Наско от БТР и победителката от X-factor Християна Лоизу са звездите в проекта на Опера Пловдив - рок операта «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс.  Хитовата творба, която не слиза от сцените вече 40 години, първоначално е замислена от авторите като концептуален рок албум. За да е най-близко до музикалния оригинал и за да се избегнат противоречиви интерпретации,  музикалното произведение ще бъде представено концертно  с участието на оркестър, хор и балет на Опера Пловдив под диригентсвото на Константин Добройков, който подготви и музикалния хит „Човекът от Ла Манча”преди година. Сценичното решение е дело на хореографа Боряна Сечанова от балет „Арабеск”. 

Сър Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-известните мюзикъли като „Котките”, “Фантомът на операта” и „Евита”.  Действието на неговата рок опера следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. За партията на Исус е поканен тенорът Богомил Спиров, който изпълнява ролята в спектакъла на Музикалния театър в София, а Юда ще изпее Момчил Караиванов, който през текущия сезон изпълнява главната роля в „Прилепът”. 

Наско Пенев вече е влизал в образа на Пилат Понийски. След  участието на вокалиста на БТР в рок операта на сцената на НДК, той споделя: „ Пилат има две особености, които са извън това, което всеки знае за него. Всички знаят, че той е лошият, той е наместникът на Рим по това време и е съдия в крайна сметка. Но като всеки един нормален съдия и в него има нещо човешко. 

Това проличава в съня му, който е в първата част на рокоперата. И другата му особеност - той се мъчи да бъде справедлив. Това се вижда на финала в съда, където Пилат се опитва да помогне всячески на Иисус. Но Иисус не му оставя възможност. Както и народът. Пилат е една голяма пионка в ръцете и на първожреците, и на народа, и естествено на Рим. В мен се надявам да преобладава справедливото и човешкото.”

 Талантливата Християна Лоизу, която спечели любовта на зрителите в телевизионния формат X-factor, ще изпълнява партията на Мария Магдалена. Младата певица е възпитаничка на Музикалната академия в София. За нея поканата от Опера Пловдив да участва в световноизвестната рок опера е твърде вълнуваща, защото като стипендиант тя е изучавала изкуството на мюзикъла в университета в Лийдс, Великобритания.

Правата за рок операта „Исус Христос суперзвезда” са предоставени от лицензодателя Тhe Really Useful Group Ltd. за три изпълнения – на 20 април в Пловдив, на 21 април в Габрово, на 22 април в Стара Загора.

Като че, всички ни е обзела еуфория с настъпването на сезона. Вървейки по улицата, съзирам само лъчезарни хора. Лицата им светят от ентусиазъм, от нови очаквания и трепети. От споделени страсти и сбъднати блянове. От обяснения в любов...

Паулина Гегова

Пролетта! Сезонът, приет за ново начало. Всички казват "Нова година, нов късмет", но именно през пролетта си поемаме отрезвителна глътка чист въздух и издишаме старите, събрали паяжина, емоции. Защото тогава всичко разцъфва, всичко се съживява, всичко придобива цвят, аромат, една нова, неопетнена енергия. През зимата душите са били като бели, пухкави страници. Нежни, но празни. А ето, че идва моментът, те да бъдат опръстени с всевъзможни багри. 

Пролетта носи унеса на романтиката, въздига те на крилете на надеждата. Кара очите да виждат като през най-чисто стъкло, където всичко е красиво и крехко, като току що пробило през снега, кокиче. Да, цялата природа е доказателство за това ново начало - флората, животните, дори ние. Дори ние - хората, ставаме малко по-добри, малко по-изпълнени с мечти, малко по-щастливи. Щастието върви ръка за ръка с настъпващата пролет, защото ни кара да вярваме, че светът може да бъде хубав. Всичко придобива друг почерк, друг нюанс, друга метафора. 

Щъркели, прелитащи в небето, крадящи мартениците; тучни ливади, по които можеш да бягаш цял ден без да се умориш; китни градини, в които искаш да се заровиш и никога да не излезеш, защото миризмата на цветя те опиянява повече от който и да е наркотик, а пеперудите и жужащите пчели кацат по оголените колена и ако притежаваха лицеви мимики, сигурно щяха да ти се усмихнат. Представете си поляна изпълнена с цъфнали слънчогледи, или безброй люлякови дървета. Ясното небе, с тук там облаци, приличащи повече на захарен памук, напичащото гальовно слънце и свежата вечер с ясни звезди. Това е за мен пролетта! А и не само за мен.

Като че, всички ни е обзела еуфория с настъпването на сезона. Вървейки по улицата, съзирам само лъчезарни хора. Лицата им светят от ентусиазъм, от нови очаквания и трепети. От споделени страсти и сбъднати блянове. От обяснения в любов... Какво по-хубаво от това да се влюбиш през пролетта? Тогава любовта идва сякаш натурална. Без да е пришпорена, без да е подтиквана. Изглежда като най-естественото нещо на света. Естествена, колкото естествен е изгревът, както и залезът след него. Вкусна и сладка като бонбон, или тръпчива и огнена като чаша червено вино. Някой може да я определя като избил хормон, но не тази първична реакция лежи в основата на всичко. Основата е, че разкрепостяваме душите си, освобождаваме сетивността, разширяваме хоризонта си. И най-вече - даваме си шанс! Шанс за нещо по-добро. За реализация, за фантазия. Зимната меланхолия отстъпва място на топлия апотеоз. И дори да е лъжовен... нека! Нека отпием от това въображение, което може да остави горчив, но може да остави и прекрасен привкус по небцето ни. Такъв... нереален, магически по един светъл начин. Изпълнен с безброй емоции. Като мелодия без лирики, като стихотворение без болка, като приключение без разочарование. 

Пролетта може да бъде описана най-точно с една единствена дума - Вдъхновение! И тази дума съдържа в себе си толкова много сила, колкото сила събираме за цял живот. Цял живот спотаен в един миг, който трае като вечността. Пролет пукна, а с нея и ние, като срамежливо цвете, готово да поеме по един необятен път, изпълнен с безброй светоусещания...

Включете се в програмата на One Design Week - фестивал за съвременен дизайн и визуална култура, като изпратите своите предложения за проекти и събития до 21.03 на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в PDF формат /текст, снимки, илюстрации до три страници или кратко видео /mp4/ до 4 минути. Ако идеята ви е селектирана за участие, ще се свържем с вас до 30.03.

По-голямата част от програмата на ONE DESIGN WEEK е курирана, но за това издание обявяваме отворена покана и даваме възможност на подбрани събития да станат официална част от него.

Мултидисциплинарният подход, който следваме тази година, позволява да отворим програмата за идеи от всяка област на дизайна. Tемата на ONE DESIGN WEEK 2016, - Мога ли да помогна? разглежда дизайна в неговата цялост и цели въвличане на публиката в дизайн процеса и ангажирането и с продукти, услуги и материали, които променят начина, по който взаимодействаме със света около нас.

Повече информация и насоки за участие: http://edno.bg/blog/otvorena-pokana-2016

21 март е Международен ден на кукления театър

Каним ви на Ден на отворените врати в Куклен театър Пловдив 

http://bit.ly/1QHoMM9

През 2003 г., по решение на Международния съюз на куклените театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), 21 март е определeн за Международен ден за популяризиране и подкрепа на кукленото изкуство – тази пленителна магия и за деца и за възрастни.

Ще се радваме да споделим нашето ежедневие с вас, за да станете и вие част от къщата на куклите. Посещенията ще са организирани в групи до 10 човека на всеки кръгъл час от 10,00 до 16,00 ч. С цел по-добра организация и безопасно и приятно посещение, моля, заявете участието си в безплатния тур: през регистрационната форма на сайта на театъра http://bit.ly/1QHoMM9, или по телефон: 032 623275 или на място - ул. Христо Г. Данов 14 /всеки делничен ден от 09,00 до 17,00 ч., а събота и неделя до 12,30 ч./

В навечерието на Първа пролет, когато студът отстъпва на топлото слънце и природата се събужда, а денят и нощта са равни - кукленият театър по света празнува. Пловдивският куклен театър също ще празнува - заедно със своите приятели и почитатели. 

На 21 март в 10 ч. ще отворим ателиетата на театъра, ще вдигнем завесата, ще открехнем вратата към реквизитната, ще влезем заедно в склада с декорите... Заедно ще надникнем зад кулисите, за да видим как сценичните работници строят сцената за спектакъла „Приказни бъркотии”, с помощник-режисьора ще подредим декора и куклите, с художниците в ателието – ще станем свидетели на ремонт на кукли и костюми. В коридорите, гримьорните, фоайето ще срещнете с любими актьори и сценографи, кукломайстори. Ще ги попитате за тяхното майсторство, ролите им, куклите с които играят, проектират, създават.

Ще ви очакваме!

А за тези, които освен да разглеждат обичат и да творят, на 19 март, ви каним станалата вече традиционна „Работилница в Кукления театър”. Този път тя ще е посветена на кукленото изкуство – рисувани герои от приказки оживяват като кукли. Желаещите да участват в тази работилница трябва да донесат рисунка на любимия си герой, който заедно с художниците от Художественото ателие на театъра, ще бъде превърнат в кукла, на която ще можете да движите ръцете, краката, главата... /Рисунките трябва да бъдат не по-големи от лист А4 или лист от блок за рисуване/. 

Участието в работилницата се заявява във формата за регистрация в сайта на Кукления театър - http://bit.ly/1RBwKtJ

Актьорът сподели прекрасни разкази от миналото си, свързани с велики актьори като Парцалев и Мутафова

Разказа за детството си, за годините във ВИТИЗ, в казармата, в различни градове и чувствата бликаха от него като фонтан на емоцията

Екатерина Стоянова

С песен на Бертолт Брехт и спомени за отминали години– онези в безгрижното  детство, с много лудории и игри в Добруджа, до безкрайното море, край вятъра, направил местните жители по-търпеливи, лете – южен и топъл, зиме – бръснещ и плашещ, започна биографичният шоу-спектакъл „От роля в роля“ на Николай Урумов в U P.A.R.K. GALLERY.
Актьорът разказваше изключително увлекателно и красиво, бе раздвижен и усмихнат. С лекота имитираше различни природни звуци, вилнееше край микрофона, жестикулираше пламенно и създаваше у зрителите запленяващо чувство, сякаш може да направи всичко на сцената.

Разказа как, като деца, с приятелите му обичали да си играят в онези прашни улици на Българево, в сивата, мека като брашно прах, останала под колелетата на каруците и камионите. С усмивка си спомняше тези години, в които, по лятно време, Българево се превръщал в един малък Холивуд, защото много филми се снимали там. Тогава той е мечтаел да бъде част от това. Каква радост е някой актьор да те прати да му купиш цигари и те погали по главата, сподели Урумов. Разказа дори как е хукнал през снимачен кадър, за да влезе в него и го е провалил. Много искрен и много въздействащ, актьорът потопи публиката в океана на живота си и като приятел на приятел, й даде възможност да се запознаят с него, с радостите и мъките му.

След детските години се пренесе в училище, където бил лош ученик, по думите му и учителите не вярвали в него. Тогава е видял обява за местния театрален колектив, набиращ нови колеги. Кандидатствал е, приели са го и е останал предоволен и щастлив. Той обича уханието, което носи сцената и то му действа като наркотик.
Разказа за казармата, за театъра в Русе, където постоянно гледал постановки и не му се искало да излезе от там, за първите си години във ВИТИЗ, а след това представи още една песен, написана специално за него.

Във втори курс е трябвало да постави моноспектакъл,  като се е надявал да представи драматична роля, но, уви, все го нагласявали да играе смешници. За драматичните роли, трябва да имаш своите натрупвания. Прав е бил професора, замисли се той.

Спомена много видни имена на българския театър, като Стоянка Мутафова, Георги Парцалев, Петър Слабаков и др, с които се е чувствал невероятно на сцената.
Разказа много  истории, свързани с Антон Горчев, Жельо Желев, Сашо Морфов, фурията – Мутафова, Калата, Стефан Данаилов, Кръстьо Лафазанов и други.  Говореше за тях като за богове – с такава любов и възхита, в такъв плен.

За Стоянка Мутафова сподели колко прекрасна и енергична е на сцената и как заразява останалите актьори със своята енергия, колко много импровизира и прави изненади, развеселяващи всички.

С приказки за Калата се пренесе в „Бай Ганьо“ – о, колко много от неговата любов е попил този период. А Лафазанов е бил любимият му партньор, с него са се разбирали перфектно, говорели са на един език и са си прехвърляли топката на сцената, като заедно импровизирали и се забавлявали много. Дори заради тези импровизации е спечелил награда за главна мъжка роля „Икар“.

После стигна до Пловдив, където разказа как е влязъл в театъра, по-скоро как са го поканили, след като няколко постановки не намерили достатъчното внимание и пуснали анкети из града, за да разберат какво и кого искат да видят зрителите. Следователно зрителите масово искали „Бай Ганьо“  и така – те го избрали. Но това било огромно предизвикателство, защото те вече са с родени и живи очаквания, които трябва да бъдат покрити.

След Пловдив – в Шумен, след Шумен – отново в Русе – така той обикалял театри и не се задържал в 1 повече от 5 години. Задържиш ли се повече от 5 години в един театър, започваш да се разхождаш в него като директор, до болка познаващ всичко,  вече всичко – рутинно и еднакво. Докато всяко ново място с нови актьори и очаквания, е предизвикателство и живот, казва Урумов.

Изпя няколко песни, по време на спектакъла, разказа много лични и не толкова лични истории, подробно запозна публиката със себе си, премеждията и забавленията, които е срещал, спомни всички велики български актьори, с които е работил и, някак с носталгия, много често гласът му ставаше плътен и нисък, сякаш плачещ за миналото.
Спектакълът той е направил в чест на всички онези велики актьори, с които е имал честта да се срещне, а след него остана да си поговори още с хората в U-P.A.R.K. галерията, но неформално и приятелски.

Пловдивските ценители на изкуството препълниха залите на Градската художествена галерия, където на 18 март се откри впечатляващата изложба на Ясен Гюзелев – един от най-забележителните илюстратори на съвремието ни. Ретроспективата на неговото богато творчество е проект на куратора Красимир Илиев и Софийска градска художествена галерия. 

Възхитеният зрител поема на красиво пътешествие, което завладява сетивата му още с ученическите рисунки на художника и особено с неговия зряло представен автопортрет на 15 годишна възраст. Заявеният талант се разгръща и демонстрира ярко чрез илюстрациите, рисувани по време на следването в Художествената академия. Емоциите на посетителя са покорени напълно, когато се изкачи на втория етаж на Галерията и види изключителните по майсторство и необятност на въображението илюстрации на книгите за Алиса, героинята на Луис Карол. Поразителна е работата на Ясен Гюзелев върху „Пинокио“ на Карло Колоди, върху книгите на Дикенс „Големите надежди“ и „Оливър Туист“. Зрителят е омагьосан от уникалните изображения, правени за „Дон Кихот“ и „Баскервилското куче“, циклите „Сократ“ и „Микеланджело“, картите Таро.

При откриването Ясен Гюзелев изрази надежда, че неговите творби ще дадат на многобройните му гости поне за кратко спокойствие от нещата, които ги дразнят в общия ни живот. И за друго призова маестрото в краткото си слово – да запазим Пловдив и културното му богатство,  завещано от предците. Апелира във всички български градове повече да се съгражда, вместо да се руши.

Заместник-кметът по култура и туризъм Амелия Гешева изрази своето възхищение от таланта на Ясен Гюзелев и го покани да вземе участие в артистичните изяви на 2019 година, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата.

Гости на откриването бяха и съветникът от посолството на Република Турция в София и временно изпълняващ длъжността генерален консул в Пловдив Онур Екрен и съпругата му Дуйгу. В изложбените зали ги доведе най-вече техният интерес към изкуството и по-специално възхищението им от илюстратора Ясен Гюзелев, с чието творчество се бяха добре запознати.

Десетки посетители получиха автограф от художника върху екземпляр от илюстрирани от него книги, с които Галерията разполага.

Пловдивчани могат да попаднат в Страната на чудесата на Ясен Гюзелев до 14 април.

"Шепа спартанци под натиска на Ксеркса, ще ни избият" - продуцент Росица Вълканова

Паулина Гегова

Вторият ден от София филм фест, мина повече от добре. Залата на Lucky - дом на киното се напълни от почитатели и ценители на българското кино, както и от колеги от Драматичен театър Пловдив. Сред тях бяха Ивана Папазова, Симо и Ирен Алексиеви, Тихомир Кутев, Ники Станчев, Росен Чепилски и други. Всички те дошли, за да подкрепят своя колега Красимир Доков, участващ в новия филм на Иглика Трифонова: "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син". 

Филмът е копродукция между България, Швеция и Холандия. В него се говори на английски, немски и босненски. Сюжетът заляга на действителни събития и показва съдбата на оцелелите след войната в Босна и Херцеговина през 1992г. 

"Прокурорът не е филм, за който бихме ви пожелали "Приятно гледане". Дръзнахме да разкажем една чужда история, за една война, която на нас ни е колкото далечна, толкова и близка", споделя Иглика Трифонова, режисьор на кино лентата, която е отнела десет години, за да се реализира. Тези десет години, изобщо, не са минали напразно, защото са дали шанс да се събере един професионален екип, с професионално визуално и емоционално виждане. Като режисура и операторско майсторство, лентата е изчистена, без ефекти и гръмки сцени. Напротив, тя се докосва до семплото и действително-детайлно европейско кино, в което се държи повече на истината, отколкото на лъскавата фасада. Не е това, на което сме свикнали и с което ни заливат по екраните. Филмът е голяма лъжица за българското кино, но крайният резултат е повече от впечатлителен, особено за нас, българите, които някак си, можем да съчувстваме на съседите си и да усетим болката им. Самият актьор, Изудин Байрович е преживял войната, играе себе си, своят разказ. Нещо умопомрачително и разтърсващо.

"Когато някой каже, че филмът е тежък... Е, не е весел! Ежедневието не е весело, но най-важното е да ви докосне". 

Такъв бе и ефекта. В киносалона не се коментираше, цареше мълчание, тук там някое друго подсмърчане, а накрая, зрителите избухнаха с аплодисменти и отправиха въпросите си към любимия пловдивски актьор, Краси Доков, който играе "лошия герой" в продукцията, ако изобщо можем да съдим тези хора и техните действия. 

Той сподели, че това е било едно от най-хубавите преживявания в живота му. Смислено и важно! Трудно, но облагодетелстващо. Персонажът на Доков е събирателна от две реални личности, взимали участие в извращенията в Белите къщи в Сараево. 

"Според мен, миналото се повтаря и сега. А сигурно е и нормално! Може би, филмът трябваше да излезе преди емиграционната вълна" - отговори актьорът на въпроса ми за сегашното положение в Европа и бежанците. Дали е прав, не знам! Дали един филм би бил от някакво значение, също не знам. Знам само, че омразата и различията все още продължават да разкъсват и разделят хората един от друг. Дали тази злоба, тази вътрешна война някога ще спре, не е ясно. Малцина са тези, смеещи да вярват. Но както казва един босненски поет: Това е земя на кръв и тя винаги ще блика от омраза.

Link към trailer-a: https://www.youtube.com/watch?v=C0IH4W6q3wI