В 10-тото юбилейно издание на Нощ на музеите и галериите – Пловдив, Sariev Contemporary ще представи проекта на Уте Мюлер и Кристор Майер- „М”, куриран от Бетина Щайнбрюге. След откриването публиката ще има възможност да участва в разговор с художниците, модериран от кураторката Бетина Щайнбрюге. Мюлер и Майер ще представят и списанието Black Pages – фензайн за съвременно изкуство, което двамата издават с друг техен колега от Виена, Ник Обертхалер.

Бетина Щайнбрюге пише за проекта: Не знаем какво е М и какво прави в момента, и дори дали това има значение. Предполагаме, че може би има. Или не. „М” е необяснима загадка, хипотеза за това какво би се случило, ако наистина се опитаме да се освободим от ограниченията. Работата на виенските художници Кристоф Майер и Уте Мюлер върху различни естетически проблеми съвместява разнообразни гледни точки, изследвайки ежедневието през мисли и действия, здраво вкоренени в реалността. Двамата разсъждават за социалното значение на структурите.

Майер и Мюлер са съавтори на инсталация, създадена специално за пространството на галерия „Sariev Contemporary” и изследваща връзката между човешкото пространство и визуалното. Инсталацията, която включва живопис, архитектурни конструкции, рисунки и скулптурни референции, моментално привлича вниманието на зрителя с красота, характерна за абстракционизма на ХХ век. Но това е само преходен акцент, миг на изгаряща страст, който веднага след това е подложен на критически анализ и съмнение.

“Ние възприемаме действителността само чрез отражението й”, пише Константин Бранкузи през 1919 г. Нищо не е статично. Нищо не е фиксирано. Всички форми са взаимозаменяеми и еволюират, заедно с еволюцията на опита. Ричард Сера определя работата на Бранкузи като “наръчник с възможности”. Сера и Бранкузи са еднакво запалени по вклиняващите се едни в други елементи, на разгръщащите и сгъстяващите се форми, подчертаващи тежестта и материала. Но разликата между двамата е значима: докато Бранкузи експериментира с постамента на скулптурите си, превръщайки го в тяхна интегрална част, Сера изцяло отхвърля идеята за постамент и вместо това използва пода, стените и околната архитектура. Подобен контраст може да бъде установен и в работата на Уте Мюлер и Кристоф Майер. Мюлер използва живописта и колажа като отражение, като отстранява излишната информация, за да артикулира формата и пространството с максимална яснота. Както отбелязва Кристиане Майер-Щол: “Тези картини ни предизвикват да се вгледаме в тях внимателно, тъй като само така можем да схванем прозрачността и дълбочината на образната им структура. Те […] имат силно физическо присъствие. Това изостря усещането за дистанция и близост […], като прави възприемането им едновременно по-бистро и по-интимно. Интимността и физическото действие са още по-силно изразени в изложбите на Уте Мюлер, в които прякото участие на зрителя има централно значение.”

За разлика от нея Майер предпочита индустриални материали като гума, олово и стомана, които веднага се отличават от органичната материя. Художникът ги използва като боя, с която усилва спецификите на всяка повърхност, превръщайки ги в обвивки. Майер създава различни конфигурации в пространството, като рекалибрира архитектурата му. Работите му стопяват границите между живопис, архитектура и скулптура, създавайки хибриден вид вербална скулптура, напомняща филма на Ричард Сера „Hand Catching Lead“ (1968).

И двамата художници имат амбицията да предефинират границите на избраните от тях медии, напомняйки ни за архитектурното движение „МЕРЦ” на Курт Швитерс, с характерната опозиция между видим материал и невидимо съдържание. Асемлажът в работите им е хронично незавършен и постоянно променящ собствените си правила. По този начин всеки интерпретативен ключ се превръща в анахронизъм в момента, в който стане наличен, защото обектът му се видоизменя, повдигайки други въпроси и създавайки повод за нови интерпретации. Философията на МЕРЦбау е възможност художественият проект да се осмисли като изпълнение и практика, и като социално пространство, в което изкуството, художникът и публиката се срещат. На микро ниво срезовете и отворите осъществяват това, което авангардът се е опитвал да постигне на макро ниво: трансформация на колективния живот чрез радикална интерпретация на улицата и интериора, на личния, индивидуален опит от една страна и публичния, колективен опит от друга.
Резултатът е игра между гледни точки върху разнообразни повърхности, в която въображаемото и действителното са неотделими, поезията и разкъзът се уравновесяват от по-прагматични, физически нужди, а човекът все още е в центъра на вниманието, раздвоен между илюзия и реалност.

Какво е Black Pages

BLACK PAGES е социално пространство, съвместен проект на Уте Мюлер, Кристоф Майер и още един виенски художник, Ник Оберталер. Тримата издават свое собствено списание, Black Pages, което ще бъде представено в artnewscafe, в съседство с галерия “Сариев”.

BLACK PAGES е месечен зайн за почитатели с тираж 300.
BLACK PAGES излиза във формат А5, в обем от 20 чернобели страници.
Всеки месец BLACK PAGES се създава от различен художник, а броят носи първото му име.
BLACK PAGES е австрийско списание. 50% австрийски художници, 50% от други страни.
BLACK PAGES вярва в равните възможности: 50% художнички, 50% художници.
BLACK PAGES е кръстено на песен на Франк Запа и следва композиторската му философия.
BLACK PAGES не казва на художниците, с които работи, какво да правят.
BLACK PAGES се прави доста бързо.

BLACK PAGES трябва да бъде купено преди да бъде разгледано.
BLACK PAGES обича творческите колективи, защото винаги има на кого да хвърлиш вината.
BLACK PAGES е като изложба и обича да прави купони, когато има нов брой.

В Пловдив BLACK PAGES ще представи три нови броя и ще покани българските художници да се включат в създаването му.