Паулина Гегова

Ето, че дойде онзи момент от годината, в който всички се разнежват, когато всичко е червено и розово, целувки и херувимчета летят в небето, а контрапункта е леещо се червено вино и ругаене срещу влюбените. Ясно е, че за празнуващите Трифон Зарезан всичко е точно - събиране на компанията и много алкохол. Св. Валентин обаче е по-сложен и специфичен празник, защото двойките трябва да покажат любовта си. Някои хора изпъкват с неочаквани и нестандартни подаръци или преживявания, но други, които нямат време, не им се занимава или просто им липсва въображение, разчитат на масово наслоилите се изненади. Както у нас, така и по света. Ще разгледаме най-клишираните подаръци и за двата пола, надявайки се да помогнем на влюбените тази година да не бъдат КЛИШЕТА!

1. Рози и балони във формата на сърца

Моля ви се, това е толкова изтъркано, че чак е досадно! Разбираме, че този празник е пик за цветарите и балоно производителите, но нима не може нещо по-различно? Та това даже не е подарък, който ще трае дълго, нито ще сгрява душата при спомена. Ако все пак държите на цвете, по-добре вземете на половинката си саксиено, поне ще живее в дома й, а ако искате да подарите сърце, започнете със собственото си. То поне няма да се спука толкова лесно!

2. Плюшени играчки

Поредната боза в жанра! Да, факт е, че има жени, които са луди по плюшки, а може би и някои мъже, но все пак нека бъдем реални - нито е практично, нито е екстраординерно. Просто поредният предмет, който ще събира прах на стелажа.

3. Парфюм

Винаги съм била на мнението, че човек сам трябва да избира аромата си, иначе срещуположният може и да не улучи правилния. Да не говорим, че ако сме истински ценители, трябва да се съобразим със сезона, а господата не са чак толкова вещи.

4. Вратовръзка

Да, дами, това се отнася за вас. Не взимайте, повтарям - НЕ взимайте вратовръзка на любимия си! Това е еквивалентно на плетените чорапи, шалове и пуловери за Коледа. Дори мъжът до вас да е елегантен и официален, нека сам се погрижи за гардероба си, освен ако изрично не държи на вашето мнение. 

5. Сладкиши и бонбони

Няма нищо лошо в малко шоколад, но можем да си го ядем всеки ден, така или иначе. Сладкарници бол, отворени целогодишно и познайте - няма да предлагат нищо по-различно от това в деня на влюбените. Затова зачеркнете тази идея от списъка.

6. Вечеря в ресторант

Важи горното правило! На ресторант може да се ходи във всеки друг ден, дори и да е по-изискан и скъп. Не, че не е приятно, но е толкова скучно, а и липсва уединение. По-добре заведете изгората си на хижа, в стая с камина и там собственоръчно й пригответе вечеря, а ако не можете да готвите, винаги има спасителен вариант.

7. Заключени катинарчета по мостовете на влюбените

Беше доста романтична практика преди години, когато не бе толкова разпространена. Но французите се постараха да я разпръснат из света и сега в почти всеки град има по един мост, на когото двойките "заключват" любовта си. Самата идея да заключиш обич, било то и метафорично, е някак си пошла. Ако минете по тези мостове, ще видите, че по-старите катинари са ръждясали, а някой вече ги няма. Нима в това трябва да се превърне любовта - в ръжда?

8. Бижута

Сериозно? Мислите, че може да подарите на жена си златна гривна и липсата на разнообразие да ви е простена? Повечето мъже прибягват до там, защото се осланят на максимата "Diamonds are the girls best friend". Е, не винаги! А и е толкова лесно, толкова неангажиращо.

9. Еднакви татуировки

Голяма грешка! На момента, може да ви се струва, че е доказателство за голяма любов, но никой не знае колко му е писано да е с даден човек. А при раздяла татуировка, направена специално за вече бившия партньор, само ще носи лоши спомени и мъка. Дали ще е да си напишете имената или ще е един и същи предмет, просто не го правете!

10. Дрехи

Ситуацията е същата като с парфюмите. Може да не улучите стила, модела, размера, цвета. Да не забравяме, че всяка дреха стои по различен начин на различните тела, била тя и вашия номер. Но най-вече е адски банално. Поредното бягане по тъч линията.

11. На кино на романтичен филм

Миналата година, когато излезе "50 нюанса сиво", салоните се препълниха с влюбени, за да отпразнуват Св. Валентин. Получи се нещо като мнима, неизказана оргия, да не говорим, че повечето представители на мъжкия пол, искаха да си прехапят вените, защото им бе наложено да изтърпят тази боза. Компромисите и съобразяването с желанието на отсрещния трябва да е двупосочно. 

12. Посуда

Това е точка, която се отнася за по-възрастните двойки, семейни или живеещи заедно от много години. Мъже, не подарявайте на съпругата си сервизи, миксери, тигани и подобни, освен ако не искате да ви удари по главата с него. Подобен "жест" убива цялата романтика и поражда в жената чувството, че вече не я приемате като сексуален или емоционален субект, а единствено като домакиня. Това е може би най-големият автогол, който можете да си вкарате, а не ми се иска да ходите с цицини после.

13. Общи снимки в рамка

Оставете това за по-далечен момент, когато сте семейство. Ако все още сте "гаджета", дори и сериозни, не му е времето. Не прибързвайте, виждате се достатъчно често, че и когато сте сами, ликът на любимия да ви боде очите. Тези мигове са си само за вас, затова им се насладете, свършете някаква работа или си починете. Да не говорим, че при раздяла (не дай си Боже) ще метнете снимката в стената и чак ще ви е яд, че ще се счупи и не можете да я метнете още няколко пъти.

14. Предложение за брак

Може би това е върхът на клишетата! Логично или не, в световен мащаб, мъжете смятат, че е адски романтично да предложат на половинката си точно на 14ти февруари. Романтиката, обаче, някак си се губи когато освен теб, се сгодяват още хиляди други двойки. Да не забравяме и че това е католически празник и не отговаря на каноните на всички християни. Но дори да не навлизаме в религията, предходните факти остават на лице. 

Бъдете вдъхновени и изобретателни. Не се задоволявайте с лесното, защото ви спестява време и мозъчна дейност. Изведете любимата/любимият извън града, дарете му приключение, посветете му/й песен. Ако можете да пеете, сами я запишете. Или видео обяснение. Потърсете любимата му/и книга в антикварен вариант, колкото може по-старо издание и я надпишете - това ще докосне душата. Заведете го някъде, където винаги е искал/а да отиде, но не е имал/а възможност. Но най-вече - прегърнете любимият си човек, кажете му, че сте до него и споделете топлината си. Понякога това е най-прекрасният подарък - да дадеш частица от себе си, без да се страхуваш от бъдещето.

Амелия Гешева: Това не е въпрос само на строителство, а и на концепция за съдържанието

Нека спрем да правим неща, които нямат гарантирана устойчивост, коментира зам.-кметът по култура

Кога бившият бар Калигула ще стане общинска галерия за съвременно изкуство? Този въпрос често си задават творци и културни оператори, които очакват на възлово място под тепетата да се появи още едно пространство за изкуство, при това алтернативно. Той идва след заявките на администрацията още от лятото на 2014-та, че там ще се случи нещо голямо. Очаквания много, движение в тази посока обаче не се забелязват. Затова и потърсихме зам.-кмета по култура Амелия Гешева, за да проверим докъде е стигнал проектът и дали въобще се прави нещо в посока реализирането му. Той не е в минала давност. Да, проектът стои и пространството ще бъде за култура, отговори ни тя.

По реализирането на галерия за съвременно изкуство на място на бившето нощно заведение се работи. Надявам се това да бъде едно от новите културни пространства, които ще отворят врати много преди 2019-та. Трябва да се реши дали то да бъде към Градска художествена галерия или общината ще приложи друга процедура. Да, проектът стои и пространството ще бъде за култура, каза Амелия Гешева.

Тя предполага, че реализирането на проекта и отварянето на галерията ще се случи до края на тази година. В момента по въпроса се работи, предвидено е да се случи. Това не е въпрос само на строителство, а и на концепция за съдържанието. Нека спрем да правим неща, които нямат гарантирана устойчивост. Надявам се, че това ще бъде един от проектите и от местата, които още тази година ще започнат да се използват, допълни зам.-кметът.

Григор Велев е последния мохикан на българския сюрреализъм

Паулина Гегова

Галерия Възраждане е една от не толкова големите, но много симпатични изложбени зали, намираща своето централно място в Стария град. Симпатията й идва от това, че не е натруфена. Разбира се, нищо против лъскавите, аристократично-барокови галерии, но понякога може би е добре интериорът да е опростен и изчистен, за да не разсейва погледа от самото творчество, което показва. 

Точно там бе представена и изложбата на Григор Велев, Име в българското изобразително изкуство. 

Изложбата не отговаря на точно определени стереотипи. Тя е смесена. Макар че сюрреализмът преобладава, има и няколко попълнения в стилистика реализъм, под формата на портрети. Всъщност, можем да разделим идеологията на две под теми - сюрреалистични абстракции и киноманска част. Като във втората, главна атракция са картините, изобразяващи великия, безсмъртен актьор Чарли Чаплин. Наистина майсторски нарисувани, те имат своите особености. На всички, без една, Чарли е черно-бял, докато партньорите му, в лицата на хлапето от едноименния филм, сляпото момиче от "Светлините на града" и други, бяха цветни. Този контраст веднага направи впечатление на присъстващите и ги хвърли в размисли, относно концепцията на автора. 

"Нарисувах поредицата за Чарли защото исках да върна хората към миналото, но онова скъпо и мило минало, което ще докосне сърцата им. Той е черно-бял не само защото носи посланието на този тип филми, но и защото винаги е тъжният-усмихнат човек." - споделя той.

Да, отношението на Велев към иконата на нямото кино е много тънко и фино, но не много по-различно е и към родните величия. Портретите на Джоко Росич, Григор Вачков, Невена Коканова, Елена Петрова са изключително професионални и прецизни. Бледо синкаво-сивите цветове, придават една интересна нереалност в лицата им. Те изпъкват, но по един нежен начин. Този ефект до голяма степен е заради маслените бои, с които борави твореца, но от друга и заради самата му ръка, която знае как с лекота да си играе с четката. 

Колкото до останалите сюрреалистични картини, те наблягат на животинския свят. Преобладават слоновете, които според него все повече се превръщат в изчезващ вид. Е, слоновете на Григор са доста различни от тези, които сме свикнали да виждаме в природата. Розови, обсипани от цветни нишки, с детайли по самата кожа, във формата на човешки фигури. И не само! Котило, някак странно напомнящо за вещерска сбирка от Сейлъм, кученце, което спокойно можеш да сбъркаш с истинско, жаби и други. Фантазията в творчеството му е съчетано с огромна прецизност, което я прави не разпръсната и не хаотична.

Не беше никак учудващо, че посетителите останаха очаровани както от работата на Велев, така и от сдържания му, скромен характер, който по никакъв начин не изпъкваше и не парадираше. 

Изложбата ще продължи до 29-ти, този месец, а вратите на галерията са винаги отворени за вас.

Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега

Паулина Гегова

Премиерите в Драмата валят из ведро! Новата година започна ударно, а екипът на театъра, явно няма никакво намерение да спира до тук. Можем само да се радваме! Малко по малко, тъмните години на българската сцена си отиват, премахнати като от палач. Изпълва ме нескрита радост, че залите са препълнени, а за много постановки, билети се купуват с месеци предварително.

Снощи, присъствахме на поредната премиера на Драматичен театър "Н. Масалитинов". Добре познатите ни лица - Асен Блатечки и Атанас Атанасов, събраха купища посетители, на които представиха пиесата на Жорди Галсеран, със специфичното заглавие - "Кредитът".

Когато чуем тази дума сърцето ни се свива, а нервите се изпъват като струна. Тя влияе като изстрелян куршум, целящ да те улучи централно в тялото. Кредитът е свързан с огромна зависимост и опасност. Дълговете към банката са едни от най-проклетите, но често обикновеният гражданин е притиснат в ъгъла и няма друг избор, освен да поеме този риск. Каталонският драматург е напълно наясно с тези факти, затова ги е поднесъл по един комичен начин. Доста хитра формула за успех - актуална, лесно разбираема и модерна. Той се забавлява с проблемите на световната икономическа криза и с ирония и доза цинизъм се спира на изгубените човечност и солидарност и на огромното значение, което обществото придава на парите.

Знаем, че парите са основен двигател на обществото. Крикът, който го издига или ножът, който може да го разпори. Бедният човек е отчаян, а отчаяните са готови да стигнат до крайности. В "Кредитът" обаче, крайностите не са груби и първични, те събуждат вътрешните съмнения в индивида и тези в близките му. Сигурността рухва като кула от карти и всичко това само заради една внедрена идея, която се оказва и пагубна.

Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега. Иначе достолепният Атанасов, който винаги изпъква с класата си, тук е смачкан, подигран и дори леко малтретиран, а лошото момче на българското кино, от силен и упорен, се превръща в жалък и без грам достойнство узурпатор на собствените си принципи. 

Режисьорският поглед на Бина Харалампиева е изчистен и в същото време не лишен от модернизъм. Той се вижда най-ясно в музикалния съпровод и мултимедията, която приема ролята на трети актьор. В нея се крият Калин Врачански и Василена Атанасова, които трудно можем да разпознаем, но не това е най-важното. Важен е замисълът и тази отдалечена връзка с любимите хора. Не случайно не ги показват на сцената, нито пускат гласовете им. Те остават някак си анонимни, обозначени единствено с имената си и нищо друго. Говори се за постъпките им, но не и за характерите им. Самият герой на Блатечки не може да каже нищо за иначе обичната си жена. Не може да я определи, не може да си спомни какво го е накарало да се влюби в нея и в това има дълбок контекст. Дали с годините забравяме какви сме били преди? Дали се осланяме единствено на навика да бъдем с един човек и до къде стига предателството? 

Любопитно е как комедиите носят в себе си морален и ценностен смисъл. Как през смеха усещаш и нещо друго. Може би не го осъзнаваш на момента, но то се загнездва в гърдите. Нужно е само да му обърнеш внимание. Тази постановка е точно такава и си заслужава. Ту ще ви развесели и ще ви покаже едно приятелство, заформящо се по абсурден начин, ту ще си имате едно на ум, следващия път, когато стъпите в банката!

Стоянка Мутафова представя "Столетие мое" за първи път в Пловдив

Фурията Стоянка Мутафова ще представи за първи път в Пловдив "Столетите мое" - спектакъла, с който Сатиричният театър отпразнува 90-годишнината на Кралицата на комедията. Представлението, което вече четири години се играе в препълнени салони, ще гостува в Дом на културата на 9 март от 19 часа.  Стоянка Мутафова, която в момента е на турне в Берлин, обещава много смях на пловдивчани. Редом до нея на сцената застават още актьорите от Сатирата: Йорданка Стефанова, Росица Александрова, Полин Лалова, Тодор Беров.

Стотният рожден ден на Малу е повод да се събере на тържествена вечеря цялата й фамилия. Около шармантната някогашна парижка знаменитост кръжат нейните дъщеря, внучка и правнучка, забавляват я със своите дребни женски задявки, суети и своенравия. Неочаквано изваждането на един 

стар грамофон отприщва разплитането на дълбоко крити тайни…

В образа на Малу може да открием много от чертите на самата Стоянка Мутафова – жена с неустоим чар, успяла да се наложи във висшето общество – сред интелектуалния и финансов каймак на Париж, благодарение на ум, неизчерпаема работоспособност, гъвкавост в контактуването с мъжете. Жена, която е била център на обожание и внимание с десетилетия. Не случайно Малу с неприкрито кокетство си припомня, как е въртяла около малкия си пръст любовници с по 25 години по-млади от нея. Тъй като героинята на Малу е някогашна моделиерка, а и като се има предвид името Габриел, би могло да се приеме, че Мишел Лоранс донякъде се е вдъхновила и от биографията на Коко Шанел.

Билети за "Столетие мое" се продават в Билетен център пред Общината.