С банани вместо с агнешко отпразнуваха Гергьовден

Н‘Гого и Кобо Кобо върнаха времето назад и припомниха детството. С емблематични песни и много закачки най-после зарадваха феновете си на живо

Тепърва предстоят нови изяви

Екатерина Стоянова

Незабравимите любимци от 90-те изненадващо зарадваха почитателите си с концерт в клуб Библиотеката. Там представиха и новия си бенд от млади мамуни, с които изпълниха много от емблематичните си парчета, които останаха в историята, след като повлияха на хиляди хора.   

Жоро Пеев не e изгубил и капчица от своя чар. Нахлузил растафарскaта си перукa и грабнал торбата с хумор, излeзе пред очите на феновете си и открадна сърцата им, заедно с бенда. Първият им концерт отприщва редица други, които тепърва предстоят. Песни като „Give me го банана“, „Туршия“, „Мамуна“, „Лошо ми е“ и редица други разбиха и ще продължават да разбиват сцената. За едно от парчетата, „Густо майна“ излезе и Радо Бимбалов, щастлив отново да пее с Жоро. С това радостно шоу всички посрещнаха Гергьовден, но вместо агнешко, главното ястие бе от банани. 

Дали всичко бе по сценарий, или част от шоуто бе импровизация, не знам, но едно е сигурно – изглеждаха толкова естествени, сякаш са си вкъщи. Пеев и Бимбалов остроумно се закачаха с публиката, един с друг, с бенда, а не пропуснаха и да поздравят и техния тон-режисьор.  Те разделиха феновете си на пияни и трезви, на стоящи отляво и отдясно, после на жени и мамуни, приканвайки ги да ръкопляскат бурно, да се види кой може повече. След това заявиха – ето ви демокрация! Сипеха шеги навред, а гласовете им звучаха като едно време.  Дори професорът им писа така жадуваната тройка.

Н‘Гого и приятели върнаха времето назад и припомниха детството. Интересно бе, че след първата песен казаха „чао“, уж готови да приключват, но само уж. В последствие продължиха да заблуждават, че концертът приключва. Това внуши чувството за Лъжливото овчарче и когато изпълниха последната песен, феновете не повярваха, че това е всичко. Толкова пленени от своите любимци и жадни за още, те изкараха Замунда банана бенд на бис 2 пъти. От своя страна, пичовете предоставиха невероятно шоу и удовлетвориха дългогодишното желание на хората да ги видят. Те дори закъсняха малко за концерта, за да могат да обърнат внимание на всички дошли и да си поговорят с любителите си. Разбира се, това се случи и след шоуто, което сякаш изобщо не ги измори.  Имаха присъствие и настроение и преди да излязат на сцената, и докато бяха там, и след това! Заразиха всички с веселия си замундски нрав и нищо чудно скоро отново да чуем лафове като "съм много убав, да" и "рагу и дзъби" по улиците, налагащи се отново в речниците на хората.

Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставя стрък коприва и клонка от глог.

Паулина Гегова

Легендата разказва, че при планината Ливан, от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Той унищожавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Страданието на хората било голямо, но не знаели как да се спасят от бедата, в която са изпаднали. Те се обърнали за съвет от идолските жреци и те предрекли, че всяко семейство трябва да принася в жертва на чудовището едно от децата си. Заради безизходицата, в която били изпаднали, хората приели този съвет и всеки ден водели по една жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената дъщеря на царя. Младата мома стояла на брега и с тревога очаквала смъртта си. Незнайно откъде се появил красив млад мъж на бял кон, държейки копие в ръка. Това бил Свети Георги. Той попитал девойката:

- Защо плачеш?

Момата му разказала за змея и той я успокоил:

- Не се страхувай, момиче. Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от това чудовище.

От езерото се показал големият змей. Храбрият войн се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица. След това се засилил към чудовището и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си, да върже змея с него и да го повлече към града. Тя така и направила. След като жителите на града разбрали какво се е случило, приели християнската вяра. Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията, Свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.

За българите, днешния празник е от голямо значение. Празник, свързан с речи, с военни шествия, както и с много ритуали и поверия. Почти всяко суеверие свързано с деня е за здраве и изцеление. Ето някои от тях, които ако желаете може да спазвате.

1. Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставя стрък коприва и клонка от глог.

2. Сутринта на празника, първият събудил се, измива лицето си със стрък коприва. След това удря с копривата ходилата на все още спящите, за да са пъргави през лятото и да не ги достигат злини.

3. Болните хора вярват, че ако се изкъпят в "лявата вода" - там където водата на реката или ручея, завива наляво, ще се изцерят от всички болежки.

4. На Гергьовден всеки трябва да се полюлее на люлка, иначе през лятото ще има лош късмет и терзания.

5. На празника може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката черевен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.

6. На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по - добре е, ако водата се пие от нова стомна.

7. Кокалчето от предния десен крак на агнето се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

8. Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко.

9. На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести.

10. На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

Жената е може би най-необяснимото същество на земята. Често сме чували изразите, че дори психолозите не могат да ни разберат. В това няма нищо лошо. Малко енигма винаги е добре дошла. А ако тази мистерия е обвита от нежната мъгла на красотата, то тогава няма нищо по-съвършено. Жените са по-добрата част на човечеството, казват много мъже поети, писатели или просто романтици и като че има нещо вярно. Жените са фини, по-състрадателни, по-крехки. Имат нужда от защита от господата, но също така ги подкрепят и ги наставляват. Мъжът и жената не могат един без друг, те са създадени, за да са в пълен синхрон. Днес ще обърнем внимание на качествата на представителките на нежния пол и ще отберем 15 цитата на известни личности, от филми или книги, за да се опитаме поне малко да разбулим тази мистериозност... или да я задълбочим още повече.

Паулина Гегова

1. "Има три неща, които трябва да направиш с една жена. Трябва да я обичаш, да страдаш заради нея или да я превърнеш в литература" -Хенри Милър

2. "Никоя жена не получава оргазъм от търкане на кухненски подове" -Бети Фрийдан

3. "Всяко момиче трябва да използва даровете на Майката - Природа, преди Бащата - Време да ги отнеме" -Лорънс Питър

4. "Най-съкровеното вълнение в живота на една жена е да среща жени, които са по-дебели от нея" -Хелън Роуланд

5. "Трябва да се подчиняваш на жената, за да имаш право понякога да й заповядваш" -Виктор Юго

6. "Като малка си представях, че съм мистериозна и зашеметяваща. После пораснах и осъзнах, че съм мистериозна и зашеметяваща" -Сали Бол (Кабаре)

7. "Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието" -Блага Димитрова

8. "В тангото не се греши. Не е като в живота. Просто е, затова е толкова велико. Ако сбъркаш, просто продължаваш танца" -Усещане за жена

9. "Никога не съм мразила толкова силно един мъж, че да му върна диамантите" - За За Габор

10. "О, слабост, твоето име е жена" -Шекспир

11. "Най-красиви са щастливите момичета" -Одри Хепбърн

12. "Ако жената не се предаде, тя побеждава. Ако се предаде, диктува условия на победителя" -Карел Чапек

13. "Днешните жени не могат да се държат по мъжки, но макар и много рядко, им се удава да се държат джентълменски" -Комптън Макензи

14. "Тя беше блондинка, заради която свещеник би счупил с ритник стъклопис в църква" -Реймънд Чандлър

15. "Когато ще съм с единия крак в гроба, ще кажа цялата истина за жените. Ще я кажа, ще скоча в ковчега, ще се похлупя с капака и ще възкликна: "Правете каквото знаете сега!" -Лев Толстой

Пловдив стартира революция в детските градини с въвеждането на тази система на обучение, другите градове вече черпят опит

Зам.- кметът Стоянов: Надявам се този проект да се разрасне и да обхване цяла България с течение на времето

Екатерина Стоянова

В Пловдив стартира мини революция в социално-образователната сфера- въвеждане на Метода Монтесори в общинските детски градина. Градът ни първи се впуска в този амбициозен и иноваторски проект, като началото му бе обявено в средата на седмицата от кмета Иван Тотев и основния двигател в налагането на тази политика в забавачките- заместникът му Стефан Стоянов. Ресорни кметове на другите големи градове вече надзъртат към Пловдив, за да видят как стартира инициативата и дали ще могат да я приложат и при тях. Времето ще покаже, но темата привлече вниманието на стотици родители от града, които искат наследниците им да получават първоначални знания за живота извън традиционната консервативна система.

Не е било лесно да се стигне до решението за въвеждане на Метода Монтесори в Пловдив, тъй като са малко сведенията за него. Затова екипът на зам. - кмета по образованието – Стефан Стоянов провел редица проучвания.   Идеята  възникнала преди година и половина и привлякла вниманието и помощта на НБУ, хора, специализирали образованието си в Международната Монтесори Академия, както и психолози и педиатри, които добре познават тази система и могат да я преподават.  Подкрепа дошла и от частни софийски и пловдивски градини, както и Регионалния инспекторат. За проекта са подали ръка и партньорски организации от Германия.   За голямо щастие, четирима от специалистите са в Пловдив, сподели зам. - кмета Стоянов пред Под тепето.

За няколко месеца са успели да подготвят образователен модул към центъра за квалификация на НБУ. Експертите от университета също се включили много сериозно и така, преди 2 месеца, стартирала образователната програма за учителите в детските градини.

Целият процес е отнел около година и половина - от проучването и стартирането на идеята, до възможностите и реализирането. Преди да започне самото обучение,  бъдещите Монтесори преподаватели са били изпратени на място, в специализираните частни детски градини.  Там  видели  нагледно как минава един обикновен Монтесори ден.  Това ги мотивирало и те приели системата като лична кауза. Освен учители, в програмата са се записали и директори и всички са наясно, че това е много важна стъпка за развитието на образованието. Тя ще ни даде една съвсем различна перспектива и ни приобщава към онези 100 страни в света, които масово са въвели Монтесори метода. През септември ще се проведе вторият етап от обучението и се предвиждат добри резултати.

Зам.- кметът се надява този проект да се разрасне и да обхване цяла България с течение на времето.  Поради нарастващия интерес, той се надява Пловдив да е добрият пример, който да запали и останалите общини. Би било прекрасно, ако  Министерството на образованието припознае  този модел и се включи активно в процеса, казва Стоянов.

Методът Монтесори

Методът на Монтесори, най-общо казано, е специален начин на преподаване, в който учителят играе ролята на посредник. Залага се повече на практиката, вместо на сухата материя и децата могат да упражняват различните си умения. Така най-лесно може да се открие кое дете в какво е добро и на тази дарба да се наблегне. Методът създава ясни правила и дисциплина у хлапетата на много ранна възраст. Детските психолози го харесват, именно заради подхода към детето и относително лесния начин, по който му се дава свобода, но и ясни правила , които трябва да спазва.  Същевременно педагозите имат отговорността да учат децата от ранна възраст на важни неща за ежедневието – как да си отсервират, как да носят стол, как да си връзват обувките – все обикновени неща, които са много важни за едно дете.

Методът дава възможност на преподавателя да бъде посредник на детето, тоест да му помага да се развива. Дава се свобода на детето още на 3-годишна възраст да прави избор и да преценява за какво е готово и на къде иска да се развива.  Тези хора не се опитват да вкарат децата просто в 1 калъп, а от ранна възраст да се развива въображението, индивидуалността, а разбира се и работата в екип, да се създадат добри комуникационни системи с останалите деца.

През 1848 г. братята Михалаки, Димитър и Георги строят текстилна фабрика при днешното село Първенец

Михалаки Гюмюшгердан участва в турския парламент по времето на султан Абдул Азиз

Вместо Михалаки Гюмюшгердан наемен убиец застрелва брат му Димитър

Владимир Балчев

На 19 март 1906 г. многобройно траурно шествие изпратило видния пловдивски гражданин Атанас Гюмюшгердан, пето поколение на знатния род . Допреди няколко години покойният бил общински съветник и народен представител, познавали го сред най-висшите кръгове на властта. Церемонията била тържествена - държали се надгробни слова, чели се съболезнования. Тъкмо щели да затварят ковчега, някой се обадил, че Гюмюшгердан не е умрял. Всички се стъписали. В Пловдив още се помнели скандалите с няколко смъртни акта, издадени от некадърни фелдшери, след като медиците  обявили за мъртъвци хора, които още давали признаци на живот. Почудили се роднините на починалия какво да правят. Накрая решили да оставят през нощта тялото на Атанас Гюмюшгердан в гробищния параклис. На следващия ден опечалените отново се събрали край гроба.

С този скандал приключила епохата на Гюмюшгердановци в Пловдив. Повече от век представителите на фамилията управлявали града и списъкът на първенците под тепетата започвал с тяхното име. Иначе се предполага, че родът произлизал от село Бойково. Твърди се, че негов основател е Атанас Калмуков или Куманов. Имената на синовете му Димитър и Георги през 1769 и 1793 г. се срещат в списъците на майсторите от Пловдивския абаджийски еснаф. Записани били с името Гюмюшгердан, тъй като майка им носела наниз от сребърни пари. Внукът на някогашния селянин от Бойково, който получил името на дядо си Атанас,  към 1800 г. станал първомайстор на еснафа. Именно от наследниците на този Атанас идва голямата слава на рода. Имената им са Михалаки, Димитър и Георги. През 1847 г. те основали втората фабрика за вълнен текстил в България. Сградите построили между днешните села Първенец и Храбрино. Едната машина докарали от Виена, а останалите изработил по неин образец самоукият пловдивски майстор Атанас Сахатчи. Напук на неверниците, буйните води на Първенецката река завъртели машините и работата тръгнала на високи обороти. Тъй като се произвеждали вълнени платове за облекло на турската армия, пазарът бил необятен.

Макар и братя по рождение, собствениците били твърде различни. Михалаки Гюмюшгердан, крайно амбициозен, покрай жаждата за първенство прегърнал гръцката идея и оглавил борбата срещу пробужащото се българско самосъзнание в Пловдив. Георги бил кротък човек. Като гледал как брат му Михалаки мачка селяните от Родопите, за да натрупа бързо големи печалби, се възпротивил и напуснал предприятието. Най-малкият брат Димитър пък през 1849 г. станал един от  дейците за съграждане на българска църква в Цариград. Развоят на събитията неминуемо щял да изправи двамата братя един срещу друг. Случайността предотвратила неизбежното. През 1856 г. притиснатите от Михалаки Гюмюшгердан, жители на Средните Родопи потърсили за помощ един от водителите на българомохамеданите. Като не виждали друг начин, родопчани изпратили човек да убие Михалаки. Убиецът обаче не познавал по лице фабриканта. И като питал за Гюмюшгердан, вместо Михалаки, показали му Димитър. Наемникът прострелял смъртоносно най-малкия от братята.

През следващите години Михалаки Гюмюшгердан достигнал върховете на славата.  Участвал в първия парламент на султан Абдул Азиз и бил избран за негов председател. Завърнал се триумфално от Цариград през юни 1865 г. посрещнат възторжено от гръцкото население на града. Властта му в Пловдивската епархия, пише М.Апостолидис, станала равна на княжеската, а лично султанът го удостоил с титлата бей. Богатството му било огромно, сдобил се с необятни имоти. За живота и дейността му се изписани стотици страници. Гръцките автори го величаели едва ли не като светец, българските го проклинали като злодей.

Михалаки Гюмюшгердан щедро подпомагал гръцките училища в Пловдивската епархия, в памет на покойния си брат Димитър основал и поддържал със свои средства училище в Пловдив, подпомагал със стипендии обучението на студенти в Атина и Европа. Починал през 1880 г. Синовете му Атанас Димитър продължили неговата търговска дейност. Атанас Гюмюшгердан бил избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия, изявил се и като общински съветник. Димитър Гюмюшгердан бил вицеконсул на Испания в Пловдив от 1894 до 1930 г. Дипломатическата мисия била на ул. „Кракра” №4.

Част от потомците на големия род се изселили в Гърция, други останали в Пловдив и София. От някогашната славна фабрика днес се виждат само каменните зидове. По нищо не личи, че в това здание навремето вадели хляба си около 60 работника, а на поляната край реката спирали стотици камили, които товарели със стока за Цариград.