Пролетта идва с поредната доза качествено кино, която ще ви поднесе 11-тото издание на София Филм Фест под тепетата. Фестивалът ще се проведе от 17-ти до 27-ми в Lucky Дом на киното, като ще можете да видите 26 заглавия в 30 прожекции. Продажбата на билети започва от 10-ти март на касата в дома на киното, на цена 5/6лв.

В програмата са включени няколко заглавия, които взеха участие на наскоро състоялото се връчване на наградите на Академията. Големият победител в категорията за чуждоезичен филм е унгарският “Синът на Саул”. Филмът на Ласло Немеш, който грабна и статуетката Златен глобус, Голямата награда на журито и наградата на критиката в Кан, ни пренася в Аушвиц през 1944 г. Саул Аусландер е унгарски член на Специалния отряд – група от еврейски затворници, изолирани от лагера и заставени да помагат на нацистите в масовото изтребване. Докато работи в един от крематориумите, Саул открива тялото на момче, което прилича на сина му. Специалният отряд подготвя бунт, а Саул решава да направи нещо невъзможно – да спаси тялото на момчето от пламъците, да намери равин, който да му прочете молитвата за мъртвите – Кадиш, и така да му осигури погребението, което заслужава. 

Ще можете да видите на голям екран и филма на Том Файнс “Каръл” - с 6 номинации за Оскар, 185 други номинации и 55 награди от международни фестивали. Филмът е адаптация на ключовия за творчеството на Патриша Хайсмит роман „Цената на солта” и разказва за две жени със съвсем различно минало, които започват неочаквана любовна връзка през 50-те години в Ню Йорк. Терез е младо момиче, а Каръл – очарователна жена, живееща в капана на скучен брак без любов. Между двете веднага прехвърча искра, а невинността на първата им среща изчезва и връзката им се задълбочава.

С 3 номинации за Оскар е и “Бруклин”. Филмът проследява историята на ирландката Елис, която привлечена от Американската мечта в началото на Втората световна война се оказва в измъчената реалност на Бруклин, с претъпканите къщи под наем и мръсните зали за танци, където лошите решения тепърва ще се вземат. Приятелски настроен свещеник предлага да я насочва, а строга хазяйка я държи изкъсо, но Елис в крайна сметка се поддава на носталгията по родината. Тогава среща Тони и започва да вижда възможно бъдеще в Америка. Съдбата обаче е срещу нея – една трагедия я призовава отново у дома.

За Оскар за чуждоезичен филм е номиниран и датският филм “Война”. Командирът на рота Клаус  Микел Педерсен е разположен с войниците си в афганистанска провинция. По време на рутинна мисия, ротата попада в тежък кръстосан огън и един от войниците е тежко ранен. С цел да спаси живота му, Клаус взема съдбоносното решение да повика въздушна подкрепа, което има тежки последици. Той е отзован в Дания и изправен пред съда… Това, което придава изключителна достоверност на филма е фактът, че освен главните герои, всички останали персонажи са действителни датски войници, служили в Афганистан.

01.03.16 г., вторник

9.30, 10.30 ч. - „МЪРЗЕЛИВАТА ПЧЕЛИЧКА” с Баба Марта

02.03.16 г., сряда

9.30, 10.30 ч. „БЕЗОПАСНА ПРИКАЗКА” 

05.03.16 г., събота

10.30, 11.45 ч. – „БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ”

06.03.16 г., неделя

10.30, 11.45 ч. - „НЕ СИ ТЪРСИ БЕЛЯТА”

09.03.16 г., сряда       

13.00 ч. - „МЪРЗЕЛИВАТА ПЧЕЛИЧКА” 

10.03.16 г.,  четвъртък

19.00 ч.,  „ВГРАЖДАНЕ”  

12.03.16 г., събота

10.30 и 11.45 ч. - „СТУДЕНОТО СЪРЦЕ”

13.03.16 г., неделя

10.30, 11.45 ч. - „МОМЧЕ И ВЯТЪР” 

15.03.16 г., вторник

9.30, 10.30 ч. - „БЕЗОПАСНА ПРИКАЗКА”

16.03.16 г.,  сряда

9.30, 10.30 ч. -„БЕЗОПАСНА ПРИКАЗКА”

19.03.16  г., събота

10.30, 11.45 ч. „КОСЕ БОСЕ” - ПРЕМИЕРА

13.00-17.00 ч. - РАБОТИЛНИЦА „РИСУВАНИ ГЕРОИ ОЖИВЯВАТ В КУКЛИ”

20.03.16 г., неделя

10.30, 11.45 ч. „ПРИНЦЕСАТА И СВИНАРЯТ”

21.03.16 г., понеделник

СВЕТОВЕН ДЕН НА КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР-OPEN DAY  

22.03.16 г., вторник  

10.30, 11.30, 13.00 ч. - „СТУДЕНОТО СЪРЦЕ”

23.03.16 г., сряда

9.30, 10.30 ч. - „МЪРЗЕЛИВАТА ПЧЕЛИЧКА”

24.03.16 г., четвъртък

10.30 ч. - „КАРЛСОН” 

19.00 ч. - „МАЛКИЯТ ПРИНЦ”

25.03.16 г., петък

9.30, 10.30 ч. „КАРЛСОН” 

26.03.16 г., събота

10.30, 11.45 ч. – „ЛЮБОПИТНОТО СЛОНЧЕ”

27.03.16 г., неделя

10.30, 11.45 ч. - „ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ” 

29.03.16 г., вторник

9.30, 10.30, 12.30 ч. „МОМЧЕ И ВЯТЪР”

30.03.16 г., сряда

9.30, 10.30 ч. - „ЛЮБОПИТНОТО СЛОНЧЕ”

19.00 ч. -  „АКТЬОРИ СРЕЩУ ПОЕТИ” – спектакъл на  ТР СФУМАТО

Националният посланик на Полша у нас, Кшишоф Краевски, и неговите колеги от Посолството на Република Полша, Полския институт и Отдела за промоция на търговията и инвестициите рецитираха стихотворението на Ботев „Хаджи Димитър“ като поздрав към всички българи.

Рециталът се проведе пред различни емблематични институции и паметници в София, като емблематичният стих се чу както на български, така и на полски език. Оператори се погрижиха да заснемат видео, което е публикувано в ютуб и е достъпно за всички.

Самото видео можете да видите по-долу в страницата.

Всичко там е домашно приготвено, с много любов и търпение, от самата Гергана Пеева

Екатерина Стоянова

Разхождайки се из красивите улички на Капана, минах покрай едно ново заведение. Нарича се „Работилница на Веселите Палачинки“ и изглежда много уютно и приветливо.  Направи ми приятно впечатление това, че е пълно с малки бурканчета с различни видове сладка, от самото заведение се носи благоуханен аромат, а обслужването бе с топла и нежна усмивка.

Поинтересувах се от заведението и проведох един непринуден и весел разговор с управителката, Гергана Пеева, която ми разказа за себе си, за заведението и още нещо...

Да започнем с това, че тя се е трудила дни и нощи, години наред, за да създаде това, което днес предлага на всички нас.  Вложила е много любов и внимание в изграждането на няколко заведения – в София, в Стария град в Созопол и най-новото – в Капана.

Откакто се занимава с това, до ден днешен, нейната страст е все така нестихваща. Тя обожава работата си и, по нейни думи, чувства, че дава на хората някакво ново усещане, експириънс чрез вкус. Гери е влюбена в работата си и начина, по който споделяше, изражението й, тона на гласа й, дори жестовете й издаваха това, показваха колко леко е легнало на сърчицето й всяко едно от заведенията.

Интересното тук е, че всички сладка са направени от нейните две ръце. Креативно е измайсторявала всякакви съчетания от вкусове и продължава да го прави. Експериментира, пресмята кое с кое би си подхождало, опитва и пак опитва, а накрая се получава една експлозия от вкусове.  Опитвали ли сте палачинка с шоколад и чили? Звучи екзотично!

Когато отидох, ми направи сок от лавандула и палачинка с боровинки, крема-сирене и босилек. Повярвайте ми, беше превъзходна! Това се дължи от части на домашното сладко, от части на сместа за палачинки, която е като онази смес, която бабите ни правят, и от части – на вложената любов.

Гери всеки ден пътува от едно китно селце в полите на Родопите (на 50км от Пловдив) до тук и обратно, но това не й пречи ни най-малко. Тя се е преместила да живее там, защото е по-удобно за производството на всички тези сладка. Нали знаете – на село е най-сладко.

В началото, когато е решавала още къде да бъде локацията на новото заведение, е била леко преднамерена за Капана, но после се влюбва. Коледният фестивал има огромна роля тук. Всъщност точно заради него тя се е влюбила в красивия културен квартал. С много замечтан поглед разказа колко добре се чувства тук, познавайки всичките си съседи, от които е останала с много красиви впечатления. 

При нея ходят всякакви хора, а любознателността й й позволява да ги опознае до някаква степен. Затова не се учудвайте, ако ви се усмихне и ви заговори приятелски, докато ви приготвя вкусна палачинка или свежо сокче.  Тя е много общителна и интересна, което е изключително важно за един професионалист в хранителната индустрия, а и не само. Подобаващата, добра връзка с клиентите е от огромно значение. 

Самото заведение е много уютно, както казах, създава усещане за дома по един много нежен начин. Онзи дом, в който милата ви баба ви е приготвяла вкусни ястия с радост. Отидете и усетете!

Димитър Герганов организира собствени събития на историческа тематика в "Петното на Роршах". Първото е само след ден

Ще търсим малко познати факти, ще разказваме непознати родови истории, ще показваме снимки и архивни факти, ще търсим, ще спорим, ще споделяме. Ще каним по-знаещи от нас, за да ги слушаме с респект

Пловдивско Историческо общество ще бъде основано навръх националния празник- 3-ти март. Инициативата стартира утре вечер в 19ч. от клуб „Петното на Роршах”, на ръба на Капана. Първи гост ще бъде доц. днк Мария Шнитер, медиевист, автор на 5 книги и десетки изследвания в областта на Средновековие, Средновековна литература и Богослужение, дългогодишен преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”. Ще се потопим в началните две столетия на Първата българска държава. Време, твърде оскъдно откъм достоверни източници. Тервел – хан и/или св. крал Тривелий. Паралел с развитието на арабската инвазия в останалия свят. Бурното десетилетие на Крум Страшни. Черепът на Никифор. Крум и виното. България на Омуртаг – строителя до Борис – покръстителя. Митологията около бунта на Расате. „Златният век” на Симеон. Ще си говорим за факти, хипотези и „популярни митове”. Отвъд политическата коректност, която съвсем не е изобретение от средата на ХХ век. Ще се съмняваме и ще задаваме въпроси. Ще търсим отговори, обявява авторът на проекта Димитър Герганов. 

Подготвили сме ви още една изненада. Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Двама български бележити държавници. От истинските. Ярките личности са противоречиви. Обичани и мразени. Хулени и възхвалявани. На власт и в опозиция – винаги последователни. Дори и в заблудите си. Помним ги с делата им. На 3-ти март ще се опитаме да възкресим живото слово в речите на големи българи. Ще ги почетем и ще почерпим кураж от тях! Двама млади актьори – Тихомир Кутев и Янчо Зафиров ще прочетат две паметни речи от парламентарната трибуна на Стамболов и Каравелов на откриването на Пловдивско Историческо Общество, допълва Герганов.

Има хора, за които историята е страст. Изкушение. Непреодолимо привличане. Лабиринт, сред който обичат да се губят. Тайно огледало, в което виждат миналото и предсказват бъдещето. Инструмент за поправка на настоящето. Именно те са поканени на основаването на „Пловдивско историческо общество”. То става факт с подкрепата на Александър Секулов и на един от легендарните клубове в Пловдив – "Петното на Роршах" и ще се събира два четвъртъка в месеца. 

Ще търсим малко познати факти, ще разказваме непознати родови истории, ще показваме снимки и архивни факти, ще търсим, ще спорим, ще споделяме. Ще каним по-знаещи от нас, за да ги слушаме с респект. Историята е памет и опит, традиция и вяра. Преди всичко – мечта. Има твърде много премълчани и неудобни истини. Събития изкривени и представени според волята на силните. На всички тях бих казал – това не е краят. Това е началото. Пловдивско историческо общество. Начало – 3 март. От 19 часа. В клуб „Петното”. Ще се радваме на Вашето любопитство, обръща се към читателите ни Димитър Герганов.

Трябва да сме смели в нещата, които правим, иначе няма развитие

Паулина Гегова

Замисляли ли сте се колко различни хора живеят по света, с различни интереси. Ама наистина различни! Едни се занимават със спорт, други с наука, трети с политика, четвърти с изкуство и т.н. и т.н. Земята ни предлага толкова много и всеки един елемент е по себе си специален. Понякога съмишленици се намират повече от лесно, понякога пък трудно. Както се казва - реалността е индивидуална за всеки. 

Раждаме се, порастваме и се придвижваме. Движението е основна максима за човека. Пътя му го отвежда до немислими, понякога, дестинации или до напълно желани. 

С един такъв персонаж ще ви запознаем днес.

Мария Димитрова е родом от Хасково. Озовава се в Пловдив заради образованието си. Веднага след завършване на гимназия, кандидатства тук. Приемат я "Български и английски", но осъзнава, че не това я влече, затова се пренасочва към курсове по онлайн маркетинг и SEO. 

Толкова се влюбва в града, че решава да живее тук и да, както казва, расте заедно с него. Първото, което си мислиш, когато я видиш е, че тя се откроява от тълпата. Татуировките и пиърсингите по тялото й може да я представят като вятърничава и несериозна в очите на мнозина, но те не са само показност. Мария просто е свободолюбива. Тя е тясно свързана с гейминг индустрията и точно това е превърнала в своя професия. 

Занимава се с игри от много малка, откакто се помни. Като дете е играла при приятели на техните NES, Atari 2600, Sega Genesis. "Спомням си когато PlayStation дойде при нас. С братовчед ми Красимир прекарвахме адски много време в залата с левчета, които ни даваха бабите ни. Една от игрите, която ми е много скъпа е Bloody Roar 2. После и на мен ми взеха PlayStation. С другият ми братовчед - Дидо бяхме на седмото небе. Прекарвахме си страхотно. Вечерта когато трябваше да спим чакахме нашите да легнат и ние ставахме и разцъквахме."

Мария не е стриймър, макар че много често са й предлагали. "Така и не се реших да го направя, поради простата причина, че знам какво се случва и какви глупости се изписват по стриймовете на жени. Те не се взимат на сериозно, а и повечето не го правят с такава цел. " 

Не й допада и определението Нърд, което много често се използва за хора, силно зарибени по игри. Приема го за обидно, защото тя има социален живот, а игрите са страст, която е превърнала в професия. Смело се захваща с проект, който дълго е бил замразен, решена да го въздигне от пепелта. Събира нов екип с членове Златин Ламбев, Ивомир Иванов и съпругът й – Димитър Димитров и почват. Тя сама създава сайт за проекта, който излезе съвсем наскоро и тепърва се развива. Името е кратко и стойностно: E-Gamers.

http://e-gamers.info/е под крилото на софтуерната компания http://neweraideas.net/

Неговата мисия е голяма, но като цяло е да бъде част от развитието на гейминг, аниме и косплей културата в България, защото в тези категории има толкова добри в работата си хора, които за съжаление остават невидяни и нечути. Тази индустрия е популяризирана в Европа и Азия, дори в Америка, но у дома нещата стават бавно и често се гледа на тях скептично.  А Мария е прекрасна и амбициозна. Малко завеяна, както се определя често, но с добро сърце и остър ум. Едва на 23 години, вече е женена от няколко месеца за Димитър Димитров, който е прикован на инвалидна количка. Този факт ме изуми и в същото време възбуди в душата ми възхищение към нея. Доказа ми, че няма граница за любовта. Самата сватба е минала повече от забавно. Мария не обича бляскави церемонии и булчински рокли. Омъжили са се набързо, а тя е била по кецове, дънки и потник. На такива хора, жаргонно им казваме "шматки".  А тя определено е една от най-симпатичните и чаровни шматки. 

Разпродадени са билетите и за следващите две дати на постановката

Екатерина Стоянова

Билетите за представлението бяха разпродадени месеци преди премиерата на „Жена ми се казва Борис“, която се проведе в неделя. Цялата зала в Дома на културата се напълни с усмихнати лица, очакващи да се насладят на двучасовата комедия.

Актьорите взривиха публиката с качествена игра и страхотни лафове. Все пак говорим за Станимир Гъмов, Ернестина Шинова, Румен Угрински, Стефан Рядков, Петьо Петков – Шайбата, Диана Любенова и Жанина Дончева – все известни имена, доказали се пред публиката.

В началото, да си призная, постановката не ме грабна. Първите въвеждащи минути минаха бавно, но останалите близо 2 часа се изнизаха неусетно в искрен, неподправен, дълбок, изригващ смях. Освен смях и радост, разбира се, пиесата подтикваше към размисли върху живота и по-скоро семейните проблемни ситуации.  

В звездния спектакъл се разказваше основно за едно семейство, чиято мъжка половина има любовница, която пък решава да разкаже всичко на жена му. И от там започва една завързана и оплетена буря от ситуации, въвличащи всеки, случайно или неслучайно попаднал в дома на семейството. 

Хем реално, хем нереално, малко преувеличено, но всъщност – истинско, представлението усмиваше иначе трагичните моменти в нестабилния брак. Наболяла тема от време оно, но защо да не се посмеем? Животът е радост и тъга. А когато един проблем е представен по забавен начин, сякаш става с една идея по-лек. 

Имаше момент, в който ситуацията бе толкова смешна, че се наложи актьорите да импровизират, за да не се издадат – те, самите, едва сдържаха смеха си. Не знам как го правят, как успяват да скрият тази емоция. 

Бурните аплодисменти често озвучаваха залата, редом със смеха, понякога – истеричен (да, от моя страна също.) На края публиката бе смаяна и всички си тръгнаха доволни и щастливи. Какъв спектакъл само!

За тази емоционална бомба, „Жена ми се казва Борис“, не са разпродадени билетите само за премиерата, но и за следващите две представления в идните два месеца. Огромен интерес събуди комедията!

След представлението се срещнахме с г-н Гъмов, който се чувстваше много добре и още го „държеше“ настроението от сцената. Той се пошегува, че не му е трудно да излезе от образ след представлението, защото изобщо не влиза в такъв. 

Актьорът е много земна и забавна личност, не е от Голямото Добро Утро, напротив – човек като човек. Усмихнат и ведър.