Капана.БГ

Капана.БГ

Всеки един съвременен телефон днес се нуждае от допълнителна защита на корпуса от случайни падания, изпускания, ожулвания. Това са все основателни причини, особено в случаите, когато водите екстремен начин на живот или сте в динамична работна среда. Тогава често се прибягва до употребата на калъфи и кейсове за смартфони, които са от различни видове, цвят и материал на изработка. Кои обаче са най-популярните на пазара? Нека видим какво споделят от онлайн магазин Etuo.

Кога смартфоните се нуждаят от кейсове

Най-често подобни аксесоари са необходими в случаите, когато съществуват причини и условия за нарушаване здравината и целостта на апарата. Това са например ситуации, когато работата е свързана с физически труд, при практикуване на екстремни спортове или водене на динамичен начин на живот. Тогава е необходимо осигуряването на допълнителна защита на корпуса, дисплея и страничната рамка.

В други случаи, когато искате да разнообразите дизайна на своя смартфон, кейсовете са отлична възможност за това. Те се предлагат в различни цветове и нюанси, а също можете да си изготвите и персонализирани решения, които да са с Ваш собствен дизайн. Така най-добре ще впишете телефона в индивидуалния си аутфит и ще се отличавате с декорация на устройството, с която никой не може да се похвали.

Какви са достъпните видове

Те се различават по степента на осигуряваната защита: пълна или частична. В първия случай популярни са кейсовете за телефони, предпазващи едновременно дисплея, страничната рамка и задния капак. Това са обикновено флип аксесоарите, чийто капак се отваря надолу или тип тефтер - капакът се отваря настрани.

Аксесоарите от този вид, с частична защита, обхващат само страничната рамка и задния капак на корпуса, но без дисплея. Този тип често се отличава по своите цветове, използван материал и вид. От тях всъщност има и огромен избор, но все пак остава важен въпросът кой е най-популярният аксесоар за смартфони онлайн на Etuo.bg?

Кои са най-популярните и предпочитани модели

 

  • От гледна точка на вида най-купувани си остават кейсовете за защита на смартфоните;

  • Клиентите, в голяма част от случаите, залагат на високото качество и не най-евтините цени;

  • Предпочитани си остават и оригиналните решения, които гарантират пълна съвместимост с размерите, отворите и бутоните на отделните модели телефони;

  • Изключително популярни са персонализираните калъфи за телефони, позволяващи проектиране на собствен индивидуален дизайн, протичащ в три стъпки:

    1. Избор на модел телефон и вид на калъфа;

    2. Проектиране на дизайна или добавяне на снимка с текст;

    3. Поръчка и изчакване на доставката.

Петък, 26 Март 2021 09:01

Как се приема креатина

Креатинът е един от най-често купуваните продукти, които присъстват в повечето фитнес програми. Той има отношение не само към постигането на добри спортни резултати, но и за забавяне на процесите на стареене, подобряването на паметта и прочее. Могат да се открият различни видове добавки от този вид, чието действие и ползи се доказват при правилен и редовен прием. В онлайн магазин fitnesdobavki.net ще намерите богат асортимент от препарати с креатин, но и ще научите повече за тяхната употреба. 

Какво е креатин

Рядко могат да се постигнат забележителни фитнес резултати, ако в тренировъчната програма не са включени подходящи хранителни добавки като тази. Тя е вид суплемент, който представлява молекула, произвеждана от човешкото тяло като креатин фосфат. Ролята ѝ е да доставя енергия на клетките, което води до тяхната по-висока ефективност. Creatine не е стероид и не оказва никакво вредно въздействие върху хормоните. 

Какви видове има

При правилен прием той няма странични ефекти, като е подходящ дори и за жени. Може и да се натъкнете на твърдението, че креатин монохидрат води до задържането на вода в тялото, което е отчасти вярно, а отчасти не. Факт е, че има известно водно задържане, но то не е подкожно, а се осъществява в мускулната клетка, което се определя и като предимство. Освен този вид разновидност на creatine, можете да пиете още и:

  • Хидрохлорид;

  • Фосфат;

  • Малат;

  • Кре-алкалин и др.

Ползите от приема на creatine не са никак за подценяване, като се свеждат основно до растежа на мускулна маса. Добавката се отразява благоприятно върху когнитивните умения, намалява умствената умора и подобрява паметта. Тя се определя като финансово достъпен продукт, който всеки начинаещ или напреднал фитнес ентусиаст е добре да пие. 

Откъде да го купим

Все по-често се говори за прием на хранителни добавки, с които да укрепим здравето си и да се радваме на висок тонус в натовареното ежедневие. Техните ползи не са никак малко, като се предлагат и специални препарати за спортисти. Предназначението им е по-тясно и в общи линии се характеризира с това, че те помагат за натрупването на мускулна маса, за ефективното изгаряне на мазнини, също както и за по-бързото възстановяване на тялото след динамична тренировка. 

В магазин fitnesdobavki.net ще ги откриете на достъпни цени и с много високо качество, като част от продуктовата гама са препаратите с creatine. Поръчайте подходящ вид онлайн и започнете приема му по-скоро, за да постигнете и отлични фитнес резултати. 



Red Church Estate Selection Individuelle 2018 е големият победител според престижното издание в областта на българската винена и кулинарна журналистика DiVino.bg

DiVino TOP 50 е класация за най-добрите български вина на 2020 г и точно на Благовещение от електронното издание обявиха своя голям победител за изминалата година. Това е Red Church Estate Selection Individuelle 2018 на винарска избра Red Church в град Перущица. Според експертите в областта това е вино, притежаващо онзи скрит и неназовим дух отвъд върховното качество, който вълнува и завладява сетивата и ума и който наричаме „Χ фактор“. То е пищно, могъщо и плътно, а заедно с това носи сдържано достолепие и елегантност в своето благородство. Зад „индивидуалната селекция“ на Red Church се крие вино, което с френски чар отразява характера на благодатния тероар в полите на Родопите край Перущица и носи духа на създателите си. Сортовете са каберне совиньон, мерло и каберне фран.

Red Church e сравнително нова винарна, с история едва от 2018-а година, но целта на създателите й е да покажат чрез продукцията си, че България има тероари, които могат да сътворяват наистина емблематични вина на световно вино и с наградата си от тази година смело можем да твърдим, че те вече поемат по пътя към международните признания

 

 

Музикантът представя нова песен с “лек пародиен, политико-социален привкус”

Ангел Дюлгеров представя новия си сингъл на 25 март (четвъртък) с видео от “Сетива на Ангел Дюлгеров”. Песента се казва “90-те” и по думите на автора е с “лек пародиен, политико-социален привкус”.

Парчето има модерно електро-поп звучене, но с повече музикантски похвати, които го правят интересно както за фенове, така и за меломани, казва още авторът.

Парчето ще има своята премиера днес, като може да го очаквате и на страницата на  Капана.бг

Нека да сме наясно: целта на тази книга не е да покаже, че прилагателното „смешен“ скоро ще е синоним на „нацистки“. А просто да облекчи лицевите ни мускули!

 

„Човекът, който плаче от смях“ (превод: Георги Ангелов, 272 стр., цена: 18 лв.) ни среща отново с Октав Паранго, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория. В третия алтер-егото на автора се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава „диктатурата на смеха“, описва едно общество, в което „смешното е задължително“ и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя – например от водещия телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, или от известния като „клоуна Бо-Джо“ Борис Джонсън, станал министър-председател, и още, и още… Остроумно, занимателно и с немалко тъга славният френски писател ни превежда от безобидния хумор през иронията и сарказма, за да стигне до момента, когато смехът със сълзи се превръща в смях през сълзи.

 

Той е неуморим бунтар, симпатичен сноб, отявлен библиофил, язвителен до болка критик, разказвач, позьор и купонджия. Фредерик Бегбеде учи политически науки в Париж, има диплома по маркетинг, упражнява професията си в нашумяла рекламна агенция, работи като публицист и телевизионен репортер. Литературните му подвизи са много и се отличават с елегантно безцеремонен стил, пикантен хумор, дръзки анализи на съвременното общество и ексцентрични равносметки. Писателите, повлияли върху артистичната му чувствителност, са Мишел Уелбек, Брет Ийстън Елис и Джей МакАйнърни. Сред най-известните му произведения се нареждат романите „Любовта трае три години“, „Windows on the World“, „Един френски роман“, който отнесе награда наградата „Рьонодо“ и, разбира се, „6.66 евро“, филмиран през 2007 г. под режисурата на Ян Кунен.

Откъс от книгата:

 

Фредерик Бегбеде - „Човекът, който плаче от смях“

 

 

Казвам се Октав Паранго и съм на седемдесет и четири години след двадесет години. Току-що излязоха рейтингите: работя за най-слушаното във Франция сутрешно предаване. Пипълметрията изчисли аудиторията на „Франс Пюблик“ на 3,9 милиона слушатели. Тази сутрин водещият от 7 до 9 гордо представяше всеки участник. „А сега най-слушаната прогноза за времето във Франция“, „А сега най-слушаният икономист във Франция“, „Седнал съм до най-слушаната репортерка във Франция“, когато идва и моят ред, той продължава устремено, с лукаво намигване: „Следва страницата на Октав Паранго, най-слушания хуморист във Франция“. Трябваше да се усъмня – обикновено водещият е твърде пестелив на палаво затваряне на клепачите. Това внезапно съучастие издава нещо… Атмосферата е шеговита, ководещата се усмихва, всички изглеждат доволни. Защо ли трябваше да проваля всичко? Какво ми стана? Тази книга разказва за едно самопотопяване, което не засяга само мен, а по-скоро напомня на колективно жертвоприношение.

 

Крушението ми започна под звуковия фон на традиционен индийски фолклор, изпълняван от Рави Шанкар с хипнотично изящество, характеризиращо тъжното му свирене на цитра. Тази отнесена музика е способна да отпусне атмосферата на всяко стресиращо предаване. Става въпрос за откъс от концерта за Бангладеш, организиран от Джордж Харисън на „Медисън Скуеър Гардън“ през 1971 г.  – първия благотворителен концерт в историята на попмузиката. В разгара на кризата с флуоресцентните жилетки този хипарски фон трябваше да звучи като обнадеждаващо послание. След кратко мълчание най-накрая обявих по извития към слепналата ми уста микрофон:

 

– О, знам какво си мислите: Октав печели време. Октав не е подготвил нищо, Октав си е легнал много късно, Октав почти не е спал. Ами, ъъъ… днес положението е малко особено. Наистина написах суперблестяща хроника за флуоресцентните жилетки, но я загубих. Написах я на лист хартия, но го затрих някъде снощи, към три сутринта… в нов бар, който се казва „Меделин“… наистина – „Меделин“ на авеню „Марсо“.

 

Срещу мен Силвия Вийерд, медиен журналист, избухна в нервен смях. Хвана главата си с ръце, после избърса очите си и оправи кестенявите си коси с разперени пръсти, което при нея е начин да разсее страха. Притесняваше се за мен, защото знаеше, че казвам истината: противно на навиците си, не чета от лист хартия. От дясната ми страна Антонен Тарпенак отдалечи стола си на колелца, за да не бъде до мен на видеото. Облещи сините си очи, в които добронамереността бе заменена от WF. Що се отнася до Доминик Гомбровски (с кръглите очила, широката усмивка, XL фланелката на интелектуалец, на когото не му пука да се яви по пижама в офиса), той току-що бе приключил прегледа на печата, размахвайки както всеки ден ръце, захилен до уши. Луд беше по моите палячовщини. Мислеше, че се правя на ударен и бързо ще преобърна ситуацията. Скъпи Доминик, съжалявам, че те разочаровах.

 

 – Но… ъъъ… добре сме си тук, нали? Ние сме най-слушаното сутрешно предаване във Франция, браво на всички, поздравления!

 

Лора Саломе, завършила като мен (но не чак толкова отдавна) политически науки, си казва, че би трябвало да си е у дома, да гледа бебето си, вместо да проваля живота си с идиоти. Прекъсва ме:

 

– Ще издържите ли три минути така? Усещах как по челото ми избива пот. Има проблем, всички го схващаха, само не и аз, напълно убеден в гениалността си.

 

– Мисля, че сме добре. Доминик изчете всички вестници вместо нас…

 

– Така е – казва водещият с безизразен глас.

 

Водещият Натан Дешардон започва да се върти в стола си. Поведението му е напълно нечовешко. Не се поверява толкова важна мисия на човек с емпатия. Възхищавах се на абсолютната му студенина. Владееше емоциите си при всички обстоятелства, както когато организираше социални планове в „Либерасион“. Никога не се поддаваше на натиск. А най-много ме изумяваше, че бе съвсем същият и извън ефир – никаква любезна дума, никаква проява на внимателна загриженост. Натан никога не сваляше гарда, той бе булдозер  – липсващата брънка между човека и машината. Когато след него поверят воденето на сутрешния блок на алгоритъм, слушателите няма да доловят разликата.

 

Аз обаче настоявах:

 

– Натан и Лора, предаването почти е свършило, за вас всичко е наред, интервютата приключиха…

 

– Все пак в този час цари тревога – въздъхна Натан.

 

– Страхуваме се за вас и най-вече за слушателите, за тях мислим – добави Лора.

 

– Както и за слушателите на следващото предаване – вмъкна Антонен.

 

След десет минути Антонен трябваше да интервюира певица, която бърчи вежди от корицата на „Телерама“, чието име сега ми убягваше.

 

– Истинска паника  – нагнети още атмосферата Натан.

 

– Вече са сменили станцията, сега слушат „Кюлтюр Пюблик“ вместо Тарпенак! – извика Лора, разкривайки основната си тревога: на всяка цена да остане лидер в този часови пояс.

 

Опитах да се противопоставя на груповия им залп.

 

– Твърде много сте стресирани. Сега, като свършите, ще си легнете, нали? Ще спинкате ли?

 

– Не, имаме други срещи – отговори Лора. Със сигурност знаех, че сътворявам много опасен момент. Всички разбирахме, че нищо не е под контрол. Беше едновременно много приятно и много плашещо. Тревогата беше осезаема  – главата ми бе пламнала, но по гърба ми лазеха студени тръпки. Всяко секунда траеше цяла вечност. На подобно място никога не се случва подобно нещо. Може би всички заедно бяхме открили начин да спрем времето. Освен ако аз не бях обикновен смотаняк, който проваляше триумфа на живо радиопредаване.

 

– Меделин като картела ли? – попита Доминик. – И там продават ли…?

 

– Странно – казах – над входа пишеше „При Пабло“.

 

– О, не! – извика Лора.

 

Твърде рядко бе да се възхвалява колумбийската връзка в толкова слушан час. Мислех се за провокативен, докато продължавах да затъвам в подвижните пясъци на колежанската импровизация.

 

– Значи единствените, които още ще работят, са Силвия и Антонен. В колко часа станахте?

 

– Пет и половина, шест часа  – въздъхна уморено Антонен.

 

– А Силвия?

 

– Пет и четиридесет и пет.

 

– И тъй като нямам рубрика – продължих аз, – все пак открих една статия в сериозен вестник, който се казва „Льо Фигаро Мадам“. Много сериозен вестник.

 

– Наистина ли – каза Натан, надявайки се иронията му да е разбираема и тя беше.

 

– …статия, която откъснах в таксито и която е озаглавена „Реваншът на поспаланковците“ от Валери дьо Сен-Пиер. Тя цитира изследване на „London School of Economics“, което доказва, че „нощните птици са по-интелигентни от ранните пилета“.

 

– Страхотно, наистина… – каза леко засегнат Натан, който сигурно не е стъпвал (или не е успял да стъпи) в нощен бар поне от пет години.

 

Мъките ми продължаваха. Наслаждавах им се с арогантността на отчаянието. В пропадането ми имаше нещо сладостно, както във всички големи замисли, от които се отказваме.

 

– Има още едно изследване на Чикагския университет, което твърди, че хората, които си лягат късно, са по-дръзки, готови да поемат рискове, докато хората, които стават в шест часа, не могат да се адаптират към промените.

 

– Благодаря ти – измърмори Антонен.

 

Давах си сметка, че обиждам всички, а не това бе целта ми. Исках да опитам нещо: да вкарам малко дух, естественост, живот в смазаната машина на сутрешния хумор. Исках да докажа, че можем да излезем от скоростното изчитане на вечната хроника – в момента доказвах обратното. Може би несъзнателно, цитирайки тези изследвания за качествата на хората, които си лягат късно и недостатъците на ранобудниците, просто исках да оправдая своя лунатизъм и мързел…, докато бях заобиколен единствено от ранобудни работяги, на които съвсем справедливо им бе дошло до гуша от уроците на един ленив бохем. Без да споменавам милионите хора, които страдат, че са станали на зазоряване, за да слушат излиянията на един мързеливец.

 

– Да спрем дотук? – пита Натан.

 

– Какво? Не ви ли интересува? – казах, все едно съм изненадан, докато той от деветдесет секунди ме прогаряше с поглед.

 

– Ами…

 

– Извинете, драги слушатели! – умоляваше Лора.

 

– При всички положения това бе последната рубрика на Октав Паранго! – извика Натан и предизвика всеобщ смях около масата.

 

Гледаше ме с нежността на дъщеря ми, когато поръсваше със сол гол охлюв.

 

Имах чувството, че съм засмукан в черна дупка.

 

Току-що бях уволнен на живо. Потях се обилно, зачервих се, свалих очилата, за да избърша носа си. Питах се какво правя тук и не бях единственият. Около масата, зад стъклото в студиото, в офисите на Червената къща и във висшите сфери на френската нация, всички си задаваха същия въпрос.

 

– Самоуби се на живо! – засмя се Лора.

 

Тогава произнесох последната неуместна шега на бившия „най-слушан хуморист във Франция“:

 

– Ако никой не ходеше на работа, нямаше да има проблеми с бензина.

 

Ставаше въпрос за анархистки намек относно повишаването на данъка за вредни емисии, който предизвика безпрецедентни бунтове във Франция. Колегите ми ме гледаха слисани. Излязоха от студиото, без да кажат нищо. Само Антонен дойде да ме утеши.

 

– Но какво се опита да направиш, напълно ли си откачил? Винаги трябва да имаш нещо написано! Няма вариант, в който да идваш с празни ръце!

 

Знаех, че паниката му е приятелска, но не бе улучил. Разбрах, а може би и пожелах, тази катастрофа. Замъкнах се към редакцията, където бях оставил синьото си манто. Никой вече не ми обръщаше внимание. Насочих се към асансьора сред мъртвешко мълчание. Досещах се, че вече съм обект на приказки или дори по-лошо – на всеобщо съжаление.

 

Бях се сринал пред цяла Франция. В следващите минути електронната поща на медиаторката на „Франс Пюблик“ бе задръстена с имейли от слушатели, изискващи моето уволнение. Получих малко есемеси от няколко нихилистично настроени като мен приятели: „уау, ти си моят идол“, „беше смахнато“, „мечтаех за това, ти го направи“. Но не се заблуждавах относно ситуацията, която сътворих. Имах манията винаги да предизвиквам изгонването си. Моята психоаналитичка твърди, че е поради липса на самоувереност, че се опитвам да проверя доколко съм обичан точно както капризното дете чупи играчките си. Този път тестът нямаше да е положителен. Към часа медиаторката обяви заминаването ми в Туитър: „Скъпи слушателки и слушатели, вие ни изразихте разочарованието си от последната хроника на Октав Паранго. Самият той признава своята слабост и реши да прекрати рубриката, тъй като вече няма достатъчно време, за да ѝ се посвети напълно“.

 

Бях освободен за един ден без предизвестие или предупреждение, нито предварителен разговор. Чувствах се като лош ученик, когото директорът гони от колежа. Никога в цялата история на „Франс Пюблик“ хроникьор не е бил изхвърлян толкова бързо. Светкавичното уволнение бе представено като подаване на оставка. Да знаете, че когато в подобна значима медия някой напуска на четвърта скорост, то той не си е подал оставката. Изхвърлили са го и са го оставили навсякъде да тръби, че това е негово решение, от куртоазия… и за да не му плащат обезщетение. Два месеца по-рано, по време на първата сбирка на екипа на сутрешния блок на „Франс Пюблик“, Франсоаз Башло, шефката на програмата, поиска всички хроникьори да са „пънк“. Несъмнено тази сутрин бях твърде много пънк.

 

 

Шотландският режисьор Стивън Луис Симпсън подготвя предстоящите си две продукции, които ще бъдат снимани в Пловдив. Това ще бъде следващият вълнуващ етап от приключението му в Пловдив,откакто преди три години се премести тук от Холивуд и основа дистрибуторската си компания, за да ръководи успешния релийз на последния си филм Нито Вълк, Нито Куче.

Режисьорът търси актьори, статисти и хора, които се интересуват от работа във филмовата индустрия, за да създаде екип за предстоящите си проекти. Също, идеята му е да работи с пловдивски бизнеси и марки, за да представи чудесните местни компании в района. В това число търси и места като ресторанти и барове, тъй като целта е да се снима възможно най-много в Пловдив, и да се обърне внимание на китните пловдивски локации. Филмите са способ да се представи продукт по оригинален начин и би било страхотно да се използва тази възможност, за да се покажат не само красотата на Пловдив на екрана, но и характера на града отразен в дрехите на героите, направени в Пловдив, или светлинни тела и мебели, произведени в града, например, смята Симпсън.

Първият от два игрални филми ще носи загадъчното име Ретроспект и представя мистериозна история за любов и убийства с обрат в сюжета, правейки го вълнуващ за публиката. Можете да следите прогреса на филма в страниците във фейсбук и инстаграм,където ще получите повече информация за кастингите,както и снимки и детайли около самото снимане на проектите.

Вторият игрален филм ще бъда по-голяма продукция -международен трилър, чийто главен герой е българка. Филмът ще бъде заснет в живописните покрайнини на града,както и в сърцето му. Част от по-големия план на Стивън е да създаде и обучи местен екип, за да не се налага да наеме екип от София или чужбина, с идеята да влее бюджета си в Пловдив.Той е сигурен, че града е дом на невероятен талант и само чака възможност за изява във света на филмите, тъй като обикновено това е ограничена възможност извън София, но е нещо, което Стивън е решен да промени. Режисьорът е започнал да набира филмовата си екипировка в града, която планира да отдава под наем на местни режисьори.

Последният игрален филм на Стивън Симпсън - Нито Вълк,Нито Куче има най-дългия релийз в Щатите за последното десетилетие, и това бе дирижирано изцяло от пловдивския му екип. Нито Вълк, Нито Куче се представи отлично и в българските кина наравно с останалите международни филми, показани по екраните тогава. Тъй като вече компанията е установено име в бранша, това гарантира,че филмите му ще бъдат показани в кина, с които вече е работил, което му позволява да има по-голяма свобода от повечето режисьори, за да създаде компания, която ще снима, продуцира и дистрибутира собствената си работа, вместо да разчита на финансиране.

 

 

Наръчник за граждани

 

Всички сме били там. Тръпката от новото вече я няма и предизвикателствата изглеждат по-големи от постиженията и подобреното качество на живот. Следните шест съвета ще ви помогнат да заздравите връзката си с демокрацията.

 

1. Потърсете достоверна информация. Достъпът до надеждна информация е в основата на всяка добра връзка. Потърсете независими източници на информация, които разглеждат проблемите от всички ъгли по балансиран, безпристрастен начин. Такъв източник са медиите с прозрачна собственост, които спазват високи етични стандарти. Гледайте този видеоклип за медиите и демокрацията, създаден от фондация „Софийска платформа“ и образователния сайт Уча.се с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България, за да разберете как да различавате между достоверните източници на информация и разпространяващите фалшиви новини и дезинформация сайтове.

 

Особено полезни ще са ви ресурсите на Асоциацията на европейските журналисти – България.

 

2. Бъдете проактивни. Не намирате информацията, която търсите, въпреки че се отнася до работата на публична институция? Подайте заявление за достъп до обществена информация! Имате право да бъдете информирани за дейността на обществените институции и за това как се харчат данъците ви. Разберете как да упражните това си право с помощта на екипа на фондация „Програма Достъп до Информация“. Свържете се с тях на http://www.aip-bg.org/contacts/.

 

Има и други начини да сте проактивни, например като подкрепите неправителствена организация, работеща за по-прозрачни и отчетни публични институции, или като станете част от екипа ѝ. Можете да се присъединете и към гражданска група с интереси, сходни до вашите – били те свързани с качеството на въздуха или градоустройството. Резултатът ще бъде по-удовлетворяваща връзка с демокрацията.

 

3. Доверете се… предпазливо. Доверието е важно, но още по-важно е да се уповавате на факти. Информирайте се за работата на народните представители с помощта на инициативата „Отворен парламент“ на Института за развитие на публичната среда. Ако искате да научите повече за биографиите на депутатите, законодателната им дейност и техните доходи, следете докладите и анализите на института в „Отворен парламент“. Те ще ви помогнат да разберете дали вашите представители изпълняват обещанията си и дали заслужават повторното ви доверие на предстоящите избори.

 

4. Поучете се от чуждия опит. Те живеят в чужбина от години, но връзката им с България е все така силна. Нещо повече, тези наши сънародници са силно ангажирани с демократичния процес в страната. Те участват в разкриването на избирателни секции зад граница или в наблюдението на изборния ден, подкрепят български образователни инициативи и културни мероприятия, поддържат интереса към страната ни сред международната общност. Научете повече за тях в секция „Гледна точка“ на „Отворен парламент“.

 

5. Гласувайте. С гласа си влияете директно на демократичния процес. Посетете сайта „Аз гласувам“ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), за да научите кои са важните дати за изборите, от какви документи имате нужда, за да гласувате, и какви са правата и задълженията ви като гласоподавател. Там ще откриете събрана на едно място информация за платформите на политическите партии и позициите им по общественозначими теми.

 

Този кратък филм от Тануки Филмс, създаден с подкрепата на ИРПС, напомня, че всеки гласоподавател има право да гласува свободно и анонимно.

 

6. Бъдете търпеливи. Изграждането на демокрация е дългосрочен процес. Имайте търпение и не забравяйте, че единствено демократичното управление и активните граждани гарантират равни възможности и справедливо отношение за всички.

Източник: us4bg.org

 

 

 

Страница 501 от 2357

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…