На откриването ще присъстват 156 фотографии от целия свят

Уважаеми фотографи и ценители на фотоизкуството, остават броени дни до крайния срок (25 април) за участие в Tретото издание на Международен Фото Салон Пловдив 2016. Фотографският салон е под патронажите на FIAP, PSA и НСФА. И отново е едно от събитията в културния календар на Община Пловдив за 2016г. Оценката от FIAP за каталога ни от конкурса през 2015-та, отново е 5 звезди!

Професионалисти и любители от цял свят могат да вземат участие със своите фотографии в ШЕСТ раздела:

1. Отворен ЧЕРНО-БЯЛА

2. Отворен ЦВЕТНА

3. ПРИРОДА

4. Тема 1 - ПОРТРЕТ

5. Тема 2 - АКТ

6. Тема 3 - МОЯТ ГРАД;  Подтема - ЕВРОПЕЙСКИ СТОЛИЦИ НА КУЛТУРАТА 1985 – 2019

Акцентите в салона тази година са:

ПЕТ членно жури.

ЧЕТИРИ националности в екипа на журито.

ТРИ подкрепящи фото организации.

ДВА вида каталог (печатен и CD) за всеки участник.

ЕДНА голяма награда - КУПА + 500 € и общо награди - над 133!

Пълен регламент, календар, такси и видове плащане, жури, награди и онлайн участие на:

www.photosalon-plovdiv.com

За да се насладят максимален кръг от ценители на фотографията на тази световна фото-селекция, фото салонът пътува с изложба „Избрано“ от предишното издание.  Пътят на публичните представяния на Втори Международен Фото Салон Пловдив 2015 изминава много километри за една година:

Официално откриване и награждаване с изложба от 156 фотографии в Пловдив - Галерия на „Дружество на Пловдивските Художници“.

Изложби „Избрано“ на Втори Международен Фото Салон Пловдив 2015 в България:

гр. Велико Търново - Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ .

гр. София - Арт галерия „Рустика“, „5-те най-добре представили се автори по раздели“.

гр. Бургас - Експозиционен център Флора.

гр. Приморско, ММЦ - Фотоваканция 2015, 21-ва международна фотографска среща.

гр. Кърджали - Арт галерия „Кръг“.

гр. Плевен - ХГ “Илия Бешков” гр. Плевен.

гр. Габрово - ХГ “Христо Цокев”.

гр. Русе - „Вudha Нouse – кафе-библиотека“.

гр. Лом - Арт галерия „Колорит и Ко“.

гр. Разград - ХГ “Професор Илия Петров”.

гр. Пазарджик - ХГ „Станислав Доспевски“ - предстоящо откриване,  27 април, 17:30ч.

Общо изложбите са 12, а това ни прави единствения международен фото салон в страната, достигащ до толкова много локации и до такава широка публика! При това, не виртуално на екран, а на живо в галериите, като класическа фотографска изложба! Благодарим на всиките ни партньори и любезни домакини за подкрепата!

Добре дошли на всички участници в салона, както и на всички гости и зрители на изложбите ни!

Преобладава тъмнината, хаосът и гротеската. В съчетание с прекрасната сценография от Елица Георгиева, се образува един патос на порока

Паулина Гегова

Драматичен театър "Никола Масалитинов" подготви нов спектакъл за пловдивчани. Този път директорът, Кръстю Кръстев, заложи на пиеса, която възроди доста любопитство и очакване в любителите на театъра. Пиеса, сменяла имената си, от автор, сменял родината си, гонен, привикван отново, осъждан и въздиган едновременно с това. Автор, чието име само по себе си, носи провокация, противоречие и изострени взаимоотношения между човек и държава. Максим Горки с неговата "Васа Железнова" или по-друг начин известна - "Майка". Със сигурност днескашната премиера ще напълни камерна зала на театъра, така както я препълни и на предпримиерата, но за да се стигне до тук изтече много вода, много труд и старание от страна на целия екип, включен в постановката. 

Максим Горки е сложен автор. Темите, които дебатира в творчеството си, също са сложни. В "Майка" се отразяват революционните борби в Русия, в началото на 20-ти век. Отразяват се нисшите страсти между членовете на едно семейство, което вместо сплотено, бива разкъсвано от алчност, съмнение и злоба. Като вълци, които се нападат взаимно, така и роднините късат парчета от плътта на ближния, а после я плюят, защото им горчи. Трудно произведение, с трудна философия. Точно затова и театърът подходи внимателно и прецизно с избора на актьорите, макар и да даде зелена светлина и на нови попълнения, които тепърва ще доказват дали я заслужават. 

Главните роли са поверени на Ивана Папазова, която както винаги показва наложеното си на сцената майсторство, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, все така красива и изящна, Димитър Банчев, Тодор Дърлянов, Краси Доков, Александра Димитрова, Боряна Братоева, дублираща се с Мария Сотирова и две тъкмо завършили студентки от ПУ, специалност актьорско майсторство - Деница Илиева, дублираща се с Петя Михайлова. 

Всеки един персонаж многопластов, с лична история и драма, на който трябва да се обърне специално внимание. Макар че присъства главната роля на майката, останалите герои изобщо не изостават, даже напротив, всеки има своя момент на блясък, в който да покаже черната си същност или все още неопетнената си душа. Никой от актьорите не е ощетен, нито останал анонимен. 

Режисьор на постановката е Маргарита Мачева, до скоро, асистент на вече известният в Пловдив, Стайко Мурджев. Ученикът се е отделил от учителя, но почеркът на Стайко се е пропил и в младата Мачева и това се забелязва в представлението. Преобладава тъмнината, хаосът и гротеската. В съчетание с прекрасната сценография от Елица Георгиева, се образува един патос на порока. 

Целият екип е доволен от постигнатото, гордее се с него и е готов да го раздаде на родната публика. Ние от Капана.бг желаем успех на пиесата, пък останалото... както казва Горки: "В живота винаги има място за подвизи". 

Градска художествена галерия – Пловдив и Италианският културен институт представят пред пловдивска публика колекцията фотографии на Рикардо Дзиполи „Венеция се оглежда“. Експозицията ще може да се види от 19 април до 02 май 2016 на Втория етаж в Залите за временни изложби на ул. „Княз АлександърI“ №15. Специален гост на откриването в 18.00часа на 19.04.2016 ще бъде директорът на Италианския културен институт г-жа Луиджина Педди.   

Изложбата съдържа 40 фотографии на Рикардо Дзиполи, показващи ни една непозната Венеция, ефимерна и същевремнно вечна, която се оглежда в стъклата на собствените си прозорци. Този град се представя като променлив и неуловим, а всъщност е идеален и метафизичен. Фотографиите не са негово копие, а визии от една въображаема Венеция, която променя формите и цветовете си, разпространява присъствието си в неочаквани гледки и изумителни асоциации, в които конкретиката се слива по художествен начин с абстрактното. Куполи, дървета, камбани, колони, облаци, статуи и комини изкачат от прозорците на къщи и дворци, приемайки необичайни форми. 

Рикардо Дзиполи е роден 1952г. в Прато (Италия). Преподава Персийски език и литература и Фотография в Университета Ка‘Фоскари във Венеция. Автор е на многобройни публикации на тема Иранистика, занимава се предимно с исторически и стилистични проблематики в рамките на класическата персийска литература. Започва да се занимава с фотография през 1972. Първите му изложби са в Института за съвременно изкуство в Лондон и в Галерия Il Diaframma в Милано. Антология на неговите фотографии, пълния списък на изложбите и публикациите му ще откриете на официалния му сайт: www.riccardozipoli.com.

За творческия си подход при създаването на „Венеция се оглежда“ авторът споделя: 

„...погледът над едно отражение е нещо лично и никой друг, без значение колко близо до нас се намира, не може да го улови по същия начин: отражението е уникално създание на този, който го вижда....Неуловимо и следователно неповторимо, ето как може да бъде дефинирано като цяло всяко едно отражение, което, след като веднъж сме открили, решаваме да запечатаме на лентата.“

Белкантовият шедьовър на Доницети „Лучия ди Ламермур” ще зарадва почитателите на оперното изкуство в Пловдив на 21 април от 19.00 часа на сцената на Дома на културата  „Борис Христов”.

Премиерният спектакъл, който бе представен през декември миналата година и сложи запомнящ се финален акорд на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора, порази меломаните и многобройните гости от страната и чужбина със своята впечатляваща режисьорска интерпретация, великолепен солистичен състав, бляскави исторически костюми и модерна визия на сценичното и пространствено оформление. 

На 21 април в ролята на Лучия ди Ламермур пловдивската публика ще види за първи път брилянтното сопрано Веселина Василева, която се наложи през последните години като една несравнима изпълнителка на ролята на Виолета Валери от операта „Травиата” на Верди. Бляскавите ѝ превъплъщения в ролите на Джилда /”Риголето”/, на Мими и Мюзета /”Бохеми”, на Микаела /”Кармен”/, на Неда /”Палячи”/, на Лейла /”Ловци на бисери”/ я нареждат сред най-ярките оперни гласове на България днес. Веселина Василева отдавна е готова за своя дебют в ролята на Лучия ди Ламермур, но едва сега има шансът да пресъздаде мечтаната роля в спектакъла на Старозагорската опера на пловдивска сцена. 

В спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур” Веселина Василева ще си партнира с Иван Кабамитов - в ролята на нейния брат Енрике Аштън, Ивайло Йовчев ще поеме ролята на изстраданата и въображаема любов на Лучия – Едгардо, Пламен Кумпиков ще пресъздаде ролята на Раймондо, Борис Тасков ще се представи в ролята на Артуро, Нели Нечева – Алиса. Участват още Любомир Петков,  Биляна Чолакова, Александър Желев, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, прабългарска школа за оцеляване „Бага-тур”.

Спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Ивайло Кринчев. Режисьор Огнян Драганов, сцeнография Димо Костадинов, художник на костюмите Салваторе Русо /Италия/. Диригент на хора Младен Станев.

 „Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов – сценограф на Държавна опера-Стара Загора. Очаквано предизвикателство и шанс за изява на целия състав на Държавна опера-Стара Загора. На сцената ще оживее Любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения.... Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и свят на красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от Онзи, по-добрия свят ...“ – Огнян Драганов, режисьор на постановката.

Предварителна продажба на билети

БИЛЕТНА КАСА

Концертна зала

тел. 032 625 553

имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Работно време от 10:00ч до 19:00ч без почивка

ОНЛАЙН и в разпространителската мрежа на www.eventim.bg 

Фестивалът е осъществяване на нашата идея да се популяризира здравословния начин на живот във всички негови аспекти: физическо, емоционално, ментално и духовно здраве, като използва основно ресурсите на Пловдив и за Пловдив. Да създаде информираност и да провокира интереса на хората към здравословния начин на живот, да представи широка гама от естествени начини за възстановяване на здравето и за предотвратяване на заболявания, да стимулира използването на здравословни стоки и услуги, както и да насърчи специалисти и експерти да представят методи с доказана ефективност, безопасност и простота на приложение.
Ще можете да намерите:

• Три лекционни зали, зала за лекции и практика
• Работилнички за малки и големи
• Голям базар
• Медитации и енергийни лечебни практики
• Много спорт - включващ занимания на закрито в две спортни зали и на открито в градската градина

• Място Пловдив, Дом на културата Борис Христов
Начало: 10:00
http://zdraveizdrave.org/wp/blog/2016...

Всичко там е изработено от Тихомира, собственичката на ателието

Бижутата са много индивидуални, няма две еднакви. За изработката им, Тити използва естествена кожа, която намира приложение и в изработката на различните чанти.

Екатерина Стоянова

В арт-квартала на Пловдив - Капана, който става все по-магнетичен с всеки изминал ден, едно прекрасно ателие за хендмейд  бижута, чанти и аксесоари краси улица „Алцеко”, а в него твори и се забавлява позитивната и усмихната Тихомира. Вратите на ателието са отворили на 13 януари тази година – неслучайна дата, почти съвпадаща с датата, на която Тихомира е започнала да се занимава с изработката на тези прекрасни творения /преди 3 години/ и датата на рождения й ден. 

Вътре, освен светло и весело настроение, ще откриете много интересни бижута и страхотни чанти, направени от нейните две ръце, красиви тениски, симпатични шапки и кецове, декорирани и изрисувани от нея,  излъчващи свежест. Тихомира използва ателието по 2 предназначения, поради което то е разделено на две части – изложбена, в която са наредени произведенията на нейното изкуство и същинското ателие – в което тя твори.  Цялото помещение е обзаведено по много различен и нетипичен начин – столчета, закачени по стените, на които гордо стоят кожените  ръчно изработени чанти, масичка с диванче, на което всеки може да поседне, нежни тапети, играещи ролята на много подходящ фон за изработените от нея бижута, висящи сфери от метал и оризова хартия, дървено бюро с прекрасна изработка, сглобено от близък човек на Тихомира, а по него са наредени куп привличащи погледа красоти – всичко това създава усещането за домашен уют и приветливост. Мястото има дух и в него има живот. 

Бижутата са много индивидуални, няма две еднакви. За изработката им, Тити използва естествена кожа, която намира приложение и в изработката на различните чанти. За апликирането на тениските използва различни платове и текстилни бои, които използва и за кецовете и шапките.  На нея й доставя голямо удоволствие да върши това, което обича и прави всичко с любов – ето защо творенията й са толкова специални и прекрасни. 

Ателието не се посещава от огромен поток от хора, тъй като има опция за онлайн пазаруване и индивидуални поръчки, което удовлетворява Тити, тъй като има повече време за работа в него.   Там всичко е синхронизирано до последния детайл, което я прави щастлива. Няма смисъл да споменавам защо е точно в Капана – арт квартал – арт ателие… но историята с наемането на помещението е интересна и чаровна. Както всеки друг наемател тук, така и тя е срещала трудности в началото – малко свободни помещения, труднооткриваеми собственици и т.н., но, след като е успяла да се свърже със собствениците, сякаш е пламнала любов от пръв поглед – толкова са се харесали, че дори не е било необходимо да обсъждат дали може да го наеме, кога и т.н. Тя е много очарована от тях и ги харесва изключително – те са прекрасни, според нея и това е чудесно, защото е много важно наемателите и хазяите да се разбират. Тити обожава мястото и смята, че е най-удачното, което може да бъде избрано. Хората, разхождайки се из Капана, отделят внимание на всяка уличка, защото знаят, че навсякъде могат да бъдат открити красиви магазинчета, ателиета, заведения, които да ги впечатлят.

С всеки изминал ден, всичко се развива все по-добре, повече поръчки постъпват и това предизвиква потокът на мисли на Тити да се ориентира към разсъждения върху бъдещото разрастване на ателието. В бъдеще смята да отвори нов магазин, в който да се продават готови продукти, докато в това ателие продължава да изработва творенията си. Тя работи съвсем сама и това е най-ценното в тях – нейните труд, внимание и любов, които им посвещава.

Има една прекрасна идея за лятото, която скоро ще бъде реализирана. Ще организира „Бели нощи”,  където ще събира близки хора да пийват вино пред ателието, след работно време. Така Тихомира ще съчетае работата със забавлението, макар че работата й е удоволствие, сама по себе си.

Специално на всички хора, които „живеят” в Капана, Тихомира пожела да бъдат по-позитивни,  дружелюбни и приятелски настроени, защото, когато се е настанила на това място, е сметнала, че става част от едно голямо семейство и се надява всички да го приемат така, защото, в крайна сметка, ние сме едно общество и трябва да се подкрепяме, а не обратното.

Още от малък, всичките ми пари отиваха за касети, после за дискове и плочи. Това е един вид борба да надграждаш знанията и да развиваш любопитството си

Стефан Колев - Skill е добре познат на пловдивската общност. Тясно свързан с Капана, той е отдал труда си за неговото развитие. Основател на Домъ на плочата, заведение "1890" и базари за грамофонни плочи, Стефан е интересна и всестранна личност. DJ, бивш графитаджия, дизайнер, радио водещ и още много други. Той е и един от първите пловдивчани, който почва организирането на некомерсиални Black партита. Занимава се с почти всеки отрасъл на изкуството и е изградил име, което да бъде уважавано и търсено за проекти. Вижте какво сподели той за нашите читатели, пред Паулина Гегова!

-Какво се крие зад псевдонима Skill?

Измислих псевдонима още от DJ-ските си години. Първоначално беше различен и дълъг, и хората не го запаметиха. Затова седнах с речник в ръка и почнах да търся нещо със С, заради името ми. Попаднах на думата skill, която означава умение и реших, че е подходяща за мен. Прякора може сам да си го избереш, но ако не ти пасва, хората го усещат и не го приемат.

-Какво е за теб музиката?

Тя е част от мен! Музиката се усеща с душата и сърцето. Тя е универсален език, с който хората могат да се разбират. Може да не знаеш дадения език, но с музиката го пресъздаваш. Тя е като поезията. Приемаш вибрацията, която някой е сътворил.

-А "1890"-та?

Нова крачка в моя живот. След всички тези години обикаляне, заведението е един вид моето собствено място. Установих се в него.

-Помня, че преди време си беше забравил пулта в едно такси. Как се разви ситуацията?

Забравих го на задната седалка. Никой от самата фирма не ме потърси. Имам приятел, който също беше DJ, а неговият баща се познаваше с таксиметровия шофьор. Въпросният му се обади, за да го пита дали го иска за сина си и ето как пултът се върна при мен.

-Наскоро ми спомена, че на предстоящия Капан фест ще организираш интернационален базар за плочи. Разкажи ни малко повече.

Идеята е да събера приятели от Сърбия, Македония, Турция, Гърция, Румъния, Холандия, Италия. За последните не е много сигурно, но за Балканите е. Когато направих Домъ на плочата не исках хората да го приемат като магазин, а като място, в което да разпространяват тази идея. Целта е да популяризира естетиката на слушане на музиката. Когато хванеш плочата има арт, всичко е издържано до най-малкия елемент. Самата плоча изисква отношение, да се грижиш за нея. Затова и организирам базарите. Фестът ще е съчетан с музика, ще се пускат различни стилове, целящи хората да са щастливи.

-Мислиш ли, че ще има интерес?

Съдейки от миналите години, да! Имаме продадени много грамофони на млади хора. Повтарям се, но всеки има нужда от отношение. Не може просто да присъстваш в този свят, без да имаш отношение към него. 

-Капана, като че ли, е отделен дишащ организъм в града. Той е занаятчийски и културен квартал. Защо е толкова важен?

Според мен, Капана е важен, за да покаже на хората, че нещата могат да се случват и всичко зависи от самите нас. Когато дойдохме за първи път, не можеше да се разминеш от коли. Поехме инициатива да превърнем района в пешеходна зона и успяхме. Това е доказателство, че няма нищо невъзможно, но не трябва да забравяме, че всичко зависи от нас.

-Ти си зает човек. Остава ли ти свободно време?

Намирам, но периода, в който съм е натоварен. Човек трябва да дава от себе си колкото може повече, за да се чувства спокоен после.

-Кажи ни коя е любимата ти група. Изобщо каква музика обичаш?

Обичам по-стара и некомерсиална музика, защото едно време музиката се правеше по-наивно и по-искрено. Музикантите не се интересуваха толкова от печалбата. В момента изпълнителите не могат да дишат от всички мениджъри и продуценти. Това е и огромната разлика между тогава и сега. В годините на революции и промени, трябва да кажеш нещо. Със старата музика се говореше. 

-Преди години ти беше един от първите графитаджии в града. Какви бяха тези години, защо графити?

Графитите винаги са били част от уличната култура. Когато аз се занимавах с тях, бяхме част от хип хоп-ърите и брейкърите. Бяхме задружни. Рапърите в момента не уважават брейкърите, разми се цялата тази култура. Тогава искахме да се изразяваме по друг начин - с надежда и вяра. В края на 90-те нямаше никакви графити. Само един чужденец бомбеше по тепето и за нас беше нещо ново. Дори нямахме спрейове, рисувахме с пастели. Лятно кино Орфей ни беше убежище, което изчистихме и изрисувахме. Не сме били вандали. Не го правехме, за да загрозяваме и рушим. Точно обратното! За нас важното бе да направим някоя сива стена готина и цветна, но и да има послание. Оказахме се едно от първите crew-та в България. Участвахме в софийски фестивали като "Златния ключ". Преди 98-ма се появи един много як графит на СОУ "Димитър Матевски" в Тракия. В крайна сметка открихме твореца, който се оказа, че живее в Германия. Тогава не знаехме как се правят професионални графити и когато той дойде отново в града, ни вкара още повече в схемата, обясни ни принципа и последователността на рисуването.

-Нека си поговорим за мечтите. Постигна ли своите и има ли такива, които все още са блянове? 

Винаги има блянове, но гледам да следвам мечтите си. Когато отстояваш своето и не си продажен, малко по малко нещата се подреждат. Трябва да имаш принципи. Трябва да си чист пред себе си.

-Всъщност какво се изисква, за да достигнем мечтите си?

Да си коректен. Когато вършиш нещо да държиш на думата си, да уважаваш хората, които те уважават. Не трябва да си тарикат, особено когато работиш с приятели.

-А страхът от провал? Съмненията в собствените възможности? Те са огромни препъни камъни.

Това е една вътрешна борба, която и аз самият съм преживял. Чрез музиката се опитвам да се намеря. През 2006-та година направих албум с име "Пробив в съзнанието". Първият микс се казваше Борба с вътрешните страхове, а вторият Промяна към добро. В един момент виждаш кой може да ти помогне, когато имаш нужда. На кого да разчиташ и осъзнаваш, че можеш да се пребориш. Осъзнаваш колко струваш. Още от малък, всичките ми пари отиваха за касети, после за дискове и плочи. Това е един вид борба да надграждаш знанията и да развиваш любопитството си. 

-Добре, тогава каква е твоята представа за света? Как го виждаш и приемаш през собствената си призма?

Мисля, че трябва да има повече сериозни и отговорни хора, които да изграждат живота не с комерсиална цел. Има прекалено много технологии и балансът някак си се губи. Губи се и човечността. Някой неща трябва просто да се опростят. Светът стана прекалено сложен.

-Да поиграем на една игра: Довърши изречението. Щастието е...?

Споделено!

-Любовта е...?

Зад ъгъла!

-Светлината е...?

Живот!

-Тъмнината е...?

Част от палитрата!

-Любопитно ми е в какво вярваш? Кое е нещото, което заражда надежда в душата ти?

Аз съм смел мечтател! Надежда ми дават децата, защото като че ли се раждат научени.