"Завръщането" открадна титлите за главна мъжка роля, най-добър режисьор и операторско майсторство 

Паулина Гегова

Сагата на Лео Ди Каприо и Оскарите най-после стигна своя край, след цели 25 години. Сериозно, има ли по-дълъг "сериал" от този? "Приятели" - 10 години, "Малкълм" - пак горе долу толкова, "Женени с деца" - малко повече, "Дързост и красота"... него по-добре да не го даваме за пример.

Леонардо със сигурност е красив и дързък в играта си, но доста ощетен. Или по-улично казано - актьорът бе прецакан не веднъж или два пъти. Сега, на 88-мите награди, най-накрая грабна така бленуваната статуетка за главна мъжка роля. Реакцията му не беше това, което се очакваше и нищо чудно. След толкова отхвърляния, на човек му идва до гуша. Самата аз се учудих, че дори присъстваше на номинациите. Представях си го у дома, по анцуг пред телевизора, с чаша бърбън в ръка, иронизиращ гилдията, както и себе си. Но не! Той беше там, изтупан и елегантен, приемащ наградата със сдържана усмивка и кой знае какви мисли в главата. 

Не е тайна за никого, че Холивудската асоциация не харесва особено много Ди Каприо. Защо никой не казва, но може да предполагаме. В интерес на истината, Лео имаше много по-добри представяния от ролята си в The revenant. "Авиаторът", "Бандите на Ню Йорк" и "Вълкът от Уолстрийт" бяха диамантите в кариерата му, но те не окичиха главата му със златна корона. Тази година конкуренцията бе жестока в лицето на Еди Редмейн с изпълнението му във филма "Момичето от Дания" и предполагах, че на Лео пак ще му се размине. Да, ама не! Въпросът, който ме боцка, обаче, е дали това не бе отбиване на номера? Награден, защото гилдията имаше да "изкупва стари грехове". Често съм се шегувала, че артистът няма да вземе Оскар чак до старини, когато ще му го връчат за цялостен принос към киното. Също смятах, че ако все пак го вземе по-рано, ще го върне както, на времето, постъпи великият Марлон Брандо.

Е, изненадите нямат край! Лео сигурно е повече от щастлив и черпи с меча кръв. След два часа екранно пъшкане, дране на дивеч, ядене на сурови вътрешности и битки с индианци, едно такова пиршество е повече от логично. Ако не друго, разбрахме, че освен талантлив, Леонардо е и имунизиран от гнусливост. 

Не ме разбирайте погрешно. Изобщо не принизявам майсторството му в "Завръщането". Просто смятам, а и не само аз, че не това бе неговият момент. Той отмина, както споменахме, вече няколко пъти. Но ако не друго, любимият на поколения актьор, получи трибуна, от която да засегне много по-важни теми, като отношението ни към планетата. Природозащитникът си държи на своето. Защо да не се възползва от предоставения му шанс? Все пак, не се знае кога отново ще го сполети. Може би след още 25 години. В крайна сметка, една сага винаги се нуждае от продължение...

Когато си колекционер, съхраняваш и се грижиш за това творчество, но е важно то да е достъпно, а не ревностно пазено единствено за лична употреба

Паулина Гегова

По неписан закон, неделният ден е отреден за почивен. Подходящ за разходки, за семейни или приятелски срещи или просто за излежаване. Вчерашната неделя бе особено благоприятна за тази цел. Мъглата и хладът бяха обвили града като сивкава пухена пелерина, която защитаваше жителите и стопяваше все повече размиващата се граница между зимата и прииждащата пролет. 

И точно по наш майненски начин, Пловдив не спеше. Бе плъзнал по улици и уютни кафета, за да се наслади на прохладата. А в едно малко, но очарователно кътче, хората се чувстваха повече от прекрасно. Bee bop cafe за пореден път бе домакин на базара за грамофонни плочи, организиран от Домъ на плочата. Обстановката бе приятна и носталгична. Колекционерите на позабравения носител за музика, бяха разговорливи, симпатични и освободени. Интерес имаше от различни възрастови граници - от тинейджъри, до пионери. Посетителите купуваха, продаваха или разменяха находките си, събирани с години. Цените варираха според качеството, изпълнителите и старостта на плочата. А изборът бе впечатляващ - от Бритни Спиърс, през Prodigy, Jean Michel Jarre, саундтраци на различни филми, до Lez Zeppelin. Заедно с разнообразните стилове, имаше и разнообразни посетители. Меломани от София, Варна и Стара Загора не се свидеха да се разходят до Тепетата. 

Разговарях със Стефан Колев Skill, главен виновник за неделния музикален пир, който бе повече от отзивчив и приятелски настроен. 

Идеята му е ясна - да се популяризират музикалните артисти и да се образува една етика на слушане. Иска тази платформа да се възроди отново. Според него е нужно хората да вложат уважение към труда на изпълнителите. За сега, само в Германия тази традиция се поддържа, а DJ-ите пускат музика главно от грамофонни плочи.

Стефан обясни, че тонът, който се вади от грамофона е най-топъл, най-динамичен и чист. Напълно опроверга твърдението за пращене и смущение на звука. 

Когато си колекционер, съхраняваш и се грижиш за това творчество, но е важно то да е достъпно, а не ревностно пазено единствено за лична употреба. Стремях се точно към това, когато създадох Домъ на плочата в Капана - споделя Skill, чиито цели стигат още по-далеч. За скоро предстоящия Капан фест, той смята да организира интернационален базар, който ще приюти посетители от цяла Европа и Балканите. Чудесна хрумка, която не само ще разшири пазара, но и ще позволи споделяне на различни любителски и професионални мнения. 

Може би, Bee bop бе най-подходящото помещение за базара. Заведението е ту артистично, ту по интериор напомня за отминалите години на соц културата, когато дисковете и компютрите не бяха разпространени. Точно затова, обстановката бе някак си завършена и адекватно представена. 

Първите 4 се класират за Националното

Екатерина Стоянова

За пръв път в Lvl up и за четвърти в Пловдив, се проведе регионален  турнир по Yu-Gi-Oh. Това е второто най-престижно регионално Yu-Gi-Oh първенство в България, като такива се провеждат най-често в София, Варна и града под тепетата. Чрез тези турнири се формира националния отбор за Европейското първенство.  Половината от наградите са осигурени от KONAMI и включват пакети с оригинални тестета, плеймати и участие в националното първенство, разказа организаторът и участник в турнира Виктор Узунов.

30 момчета, от различни възрастови групи, но с обща страст, се състезаваха за наградите под зоркия поглед на съдията Иван Тодоров.  Осем от тях бяха от София, всички останали – от Пловдив. Съдията ни съобщи, че състезанията се провеждат там, където са най-голям брой играчите, а датата е съобразена с всички тях. Настроението бе напрегнато, „треперещо“, както го описаха, но не липсваше и забавната част.

Проведоха се 5 рунда по 40минути, като някои от игрите приключваха много преди времето да изтече. Победителите формираха Топ 8. В Топ 8 се състезават 8 играча за челната четворка, която има право да се състезава в Националното и, респективно, получава награди. Един срещу друг на финала застанаха Иван Арабаджийски, Виктор Узунов, Денис Христов и Симеон Пантелеев. След това дойде време на последната игра, от която се определи и регионалния шампион – Денис. Той все още не е сигурен дали ще участва в Националното първенство, но Иван, който се класира на второ място, ясно и нахъсано заяви, че отива на Европейското.

Той е всестранно развита личност – жонглира, танцува, свири

Обикаля света и винаги се завръща

Екатерина Стоянова

Дарио е на 25г и е зодия Рак. Обича и цени природата, и намира вдъхновение, мир и щастие в нея. Ние сме част от нея, едно цяло с нея и той разбира това.

Той е уличен артист. Занимава се с акробатика, танци, изнася огнени представления и свири на различни музикални инструменти – акордеон, кларинет, тромпет и тарамбука. Той е онзи човек, когото сте виждали да жонглира със запалени факли, седнал на колело с 3 гуми, една върху друга. Неговата история предстои да видите.

От малък се занимава с музика и се чувства свободен, търси себе си и не очаква нищо. Той е от онези хора, при които нещата просто се случват. Иска да замине за Белгия? – Тръгва. Иска да изнесе представление в Турция ? – Заминава. Пътувал е предимно на стоп, но и със самолет, с кола... 

Впрочем, сподели, че в Турция и по-специално в Мардин, за пръв път някой насочва калашник срещу главата му. Подозрителен народ са кюрдите, живеят на тръни... но имат богата култура и интересни обичаи.

Дарио обикаля Европа. Част от страните, които е посетил, са Белгия, Испания, Турция и Германия. Навсякъде му харесва, навсякъде му е интересно, а и обратна връзка получава навсякъде. Хората му се кефят. И как няма – това, което прави, е фантастично. Той влага душа и сърце във всяко движение. Но най-голям интерес събужда у българите. Тук това е ново и не се вижда често, затова хората го гледат, понякога дори с недоумение. Често не среща разбиране.

Неговата мисия не е само да ги забавлява, той иска да накара хората да се замислят. Има послание във всяко негово шоу и, ако човек се позамисли, ще успее да го разбере. 

Той е много духовно насочена личност, материалистичното  му Аз е изключително слабо развито, доколкото успях да преценя.  Не желае да се продава, иска да се раздава, да бъде разбран... мечтае да отвори цирково училище в България, но не вярва, че скоро ще се случи. Неговата идея е то да бъде чисто, детско, истинско, без мутри, а тук така не става, за жалост.

Времето му минава в пътуване, тренировки и представления... и мисли. Мисли за любовта към природата и света. За него е убийствено да стои пред компютър и рядко ще го видите, забил поглед в телефона. Това му изпива енергията. Според него това не е живота. Животът се случва и трябва да го види. Както се изрази: „Винаги нещо се случва... Ако го видиш – печелиш.“

В момента не му върви много, няма работа и няма „съюзници“. Хората на уличното изкуство в България не се подкрепят толкова, колкото очаквах. По-скоро се приемат като конкуренция, но той приема това, защото „човекът е такъв, какъвто е“.

Скоро заминава за София, където е решил да се установи след дългите пътувания. Иска му се да остави нещо след себе си, но и да си почине. Но вероятно

В замечтания му поглед блещукат звезди и цветята танцуват. Той е самотен, защото никой не споделя тази негова страст и любов, и това освободено мислене, и се чувства така, сякаш хората не го харесват много.. в което  не вярвам.

Философията на живота му може да бъде описана с едно изрeчение: “Find what you love and let it grow”.

Един от ъглите на творческия квартал се изпъстри от лалета, рози и хризантеми

По-пролетно ни е от всякога на ул. „Христо Дюкмеджиев“, и причината за това със сигурност не е слънцето, защото днес се е скрило. Нещо много по-цветно и весело озари деня ни – нов цветарски магазин уютно се настани върху павираната улица.

Само за три дни, флористът Владислав Христов и собственикът Боби Виденов преобразиха помещението, което сега е озарено от венчелистчетата на различни цветя. Преди това, мястото беше магазин за дрехи, но двамата мъже му вдъхнаха нов живот и цветен аромат се разнесе из улицата.

Различни по цвят лалета ще ви напомнят за прииждащата пролет още с преминаването ви по улицата. Подредено е толкова изкусно, че едва ли бихте устояли да не прекрачите прага, особено ако сте любител на живите растения. Чудесни икебани са поставени на самата витрина на магазина и артистично са оградени от бели ретро рамки на картини. Розите, подредени по цвят, грижливо са поместени в канти, допиращи се една до друга и създават усещането за истинска райска градина, от която едва ли бихте поискали да си тръгнете.

Върху стените са поставени големи огледала, които умножават красотата, която ще видите, пристъпвайки вътре. Няма как да не споменем и черния велосипед, който е чудено решение за интериорния дизайн. Върху него са наредени бели хризантеми, а над тях, в цветни кашпи, орхидеи радват окото на млади и стари.

Дори пространството пред самия магазин е артистично подредено. Има поставен мъх по паветата, който обгражда противопожарния кран намиращ се отпред, както и една от уличните лампи. А по зелената настилка са защипани малки дървени щипчици, които няма как да не ви усмихнат. Жива красота! Подарете си пролет ако минавате по улицата, усмивките никога не са излишни!

В тематичната вече рубрика “Приятели зад бара” на artnewscafe ще настане истински трилър – „Дисни трилър“. Това е и прикритието на госта Стайко Мурджев зад бара в artnews. Ще има интересни превъплъщения на актьорите от представлението, които ще сервират коктейли и напитките направени от талантливия режисьор. Музиката, че е в унисон с цялата трилър атмосфера. Разбира се, всеки посетител ще може да размени няколко думи с госта за театър, режисура и кино. Ако се чудите: „Кога?“, това ще се случи утре, 27 февруари, след 18 часа.

Стайко Мурджев е един от многообещаващите млади театрлани режисьори в България. Добре познат е на пловдивската публика с представленията си на сцената на Драматичен театър Пловдив „Евридика в подземния свят“, „Дисни трилът“, „Крал Лир“. 

Инициативата „Приятели зад бара” на artnewscafe има за цел да среща посетителите с интересни личности, които представят заниманията, любимите си напитки, храни и се превръщат в онези бармани, с които можеш да побъбриш на воля.