Всяка обувка се тъче отделно, обяснява Христо Войводов

Паулина Гегова

Квартал Капана има своите проблеми, с които работещите там се опитват да се справят, да преодолеят и да преборят. Едно е сигурно - занаятчиите не се отказват от призванието си, нито от мечтите си. Точно затова, напук на всичко все нови работилници отварят врати в квартала на творческите индустрии. Поредната такава е магазин за ръчно изработени обувки на ул. "Кожухарска", точно срещу галерия Point Black. Екипът е познат на съседите с ателие до Инкубатор. Сега те се разрастват! Христо Войводов, Нина Драмова и чиракът им, 19 годишния Денис, изработват впечатляващо сложни и иновативни откъм дизайн обувки. Материалите, които използват са тъкан текстил, кожа. Тъканият текстил сам по себе си е предизвикателство, отнема много време и труд, но най-важното е, че прави всеки модел уникален и индивидуален. Христо и Нина не използват машини, тъкат всяка обувка отделно. Ходилата също се правят от тях. Те са от най-добри материали, здрави и изработени в България, без чужда намеса. 

Както мъжките, така и женските модели са интересни. Мъжките наблягат на бежово-кафявата гама. На някои от тях присъстват изображения, които не сме свикнали да виждаме по веригите магазини. Женските дизайни, от друга страна, са цветни, преобладава типа сабо. Подметките имитират дърво. Повечето модели са доста високи, но Нина обяснява, че въпреки това, са много удобни и не убиват на краката. Обувки ще се правят и по поръчка. Майсторите ще предложат модел, а клиентът ще може да си избере десенът. 

Откриването на магазина се състоя снощи с много музика, вино и елегантни хапки, както и апетитно изглеждаща торта, във формата на мъжка обувка, като тези в ателието на Войводов. Самото то е на два етажа - малко, но напълно достатъчно, за да сътворяват магията си в него. 

Решихме да отворим втори магазин, защото в другия вече липсва място, а и искаме да центрираме този само в производството на обувки, споделиха развълнуваните майстори. 

Не споделиха какви са очакванията им за бъдещето. Само времето ще покаже дали то ще е бляскаво и благоденствено. 

След изключително вдъхновяващата и зареждаща първа Вечер за наивници в Пловдив, за радост на всички питащи и чакащи дойде момента да ви поканим на следващата ни среща с уникални хора и истории.

Второто издание на Вечери за наивници ще бъде посветено на хората, чието професионално развитие е свързано с различни видове медии. 

За нас е огромно удоволствие да ви представим:

Иво Дернев - Иво е журналист от 16 години. Започва кариерата си като стажант във в. Марица през 2000г. Става част от светския отдел на пловдивския ежедневник, който по-късно го оглавява. През 2008г. напуска Марица и става кореспондент от Пловдив за кратко съществувалия национален ежедневник Експрес. През 2009г., заедно с Димитър Семков, пускат онлайн медията Под тепето. Пет години по-късно усилията на тандема ражда и платформата за култура и градски живот Капана.бг. 

Ивелина Василева - Ивелина принадлежи към онзи изчезващ вид журналисти в България. Тя е млада, позитивна и търсеща истината, а не просто сензацията в новините, които представя. В началото на своята кариера тя работи като репортер в пловдивската онлайн медия “Под тепето“, а в момента е радиоводещ на предаването PartyZone по радио КАТРА FM.

Валери Драганов e съосновател на проектa Студентската мрежа на България (studentite.bg) – онлайн платформа, която събира всички български студенти на едно място – без значение в кой университет и коя специалност учат. Проектът има за цел да обедини не само студентите, но и всички преподаватели на едно място, за да подобри общуването между тях и да изгради механизмите, необходими за по-пълноценно образование на територията на нашата страна. В STUDENTITE.BG всеки студент може да има свой профил напълно безплатно.

За записване: https://goo.gl/FzbPy 

Дата: 30.06.2016г.

Място: Клуб "Библиотеката"

Начало: 19:00 ч. 

Българската литература е изключително вдъхновяваща и дълбока, в повечето случаи. Думите, които четем в романите, разказите, поезията, са в състояние да ни предизвикат да се изгубим в мислене. Оставим ли настрани некачествената литература, виждаме едни невероятни автори с още по-невероятни творби, представящи ни не само един литературен свят /сътворен или основан на факти/, но и необятния свят на тяхната личност. Често написаното носи много житейски уроци. Творбите са отражение на душата на твореца, както е известно. Ето няколко отражения на душите на български автори, представени в цитати от техните произведения:

"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."

- "Самуил", Димитър Талев

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия"

- "Под манастирската лоза", Елин Пелин

„Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит – всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.“

― „Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” 

- "Тютюн", Димитър Димов

“Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”

- "Антихристът", Емилиян Станев

"Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората. ”

- "Песента на колелетата", Йордан Йовков

"Страхът убива, бавно ни убива,

а после ни превръща в подлеци"

- "Страх", Евтим Евтимов

 „Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вéлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.“

-"До Чикаго и назад", Алеко Константинов

,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“

-"Под игото", Иван Вазов

„Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“

-"Смешен плач", Христо Ботев"

Галерия SARIEV Contemporary, фондация „Отворени изкуства“ и Капитал LIGHT имат удоволствието да обявяват старта на рубриката „Въведение в съвременното изкуство“  в предстоящия брой на списанието тази събота, 25 юни. 

Рубриката „Въведение в съвременното изкуство" на галерия SARIEV Contemporary и фондация „Отворени изкуства" продължава линията на общата им образователна програма. В нея на страниците на Капитал LIGHT ще ви запознаваме с това кои са най-новите тенденции, водещите арт градове и най-интересните събития, каква е ролята на колекционирането и кои са най-влиятелните куратори, художници и други.  

От над осем години фондация „Отворени изкуства" и галерия SARIEV Contemporary работят за популяризирането на съвременното изкуство в България и за изграждането на съзнание и разбиране за него. Водени от тази мисия, те създават общата си образователна програма. 

Един от ключовите проекти в нея е платформата „ Въведение в съвременното изкуство". Тя стартира през 2011 г. с образователен курс в София, след което следват редица серии от лекции на художници и куратори в София и Пловдив. Пред години платформата е разработвана с  кураторите Вера Млечевска, Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова. Досега има реализирани шест издания в София и две в Пловдив. Тази година платформата започна своето разрастване с нови формати и начини на комуникация с публиката - в Пловдив стартира Клуб „Въведение в съвременното изкуство", а в София започнаха да се провеждат Лекционни турове с художника Лъчезар Бояджиев.  

Следете ни вече и в Капитал LIGHT! 

Какво да очаквате в първия брой на рубриката  

„Три километра щастие“ е текст на българския куратор и критик Мария Василева за Христо Явашев-Кристо и инсталацията му „Плаващите кейове“ на езерото Изео в Италия. В статията ще можете да прочетете повече за откритата преди броени дни инсталация, която се определя като най-сложната за изпълнение работа на художника досега. Мария Василева е един от кураторите в България, запознати най-добре с работата на Кристо. През 2015 г. тя курира първата изложба в България с творби на Жан-Клод и Кристо. 

Повече за образователната ни програма 

Образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство" включва: 

Лекции с гост-лектори (художници и куратори от България и чужбина) с модератор Вера Млечевска в София ежегодно от 2012 г. 

Лекционни турове с Лъчезар Бояджиев в София от 2016 г 

Образователен курс Пловдив с водещ Весела Ножарова ежегодно от 2015 г.

Клуб "Въведение в съвременното изкуство" - Пловдив от 2016 г.  

Наред с платформата „Въведение в съвременното изкуство" образователната програма на галерия SARIEV Contemporary и фондация „Отворени изкуства" включва още: 

Издателския проект „Въведение в българското съвременно изкуство" - първата билингуална история на българското съвременно изкуство. Автор е кураторът Весела Ножарова. Книгата предстои да бъде представена през лятото на 2016 г. 

Artnewscafe бюлетин от самото си създаване през 2008 г. цели да информира за изложби и събития в сферата на съвременното изкуство в цялата страна. Разпространява се дигитално чрез собствено мобилно приложение за iOS и Android, мейлин лист, pdf за безплатно сваляне и Facebook страница. През 2015 г. година стартира сайтът www.artnewscafe.com/bulletin, където освен новини се публикуват и интервюта и критически текстове. 

Форум Колекционери е проект, който цели да популяризира колекционерството в България. Първото издание на форума е през 2011 и тогава в него участват лектори от Великобритания, Австрия,  Унгария, Белгия и България. 

Къде щеше да е България днес, ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а бе продължил на запад? Ами ако нямаше комунизъм? Ами ако Меси и Роналдо бяха българи? Ами ако България на три морета се беше запазила?... На част от тези въпроси се опитва да отговори младият писател и сценарист Христо Раянов.  В „Ами ако? България на три морета“ авторът насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти. Историите на Раянов са илюстрирани от бележития карикатурист Христо Комарницки, който безпогрешно улавия както комичното, така и ироничното в „ами ако“-вселената на Раянов. 

 „Ами ако?...“ е въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако...“.

Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта. В предговора към книгата Стефан Цанев обобщава посланието на  младия си колега по перо така:  „Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“

„Ами ако? България на три морета“ ще бъде представена в Пловдив тази събота (25 юни) от 18:00 ч. Домакин на събитието ще е книжарница Хеликон – Център (ул. Княз Александър І № 29). 

„Закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, хумор, в който няма злоба и злободневие, а  уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас.“

Боян Биолчев

"ШОК! УЖАС!! Гаврят се с българската история! Карат ни да се смеем! Това кощунство трябва да бъде прочетено!"

Христо Блажев, Книголандия

Христо Раянов е роден в Русе. Завършва „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за Откраднат живот, Сървайвър България, Столичани в повече, Най-хубавите години от нашия живот, Комиците, Нека говорят, Българските следи и е автор на публикации в списанията Гранта България и Страница. Печели националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“.

Христо Комарницки е многократно награждаван  карикатурист, илюстратор и аниматор, който твори предимно в областта на политическата сатира. За повече от четвърт век публикува своите карикатури във вестниците Стършел, Демокрация, Век 21, Свободен народ, СЕГА и др. Произведенията му са награждавани от медийния фестивал в Албена, Асоциацията на ООН кореспондентите, както и на изложби в Италия, Турция, Япония, Хърватия и др. През 2010 г. получава и наградата за човешки права на Организацията на медиите от Югоизточна Европа.

Ами ако политическият живот в България се обясняваше със сериали

Редицата минуси, които има съвременната телевизия, ни помагат да видим един неин голям плюс – развлича ни. Децата са запленени от „Бен 10“, възрастните не спират да обсъждат поредния епизод на „Игра на тронове“ или „Шерлок“, а бабите въздишат нетърпеливо, очаквайки докъде ще я добута Джагдиш в желанието си да прецака живота на Санчи и да се ожени за Ганга (отрепката мръсна!). Сериалите са добър начин да намерим на екрана това, което ни липсва в ежедневието – приключение, героизъм или пък спокойствие и идилична любов. Случайно или не обаче, много от най-популярните сериали могат с абсолютна точност да опишат какво се случва с политическия живот у нас през последните години. Дали като заглавия, като съдържание или като герои, като жанр – точността е почти толкова голяма, колкото сигурността, че реформа в съдебната система ще има, когато разцъфтят чехлите на терасата ми. Телевизионните сериали описват нашия политически живот по-добре от всякакви новинарски или публицистични предавания. Вижте как:

‚‚Стар Трек’’ – ГЕРБ. Още в заглавието нещата са сбъркани. Оригинално е трябвало да бъде Стар Трик. Начинът, по който народът продължава сума ти години да се връзва на едни и същи номера, на едни и същи заучени думички, изреченийца, оправданийца, оправдания и оправданиища.

‚‚Докато свят светува’’ – БСП. Сериалът го гледаме повече от сто години, като постоянно изменя жанра си – ту екшън, ту криминален, ту шпионски трилър, ту дългогодишен филм на ужасите, примесен с черна комедия, ту сапунка, пък всички там приличат на анимационни герои.

‚‚Робинята Изаура’’ – ДПС. След остри протести, повечето от които изговорени на чужд език без субтитри, заглавието ще се смени на „Съквартирантката Изаура“, или в краен случай – на „Икономката Изаура“, а за по-достоверна историческа стойност най-добре да е „Хаджийката чорбаджийка, запазила обреди, език и имаща собствена автокефална църква Изаура“.

‚‚На гости на третата планета’’ – Атака. Най-вече заради някои представители. Говорят и се движат точно като хората, но нещата, които казват и правят, все едно не са от тази планета. И са доста смешни в опитите си да наложат инопланетянския си морал и начин на живот. Другият вариант за заглавие на „Атака“ е „От местопрестъплението: НАТФИЗ“.

‚‚Напълно непознати’’ – Реформаторският блок. Tотално различни хора, които са принудени да съжителстват заедно. Не се знае на власт ли са, в опозиция ли са, и въобще целият сериал е типичен ситком с много сцени на неразбиране. Последното води до редица комични и още по-голяма редица трагични моменти, на които зрителите отначало се смеят, а след това потъват в сладникавия вкус на депресията – резултат от поредното излъгване в качествата на пишман политиците.

‚‚Пътеводна светлина’’ – Патриотичен фронт. Колко е хубаво да гледаш в бъдещето, озарен от... учебника за VII клас по история! 

‚‚Торпедо’’ – АБВ. „Торпедо“ е норвежки сериал, за който едва ли сте чували. С едно-две изключения АБВ е абсолютно същото.

‚‚Великолепният век’’ – ДОСТ. По принцип е трудно да се пише за хора, които, като гледат „Време разделно“, сигурно симпатизират на Караибрахим. Така че каквото и да кажем, все ще е малко.

‚‚Спасители на плажа’’ – еколозите, които се борят за запазването на българските плажове. Спасители на плажа на Карадере, спасители на плажа на Дюни, спасители на плажа на Иракли...

‚‚Алф’’ – Валери Божинов. По цял ден Алф не прави нищо, освен да се забърква в разни каши и сложни взаимоотношения. Постоянно нахалства и иска повече, отколкото му се полага. 

И обича малки котета.

‚‚Дързост и красота’’ – гражданското ни общество. Дръзки, красиви и неосъзнаващи, че представляват само един нищожен процент от населението, което се радва с привилегии и облаги.

‚‚Спешно отделение’’ – там, закъдето се е запътила държавната ни политика.

‚‚Игра на тронове’’ – избори. Всяка година по един сезон, изпълнен с прекалено много интриги, разговори, предателства и глупав никому ненужен псевдогероизъм. А накрая резултатът е един и същ – валар дохерис (всички трябва да служат). (Разликите са, че няма дракони, което е кофти, а циците са предимно на възпълни мъжлета, което също е кофти.)

‚‚Как се запознах с майка ви’’ – моментът, когато електоратът открие, че е бил излъган за пореден път. Например, когато му обещаят реформа, а тя не дойде близо 30 години. Тогава електоратът започва не само да се запознава с майката на политиците, а и да я кани на първа среща, после на секс и накрая на публично огласяване как точно „е пукнало топчето“. 

‚‚Досиетата Х’’ – истината е някъде там. В досиетата. Досиетата А, Досиетата Б, Досиетата В и така до Х, че и до Я. В превод – не му се вижда краят. След последния епизод плавно преминава в „Забравени досиета“.

‚‚Стъпка по стъпка’’ – чудесна илюстрация чрез заглавието на напредъка на строежа на пътища. На всяка стъпка – лентичка. 

‚‚Кости’’ – сериал, който само от заглавието си описва изключително точно какво има в повечето български хладилници три четвърти от месеца, вследствие на могъщия ни икономически напредък.

‚‚Закон и ред’’ – съдебната система. Закони има, но редът на прилагането им постоянно се мени. Някои хора все не дочакват ред законът да ги стигне и тях!

‚‚Малката булка’’ – идеално описва състоянието, в което определена малцинствена група продава млади момичета с цел брак, а държавата, подкрепена яко от комитети с имена на финландски столици, не прави нищо, защото това било „културно различие“. Явно всички останали, без значение от раса, етнос, пол и възраст, спазващи законите, са културно еднакви... Ако мислят така, то нека от комитетчетата да се пробват да сервират некашерна храна на евреин или нехалална – на мюсюлманин.

‚‚Женени с деца’’ – изчезващ вид мини общества в България.

‚‚Столичани в повече’’ – преобладаващ вид мини общества в България.

‚‚Под прикритие’’ – разпределение на едни пари под маската на финансиране на най-различни граждански „инициативи“ и „проекти“.

‚‚Вдовицата в бяло’’ – непрестанно „реставрираната“ с итонг българска история.

‚‚Патешки истории’’ – непрестанните новини за поредната миска, която е прекарала незабравими мигове в Дубай или на Малдивите.

‚‚Откраднат живот’’ – вкратце, историята на народа и вечното чувство, че сме бебета, на които току-що някой е отмъкнал играчката. 

Сигурен съм, че всеки би намерил още и още сериали, с които да обясни заобикалящата ни държава. Не е лошо да се прави – развива въображението, тренира мозъка и дава искрица надежда, че и ние някога ще доживеем до „Чудото на Хуана“, ще достигнем „Обетованата земя“, няма да сме жертви на „Капризите на съдбата“, България ще стане „Земя на честта“. Ще настане „Любов без граници“ и всички ще сме „Богати и известни“.

Премиера на книгата: 25 юни 2016 от 18:00 ч.

Място: Книжарница Хеликон Пловдив - Център, ул. Княз Александър І № 29

Войната е най-ужасното нещо, което може светът да си причини. Войната отнема животи, мечти, бъдеще. Но във войната се забелязва и нещо много парадоксално, напълно устояващо на изброените и това е любовта. Във войната се крие много любов. Тя е като двигател за чувствата. Изостря ги, отразява ги. Точно тогава осъзнаваме колко държим на някого. Този снимков материал показва точно тази обич по време на Втората Световна Война. Много от войниците не са били събрани с половинките си след тези тъмни години, но поне тези кратки моменти ни вдъхват надежда. 

Моряк целува медицинска сестра на Тайм Скуер. Ню Йорк. Снимката символизира края на Втората Световна

Жена се обляга на парапета на релсите, за да целуне войник завърнал се от войната

Прощална целувка от 6-ти септември 1950г. Рота от Лос Анджелис заминава за Корея

На гарата в Кънектикът, 1945г. 

Американски войници получават последна целувка преди да отплават за Египет, 1963г.

Английски войници се сбогуват със съпругите си, преди да потеглят за Египет, 1937г. 

Изпращане през 1943г. на гарата в Ню Йорк

Още едно изпращане на същата гара в същата година

Джейн Мур Нийлс целува годеникът си, ветеран от Втората Световна Война - Ралф Непъл, 1945г.

Американски войник целува английската си приятелка в парка Уол ин Хайд, 1945г.