Капана.БГ
Активните жени на Пловдив: Запознай се с Рада Еленкова
През месец ноември на ТЯ в Пловдив се срещаме с Рада Еленкова - работеща в неправителствения сектор, съоснователка на Фондация "Джендър Алтернативи", тя координира и участва в много проекти с главен фокус върху правата на жените. Рада намира вдъхновение в изкуството, семейството и природата, търси нови съмишляници и начини за подобряване на местната общност и среда.
Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?
О, първата ми мисъл е „Закуска!“, втората „Музика!“ - това ми дава настроение, а по време на закуската планирам деня си.
С какво се занимаваш професионално?
От около 10 години работя в неправителствения сектор и се занимавам със защита правата на човека, с фокус правата на жените – защита и превенция от насилие, основано на пола. Винаги съм харесвала работата си, защото позволява да създаваш нови подходи и решения по обществено значими проблеми.
А в свободното си време?
Пътувам със семейството си, прекарвам го с моите момичета-близначки. Старая се и да спортувам – редовно бягам – много ми помага да се разтоваря.
Защо в Пловдив?
Защото първо тук намерих любовта на живота си, после много приятели, после съмишленици. Тези фактори ме накараха да се преместя от София в Пловдив. Но колкото и да е модерен, за Пловдив има още много какво да се желае по отношение защита на човешките права. Следя активно глобални тенденции в сферата и се опитвам да ги приложа на местна почва.
Кой е най-предизвикателният проект, с който си се сблъсквала?
Пътуващата документална фото-изложба „Жените в градските и селските райони“, която засне ежедневието на 18 жени от 5 района в България – Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково! Чрез фотографията и техниките на устната история екипът ни даде гласност на жени, които стоят в периферията на обществения интерес – бедни жени, жени от малцинствата, жени преживели домашно насилие, жени с увреждания, възрастни жени. Предизвикателството беше да ги открием и убедим да разкажат своите истории. Също така падна голямо двумесечно обикаляне на половин България за заснемането, после още толкова за преместването на изложбата. Беше много емоционално.
Между другото, новината е че изложбата ще бъде открита на 5.12.2019 г., в галерията на СУ „Св. Св. Климент Охридски“! Ще бъде там в рамките на две седмици. Заповядайте!
Коя е каузата най-близка до сърцето ти?
Винаги съм се борила за овластяването на жените в личен и професионален план. Ромските жени и момичета заслужават специално внимание в тези процеси.
Кога започна да се интересуваш по-активно от темата за правата на жените?
Когато бях студентка в Софийския университет, 3-ти курс, започнах работа като преводачка на юридическа литература и дела към международни институции. Бях потресена от безхаберието на институциите, но и вдъхновена от потенциала да промениш света, който правозащитната сфера предлага.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновяват ме футуристични и научнофантастични романи, които предлагат далечна визия за развитието (или упадъка) на човечеството. Вдъхновява ме концептуалната електронна музика и съвременното абстрактно изкуство, които приобщават хората и адресират социални проблеми през съвсем различна призма. Вдъхновява ме бягането – чрез него научавам нови неща за себе си. Иии разбира се, моите момиченца, Ива и Катрин, те са неизчерпаем източник на енергия, много весели деца. Дори само като си помисля за тях и се усмихвам.
Как насочваш и използваш женската си енергия?
Като се опитвам да превърна някоя идея в реалност. Понякога се получава, понякога – не. Важното е да не се предаваме, ако виждаме потенциал в идеите си.
Как завършваш един ползотворен ден?
Със семейството си и приятелите си, за да споделим заедно емоцията.
Този месец ТЯ в Пловдив е на 28 ноември от 19:00 часа в Отсреща.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Пловдивските художници отново поискаха залата на „Гладстон“
Омерзени сме от този кощунствен акт, пишат художниците в своето обращение
В отворено писмо, изпратено до медиите, пловдивски граждани и художници отново поискаха залата на улица „Гладстон“ да бъде предадена на сдружение „Дружеството на пловдивските художници“. В писмото, в което се виждат подписите на 12 души, но по думите на Дружеството на пловдивските художници е подписано от „стотици пловдивчани“, се иска сградата да бъде безвъзмездно предадена на сдружението.
Художниците работят в полза на обществото, а са оставени без подкрепа от държавата, общината и Министерство на културата, пишат още в писмото гражданите, и настояват за справедливост, като пространството се върне на ДПХ – Пловдив.
Публикуваме в изображение ксерокопие от писмото, тъй като до медиите то не бе изпратено като текст:
Посветиха книга на Милчо Левиев
Заповядайте в света на непрежалимия виртуоз Милчо Левиев на 28 ноември от 19:00 ч. в Bee Bop Café в красивия Пловдив, на представянето на книгата „Артистът не е самотен остров“ (издателство Колибри). Участие в събитието ще вземат авторът Владимир Гаджев и Иван Минчев.
За книгата
Темата на книгата е Милчо Левиев. Всъщност не е само тема, а лайтмотив. Основен герой. В музиката лайтмотивът е централната идея, обединяваща тематично построение. В книгата на Гаджев личността и делото на Милчо Левиев обединяват цялата многоцветна и богата на информация конструкция. За конструкцията на книгата можем да направим паралел с музикалната конструкция на „кончерто гроссо“ (concerto grosso) – шест части, които могат да се четат отделно, но винаги в рамките на цялото. Различно е излъчването на частите и това е следствие от компресираната информация за политика, музика, обществени нагласи, „неизбежната“ Държавна сигурност и множеството любопитни личности. И тази пъстра и динамична картина се обединява от лайтмотива – Милчо Левиев.
За автора
Владимир Гаджев (р. 1944 г.) е музикален критик, писател и лектор в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, София. Автор е на книгите „Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света“ („Conemann“ и „Кибеа“, 2000), „A Love Supreme/Веселин Николов и неговите „Бели, зелени и червени“ (Изд. ателие „Аб“, 2004), „Now’s the Time/Джазът в България и българите в джаза“ („Изток-Запад“, 2010), „Когато Западът среща Изтока/От фолк към етноджаз и уърлд мюзик“ („Изток-Запад“, 2012), „Преследващият звуци“ („Изток-Запад“, 2012), „Щрихи към портрета на Никола Гюзелев“ („Стефан Добрев“, 2016). През 2018 г. във Великобритания излезе сборникът „The History of European Jazz/The Music, Musicians and Audience in Context“ (Equinox/Europe Jazz Network, 2018), в който разделът за България е написан от Владимир Гаджев.
Очакваме ви на 28 ноември, четвъртък, точно в 19:00 ч. в Bee Bop Café! Присъединете се към събитието тук.
Архивите разказват: Нос в Антарктика носи името на Цанко Лавренов
Всъщност любимият, голям пловдивски майстор на четката е кръстен Александър – Стефан
На 24 ноември 1896 г. в Пловдив се ражда един голям български художник, в семейството на Иван и Силвина Лавренови. Той е петото дете в семейството, което го кръщава Александър -Стефан Иванов Лавренов.
С името Стефан изобщо не се е записвал, а Александър се сторило на прабаба му толкова дълго, че тя му викала Цанко. След няколко недоразумения между счетоводители и касиери, накрая през 1953., с подмяната на паспортите, той официално става Цанко Лавренов.
Отделенията Цанко учи в Пловдив, после продължава във Френския католически колеж „Свети Августин“ в Пловдив. След детската мечта да стане музикант или писател, накрая разбира, че ще стане художник.
Куршум хан
За да стигне до колежа, близо до реката, той минава през малебиджийницата на Джумаята, бакърджийската чаршия, Капана, арменския квартал, рибния пазар и стария Пловдив. По-късно отразени в негови рисунки. Баща му често говорил в дюкяна: „моите синове нямат ищах за търговия – единият е чалгаджия (братът, музикант), а другият (Цанко) – ще става бояджия. Всеки с дарбата си, какво да се прави, лош занаят няма.“
В 1920 г. Цанко заминава да учи във Виена и се записва в частното училище „Санта Ана“, за да се подготви за изпитите във Виенската художествена академия. По-късно учи живопис при проф. Льофлер. Австрия преживява икономическа криза, в резултат на което студентите-чужденци са освободени без гаранция за по-нататъшно следване.
След завръщането си в Пловдив става член на Дружеството на южнобългарските художници. Първите му участия в изложби са от 1923 г., където се представя с импресионистични работи. Заедно с Витко Бабаков и Данаил Дечев създават сдружение „Тримата“ и уреждат съвместни изложби.
Иконописец, 1926 г.
Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец“ (1926), изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир.
Заедно с Данаил Дечев и Златю Бояджиев създават рекламно ателие и името му е свързано с оформянето на изложбените палати в Международния панаир.
Хилендарския манастир
Пейзажите от Рилския манастир поставят началото на един дълъг манастирски цикъл, връх, в който са творбите от престоя му в Света гора (1935-1936).
Освен като художник Цанко Лавренов се изявява и като художествен критик. Автор е на монографията „Златю Бояджиев“.
Пише статии за опазване на старините и архитектурното богатство на Пловдив. Сътрудничи на вестниците: „Правда“, „Победа“, на списанието „Детски живот“.
Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г. През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва. Възможностите му да бъде изящен живописец се проявяват в известни негови картини: „Старият Пловдив“, „Смолянски езера“ (1946), „Пловдив“ (1946), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966).
Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967).
Малка нощна музика
През 1968 г. Лавренов проектира декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, поставена с голям успех в Софийската опера.
Хисар капия
Други известни негови работи са още: „Пловдивски възрожденци“, „Хисар капия“, „Ламартиновата къща“, „Кулата на Сахаттепе“, „Джамбазтепе“, „Имарет джамия“, „Новият мост на Марица“, и др.
Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години.
Носител на почетното звание „Народен“ художник.
Националната художествена гимназия в Пловдив носи името на Цанко Лавренов.
Неговото име носи и морски нос в Антарктика. Носът Цанко Лавренов (на английски: Lavrenov Point) е свободен от лед морски нос от източната страна на входа в залива Юндола на северния бряг на остров Робърт, вдаващ се 400 m северозападно в протока Дрейк. Разположен 2,7 km западно от нос Нюъл и 2,6 km югоизточно от нос Катарина.
Името е официално дадено на 12 август 2008 г. Обнародвано е с указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. (Българско картографиране от 2009 г.)
Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.
Представяне на книга за историята на евреите в Пловдив в периода 1910-1912
По време на ужаса на Холокоста в Европа Шломо Шeалтиел е на 11 години, напуска България на 17 години. Посветил се е да изучи всичко за спасяването на евреите, запазено в архивите на България
Организацията на евреите „Шалом“ има удоволствието да ви покани на представянето на книгата „Две знамена на ционизма – синьо, но също и червено“/ „Поалей Цион“ в Пловдив (1910-1912) от изтъкнатия изследовател, преподавател и историк Шломо Шеалтиел.
Събитието е във вторник, 26 ноември, 17.30 часа, Залата на ОЕ „Шалом“, ул. „Хр. Г.Данов“ № 20.
Шломо Шеалтиел е израелски историк от български произход По специална поръчка на националния мемориал на Холокоста в Йерусалим – Яд ва Шем той е описал в 1000 страници историята на българските евреи основно в периода 39 – 45 година.
По време на ужаса на Холокоста в Европа Шломо Шeалтиел е на 11 години, напуска България на 17 години. Посветил се е да изучи всичко за спасяването на евреите, запазено в архивите на България. Но използва и други архиви с дъх на кръв – тези на нацистка Германия. Те са изпратени в Израел по време на процеса срещу един от основните организатори на Холокоста – Адолф Айхман.
Книгата „Две знамена на ционизма – синьо, но също и червено“ обхваща историята на евреите в Пловдив в периода 1910-1912.
„Поалей Цион” е еврейска социалдемократическа работническа партия. Организацията е създадена в Русия в началото на XX век от смесването на двете основни идеологии, които привличат тогава болшинството политически активни евреи – ционизма и социализма. Някои от партийните теоретици и лидери се определят като марксисти, други като народници, но общото между всички тях е настояването за създаването на независима еврейска държава, изградена върху принципите на социализма.
По-късно Давид Бен Гурион става човека, който полага най-много усилия, за да бъде превърната в реалност хилядолетната еврейска мечта за своя държава.
Сред гостите на представянето на книгата ще бъдат г- н Давид Коен, бивш посланик на Израел в България, Чили, Албания, Босна и Херцеговина и Македония. Голям приятел на България, при неговото отпътуване той бе удостоен от Президента Петър Стоянов с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ 1-ва степен.
Сред гостите ще бъде и г-н Йосиф Бенбасат – един от най-търсените политически експерти в Европа и САЩ. Бенбасат е израелски политолог, роден в Пловдив, като от 50 години се занимава с политика и избори. Преподавател е по политически науки в университета “Джорджия” в САЩ . От десетилетия той е в щабовете на Демократическата партия в САЩ, както и в Германската социалдемократическа партия. Сред най-паметните му моменти е победата на Бил Клинтън през 1998 година, когато президентът на САЩ печели втори мандат. През 2001 година ръководи предизборния щаб на НДСВ, когато печелят парламентарните избори в България.
“Арета Франклин: Amazing Grace” днес на Киномания Пловдив в Lucky Дом на киното
Прожекцията от Киномания Пловдив днес е от 20:45 часа. “Арета Франклин: Amazing Grace” е реализиран от Алън Елиът, с материал, заснет от Warner Bros. през 1972 г. Влизайки в църквата дискретно, тя се усмихва за кратко, концентрира се за момент и просто започва да пее. Нежно в началото, но след това все по-завладяващо, гласът й отнася публиката – далеч, към безкрайността на рая.
През януари 1972 г. Арета Франклин записва легендарния си албум “Amazing Grace” заедно с Църковния хор на Южна Калифорния и пастор Джеймс Кливланд в мисионерската баптистка църква „Ню Темпъл” в Лос Анжелис. На върха на славата си тя взима решение да се върне откъдето е започнала – към света на госпъл музиката. Записан за два дни на живо, този албум става най-успешния госпъл запис на всички времена. В него Франклин пее “How I Got Over”, “Precious Memories” и особено 11-минутна версия на “Amazing Grace”.
Резултатът е този концертен филм, непоказван повече от 40 години по технически и юридически причини, който прославя човешкото достойнство и копнежа по свобода и справедливост. Той е и шеметно представяне на неустоимата харизма на соул иконата, напуснала ни през август 2018 г. Абсолютно наелектризиращо преживяване!
Гастрол на Бургаската опера в Пловдив с мюзикъла „Целуни ме, Кейт!“
Мюзикълът от Коул Портър „Целуни ме, Кейт!“, по мотиви от комедията „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, пловдивчани могат да видят само на 25 ноември от 19 ч. в Дом на културата „Борис Христов”.
Диригент е Цанислав Петков, солисти са Марчо Апостолов – гост в ролята на Фред Греъм (Петручо) и Еделина Кънева – гост, в ролята на Лили Ванеси (Катерина). Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера – Бургас.
„Целуни ме, Кейт!” (с оригинално заглавие “Kiss me, Kate!”) е мюзикъл, написан през 1948 година от съпрузите Бела и Самюъл Спивак. Портър е един от най-значимите американски композитори. Официалната бродуейска премиера на „Целуни ме, Кейт! се е състояла на 30 декември 1948 година и се е играла в продължение на деветнадесет месеца.
Това е най-хитовото произведение на Коул Портър, играно повече от 1000 пъти на Бродуей. Портър печели наградата „Тони“ за мюзикъл и за най-добри текст и музика.
Премиерата на атрактивната постановка по музика на американския композитор ще даде възможност на почитателите на интригуващите сюжети да се насладят на редуване на комични ситуации с криминална завръзка и неочаквани заговори и да проследят емоционалния сюжет на мюзикъла.
Солистите ще разкажат чрез средствата на изкуството вълнуваща история с драматични обрати и щастлив край.
Билети се продават в Билетен център пред Община Пловдив, за справки: 0887 42 42 40.