, че на едно място се срещат култури и алтернативни начини на живот, които по принцип не се смесват.

Основната идея на нашия фест/събор/сбор е да събере за няколко дни в планините хиляди преследвачи на мечтите, които да заживеят заедно сред природата и под звездите.

Защо го правим?

Заради емоциите, приятелите, новите гледни точки, музиката, боровата горичка, гайдата, хорото за изгрева и малката рекичка… Който е бил знае.

Нека изживеем заедно и това WakeЪп! ЕДИНеНИЕ. Другото е бонус, както и това че тази година фестът ще продължи четири дни: от четвъртък, 7 юли до неделя, 10 юли.

Кукленски манастир "Св.Козма и Дамян" СЕ НАМИРА НА 17 КИЛОМЕТРА ОТ ПЛОВДИВ

Добре дошли, самоДиви!