Капана.БГ
Творческо обединение "26-5" се възвръща от пепелта с приятелска изложба в ДПХ
" Когато човек рисува е като разговор с отвъдното" - Минчо Панайотов
Паулина Гегова
Група "26-5" е създадена през 1999г. Историята й започва преди цели 17 години с много успешен старт. Но след него правят десет годишна пауза, през която авторите имат индивидуални участия. Сега, творческото обединение се събира наново с желанието да продължи съвместната си работа. Състои се от девет души, всичките пловдивчани, обхващащи различен възрастов диапазон. Най-новите попълнения в групата са Ирина Гърдева и Наталия Малакова. Останалите художници и скулптури са Александър Филев, Минчо Панайотов, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Инав Чакъров, Милена Бочукова и Иван Тотев - гост. Изложбата се състои от живопис, рисунки и скулптури. Творбите са общо 50, като няма определена тематика или надслов. Изложбата е разновидна по стил и почерк. Скулптури и картини са съпоставени на едно, без взаимоизключване и без конкуренция. Плеадата от избор е впечатляваща, а и много хитро измислена, защото за всеки има по нещо. Авторите са обединени не само от приятелски отношения, но и от много професионални допирателни. Нещата, които споделят в творчески план са близки като концепция, без да губят идентичността и индивидуалността си. Всички са членове на Дружеството на пловдивските художници, някои от тях и на Съюза на българските художници. Част от авторите са се занимавали, или продължават да се занимават и с преподавателска дейност в училища или частни школи.
Тази вечер, от 18:00 часа те ще предоставят на пловдивската публика общата си изложба в залата на Дружество на пловдивските художници, на ул. "Гладстон" 32.
Часове преди самото начало, се срещнахме с Минчо Панайотов, който освен това има и юбилей. Творецът е изключително интелигентен, начетен и ерудиран човек, като в същото време, блика от вдъхновение, ретроспекция за отминалите епохи и широк поглед към бъдещето.
"Талантът е природна даденост и по някакъв начин търси път, по който да мине. И го намира! Когато човек рисува, то е като разговор с отвъдното. Тази връзка е много силна, не е свързана с битието, в което сме потънали".
Художникът подготвя доста младежи за академиите и признава, че има достойни качества в подрастващите. Като цяло, обаче, нещата в изкуството не са толкова розови.
"Страната се изнася навън, а с нея и потенциала й. Нашите граници май бяха прескочени в износа на интелект".
Все пак смята, че бъдещето не е съвсем изгубено - "Рисуването изисква да не се затваряш. Трябва да имаш вкус. Той се създава на базата на отвореност към света. Изкуството не е в точността! Истината е това, което виждаш и това, което се крие зад нея. Душата не си избира по декора обиталището".
Панайотов обясни, че когато един човек надскача времето си, той трябва да притежава реална основа и представа за настоящето. Всеки творец е даденост и надграждане, а историята на изкуството има много здрава цедка. Миналите гении са положили стабилна платформа, на която сегашните художници да стъпят и те няма как да избягат от нея. Дори да искат, подсъзнателно или не, попиват от опита на признатите величия. Рисуването не е просто огледало, една картина трябва да живее, да диша и да споделя усещания със зрителя. Да се образува контакт между одушевената личност и неодушевения предмет, с който можеш да проведеш мълчалив разговор. Не всеки, който рисува е художник. Не е достатъчно да прекопираш един пейзаж или човек. Нужно е да оставиш частица от себе си, която ще докосне останалите. Както припомни Панайотов, Ван Гог е бил замерван с камъни, защото приживе е бил неразбран гений, но не всеки, когото замерват с камъни е гений.
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13930#sigProId674ec44483
Мутафова представя част от себе си чрез героинята й в „Столетие мое“
Представлението бе много забавно, но събуди някои болежки в сърцата на хората
Стоянка отново танцува на сцената, демонстрира своята енергичност и великолепни актьорски умения
Екатерина Стоянова
Великата Стоянка Мутафова се завърна в Пловдив, представяйки един забавен и поучителен спектакъл, познат на публиката от 4 години, а именно – „Столетие мое“. Честта да бъде домакин на събитието, бе на Културния Дом „Борис Христов“, където, да си призная, не съм гледала лоша постановка.
Няма смисъл да споменавам колко пълна бе залата – феновете на Кралицата са многобройни! Те се радваха отново на очарователното й присъствие, смяха се отново от сърце и отново си извадиха поука. Както се знае – тя показа част от себе си в лицето на героинята й – Малу.
Представлението събуди много въпроси и остави положителни, но и носталгични, както и смесени чувства в душите на публиката. Този път, като че ли, не се наблегна толкова на комедията, колкото на иронията и проблематиката в живота на хората в различните възрастови групи. Зад забавните закачки и смешки се криеха тежки болежки.
Малу, която празнува стотния си рожден ден, очаква своите приятели от висшата прослойка на френското общество и през това време настъпват дългоочаквани моменти на признания, самопризнания и спорове. Сблъсък на интересите на жени с 25-годишна разлика помежду си, извежда на показ проблеми, касаещи се до разочарование и умора, средновековни разбирания и нрави, „сляпо“ вярване в истинската любов, която не е такава, каквато ни се иска, неувереност, пороци, липса на възпитание и на мотивация за работа и т.н.
Както в повечето фамилии, така и в тази си има от всичко по много. Малу е уважавана и обожавана дама с буен нрав и пиперлив език, която не е доволна от липсата на лидерство и самостоятелност в лицето на дъщеря си и от безхаберието на пра-внучка си. Нейната дъщеря, от своя страна, страда от липсата на майчина обич и това е оставило траен белег в сърцето й, което я е превърнало в неуверена жена, напомняща прислужницата, която никой не забелязва. Внучката на Малу се надява да получи вниманието на любимия мъж, който така е влязъл под кожата й, че тя, съвсем спокойно, би могла да забрави всичко друго. Колкото до пра-внучката, нейните проблеми все още не са се събудили в главата й и личат само пред останалите. Невъзпитана, лигава, безработна, тя скача от мъж на мъж, „изяждайки“ паричките им.
Но стига за проблемите. Забавните моменти никак не отстъпваха! Публиката отново се смя от сърце и аплодира ентусиазирано по-открояващите се моменти. Мутафова не пропусна да потанцува и този път. Каква жена!!!
Кралицата отново ни плени. Каквото и да напиша, няма да бъде достатъчно – тя е великолепна във всяко едно отношение. Играта на останалите актьори също заслужава похвала. Йорданка Стефанова, Росица Александрова, Полин Лалова и Тодор Беров се справиха отлично с ролите си!
Краят на спектакъла бе абсолютно неочакван. Нищо повече няма да напиша за него, за да не убия удоволствието и вълнението от това да го гледате, когато имате възможност. Заслужава си да се види!
След представлението успяхме да разменим няколко думи с нея. Валеше дъжд, бе студено, тя бе уморена и трепереща, затова решихме да не я притесняваме и й зададохме само един въпрос, породен от възхищението, което всеки път буди у нас, а именно – как успява да се справи с всичко вече толкова много време, да е толкова прекрасна и енергична на сцената?
Тя, усмихната и чаровна, каза че не е чак толкова прекрасна, след което се позамисли и кратко и ясно отговори на въпроса: „То не се успява... то си е отвътре.“ Нейната придружителка добави, че актрисата просто има много силен дух. И абсолютно е така!
Фотограф: Съни Муратева
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13930#sigProId29dc1d5b64
Позиция на фондация „Отворени изкуства“ във връзка със съборения склад на ул. „Одрин“ 8
Фондация „Отворени изкуства“ би искала да изрази крайното си възмущение и огорчение от факта, че тютюневият склад на ул. „Одрин“ 8, която е паметник на културата (независимо от документалния статус в кой да е момент), беше разрушена напълно неправомерно при скандални обстоятелства – без публичен дебат, скришом в неработен ден, със съмнения за фалшифициране на документи и криминални деяния. Тъжно е, че подобен разрушителен акт на културно наследство от местно и национално значение в полза на неясни частни интереси е възможен и че институциите, позволили случването му, не са имали волята, интереса или необходимата задълбоченост и експертиза, за да го предотвратят. Тъжно е и плашещо, но се надяваме, че стартиралата публичната акция, от която ние също сме част, ще спомогне не само за запазването на последните останки от фасадата на сградата, но и за разкриване на случая и подробностите около него. Независимо от тълкуванията на закона и възможните бъдещи промени, ние заставаме твърдо зад становището, че сградата трябва да бъде възстановена в първоначалния й вид.
Един от основните приоритети на фондация „Отворени изкуства“ от самото й създаване е градската среда, нейното анализиране, обсъждане и обживяване. Двата ни най-важни проекта в тази насока са дискусионната серия „Беседка за града“ и „Алтернативна карта на Пловдив“. Тютюневият град е важна тема и в двата проекта, с което се целеше насочването на вниманието към уникалното архутектурно наследство, останало в Пловдив след златните години на тютюневата индустрия в града, както и запознаването на публиката с историята и значението на тези сгради. През 2012 г. фондация „Отворени изкуства“ съвместно с архитектурно студио 8 ½ организира „Беседка за града“ и дебат, посветен на тютюневите складове. През 2013 г. издадохме и двуезичната „Алтернативна карта“, която включва 6 архитектурни и културни маршрута, единият от които е маршрут „Тютюневото градче“. Тютюневият склад на ул. „Одрин“ 8 беше част именно от този маршрут, заедно с още 7 емблематични сгради. Надяваме се, че градът ни няма да допусне културно-историческте маршрути да обеднеят още.
Тютюневият град от години пустее, а с това се руши и наше уникално наследство. Липсата на воля от страна на администрацията, както и постепенната забрава от страна на нас, гражданите, ни изправи пред сегашната абсурдна ситуация. Сега обаче, повече от всякога, е важно да говорим, да си спомняме и да покажем, че културното ни наследство не може да бъде търгувано и разрушавано за сметка на модерни проекти и бизнес интереси.
Ние като организация ще продължаваме да работим усилено – както по темата за Тютюневия град, така и за другите културно-исторически „маршрути“ в града ни.
Снимка: Лина Кривошиева
Правителството отпусна средства за завършването на ремонта на театъра
В града влизат и държавни пари за пътна инфраструктура
Правителството отпусна средства за разплащане на окончателното завършване на ремонта на сградата и залата на пловдивския театър. Реконструкцията на Драмата вече е напълно подсигурена финансово и се очаква дейностите да завършат в срок, за да може сцената да функционира още от есента. Това е факт с днешното решение на Министерски съвет. Кабинетът одобри допълнителни разходи и трансфери в размер до 12,270 млн. лв., от които 4,185 млн. лв. се предоставят на Министерството на културата по политики в областта на опазване на движимото и недвижимо културно наследство и на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование. Средствата ще бъдат разпределени за ремонта на пловдивския театър и за консервация и реставрация на Голямата базилика в археологическия резерват „Ранносредновековен град Плиска“.
Правителството одобри и допълнителни разходи по бюджетите на общини в размер на 8,085 млн. лева. Средствата са предназначени основно за ремонт и рехабилитация на общинска пътна инфраструктура и обекти на общините Пловдив, Силистра, Дулово, Тутракан, Кайнарджа, Алфатар и Долна баня.
S'Cool Rock Fest 2016 - "Да извадим рока от репетиционните"
"Музиката изисква особен вид интелигентност" - Ру
Паулина Гегова
Sex, drugs and rock 'n' roll! С тази крилата фраза, превърнала се в емблематична през годините, най-често се свързва рок музиката. Но нека ви кажа една нескрита тайна - рок музиката е много повече. Рок музиката обхваща абсолютно всички аспекти от човешкото съществуване, представя всяка една душевна емоция, ангелите и демоните ни, любовта и омразата, религията и отчаянието, пропагандата и смирението. Рокът е стил, в който можеш да откриеш себе си. Да потънеш в него под острите звуци на електрическата китара, дръзките барабани или нежното пияно. Рокът е цяла култура, различаваща се от останалата музика и в същото време съчетаваща се перфектно с нея.
В България, обаче, рок индустрията не е развита достатъчно добре, особено ако я сравняваме със запада. Не се вкарват пари в нови групи, те се надяват на клубни участия, често без продуценти и без медийна подкрепа. А има доста млади таланти, които искат да споделят творчеството си ако не на световно ниво, то поне на регионално. Но да го направят със стил и стимул за развитие, а не забити в гаража, избата, тавана или друго тъмно помещение, което са приспособили за репетиционна.
S'Cool Rock Fest се опитва да направи точно това. Да подаде ръка на новите кадри, да подпомогне мечтите им. Първото издание на феста бе през 2011-та. Сега, след четиригодишна пауза, екипът се връща с нови сили, с подкрепата на община Пловдив, Активна подкрепа за креативност, Stage 51 и други, отделили 10 000 лв. за целта.
Интересното е, че фестът няма конкурсен характер. Групите са съставени главно от ученици, които ще се чувстват комфортно, без някой да ги оценява. Форматът се състои от два етапа, като първият представлява осем концерта на сцената на Stage 51, под мотото "Да извадим рока от репетиционните". Десетте най-добре представили се банди, ще бъдат официално поканени да се явят за участие на втория етап на фестивала. Той ще премине под мотото "Рокът за едно по-добро бъдеще". Ще продължи два дни, на 9-ти и 10-ти септември на Лапидариум в Стария град. Тийн групите ще се изявят пред публика и поканени хедлайнери. Техен ментор ще е Митко Кърнев от Д2. Той сам ще избере една от групите за участие в "Голямото междучасие".
Целта на Тони Сатаната, Ру и другите опитни ментори е да научат учениците на професионализъм - как се композира, как се провеждат концерти. Ще им предоставят инструментална техника, с която да свикнат, апаратура, ще се проведат уъркшопове. Форматът ще бъде представен и на различни училища в Пловдив, за да може подрастващото поколение да се запознае с връстниците си, които правят нещо с живота си, вместо да го пилеят безпричинно.
За сега са записани 19 групи, които кандидатстват с три авторски парчета. Идеята не е да се правят трибути или кавъри. Подтиква се собствената креативност и композиция. 90% от децата са самоуки, дори не учат в музикални училища. Някои от участниците на миналия фест, вече са добре разпознаваеми и признати от много величия в музиката.
Downer Kill, например, са свирили три пъти за две години на Каварна рок фест, подгрявали са Within temptation и други световно известни банди. Работили са с рок кралицата на България Милена Славова.
Prnrml вече са утвърдена алтернатив група, която може да се похвали с много участия из цялата страна и собствено EP, включващо шест сингъла.
Друга изгряваща група е Panic Station. Те са една от големите надежди на пазара. Вече имат два клипа на авторски парчета. Съществуват само от година и половина, но са подгрявали Д2 и концертите на "Легендите", печелили са и "Голямото междучасие".
Истината е, че хляб в рока има. Тук намирането на продуцент е трудно и често младежите се обезверяват. Но колаборацията, сформираща S'Chool Rock Fest се надява, в бъдеще, този факт да се промени и все повече кадърни музиканти да имат поле за изява. Осемте прослушвания в Stage 51 ще се проведат в периода от март до юни, а вратите на сцената са винаги широко отворени за любителите на качествена музика.
Спокойствие и топлина в пейзажите на Цветана Велкова в РЕМ
Картините са с изключително ниски цени, за да може повече хора да си ги позволят
Тя черпи вдъхновение от всяка частица от заобикалящата я природа
Екатерина Стоянова
На този тъй прекрасен празник – денят на жената, 8-ми март, една креативна дама откри изложбата си „Хоризонти“ в Етнографския музей. Художничката е от Русе и за пръв път представя изложба извън родния си град. Картините й са меки и нежни – като душата на жена, представящи величието на природата.
Цветана Велкова живее в цветен и интересен свят – този на художника. Тя може да бъде вдъхновена както от великолепна, величествена планина, така и от, на пръв поглед - обикновен, но не съвсем, слънчоглед. Нейната любов към природата и рисуването е нестихваща, музата често я навестява и тя неспирно твори. Любимото й време за художествени изяви е зимното, защото тогава е по-свободна и може изцяло да се отдаде на създаването на красивите картини.
Тя всяка година рисува по един еделвайс, като картините с точно това цвете сякаш са най-купувани. Самата китка е трудна за изобразяване, защото е мъхеста и детайлна, много е красива и символична за страната ни. Освен еделвайси, тя рисува всякакви други цветя, включително и полски макове – нежни и крехки. Нейните картини изобразяват също пейзажи и натюрморти, а хората са забелязали, че има и картини с история. Пример за такава е една картина, изобразяваща мъж и жена, седнали, облегнати един на друг, наблюдаващи пейзажа. Същата картина, но с две деца – момче и момиче, е нарисувала по-рано през годините. Художничката се пошегува, че те двамата вероятно един ден ще остареят.
Жената е ведра и усмихната, но вярва, че всичко върви напред и миналото няма да се върне, онази човешка любов и уважението към природата, които са таяли в душите си хората, днес не е толкова силна, сякаш. Нейното виждане не е толкова песимистично, но, все пак, тя сподели, че не вярва в пълноценното бъдещо подобряване на екологичното ни състояние. Хората рушат и ще рушат, но се надява да види някаква светлинка.
Художничката е посещавала града под тепетата неведнъж и е очарована, макар случващото се напоследък. Запозната е с действията, свързани с тютюневия склад и е разочарована, също като нас.
Картините й са на изключително ниски цени, в сравнение с останалите на художествения пазар, което буди у колегите й любопитство – защо е така? Така е, защото тя е изключително щастлива, когато продаде картина, понеже купувачът отнася вкъщи част от нея. Щастлива е, когато види, че хората харесват и ценят това, което прави и е изключително доволна, види ли усмивка, родена от наблюдаването на нейно творение.
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13930#sigProIdaf549a005b
Проф. Хюсеин Мевсим гост на ПУ „Паисий Хилендарски“ и Вал Стоева и Лора Филипова за Активните Бисерчета в рамките на Младият Пловдив чете
В рамките на Младият Пловдив чете Издателство Жанет 45 и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Ви канят
ЛИТЕРАТУРНА СРЯДА с проф. Хюсеин Мевсим
литературен историк, изследовател, преводач
представяне на книгата "Никола Фурнаджиев и Истанбул"
За книгата говори доц. Владимир Янев
9 март 2016, сряда, 17.30 ч.
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ ,Ректорат, 10 аудитория
Вход свободен
С новата си книга „Никола Фурнаджиев и Истанбул“ Хюсеин Мевсим дава практически отговор на въпроса как трябва да разказва литературният историк днес, за да бъде интересен, атрактивен, разбран, нужен неговият разказ. Във всеки случай не „на колене пред която и да е освободителка“ (Хр. Бръзицов) – идеология. В никакъв случай на колене пред клишетата на литературоведския предразсъдък. Нека оставим предразсъдъците на… интерпретациите. Дори не на колене пред вездесъщия факт. Прецизно и документално добросъвестно, да, със сигурност, но най-вече трябва да разказва интригуващо и интересно. А това означава да лови разказите във въздуха. Да подушва трагедията, драмата (и мелодрамата, защо не), където я има, да идентифицира настоящия момент като алюзия на нещо минало (и обратно), да разсъждава по аналогия, да моделира фигури на езика и мисълта. Да разказва влюбено в предмета на своите занимания. В качеството си на литературен (из)следовател да проектира историята в истории, да опитомява малките истории от документа за каузата на голямата художествена литература. Да бъде просто ловец на разкази.
Евдокия Борисова
Среща с Вал Стоева и Лора Филипова на 10 март 2016, четвъртък.
В рамките на Младият Пловдив чете Вал Стоева и Лора Филипова ще гостуват в СОУ "Черноризец Храбър"-Пловдив (13 ч.) и ще демонстрират колко е лесно да бъдеш активно бисерче. Те са подготвили кратка работилница за децата, които ако пожелаят могат веднага да се включат в групата на Активните бисерчета.
Отново на 10 март от 15 до 16 часа Вал Стоева и Лора Филипова и Детски отдел на НБ "Иван Вазов" ще очакват всички доброволци от 6 до 18 г., които желаят индивидуално (с придружител) да се присъединят към работилницата (вход свободен) за да научат лично какво правят Активните #бисерчета и да станат посланици в своето училище. Очакваме доброволците в Детски отдел на Народна Библиотека "Иван Вазов" (ул. Авксентий Велешки" 15). Препоръчваме всички желаещите да участват, предварително да потвърдят при възможност за да осигурим достатъчно места: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
https://www.facebook.com/events/205713439791120/
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13930#sigProIda358d1df69