Светът не е това, което е, в изложбата „Чайникът на Балтазар”

Да помечтаем или да бъдем прагматици? Да сме авантюристи или да се водим по рационалното в живота? Да погледнем нагоре, към звездите, или да закопаме очи във върховете на протритите си обувки си и калните улични дупки? Тези въпроси задава художникът Атанас Хранов в новата си изложба „Чайниците на Балтазар”. И сякаш дава отговорите.
Храновият зелен заек е с цигара между пръстите и мечтателен поглед за друго малко пороче. Кучето на Наско е в шарен костюм, а котката се дипли по пода с козина на петна. Небето си е небе, но там, със звездите, плуват и резенчета лимон, черешки и авантюристични погледи, танцуват леки балерини и кръгчета пара от чайника на халдееца, който яде ягодка в търсене на поредното съзвездие. Светът не е това, което е, в тази мечтателна изложба. В нея животът има други цветове, различни аромати, форми. Има щастие и, разбира се, няма нищо рационално. Няма трябва, има искам. Няма дати, има време. Няма житие, има живеене. 

„Чайниците на Балтазар” е директна препратка към  Библейската сцена на последния пир на Халдейския владетел, когато Божията ръка изписва три еврейски думи на стената и с това предвещава падането на Халдейската династия. Тя е естественото продължение на предния му цикъл- „Халдейците”. В картините си Хранов разказва за онези мечтателни люде, които дръзват и поглеждат към Космоса, освобождават се от оковите на земното и материалното, и вдигат глави нагоре. И за края им, който идва с появата на персийския владетел Кир Втори, който сваля Балтазар от трона.

Не е ли това симптоматичното нещо, което се повтаря много пъти в историята- когато нещо духовно и красиво стигне апогея си не идва ли винаги един Кир Втори, който събаря всичко, пита художникът с платната си. Те са за хората, които градят пясъчни кули, не гледат рационално. А то,  рационалното, толкова ли е рационално всъщност? Много е рационално е, че две успоредни линии не се пресичат според Евклид, но това не е вярно, според Лобачевски. Много е рационално да построиш панелка, но рационална ли е тя? Рационалното в повечето случаи не е вярно, смята творецът.

Всъщност, в тази изложба става въпрос за мечтателите. За хората, които са избрали за свой път, дълъг, начин на живот, битие точно това, което другите казват, че не е рационално. Разказът е за Балтазар и за всички знайни и незнайни мечтатели, които са вдигнали поглед от земята и са погледнали Космоса, звездите. И живеят за красивото.
Защо избрах чайника. Защото това е един съд, който съчетава в себе си много неща, които са близки до магичното, до не толкоз прагматичното живеене. Чайникът е магията на отварите от билки, регламентираното време за почивка, цялото домашно настроение и уют. Чайникът е този съд в домакинството, който има отношение към различните неща. Не телесното, не храната, а нещо отвъд. За другите неща имаме хиляди съдове, но за това имаме само един- чайник. Всеки халдеец, всеки мечтател трябва да има свой чайник. И за да не е буквално, дори чайникът не е чайник в изложбата. Всичко лети към сферата на мечтите, казва Атанас Хранов. Пловдивчанинът за пореден път ще превземе София от галерия „Ракурси”, където чака всички на халдейски чай и задължителна мечтателност на 22 март.

На Първа пролет, галерия Резонанс ще празнува своя 6-ти рожден ден. Преди 6 години, на 22 март, започнахме да пишем историята на галерия Резонанс.  

Представете си цифрата 6 и хоризонта, който преминава през средата Ѝ. Долната, стабилната част, е заровена здраво в земята, а горната вибрира свободно на небесни честоти. Затова 6 олицетворява връзката между земното и възвишеното, между тукашното и онова, другото. На 6-цата е присъща младежка смелост и духовно любопитство. Изражението на 6-цата – усмивката, никога не остарява. Да прозрем най-важното – 6-цата осъзнава в своята иманентна духовна същност къде живее щастието – в изкуството и  любовта. Надявам се, че арт средите в Пловдив от една страна, и професионалната гилдия от друга, ще напишат оценка Отличен 6 на Резонанс за нейната досегашна дейност, в която галерията намери своята артистична територия. Сигурна съм, че без галерия Резонанс и без нейните културни маркери през тези 6 години, Пловдив нямаше да бъде същия. 

6-цата е числото на любовта и изкуството. И наистина, за галерия Резонанс, тези 6 години бяха един честно извървян път, осеян с много любов. Един обединяващ път към изкуството. През тези 6 години любовта ни към изкуството беше любов не заради, а въпреки. 6 събира в себе си символното значение на вътрешна топлота и красота, изключителна нежност и богата душевност, чувствителност и изтънчен вкус към всичко прекрасно. Радост от творческа изява и артистични способности, резултатна работа и отдаденост, надграждащ оптимизъм и светлина.

Спомнете си работливите пчели и пчелните пити, изградени от шестоъгълници. Хексаграмът, най-стабилната фигура, графичният образ на 6-цата, е знак на макрокосмоса, който обединява в себе си двата триъгълника на мъжкото и женското начало. 6 е синоним на надеждността, на баланса и хармонията между сенчестото ИН и слънчевото ЯН, които взаимно се допълват и привличат. Така 6 се превръща в идеалното число. Очаква ни идеален рожден ден. През тези 6 години разбрах, че човек трябва да си бъде себесъщ, т. е. да живее в хармония със себе си, както повелява числото 6. И че смисълът на битието е усъвършенстване с цел постигане на хармония между ИН и ЯН, което води до завръщане към изначалното космическо цяло и единение с висшия принцип на любовта и изкуството. Да докоснем заедно нашия ден, в който да има изкуство. Това е най-висшето послание на нашата галерия. Резонирането с изкуството е нашата мисия. 

И понеже 6 е числото на любовта – ще завърша с думите: Обичам да обичам и да ме обичат! Обичайте се и вие! 

Всичко изброено до сега, което се отнася до нашия 6 годишен празник важи в още по-голяма степен, поради умноженото по 10, за 60-тия юбилей на Веско Велев. В унисон с нашия 6-ти рожден ден ще добавя и 6 констатации за Веско Велев /5 от Недялко Славов и 1 от мен/. Във всички тях прозира същността на числото 6, защото 6-цата е числото на живота на Веско. 

Той е от творците, които имат куража да живеят живота. А това означава, че има способността да се радва на пълнокръвната си сетивност, като отива и се връща до и от истинското познание, постигайки го чрез разума и сърцето си.

Поради или въпреки това, Веско Велев притежава удивителната способност да продължава и доразвива художествените идеи на природата, като превръща предметите и природните форми в произведения на изкуството. 

Веско Велев е от малцината съвременни художници, които не се борят със себеизразяването си, като съсипват в тази изтощителна битка и околните, а прави всичко това с една удивителна лекота, присъща на самородния талант. 

Веско Велев е стоик поради осъзнатата си мисия на творец, в която творецът се превръща във филтър за черното на живота, като го оставя за себе си, а препраща светлината към хората.

Веско Велев е щастливец поради умението си да разговаря с овошките в градината си, с любимото си куче, с приятелите и непознатите, да предсказва дъжда един ден преди това, да улавя склонността на снега към лилавите тонове, да познава качествата на червеното вино по тънкия ирис, който оставя линията на нивото му в каната, да вижда сломената цигулка в тялото на старицата, както и грифа на виолата – в раменете на момичето, изобщо да върти калейдоскопа на въображението си както си иска, и поради това, знаейки или незнаейки, че е щастливец и истински творец, да ни прави част от щастието да си жив. 

От четвърт век усещам твореца Веско Велев, като човек от моята кръвна група. През това време той стана част от живота ми с творческото си присъствие, с интуитивния си подход и ръкотворното усилие, с експеримента и материала, който резонира органично в ръцете му. Енергията в неговите произведения ме кара да усещам живителните сокове в растенията, които тръгват мощно нагоре през пролетта. Да посрещнем заедно Първа пролет! Заповядайте на 22 март!

Изпълнението на пловдивската трупа е издържано и в същото време, пречупващо се през призмата на егоцентризма

Паулина Гегова

Знаете, че имаме практика да правим анализи на театралните постановки, които се играят в Пловдив, защото театърът е едно от първите изкуства, ако не и първото, което полага началото на цивилизацията. Той обогатява и развива сетивата, затова му отделяме нужното внимание и уважение.

Снощи, на Камерна сцена в Драматичен театър "Н. Масалитинов", за пореден път се игра постановката "Когато гръм удари" от П. Яворов. 

Първо, трябва да отбележим, че младият режисьор, Стайко Мурджев, е брилянтен. Неразбран от някои, но все пак брилянтен по един мрачен, на моменти потискащ, гротесков начин, който кара кожата ти да настръхне, а ума да забие, лутайки се между небитието и чистилището (метафорично казано). Неговата ексцентричност и огромно въображение, придават на работата му стил и почерк, които трудно могат да се видят другаде. Както в "Дисни трилър" и "Крал Лир", така и тук тъмнината и страхът, съчетани с екзистенциални теми, се сливат толкова умело, че те объркват. Навяват ти влиянието на Едгар Алън По, Стивън Кинг и Тим Бъртън. Може би, Стайко не случайно избира произведения, в които са засегнати най-низките човешки страсти. Те са податливи на подобни манипулации, а той майсторски ги мачка и оформя като пластелин, който в неговите ръце се превръща в шедьовър. Друга страна, върху която Мурджев набляга, е тайната. Постановките са изпълнени с тайни, които с течение на времето се разкриват по най-грозен и груб начин. Показва умопомрачителните мисли на хората, техните трепети, злоба и лудост. Лудост, на която се възхищаваме по време на представленията, но и която ни плаши, защото изглежда толкова натрапчиво близка до нас. Лудостта... тази първична емоция, с която, като че ли сме закърмени още в утробата. Която може да избие по всяко време, без да сме я очаквали, без да сме били подготвени за нея. Тя ни завладява в най-неподходящия момент, потъпква принципите и добротата, и ни разкъсва на кървави парчета. Прекрасна е тази съпоставка. Умопомрачителна, но прекрасна!

В "Когато гръм удари" лудостта се подчертава с невероятна сценография, с тайнствена музика. Талантливите Елена Атанасова и Мариана Йотова, за пореден път представят гласовите си данни. Пеят на два гласа без никакъв инструментал. Мелодия, която пронизва сърцето. Изпълнението на пловдивската трупа е издържано и в същото време, пречупващо се през призмата на егоцентризма. От една страна, имаме стоицизъм в героите на Симо Алексиев и Венелин Методиев, от друга - разхлабена психика и срив на нервна система, от останалите персонажи. 

В крайна сметка, всичко води до един единствен изход - този на загубата. Загубата на разсъдък, на щастие, на родствени връзки, на любов. Загуба на същността. Защото нито една заблуда не остава не разбулена докрай. Рано или късно, шалът, с който са завързани очите ще падне или ще се скъса и те ще видят през тъмнината, обрекла ги на измислени вярвания. В един момент, реалността ще се завърне, зашлевяваща те като мокър парцал и ще ти покаже това, което си изпуснал, подминал или преувеличил в представите си. Сурова или пък мека, тя просто не може да стои заключена някъде далеч, оставяйки те да живееш в тази безсмислена идилия на пресъздаденото. Но когато плаща на илюзията изчезне, остава само Истината. Може да ти се доплаче от нея, но тя е единствената, която има правото да царува на този свят.

Фотограф: Георги Вачев

Градска художествена галерия – Пловдив ще представи един от най-изявените илюстратори у нас и в Европа Ясен Гюзелев oт 18 март до 14 април. Пловдивската публика ще може да се срещне с талантливия маестро и да получи автограф от него върху екземпляр от българските издания на илюстрираните от него книги „Алиса в страната на чудесата“,  „Алиса в огледалния свят“ и „Приключенията на Пинокио“. Окриването на изложбата с оригиналите на най-прочутите му илюстрации ще се състои от 18.00часа в залите за временни изложби на ул. „Княз Александър I”№15.

Изкуството на Ясен Гюзелев се характеризира с брилянтна техника, вдъхновена от Ренесанса, добрите реалистични школи от XIX век, през Прерафаелитите до Сецесиона. В същото време неговите творби са модерни по своята концепция за дизайн, гледни точки, игра между светло и тъмно. Характерната перспективна игра ни препраща към изкуството на Ешер.

Сред най-известните книги, илюстринани от него са:

„Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят” от Луис Карол, „Пинокио” на Карло Колоди, “Дама пика“ от А.С.Пушкин, „Дон Кихот” на Сервантес, „Оливер Туист” на Чарлз Дикенс; приказки от братя Грим, Оскар Уайлд, Джон Ръскин; митологичните истории за „Артур и Екскалибур” или „Орфей и Евридика”, разкази за живота на личности като Сократ и Микеланджело; Карти Таро и много още.

Ясен Гюзелев е роден в София на 24 юли 1964г.  Завършва столичната Художествена гимназия, както и Националната художествена академия. През бурната у нас 1990г. заминава за Италия, където рисува илюстрации, корици за книги, Таро карти и графичен дизайн за различни издатели и списания в Милано, Торино и Флоренция. Работи за едни от най-реномираните издателства в  Испания, Канада, Великобритания, Германия, Тайван и България.

Носител е на наградите:

2010 "Хр. Г. Данов" - най-добре илюстрирана книга за 2010 г. (Алиса в страната на чудесата)

2004 Сребърен медал от асоциацията на Илюстраторите, Ню Йорк, САЩ

2003 Luchs, награда от радио Бремен и Die Zeit - за "Дон Кихот"

2002-2004 Американски Институт за графични изкуства, САЩ

2002 Награда за книга на независимите издатели, САЩ

2001 Диплома от Златният молив на Белград, Югославия

2000 Luchs, награда от радио Бремен и Die Zeit - за "Алиса в страната на чудесата"

1997 Buchkunst foundation, Германия

1994 Илюстратор на годината, Болоня, Италия

1994 Luchs, награда от радио Бремен и Die Zeit -  за "Царицата на пчелите"

„Когато започвам нова книга, аз се боя че няма да мога, все едно ми е за пръв път, не ползвам това, което се нарича рутина, натрупаните познания, опит. Почти никога не използвам една и съща техника, едно към едно с предишния си проект. Всяка нова работа я виждам по различен начин и тя изисква ново намиране. …Всъщност, то няма кой знае каква тайна, просто го правя по мой начин, който може да ме доведе до резултат, който стои в главата ми и се опитвам да постигна. Това е цялата работа. Разбрах, че специално търсене на стил и техника не бива да има.“

Ясен Гюзелев

Има 11 самостоятелни изложби. Участва в десетки представяния съвместно с други автори в цяла Европа и по света.

365 дни посрещаме усмихнати и доволни клиенти

Някогашното ново място за ценителите на пивото, вече се доказа като любимо заведение на редица пловдивчани. Днес навършваме точно една година, откакто за пръв път отворихме врати. Изминахме 365 стъпи, за да задоволим и най-претенциозния вкус на нашите клиенти и пожънахме успех. Продължаваме да се развиваме и разширяваме. Преди година „Котка и мишка“ беше уютната бирария под нашата редакция, а сега – редакцията ни е над популярното заведение.

Само за една година срещнахме много нови хора и усмихнати лица. С много от тях станахме приятели, а редовните ни клиенти стават все повече. Дори претенциозните столичани станаха фенове на мястото, което предлага най-доброто пиво в града под тепетата. Онлайн дружината също става все по-голяма и посетители на града от различни точки на страната издирват улица „Христо Дюкмеджиев“ в Капана, с номер 14, за да ни открият.

По този повод, разбира се, ще празнуваме! Отбелязването на първата годинка на „Котка и мишка“ ще се състои в четвъртък, като всеки наш приятел, прекрачил прага ни, ще бъде почерпен с чаша бира по повода, а каква ще бъде тя – елате, за да разберете!