Симфоничният оркестър на Шънджън укроти времето над Античния и го превърна в светлинно шоу

Китайските музиканти се сляха с публиката в супер спектакъл

Месеци наред чакахме концерта на симфоничния оркестър на Шънджън, икогато най-сетне дойде вечерта на спектакъла. Майката природа реши, че иска да се пошегува с нас. Въпреки прогнозите за гръмотевична буря Античният театър побра стотиците хора, които бяха дошли да се полюбуват на изяществото на музиката на китайските музиканти и пловдивските хористи. Проблемът настъпи щом диригентът се обърна в средата на едно от произведенията и съобщи, че няма как да продължи концерта под дъжда, тъй като инструментите на музикантите са прекалено чувствителни. Еми, то тая цигулка струва колкото два апартамента, обсъждаха хора от публиката, изцяло разбиращи положението на артистите. Макар и обещанието от страна на гостите ни, че ако до пет минути дъждът спре, то концерт ще има, половината публика се изнесе набързо уплашена от капките. Но жаждата на пловдивчани за подобни мероприятия все пак си пролича. Подтикнати от упоритост и желание да чуят целия концерт, от публиката започнаха да изкарват чадъри и дъждобрани, а по-креативните използваха флаерите, за да се скрият от дъжда. След доста повече от обещаните пет минути и дъжд, който беше твърдо решен да изпразни Античния, на сцената излезе тромпетист от симфоничния оркестър. Той изнесе кратко соло пред публиката, а след това я подтикна да импровизира. Когато се чу женски глас да пее „Хубава си моя горо”, то на следващата секунда целият Античен я последва. Виртуозът успя да хване мелодията и съпроводи изпълнението с тромпета си. След това изпълнение всичко пак утихна, но както казват – затишие пред буря. От горните редове момиче изви самодивски глас и запя „Излел е Дельо хайдутин”. От симфоничния орекстър се бяха събрали на сцената и макар и да не разбираха какво се пее, очите им се просълзиха. Те влязоха в ролята на публика и всеки беше изкарал телефона си да снима. Изпълнението на това непознато момиче беше толкова впечатляващо, че дори природата притихна и дъждът спря.

Минути по-късно концертът продължи на фона на гръмотевици и със специални светлинни ефекти от Майката Природа, която явно също беше решила да се включи в изпълнението. Програмата включваше увертюра към операта „Нюрнбергските майстори певци”, Игор Стравински със сюита „Жар птица”. За десерт остана „Ода за човечността” от Уан Нин, която е комплексно произведение от въведение, пет части, посветени на всеки един от основните конфуциански принципи и заключение. Диригентът  Лин Дайе  с такава емоционалност и мощ водеше представлението, че беше невъзможно да не те зарази дори и да си на върха на Античния. Три биса последваха мега концерта, а стотиците останали изпаднаха в десетминутни бурни аплодисменти. Щом Лин Дайе застана на микрофона за благодарствена реч, единственото, което успя да каже е „Толкова сте емоционални. Обичам ви!”.

Осмото издание "Арт колаж" Пловдив 2014 се организира в залата на Дружеството на пловивските художници, приютила едно международно събитие, емблематично за града ни. То се осъществява в партньорство с Община Пловдив.
То е знаково, както за организаторите, така и за участниците в него, когато Пловдив е кандидат за Европейска столица на културата 2019 година.

VІІІ Международен симпозиум “Арт Колаж”Пловдив 2014 се организира от 20 август до 20 септември и включва два основни етапа през целия месец:

    - 23. 08. до 31.08.2014 - дест дни работен симпозиум при отворени врати - време за съзидание, място за срещи, демонстрации на техники и технологии, обмен мужду колеги;  Най-важното е общото съпреживяване на колажа, докосването до колегата, до измерението на неговия свят, до удоволствието да си партнираш с равни, от безкрайния път, който всеки извървява в устрема към неизвестното, следван от ехото на своите стъпки.

    -01.09. до 18.09.2014 - Изложба КВАДРАТЪТ от създадените творби.

VІІІ Международен симпозиум “Арт Колаж Пловдив`2014” е едно начинание за утвърждаване на колажа, обхващащ всички сфери на живот и развитието на съвременното изкуство.

В своето развитие колажът е намерил мястото си във времето, използвайки живителните корени на минало, настояще и бъдеще, вписвайки се и в сферата на съвременните техники и технологии. В неговата основна канава се вплитат живописта, графиката, скулптурата, мозайката

Международен симпозиум “Арт Колаж” се организира в гр. Пловдив, като Биенале от 2000 година. По статут в годините са участвали известни художници от три континента Европа, Канада, Нова Зеландия.

Колажът е особен вид изкуство, което съчетава в себе си интересът към различните видове пластични форми, в комбинация от хартия, метал, керамика, стъкло, текстил, камък и дърво. Но не това е най-важното. В своето развитие колажът е намерил мястото си във времето, използвайки живителните корени на минало, настояще и бъдеще, вписвайки се и в сферата на съвременните техники и технологии. В неговата основна канава се вплитат живописта, графиката, скулптурата, мозайката, керамиката, текстила и още много видове и варианти на пластичното формообразуване.

Колажът е вселена. Той дава шанс на творци и зрители да усетят удоволствието от ръчната работа, от изграждането на пластове изкуство, отваряйки врати към неизвестното, поглъщайки слънчевата светлина от отворения прозорец, усещайки магията на сътворението. Неговата същност се разкрива чрез силата на емоциите, находките на всеки един от авторите

Търсим хармония в различията, обявиха гостите от Китай

Хорът на пловдивската опера вече говори почти перфектно китайски

Хорът на пловдивската опера вече може да общува свободно на китайски език. Гласовете на културната институция навлязоха в дебрите на източното слово покрай дългите и изнурителни репетиции за общия концерт със симфоничния оркестър на Шънджън, който ще напълни Античния театър утре вечер. Днес ще вървят и първите общи репетиции между китайските музиканти и нашите хористи. Гостите вече са в Пловдив и нагласят инструментите си. Делегацията е от над 100 души, като част от тях гостува в общината днес по обяд. В събота, точно в 20 часа, музикантите ще излязат на сцената на Античния, за да изпълнят Ода на човечността. Събитието се очаква с голям интерес от меломаните, като билетите вече са на изчерпване.

Намираме се в един наистина впечатляващ град. Осъзнахме, че той е една от люлките на европейската цивилизация. На концерта ние ще предадем красотата на източната философия, на философията на Конфуций. А тя е унисон и хармония в различията. Светът е място, на което съществуват много различни култури. Ние се стремим тези култури да съществуват в хармония и точно това ще покажем на древната сцена утре вечер, каза директорът на оркестъра пред медиите днес.

Пиронът в програмата ще е Ода на човечността, която китайските филхармоници ще изсвирят с подкрепата на гласовете на пловдивския хор. Респектирана от това, че ще работим с творци на такова високо ниво. Постарахме се много, за да запеем на този красив език. Да ни прощават колегите от Китай, ако правим някакви грешки по време на концерта, каза директорът на Операта Нина Найденова. Тя подчерта, че Ода на човечността е мост, а пловдивските артисти са се потопили във философската есенция, която носи произведението.

„Страхът е катализатор на протичащите процеси в обществото“- това твърди провокативния художник Добрил Янков, емоционално ангажиран към това какво и как се случва днес. Наболелите проблеми на съвремието се отразяват най-силно сякаш върху младите творци, но той не е уплашен. Тази година ще бъде отново участник в „Нощта на музеите и галериите“ като гост на галерия „Пиронеса”, където преди две години представи картини от цикъла “Психичната лудост”. Тогава авторът изследваше проявите на лудост във всекидневието на уж нормалния човек. Сега темата преминава в конкретна проява на масова лудост, завзела съвременната култура. Този път художникът се е зарекъл да не е толкова провокативен. И следващият разговор с него неминуемо ще убеди всички, че предстои една  “тиха и кротка” изложба на Добрил Янков.

Участвал си в предишни издания на Нощта? Усещаш ли промяна от година на година в атмосферата на изданието? Това повлиява ли по някакъв начина на работата ти?
Ще участвам  за втори път. Формата „Нощ на музеите и галериите” е отлична платформа за презентация на съвременно изкуство. Преди две години представих проект „Психичната другост” като не подозирах, че ще има толкова сериозна посещаемост, което е особено градивно и позитивно за всеки автор.

С какво ще провокираш публиката тази година?
Тази година си обещах, че ще съм умерен и няма провокирам с нищо.

Ще покажа цикъл от платна под название „Това е любов = това е порно” .

Чрез средствата на портрета ще представя гледните точки на няколко модела относно порното и любовта.

Кое провокира у теб да създаваш такива образи – обременени до краен предел от собствените си страхове и стигнали до лудост?
Провокират ме множеството безумия, които ни обграждат. Провокира ме безхаберието. Провокира ме досадното, комерсиално и изключително обедняло естетически “изкуство”, което  се бълва  и удовлетворява масовия вкус. Вкус, който желае и налага невежество. Традицията на невежеството създаде клиповете със сексапилните „мадони”, които за няколко десетилетия помогнаха да се формира едно ново порно съзнание и порно култура.

Култура, утвърдила култа към емоционалната празнота и хедонизма в най-низшите му форми.

Страхът ли е водещ в процеса на развитие у една личност, у едно общество или дори в цели епохи? Страхът е по скоро катализатор на протичащите процеси в обществото. Като основен фактор може да смятаме тенденциите, провокирани в повечето случаи чрез нагнетяване на всеобщи вкусове и възгледи. И поради тази причина страхът се явява като катализатор за усилване на процесите да подражаваме на останалите и да загубим идентичността.

Къде срещаш прототиповете на своите герои?
Да са ми живи и здрави геройчетата, че ме търпят и успешно влизат в роля пред обектива вече толкова години.  Идеи и прототипове има навсякъде около мен, достатъчно е да изляза на улицата и да наблюдавам.

Нормален човек няма – факт.

Какво е отношението ти към съвременното българско изкуство? Има ли сцена за младите автори в България?
Болна за мен тема! Изкуство в България се създава напук на всичко. Малцина галеристи се осмеляват да показват неконвеционални и съвременни форми, въпреки че масата от галериите ни се кичат с гръмките табели – „Галерия за съвременно изкуство”, което е просто подвеждаща и евтина реклама – за сметка на нас творците, разбира се. Като спомена безумията, вредните и упадъчни соц-практики в институции, по конкурси и биеналета, попадаме в област на 

всекидневна борба за създаване и налагане на авторски форми.

Иска ми се да виждам повече размах и мащаб на арт сцената ни, но като се има предвид всичко изброено, плюс трудностите, с които се осигуряват средства, нивото на случващото се е добре разбираемо.
Знаем, че  „Пиронеса“ работи като онлайн галерия. Какво е твоето отношение към този начин на  предлагане на изкуство?
Както предишната, така и настоящата изложба ще се състои в салона на ХГ “Пиронеса”. Смятам че присъствието на всеки съвременен артист във виртуалното пространство е отлична визитка.

Още истории може да прочетете в блога : http://www.night.bg/blog/

Анелия Дракова

Когато става дума за виртуозни китаристи, каквито са Веселин Койчев, Иван Лечев и Цветан Недялков, нито средата на седмицата или сезонът на отпуските, могат да се окажат пречка за събиране на публика. Доказа го и снощният концерт в Конюшните на царя, където пловдивчани се насладиха от сърце на качествена музика. Още по време на саунд чека, местата на лятната сцена започнаха да свършват. Насядали по пейки и стълби, меломаните нямаха търпение за поредна среща с "Acoustic trio 3000".
Около 21:30 най-доброто китарно трио в страната излезе на сцената под звездите, а Иван Лечев не пропусна да сподели с публиката, че в Пловдив си почива, защото му е хубаво и винаги с огромно желание свири на тази сцена. Непрекъснатосменяше китарата с цигулка, а публиката при всяко следващо изпълнение оставаше без думи пред таланта на музикантите.И така, стигайки до цигулката, не можем да не отбележим, че включването на втория инструмент на Лечев (наред с китарата му), чудесно разнообразиха звученето. Хубавите идеи се раждат спонтанно, но се осъществяват само с точните хора. С такава лекота "Acoustic trio 3000" успя да се разгърне творчески и представи пред пловдивската публика авторски композиции, джаз стандарти и теми на Маклафлин и Меола. Меломаните чуха изпълнения и на български народни песни аранжирани стилно от Лечев, Недялков и Койчев.
Настроението се сменяше непрекъснато, а към средата на лайфа всички притаиха дъх пред аранжиментите на Цветан Недялков. Между две пиеси Лечев сподели с публиката: "Като сме подкарали творчеството на Цецко, нека да продължим. Понеже той е от Банишора, записал е нещо като химн на своя квартал. Той се казва "Banishora forever" и поясни, че парчето е сериозно".
Тримата несъмнено най-виртуозни китаристи у нас, с лекота и елегантност се разходиха из музикалните стилове и зарадваха публиката със смесица от фламенко, джаз и фюжън, но представиха и изцяло авторска музика.
Настроението на публиката не убягваше нито за миг от Иван Лечев. Това си пролича и при една от неговите констатации:"Нещо ви станаха много сериозни физиономиите и сега, за олекотяване на обстановката, ще ви изсвирим малко забавна музика".
Средата на седмицата в Конюшните на царя се превърна в още едно истинско удоволствие за сетивата на всички ценители на музиката.
"Acoustic trio 3000" е съставено от тримата несъмнено виртуозни китаристи - Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев. Формулата отдавна е изпитана на световния музикален пазар в различни варианти, най-популярния от които бе този на Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако де Лусия.
У нас формата се изпълва с музикално съдържание от трите китарни остриета на едни от най-успелите български групи. Иван Лечев е от ФСБ – единствената наша група, която печели Грами през 1990 година, за аранжимент на албума на Хосе Фелисиано. Цветан Недялков е от най-успешната и популярна българска група в последните години – "Ку-ку бенд". Той е един от хората, които дават облика на формацията и правят разпознаваем звука й. Веселин Койчев е ръководител на легендарната джаз формация "Бели, зелени и червени" и преподавател по китара в ПУ "Паисий Хилендарски".
Общата страст към китарата и щастливи съвпадения събират тези големи български музиканти, за да създадат една много специална ударна китарна формация. Едва ли можем да намерим други китаристи у нас, които да съчетават рок, джаз, етно и еуфория с такава лекота и които да владеят китарата с такава харизма