Откриване: 12 септември в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“, начало 18 ч.
20 ч. – откриване на изложбата „Изкуството и неговата история – съкратена версия”, 2014 г. в SARIEV Project Space, ул. „Христо Дюкмеджиев” 12, квартал Капана.


Изложбата на Димитър Солаков се състои от 28 произведения, свързани с периоди от историята на изкуството и съответстващи на главите в книгата „Изкуството и неговата история” на Ернст Х. Гомбрих. Също така изложбата е и художествена демонстрация на непознаване на историята на изкуството, като липсата на знания авторът нарочно преосмисля като предимство. Нищо общо с преклонението, посвещенията и интерпретациите на емблематични произведения, които в съвременната художествена мода лесно могат да придадат тежест. Димитър Солаков поставя акценти върху отражението, което епохите в изкуството имат върху съвременното общество. Неговите работи боравят с всевъзможни технологични устройства и средства за забавление. Но също така в тях става дума за „кризата” – в изкуството на 16-ти век и тази във финансите на 21- ви. С копието на Венера Милоска, с „кичозния” импресионизъм или с „лаишкото” смесване на стилове, се напомня за „лошо направеното”, като резултат от преекспонирането на образци на изкуството в масовата култура. Вижда се също как „хубавко”  са реконструирани живописни руини някъде из България. Явно, че много от нас днес не са учили история на изкуството „както трябва”, но това не се компенсира нито със самоцелно срамуване, нито със самоцелно наваксване. Димитър Солаков си позволява да се усъмни и в авторитета на големия разказвач Гомбрих, но в същото време спазва едно от често повтаряните поучения в неговата книга – никой голям художник не е останал в историята, защото е копирал вярно великите образци.

Даниела Радева

-

Димитър Солаков е роден през 1987 г. и завършва Нов Български университет, София. Творбите му могат да бъдат както много лични, така и съвсем дистанцирани, от позицията настраничен наблюдател. Негови творби са в редица групови и самостоятелни изложби, част откоито са: Изложба на номинираните за наградата „БАЗА“, СГХГ, (София, БЪлгария), “Издокарайсе”, ИСИ -София (София, България), “All I Can Do Is Art”, Чешки център (Прага, Чехия), Изложана номинираните за наградата „БАЗА“, СГХГ, (София, България), “Exhibition View”, 0gms (София, България) и Gregor Podnar Gallery (Любляна, Словения)(самостоятелна изложба) , „Сантиментална изложба”, Sariev Contemporary (Пловдив, България), “Winter Group Show”, Un Cabinet D’Amatuer, (София, България), „Магнит и антимагнит“, ИСИ – София (София, България), “Present Unlimited”, част от Sofia Contemporary festival (София, България), „Ритуали на обичайното” проект, „Град ипублични пространства” , (Пловдив, България), “(my)Bulgaria”, Grid Fotografie Biennale (Амстердам, Холандия), ,“The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), “In Defence of Delicateness”, Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), “Youth”, Incubate  Festival, (Тилбург, Холандия) и галерия Bulart, (Варна, България)(самостоятелна изложба), “The Power of Doubt/Interfaces, Portraiture and Communication”, PHotoEspaña, (Мадрид, Испания), “Youth”, галерия „Васка Емануилова“, (София, България) (самостоятелна изложба).

ФОН: Млади Автори е платформа на галерия SARIEV Contemporary за млади автори и куратори, чиито изложби се реализират ежегодно в пространството на галерията и сателитни обществени пространства. Досега в програмата са представени: Кирил Кузманов и Светослав Мичев (2010, куратор: Владия Михайлова), Лубри (2011, куратор: Вера Млечевска), Зоран Георгиев (2012, куратор: Правдолюб Иванов), Даниела Георгиева (2013, куратор Фридерике Шулер). През 2014 г. ФОН: Млади Автори представя самостоятелния проект на Димитър Солаков, номиниран в тазгодишното издание на наградата БАЗА - „Изкуството и неговата история –съкратена версия”, 2014. Изложбата ще бъде отворена за посещение от 12 септември до 10 октомври 2014 г. в SARIEV Project Space, ул. „Христо Дюкмеджиев” 12, квартал Капана.

SARIEV Project Space е част  отинициативата „Капана – квартал на творческите индустрии” на Общинска фондация „Пловдив 2019” и покрепя кандидатурата наПловдив за Европейска столица на културата 2019 г.

Преди 21 години Боян Сопаджиев, заедно с брат си, отваря едно от емблематичните заведения на Пловдив - Клуб Мария Луиза. Днес заведението е средище за ценители на добра музика - музика, която ще могат да чуят и в Нощта на музеите. На откритата сцена пред заведението ще свири група Попара, а вътре ще има изложба с портрети на Франк Запа.

"Запа ми е любим музикант. Любим до такава степен, че фирмата ми се казва така. Допада ми провокацията му. Той е като буре с барут."

В 10-тото юбилейно издание на Нощ на музеите и галериите – Пловдив, Sariev Contemporary ще представи проекта на Уте Мюлер и Кристор Майер- „М”, куриран от Бетина Щайнбрюге. След откриването публиката ще има възможност да участва в разговор с художниците, модериран от кураторката Бетина Щайнбрюге. Мюлер и Майер ще представят и списанието Black Pages – фензайн за съвременно изкуство, което двамата издават с друг техен колега от Виена, Ник Обертхалер.

Бетина Щайнбрюге пише за проекта: Не знаем какво е М и какво прави в момента, и дори дали това има значение. Предполагаме, че може би има. Или не. „М” е необяснима загадка, хипотеза за това какво би се случило, ако наистина се опитаме да се освободим от ограниченията. Работата на виенските художници Кристоф Майер и Уте Мюлер върху различни естетически проблеми съвместява разнообразни гледни точки, изследвайки ежедневието през мисли и действия, здраво вкоренени в реалността. Двамата разсъждават за социалното значение на структурите.

Майер и Мюлер са съавтори на инсталация, създадена специално за пространството на галерия „Sariev Contemporary” и изследваща връзката между човешкото пространство и визуалното. Инсталацията, която включва живопис, архитектурни конструкции, рисунки и скулптурни референции, моментално привлича вниманието на зрителя с красота, характерна за абстракционизма на ХХ век. Но това е само преходен акцент, миг на изгаряща страст, който веднага след това е подложен на критически анализ и съмнение.

“Ние възприемаме действителността само чрез отражението й”, пише Константин Бранкузи през 1919 г. Нищо не е статично. Нищо не е фиксирано. Всички форми са взаимозаменяеми и еволюират, заедно с еволюцията на опита. Ричард Сера определя работата на Бранкузи като “наръчник с възможности”. Сера и Бранкузи са еднакво запалени по вклиняващите се едни в други елементи, на разгръщащите и сгъстяващите се форми, подчертаващи тежестта и материала. Но разликата между двамата е значима: докато Бранкузи експериментира с постамента на скулптурите си, превръщайки го в тяхна интегрална част, Сера изцяло отхвърля идеята за постамент и вместо това използва пода, стените и околната архитектура. Подобен контраст може да бъде установен и в работата на Уте Мюлер и Кристоф Майер. Мюлер използва живописта и колажа като отражение, като отстранява излишната информация, за да артикулира формата и пространството с максимална яснота. Както отбелязва Кристиане Майер-Щол: “Тези картини ни предизвикват да се вгледаме в тях внимателно, тъй като само така можем да схванем прозрачността и дълбочината на образната им структура. Те […] имат силно физическо присъствие. Това изостря усещането за дистанция и близост […], като прави възприемането им едновременно по-бистро и по-интимно. Интимността и физическото действие са още по-силно изразени в изложбите на Уте Мюлер, в които прякото участие на зрителя има централно значение.”

За разлика от нея Майер предпочита индустриални материали като гума, олово и стомана, които веднага се отличават от органичната материя. Художникът ги използва като боя, с която усилва спецификите на всяка повърхност, превръщайки ги в обвивки. Майер създава различни конфигурации в пространството, като рекалибрира архитектурата му. Работите му стопяват границите между живопис, архитектура и скулптура, създавайки хибриден вид вербална скулптура, напомняща филма на Ричард Сера „Hand Catching Lead“ (1968).

И двамата художници имат амбицията да предефинират границите на избраните от тях медии, напомняйки ни за архитектурното движение „МЕРЦ” на Курт Швитерс, с характерната опозиция между видим материал и невидимо съдържание. Асемлажът в работите им е хронично незавършен и постоянно променящ собствените си правила. По този начин всеки интерпретативен ключ се превръща в анахронизъм в момента, в който стане наличен, защото обектът му се видоизменя, повдигайки други въпроси и създавайки повод за нови интерпретации. Философията на МЕРЦбау е възможност художественият проект да се осмисли като изпълнение и практика, и като социално пространство, в което изкуството, художникът и публиката се срещат. На микро ниво срезовете и отворите осъществяват това, което авангардът се е опитвал да постигне на макро ниво: трансформация на колективния живот чрез радикална интерпретация на улицата и интериора, на личния, индивидуален опит от една страна и публичния, колективен опит от друга.
Резултатът е игра между гледни точки върху разнообразни повърхности, в която въображаемото и действителното са неотделими, поезията и разкъзът се уравновесяват от по-прагматични, физически нужди, а човекът все още е в центъра на вниманието, раздвоен между илюзия и реалност.

Какво е Black Pages

BLACK PAGES е социално пространство, съвместен проект на Уте Мюлер, Кристоф Майер и още един виенски художник, Ник Оберталер. Тримата издават свое собствено списание, Black Pages, което ще бъде представено в artnewscafe, в съседство с галерия “Сариев”.

BLACK PAGES е месечен зайн за почитатели с тираж 300.
BLACK PAGES излиза във формат А5, в обем от 20 чернобели страници.
Всеки месец BLACK PAGES се създава от различен художник, а броят носи първото му име.
BLACK PAGES е австрийско списание. 50% австрийски художници, 50% от други страни.
BLACK PAGES вярва в равните възможности: 50% художнички, 50% художници.
BLACK PAGES е кръстено на песен на Франк Запа и следва композиторската му философия.
BLACK PAGES не казва на художниците, с които работи, какво да правят.
BLACK PAGES се прави доста бързо.

BLACK PAGES трябва да бъде купено преди да бъде разгледано.
BLACK PAGES обича творческите колективи, защото винаги има на кого да хвърлиш вината.
BLACK PAGES е като изложба и обича да прави купони, когато има нов брой.

В Пловдив BLACK PAGES ще представи три нови броя и ще покани българските художници да се включат в създаването му.

Седмицата на съвременното изкуство се открива тази вечер в Баня старинна. Центърът за модерни арт форми отваря врати в 18 часа, за да посрещне почитателите им с работите на някои от най-знаковите творци. Фестивалът тази година е особен, тъй като е 20-то юбилейно издание. През пролетта на 1995 за първи път група художници окупират изоставената Баня "Старинна" и организират най-мащабното дотогава събитие в страната: 1-ва Седмица на модерните изкуства. В тогавашното издание участват имена като Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Димитър Грозданов, Лъчезар Бояджиев, Красимир Терзиев, Калин Серапионов,  Емил Миразчиев, Моника Роменска, Албена Михайлова и много други.

20 години по-късно част от тези художници се връщат в Банята за да отпразнуват заедно годишнината на Център за съвременно изкуство – Пловдив. Куратор на специалното 20-годишно издание със заглавие "Несъгласие" е Яра Бубнова, която събра международно известни фигури от сцената на съвременното изкуство като Пипилоти Рист, Кристан Янковски, Вадим Фишкин, Недко Солаков и др. Изненадващо ще бъде и участието на украинската художничка Лада Наконечна, която пристига директно от горещата точка Киев.