Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла

Паулина Гегова

Всички сме запознати с историята на Дороти, нейния любимец, Тото, и приятелите й, в търсене на сбъдване на мечтите си. Гледали сме я под много форми - филмови, анимационни, както и театрални. Снощи в Дом на Културата "Борис Христов" се случи едно чудо за деца и пораснали такива. Държавна опера Пловдив ни изненада с мюзикъла "Магьосникът от Оз". И каква изненада бе само! Грандиозна! 

Залата бе препълнена! Малчугани тичаха наляво-надясно, родителите им ги гонеха с блажени усмивки, навсякъде цареше блясък и уют, като по старите ленти. Трудно ми е да опиша състоялото се вълшебство. Сетивата ми се боричкаха между професионалната ми оценка и завръщането към детството в най-непорочния му вид. В продължение на два часа и половина, забравих възрастта си и се впуснах в тази шеметна въртележка. 

Представлението беше на изключително високо ниво - издържано, пищно, без да е прекалено, обогатено, а живата музика на симфоничния оркестър на операта, изпълнена брилянтно. Имах чувството, че наблюдавам анимационен филм на Дисни в реални обстоятелства. Артистите от състава показаха, че не само пеят и танцуват прекрасно, но са и добри актьори. Нещо много важно за спектакъл от такъв мащаб. 

Сценографията, костюмите, хореографията, музиката....Ах...музиката....Въодушевяваща, красива и вечна. Главната тема на Somewhere over the rainbow звучеше толкова перфектно, почти нереално, че се чудех дали не е на запис. Но запис нямаше. А ефектите! Каква класа само! Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла. Направих експеримент да заведа племенника си, който е само на осем, а той остана очарован. Прие нещата толкова присърце, че по едно време искаше да се качи на сцената и да набие злата вещица, докато заедно с това броеше бройката на изпълнените песни и се интересуваше няма ли да пеят още. Когато го попитах какво му е направило най-силно впечатление, без да се колебае отвърна - Торнадото! И разбира се, кучето Тото, което изненадващо беше истинско. Каква уникална щриха! Не вярвах, че в България може да се създаде нещо подобно, но родните творци все повече ме впечатляват.

На всичкото отгоре, "Магьосникът от Оз" не е лишен откъм смисъл. Не е само забавен разказ, но и дълбокомислена философия, предоставена по достъпен начин. В него има зачекнати не една или две важни теми, като силата на приятелството, любовта към семейството и дома, борбата за оцеляване и себе откриването. Докато героите тършуват в този илюзорен свят, където доброто се съчетава със злото, те карат и да се замислиш и може би да си изведеш поука. За децата, това е творчество, което лесно може да засади определени морални принципи и ценности. Във всички случаи, зрителите не останаха аморфни и съм сигурна, че залата ще се препълва и за в бъдеще. 

Така че, ако се чудите как да прекарате времето си приятно и да обогатите отрочето си, не се колебайте. Направете си това удоволствие! В никакъв случай няма да е загуба. 

Новата му книга „Разумът на съня“ е издадена само за 3 дни, а в нея присъстват и кореспондиращите с миниатюрите картини на Борис Минков

Минков признава, че по време на работата си в телевизията през 90-те, Кулеков е бил разочароващ като писател

Паулина Гегова

„Вземам кухненския нож и си отрязвам

един пръст.

Най-после и аз имам нещо свое.

Останалото ми тяло е ничие.“

 Иван Кулеков е известен на българския народ от много места - телевизията е най-продуктивното от тях. Имаше период, в който всички сядаха вечер и гледаха "Шоуто на Слави", а Кулеков бе неотлъчна част от предаването. Политик, писател, журналист, художник, сценарист, изобщо човек на словото, който знае как най-правилно да използва думите, под един или друг вариант. Но политици бол, а писатели малко, затова ще разгледаме Иван Кулеков не като кандидат президент, а като творец.

Снощи в Радио Пловдив се състоя представянето на новата му книга "Разумът на Съня" издадена от Жанет 45. Що се отнася до творчеството на автора, то е претърпяло огромна градация. Ако за първата си книга, през 80-те е чакал шест години, за да бъде издадена, а за втората си седем, то "Разумът на Съня" се е издала само за три дни. Нищожни три дни! Феномен, сам по себе си, емблематичен в българската литература. Страниците съдържат 100 миниатюри и 100 кореспондиращи им рисунки, които представи авторът и литературен критик Борис Минков.

Той се е докоснал до писанията на Кулеков още на 18-годишна възраст и е намерил своя прав път в литературата. Минков признава, че по време на работата си в телевизията през 90-те, Кулеков е бил разочароващ като писател, защото когато човек попадне в голямата медия, не оцелява. Оцелява единствено медията! Но сега прави пословично завръщане. Тази книга е своеобразен реванш - казва Минков.

В "Разумът на съня" има от всичко. Може да намериш поука и сърцераздирателност и плавно да се плъзнеш по нея. Миниатюрите търсят екзистенциалните проблеми на съществуването. Люлеят се от оптимизъм към песимизъм, развивани в най-различни жанрови аспекти - разкази, пиеси, вицове, стихотворения. Наистина една плеяда от разнообразие, която изкарва автора извън чекмеджето на стереотипните литературни критерии.

Симбиозата между миниатюрите и изображенията, няма заглавие. Книгата се разделя на две части. Първата половина от творбите започват със "Сънувам, че...", а втората с "Мисля, че..." Те вървят в посока на притчите.

"Аз винаги се питам за кого е интересно това, което правя"

Явно вълнува, защото обхваща теми, които са ни близки, като в същото време стига до абсурдност. Липсва клишираният завършек. Той е по-скоро изкривен и неочакван. Кулеков е релевантен писател. В него няма разлика между преди и след. Засегната е кризата, че стоим на едно и също място, без да се развиваме и в същото време, книгата е дълбоко оптимистична, макар и на пръв поглед да не долавяме този оптимизъм.

Най-същественото, което ни липсва е може би, че не можем да разберем смисъла на живота. Вечно си задаваме въпроса "Защо" без да намираме отговора. И това му е най-хубавото, казва авторът. И може би е прав! Може би не е нужно винаги да знаем всичко. Светът е достатъчно объркан, че да искаме да всяваме ред. В един човек, без да е луд, присъстват много хора. И задължително има едно дете, което рисува и гледа с надежда, и един възрастен, който борави с думите. Когато умираме се връщаме към детето, допълни той.

За политика почти не се говореше. Като че ли Кулеков е уморен от нея, не иска да се връща в онези времена. Не иска да разисква днешното положение, иска спокойствие и най-изначалното човешко чувство - да е свободен! Свобода, която вече усеща с пълна сила. Душевна независимост, за която години се е борил и която отразява в своето изкуство, по един абстрактен, но естетически издържан и прочувствен начин.

Вокалът на SOUNDGARDEN идва под тепетата на 10 май за 10-годишнината на Тангра Мега Рок

Култовият рок глас Крил Корнел идва в Пловдив. Това съобщи ексклузивно Васил Върбанов тази сутрин. Вокалистът на SOUNDGARDEN и AUDIOSLAVE ще направи ексклузивен акустичен концерт на Античния театър тази пролет. Датата е 10 май, шоуто под тепетата ще е едно от големите музикални събития на годината.

Корнел идва за първи път у нас. Концертът му е по повод 10-годишнината на радио Тангра Мега Рок. Всикчи подробности, както и информация за билетите ще бъдат обявени в понеделник.