Паулина Гегова

Квартал „Капана” се превърна в един от най-забележителните през последните две години. Историята му датира от много лета, когато едно време границите му са се простирали от началото на р. Марица, чак до ул. „Отец Паисий”. Сега зоната е много по-малка, лишена от голяма част от пространството си, но все така важна за културното и историческо развитие на града. Модернизиран и обновен, той все пак пази архитектурните и занаятчийски спомени от миналото, както и дава шанс за нови перспективи. Всяко кътче от Пловдив блести по свой собствен начин, но сърцето на града все повече изпъква заради следните причини:

Занаятчиите и техните работилници

Бакалия, хлебарница, дърводелско ателие, ключар, обущар, фермери, барбер… Това са само част от занаятчиите, които се подвизават по улиците на Капана. Тези млади или по-възрастни хора са тук, защото вярват, че родното трябва да се поддържа. Защото предпочитат да изразходват много време, труд и пот, но да предложат на клиентите си нещо качествено, от добри материали, отколкото да купуват поредния китайски боклук за 2 лева, който няма да издържи дълго. Продуктите и услугите, които се предлагат в творческия квартал са професионални, иновативни, не банални. Точно тези работилници и ателиета поддържат района жив и кипящ. Те са най-голямото му съкровище.

Цветовете

В Капана всичко е цветно, всичко е шарено, бягащо от сивотата, от чувството за потиснатост. Дори и да сте в лошо настроение, когато видите висящите над главите ви флагчета или пръснатите навсякъде графити, то ще се оправи. Хубавото при графитите в квартала е, че те не са вандалски тагове, а картини, изобразяващи познати физиономии или истории. Пасват си перфектно със сградите и придават на атмосферата закачлива, жизнерадостна нотка.  

Галериите и арт магазинчетата

Освен занаятчийските работилници, вторият най-важен фактор са арт магазините, в които се предлага ръчно изработено производство или антики. Продуктите варират от дрехи, през бижута, интериор за дома, значки, играчки, антикварни съкровища, книги, картини. Като споменахме картини, същото е положението и с галериите. Изобразителното изкуство е неизменна част от живота тук, а изложбите са една от главните атракции, на която можете да се насладите почти всяка седмица.

Хората

Хората, които посещават или обитават Капана, са като всички останали. И те кървят, и те имат сметки за плащане, и те имат проблеми. Не са нищо по-специално, нито по-малко специално от всеки друг човек. Това, което ги различава, обаче, е тяхната артистичност, любов към авангардното и в същото време архаичното. Архитектурата и структурата на Капана е такава, че не е за всеки. Кафетата, с маси направо на улицата, музиката, магазините и плетеницата от улички не са за всеки вкус. Малко или много, трябва да съдържаш в себе си прашинка авантюризъм, за да дойдеш тук, отколкото на вече познатото и комфортно място, на което си ходел преди. Дали българи или чужденци, районът привлича екстравагантните хора, тези, които нямат особени задръжки и обичат да се чувстват свободни.

Заведенията

Заведенията в квартала са едни от най-интересните в града. Кафетата, ресторантите и нощните клубове са емблематични за мястото и посетителите му. Някои от тях са от десетки години, други са съвсем нови, току що излюпили се, но с голяма амбиция. Най-хубавата част от заведенията са техните менюта и дизайн. Няма да намерите обикновената храна, нито напитки. Няма да откриете и обикновен интериор. Всичко е артистично, набляга се на дървото, всичко е различно едно от друго. Всеки бар, всяко кафе с индивидуална природа, със събития, организиращи се почти всеки ден, а те са повече от чудесни, защото свързват търговията с културата и изкуството. Всеки един собственик се опитва да организира литературни четения, театрални постановки, танцови забави, научни лекции, изложби. Да привлече известни изпълнители или DJ-и. А това е само в полза на клиента.

Мероприятията

В предната точка изброихме много от мероприятията, случващи се в Капана. Но това са само част от тях. Освен всичко друго, събития се провеждат и направо на улицата. Като започнете от Капана фест, One design week, One architecture week, концерти на Ядрото, фестивали за деня на детето и още много, много. Творците и производителите предпочитат зоната за бизнесът и изкуството си, защото знаят, че именно тя отговаря на изискванията, необходими за подобни инициативи. Това ту центрира търговията в тази част на града, ту дава възможност на посетителите да се насладят на подобни празници, които не се организираха когато ние бяхме малки.

Духът

Духът тук е друг, различен, освободен. Предразсъдъци, омраза, негативизъм се изпаряват веднъж пресечеш ли прага на ул. „Железарска” или навлезеш във вътрешността. Тук кипи живот и той се отразява в много аспекти – в усмивките, в блестящите очи, в амбицията, във веселието и любовта. Не малко чужденци са споделяли, че Пловдив е изпълнен от един такъв дух, който го няма другаде, или поне те не са го срещали. Гостоприемството и ентусиазмът, които се носят из въздуха са обнадеждаващи и освежаващи.

Паветата

В град, в който все повече се руши, останаха малко защитени места, които все още пазят културата на старинния, произлизащ от римско време Пловдив. Старият град и Капана са едни от тези места. Докато по централните улици и булеварди паветата биват изтръгвани, то тук те все още устойчиво напомнят за миналото ни. Отговарят на архитектурата и не пречат никому. Нито на обувките му, нито на колата му. Впрочем , цяло постижение е, че кварталът се превърна в зелена зона и клаксони не дерат ушите, а дим от ауспуси не ни трови гърдите. Хубавото е, че жителите на Капана са активисти и при няколкото обмисляния паветата да бъдат премахнати, те веднага се надигат и защитават дома си.

Хостелите

Да, може да отседнете в Тримонциум или Новотела, или Марица и със сигурност ще останете доволни. Всеки обича пълно обслужване, но пък има и друг вариант и друга страна, която макар и малко по-различна, ще изпълни душата ви. Става въпрос за хостелите в Капана – малки, комфортни, повече на принципа на къщите под наем, с визия, отговаряща на зоната и собственици, които ще ви обърнат персонално внимание. Те са не само спретнати, чисти и колоритни, но и най-подходящи, ако искате напълно да се потопите в живота на квартала на творческите индустрии.

Желанието за борба и развитие

Каквото и да се случва с Капана. С каквито и проблеми да се сблъсква, обитателите му не се сломяват, не се отказват. Задружно или самостоятелно се борят за развитието на квартала, защото той дава толкова много. Дали ще има неразбирателства с шума, със сцени, с фестивали, винаги лежи желанието за намиране на разрешение, за консенсус, за някакъв вид преодоляване и оцеляване. Защото Капана трябва да оцелее и да пребъде. Твърде дълго лежа в прахоляка на миналото, че да го обречем отново на години тъмнина!

Германецът, който дойде в Пловдив по ЕРАЗЪМ се превърна в неразделна част от града

Той представя своята фото изложба

Носталгия по комунизма, типично селско пребиваване, столичен нощен живот, ромски квартали и девствена природа – България е страна с паралелни светове, които рядко си взаимодействат. Разнообразието от хора с различен стил, перспективи, мнения и граници във възможностите в обществото е огромно.

През 11-те си месеца в България, Филип Цимерман се е потопил в тези различни светове. Снимките му отразяват личните му впечатления и преживявания, но и оспорват общата идентичност на страната.

Изложбата показва аналогови и дигитални снимки, черно-бели и цветни.

Дата: 23.06.2016

Място: PLOVEDIV, кв. "Капана", ул. "Куртевич" 3

Час на откриване: 18:30 

Студентката Каролина Крист, която учи фотография в калифорнийски университет създава проект, който изумява всички и ги кара да се съмняват, че нещо подобно е изобщо възможно. Чрез фотография, тя рисува рокли от светлина. Трудността на проекта, кара учителите й да твърдят, че няма да се справи. Но макар недоверието и липсата на подкрепа, младият талант се се отказва и след часове труд, опити и експерименти, резултатът е на лице и то успешен. Никой не се съмнява след това, че уменията на момичето с фотоапарата са забележителни, а тази фотосесия може да я изстреля на върна на бранша, още преди да е взела дипломата си. Цветовете са ефирни и неонови, и до някъде ни се иска роклите да бяха истински, за да може всяка една от нас да блести със светлина... буквално!

Хората предлагат сцената да се превърне в парк

Всички са единодушни, че трябва да има охрана

Във връзка с решаване бъдещето на сцената Ядрото, бе организирана среща-дебат на самата сцена само преди броени минути. На нея присъстваха жители от квартала, инвеститори и представители на общината, сред които кмета на район Централен, зам.-кметът по културата и представители на Фондация "Пловдив 2019". Основната тема бе дали на мястото да бъде издигната 5-метрова сграда за културни мероприятия от различен характер, която да позволява провеждането на такива и през студените месеци на годината.

По време на срещата, обаче, бе дадено и ново предложение - мястото да бъде превърнато в градина. Така вече са на лице 2 предложения относно бъдещето на Ядрото, което все още остава нерешено.

Жителите, инвеститорите  и Община Пловдив, обаче,  са единодушни,  че това място трябва да бъде охранявано постоянно, независимо в какво ще се превърне. Към днешна дата, на някогашната сцена, всяка вечер се събират различни хора, сред които и вандали, които вдигат шум и замърсяват цялото пространство, а това трябва да бъде контролирано.

От общинска администрация уточниха, че ще изчакат да бъдат подадени предложения и проекти за бъдещето на малката сцена, а след това те отново ще бъдат обсъдени с жителите и бизнеса в артистичния квартал.

Набедени специалисти предричали гибел на човечеството при появата на Халеевата комета

Владимир Балчев

Професорът по астрономия Макс Волф вършел обичайната си работа – наблюдавал звездите. Изведнъж забелязал нещо, познато само от рисунките  - Халеевата комета. След 75 години скитане из Космоса, кометата отново се връщала към Земята. Професорът прилежно записал датата – 11 септември 1909 г. Ученият въобще не можел да предположи какво ще последва след неговото откритие. Първи се обадил някакъв набеден специалист от Париж и гръмко обявил, че светът ще загине в началото на май 1910 г.  Тогава нашата планета щяла да попадне в опашката на кометата и  да се пръсне като бомба. Това щяло да стане за по-малко от час. Появили се и други измислени светила, които засипали вестниците  с всевъзможни предсказания. Един твърдял, че срещата с кометата ще предизвика  страховита буря, която ще помете всички постройки на Земята, след което ще започне надигане на морета и океани, за да настъпи всемирен потоп. Друг твърдял, че опашката на прословутата комета съдържа смъртоносни газове, които ще задушат цялото човечество.

Напразно учените пояснявали, че Халеевата комета е само едно неповторимо зрелище, което човек може да види един-единствен път в живота си и то ако има късмет. Истерията била всеобща. Появило се дори дружество на самоубийците, което предлагало спасение от неизбежните мъки при катастрофата. Паниката стигнала до България, затресла и лековерните души под тепетата. Нашенецът обаче има навика да обръща всичко на майтап, дори когато наближава катастрофа. Пловдивските новинари подхванали една друга песен. Идва наказанието за тези, които с далавери и престъпления са заграбили милиони. Смятали са, че за тях няма закони, че могат да правят каквото Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдивр 1907 г..

Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдив 1907 г..си искат, но след като няма държава и няма органи, които да ги сложат на мястото им, възмездието идва от небето. Нека трепери Барон Гендович (т.е. Христо Гендов), нека трепери Кочо Хаджикалчов с неговите несметни богатства, да се гърчат от ужас всички, които са грабили и погубвали невинни. Възмездие предричали и за министрите от правителството, и за управляващата партия.

Ей така в мрачни предсказания изтекли няколко месеца, докато дойде денят до срещата с Халеевата комета. Ако не целият Пловдив, то поне по-просветената му част останала будна, за да чака появата на кометата. Това трябвало да стане точно в 3 и половина часа сутринта. Мнозина смятали, че това е последната им нощ. За да дадат кураж на съгражданите си, музикантите от Пловдивското певческо дружество решили да свирят цяла нощ на открито, за да слушат хората мелодиите и усещат, че светът съществува и не мисли да загива. Оркестърът на дружеството се настанил до скалите на Сахат тепе при днешната сграда на Драматичния театър. Излезли също военните оркестри от казармите, присъединили се и други състави. Диригентът на храма “Св.Петка” цяла нощ свирил една серенада за любовта. Музиката ехтяла из целия Пловдив. Ако се мре, поне да е красиво!

Неусетно дошло времето за появата на кометата. Това станало точно в обявения час. “Гледката е величествена – пише в. “Свободно отечество” – всред посипаното със звезди небе се извива едно сияние, което е опашката на страшното чудовище, което кара мнозина да се замислят за своите крадени милиони.” В спомените си един от диригентите на Пловдивското певческо дружество пише, че кометата се усмихнала на посрещачите със своето светещо ядро и весело размахала опашката си за поздрав. “Ние, пловдивчаните - допълва очевидецът , -  бяхме щастливи, че тази пролет беше много ясна и всичко се виждаше. “

Очевидецът се казва Александър Доросиев, наричан често маестро Доросиев. Още по време на следването си  в Женева, талантливият българин се изявил като диригент. По-късно продължил следването си в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог. Мечтата му била да създаде в Пловдив една истинска опера. Като разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив.

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия 

Екатерина Стоянова 

Огненият пой представлява кълбо, съставено  от кевлар. В централната му част има дървено кубче, за което е захваната верига с ръкохватка в другия край. Обикновено се използва чифт от два поя, които се напояват в гориво и се палят.  Изпълнителите извършват различни красиви движения с тях.   

Първите, които са се занимавали с пой, са били маорите от Нова Зеландия (думата "пой" означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете - за развиване на сила и координация. По-късно това се развива в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес поят се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал в хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречената "улична култура". Поят може да се използва и за жонглиране, което, съчетано с класическите движения, изглежда изключително красиво.  

Съществуват и други видове пой: glow poi, veil poi, led poi и т.н. Този вид огнено изкуство може да включва и огнени ветрила, снейкове, огнени обръчи, камшици, чадъри, стаф, дори креативните личности със свобода във възможностите измислят различни варианти като например рокля с горящи краища. 

Този тип изкуство е разпространен навсякъде по света и дори се организират огнени фестивали, най-вече в Италия, където се събират изпълнители от цял свят, обменят знания, изнасят представления или просто се забавляват заедно.  

Пловдив често ставаше свидетел на подобни представления в последните години. Едни от най-добрите български пърформари бяха NIM - група от прекрасни хора, изнасящи цели представления с актьорска игра, много хъс и различни предмети като кукили, факли, ветрила и прочее. Нощем излизаха и Джедая, когото понякога ще видите как левитира на главната в Пловдив, Филип, който замина, Дарио, с когото ви запознахме преди няколко месеца и други танцьори, сред които бяхме и ние, с нашата измислена формация - INRI. Напоследък, обаче, все по-рядко се изнасят подобни представления, по едни или други причини. Забраниха дейностите от този харахтер на Джумаята, по тепетата, по цялата Главна улица на Пловдив, освен на Площад Централен. Разбираемо е - хората се плашат, това, все пак, е огън. Но нека ви разкажа какво друго е, освен огън и какво е чувството да го практикува човек. 

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия.  

Когато спинърът е във вихъра си, за него не съществува нищо друго, той е пренесен в друг свят, където се преплитат щастие, спокойствие, мир. 

Тръпката е невероятна и, разбира се, в началото си е страшничко. Но този страх изчезва постепенно и остава само удоволствието.  Започва едно устремено учене на нови движения, откриване на съчетания, създаване на хореография. Поят често поглъща огромна част от времето на човек, не за друго, а защото започне ли, забравя да спре. Стремежът към постигане на по-добри резултати се засилва и това развива още повече постоянството. Този нов свят се превръща в най-желаното място за спинъра, танцьора, жонгльора - както искате го наречете. Това е като всяко друго изкуство - обгръща душата, сърцето, пречупва призмата на човешкия светоглед по малко по-различен начин и го кара да се чувства невероятно. Пораженията са изключително редки и леки. Така е, защото топчетата са малки, дори да ударят танцьора, те отскачат и остава само катранената следа, която се отмива и 5-6 обгорели косъмчета.  

Не бива това изкуство да поражда страх у хората. Тези, които танцуват с огъня, знаят какво правят и със сигурност няма да запалят косите ви. Те ще ви забавляват с огненото си шоу, ще забавляват и себе си, ще потанцуват и ще си тръгнат. Но ако хората продължат да ги гонят и да им повтарят, че са деца на дявола, както една жена обича да ги нарича, те повече няма да се върнат. Никой не стои там, където е абсолютно нежелан.