Четящите пловдивчани се докоснаха отново до таланта на големия творец

Той им рецитира на крака от новата си стихосбирка

Жалещият по Чистота в най-белия й вид, хроникьорът на България, магьосникът на перото – Стефан Цанев, бе посрещнат на крака от стотици четящи пловдивчани в събота вечер в Камерна зала на драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ под Сахат тепе. Публиката, очакваше жадно с разтворена книга още във фоайето на Театъра пристигането на писателя и съпругата му – обичаната актриса Доротея Тончева, от далечен Балчик.

Цанев и издателство „Жанет 45“ представиха новата книга с поезия на юбиляра „Душата ми плаче за сняг“. Чисто бялото томче, по своята същност е една антология на поезията на 20- до 80-годишния Стефан Цанев.  „Избрал съм 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години“, скромно го обрисува той. 

Всички дошли станаха свидетели на това как за пореден път пловдивските зали се оказаха  тесни за голямата поезия и читателите й. Стефан Цанев бе помолен да говори на микрофон, за да го чуват и десетките хора, останали без места в коридора на Драмата.

„Другия път на Колодрума,“ къде на шега, къде наистина, подхвърлиха правостоящите към издателката Божана Апостолова. 

„Божано, да ти имам самочувствието,“ си пожела поетът взимайки думата.

Стефан разказа развълнувано на публиката за първата си среща с Пловдив. Била през далечната 1973, довела го Катя Паскалева, с която репетирали в Пазарджишкия театър. „Заведе ме в Тримонциум, а там накуп събрани бяха великите художници на Пловдив. За пръв път видях на едно място толкова много мъже с толкова дълги бради“, върна лентата той. После рецитира за приятелите си от тогава, които рисуват на небето своя „Малък реквием“, посветен на Георги Божилов, Димитър Киров и Атанас Кръстев: „Връщам се в Стария Пловдив…“

През 1984 пак дойдох и останах за 7 години. То беше нещо като наказание, но се превърна в  най-хубавите 7 години от моето творчество, призна Цанев.

„Ако знаех с како се захващам, може би нямаше да напиша Хрониките,“ отвърна Стефан Цанев на въпрос от публиката. Писателят разказа, че липсата на интерес у дъщерите му към предмета История в училище го накарала да „разгледа“ учебниците. „Там видях думи, които никое дете не би искало да прочете!? И това ме подтикна.“  Цанев призна, че денонощния 5-годишен труд по поредицата го довел почти до лудост и разказа, че оплаквайки се на личния си лекар, получил отговор как писането е по-добро от решаване на кръстословици на неговата възраст.

Почитателите му го питаха още: кога ще дойде „Златния век“, кога ще умре чалгата, как да се борят с хората „картонени опаковки“, не е ли всеки човек докоснат с божествен талант …

И понеже въпросите не спираха, любителите на поезията и поетът си обещаха нова среща през май. А поводът ще е новата книга с поемата  „Небесна гледна точка“, която в момента се ражда. Последните няколко стихотворения в „Душата ми плаче за сняг“ са части от спомената поема. „Все се надявам да запаля светлинка...,“ рече Стефан и после дълго раздава автографи.