Капана.БГ
„Да ходиш по вода“ в кината от 20-и декември
Филмът за проекта на Кристо, „Плаващите кейове“ тръгва по кината преди Коледа
„Да ходиш по вода“ тръгва по кината от 20-и декември. Филмът разказва за световноизвестния артист Кристо и неговото приключение, наречено „Плаващите кейове“. Идеята за този проект се ражда още през 1970 г. в артистичното съзнание на Кристо и неговата жена и партньорка Жан-Клод. През 2016 г., 7 години след смъртта на Жан-Клод, този изумителен шедьовър, който позволява на посетителите да ходят по вода чрез свързани полиетиленови кубове, обвити в ярък жълто-оранжев цвят, най-после става реалност. Проектът е осъществен в езерото Изео, намиращо се в подножието на Алпите, а изборът на локация е само първата крачка в този комплексен процес.
„Да ходиш по вода“ въвежда зрителите да видят какво се случва при организирането на такава мащабна арт продукция и какъв темперамент е нужен, за да станеш свидетел на нещо, близко до истинско чудо. Освен Кристо във филма ще видим и неговия племенник Владимир Явашев, който през последните години е дясната ръка на световния артист и участва в създаването на всички негови проекти. Режисьор на лентата е Андрей Паунов.
„Да ходиш по вода“ беше представен за първи път на София Филм Фест. Филмът откри 23-то издание на фестивала. Беше посрещнат с овации от публиката и приет положително от препълнената зала 1 на НДК. „Обикновенно подобни филми, биват разпространени в малките арт кина и достигат до твърдата си аудитория. През последните години в България, зрителите на кино са основно в големите вериги. Имат изграден навик, изградени места за ходене и са еденици хората, които биха тръгнали да търсят определено заглавие, ако него го няма в “тяхното” кино. Затова и поемаме авантюрата да „занесем“ „Да ходиш по вода“ на зрителите, искаме да дадем възможност на всеки потенциален кино зрител да види филма, историята и работата на Кристо и екипа му, защото вярваме, че подобни хора, подобни постижения и такова изкуство трябва да стигнат до по-голям брой хора в България. Вярваме, че зрителите могат да гледат и филми, в които “се разказва за нещо”, а не само филми, с които да загубиш няколко часа в петък вечер“, споделя Невена Маркова от Purple Rain, разпространители на филма
Маркиз дьо Сад: Сексът без болка е като храната без вкус
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е френски благородник, философ и писател, разбунил духовете на поколения читатели с еротичните си произведения. Произхожда от стара аристократична фамилия от Прованс. Родът дьо Сад е част от noblesse de race, най-старите френски благороднически семейства.
Роден е на 2 юни 1740 г. В детските си години е отгледан от свой чичо по бащина линия – епископ на Сад и либертин в същото време. Завършва йезуитския лицей „Луи Велики“ в Париж, по-сетне колежа на Кралската кавалерия и се отдава на военна кариера.
Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768 г. е арестуван за насилие над жена. През 1772 г. бива осъден на смърт за „содомия и отравяне“, но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор.
Маркиз дьо Сад прекарва 12 години в затвора, което принуждава привикналия да живее в неограничена свобода и своеволия благородник да потърси заместител на принудителната липса на преживявания. Като компенсация той развива въображението си и започва да пише. Написва 15 тома, някои от които са публикувани още докато е зад решетките. Засяга философията на своите либертински възгледи и апологетира сексуалните наслаждения.
Но най-грандиозната си творба, своята „библия“ - „Сто и двадесетте дни на Содом“, написана на 12-метрово хартиено руло с микроскопични буквички, авторът старателно скрива. При прехвърлянето му в лудницата в Шарентон обаче не му позволяват да вземе нищо със себе си и когато по-късно, след освобождаването му, идва да търси имуществото, си заварва килията в истински хаос — всичко е накъсано, изгорено, разграбено и отмъкнато. Писателят изпада в отчаяние, има чувството, че животът му е съсипан. Така и не узнава, че рулото със „Сто и двадесетте дни на Содом“ е спасено и сто години по-късно ще ужаси читателите му.
Убеден, че ръкописът „Сто и двадесетте дни на Содом“ е унищожен, през последните години на живота си дьо Сад написва нова философска книга за свободомислието и разврата — „Дните на Флорбел“. След смъртта му обаче, семейството му и административните служби се споразумяват ръкописа на това последно негово произведение да бъде изгорен.
Дьо Сад умира на 2 декември 1814 г.
След смъртта му непубликуваните му още ръкописи са изгорени, а книгите му са забранени в продължение на цял век. В началото на следващия, го преоткрива поетът на бунта Гийом Аполинер, а още половин век по-късно Албер Камю пише: „От Сад започва всъщност развитието на съвременната история и трагедия.“
Да си припомним маркиз дьо Сад в няколко цитата:
„Никога не причинявайте по-силна болка от тази, която сами не бихте приели от чужди ръце.“
„По-силният винаги намира за справедливо онова, което слабия счита за несправедливо.“
„Там, където хората ще бъдат равни, където няма да има никакви различия, щастието никога няма да може да съществува.“
„Не съществува нито един жив човек, на когото да не се е прищяло да поиграе на деспот, особено ако има твърд характер.“
„Хората осъждат чуждата страст, забравяйки, че философията пали огън от техните страсти.“
„Просто е невероятно как бързо и лесно жената усвоява идеите на онзи, който прави любов с нея.“
„Безсърдечността на богатите узаконява глупавото поведение на бедните.“
„Щастието не e в наслажденията, а в желанието – то значи да разрушиш всички прегради по пътя към неговото изпълнение.“
„Няма нищо по-опасно от отхвърлена жена.“
„Не съществува недостатък, за който да не се намерят почитатели.“
„Най-нужното нещо за девойката – да се отдаде на всички желания, които ѝ внушава нейната природа.“
„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“
„Когато човек започне да се оправдава за своите постъпки, той престава да бъде добродетелен.“
„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“
„Порокът е роден от пресищане.“
„Хората се женят само когато не знаят какво правят, или когато вече не знаят какво да правят.“
„От кокетката можеш да се защитиш, но от тайната развратница – никога.“
„Аз ценя нашите отношения, защото те са основани на чист егоизъм, а такава връзка трае вечно.“
„Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите.“
„Ревнивците съвсем не ги движи любовта към жените, а страхът от унижението, което могат да изпитат заради тяхната изневяра.“
„Единственият начин да заставиш жената да обича е да я измъчваш – по-надежно средство аз не зная.“
„Предвкусването на щастието разхубавява девойката.“
„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“
„Красотата – явление просто и понятно, а грозотата – нещо необичайно. Извратеното въображение винаги предпочита немислимото и чрезвичайното, а не простото и обичайното.“
„Най-мощният афродизиак – това е властта над останалите.“
„Сексът без болка е като храната без вкус.“
„За да опознаем добродетелта, ние трябва най-напред да се опознаем с порока.“
„Аз съм бил в ада, вие само сте чели за него.“
„Нито един влюбен, ако е честен и искрен, няма да отрече, че би предпочел да види любимата си мъртва, отколкото невярна.“
„Разнообразието и промяната са двата най-могъщи посредника на похотта.“
„Ако човек слуша теолозите, би заключил, че Бог е създал повечето хора просто за да насели ада.“
Филмът за Рангел Вълчанов „Рангел завинаги“ на „Златен ритон” днес
Куп интересни заглавия предлага днешната програма на фестивала „Златен ритон”. Публиката може да види в Лъки Дом на киното пет документални ленти. Прожекциите са с вход свободен и днес те са:
„Отвъд скока“ на Валентина Фиданова-Коларова показва в едър план великата атлетка Йорданка Благоева. Оказва се, че тя е не само знаков спортист, а и широко скроен човек.
„Следващото поколение“ на Ния Александрова и Айелет Хелер представя неочаквано интимен ракурс към спасяването на българските евреи през Втората световна война. Вълнуващ разказ за благородството, отношението на младите и търсенето на корените.
„Непобеденият генерал – Владимир Вазов“ на Татяна Пандурска разказва за генерал Вазов, героят от битката при Дойран по време на Първата световна война. Брат на Иван Вазов, той е не само умел пълководец, а и един от най-успешните кметове на София (1926 – 1932).
„Тайният живот на Вера“ на Тонислав Христов тръгна от Сънданс и Берлин и обикаля световните фестивали с историята на младата финландка Вера. Тя е и потисната, и витална. Магичен разказ за алкохолизма, семейните връзки, ролевите игри (LARP), които са и психотерапия, и забава.
„Рангел завинаги“ на Коста Биков е фокусиран върху уникалната фигура и колоритното кино на Рангел Вълчанов (12 октомври 1928 – 30 септември 2013). Двадесет и една години след наградата „Златен ритон“ за „Пътешествие между два филма“ Коста Биков се връща към българската гордост Рангел с неговите филми, лакърдии, книги…
Нетрадиционни идеи за коледно парти
Пропуснете тежките банкети и се отдайте на по-креативни начини за забавление
Декември месец е и постепенно работният режим отстъпва на празничното вълнение. Все по-често фирмите си организират разнообразни дейности за сплотяване на колектива и за приятно изкарване не само в работна обстановка. За щастие, това вече не се изчерпва само с традиционните банкети, тежки маси и задължителни речи, а с много по-креативни начини за забавни дейности.
Вече ви разказахме за едно от най-цветните места под тепетата, където всеки сам твори своето изкуство – Dali Vino Art Gallery . А се оказва и че това е чудесен начин да разпуснете с колегите. Просто подберете предпочитана картина и около нея може да се уговорите още за кетъринг, допълнителни напитки и всякакви екстри за готин купон. От личен опит твърдим, че часовете летят неусетно, а една чаша вино никога не стига. Дори после може да си направите изложба на работното място, или да се предизвикате и да нарисувате общо платно, като за всеки ще има по детайл. Конкурс за „Салвадор Дали” на месеца или за най-абстрактна рисунка също са възможни начини, за да повдигнете настроението и да превърнете рисуване в истинско забавление.
Коледното дърво в Пловдив грейва тази вечер с празнична програма и заря
Светлините на Коледното дърво ще бъдат запалени от кмета Здравко Димитров с церемония днес в 17.30 часа. По традиция на сцената с кратка програма ще се изявят талантливи пловдивски деца. Тази година това са малчуганите от Детска вокална формация „Омайниче“ с ръководител Таня Орманова и Детски танцов състав „Луди млади“ към НЧ „Проф. Кирил Дженев 2019“, които ще представят фолклорна програма. Водещ на тържеството е Таня Орманова. Празникът ще завърши със заря.
Новото тази година в 13-метровата елха на Община Пловдив е, че светещите звезди целенасочено са поставени по-ниско и по-близо до основата. Така на снимките, които хората си правят пред елхата, ще се вижда празничната украса и ще се разкрие цялата прелест на коледното дръвче. На върха са поставени поставени примигващи „флаш“ лампи, разказаха от екипа на единствената фабрика за производство на коледни елхи на Балканите, която се намира в град Раковски, и която изработи елхата на Община Пловдив.
Пловдив ще представи България в стратегически форум за бъдещето на културата през 2020
Европейската комисия избра фондация Пловдив 2019 да представи страната ни с опита от столица на културата. Това е поредното признание от Европейския съюз за успеха на инициативата
През 2020 година в Брюксел ще се състои среща на 35 организации от цяла Европа, които ще решават бъдещето на културата в рамките на политиките на Европейския съюз. Фондация „Пловдив 2019“ е част от селектираните организации от целия континент, за да представи България на престижния форум „Ролята на културата в извънградските райони на Европейския съюз“. Темата е поставена от програма „Гласове на културата“ към Европейската комисия и ще се проведе под формата на структурен диалог. Критериите за избор на кандидатите включват богатата експертиза, опит и далновидност.
Това е поредното признание към Пловдив – Европейска столица на културата, получено от Европейския съюз, с което се оценяват успешно осъществените ангажименти в реализацията на проекта Европейска столица на културата. Участието е знак за доверие към амбициите за устойчивост и работа в перспектива, които екипът на Фондацията е декларирал -последователно в множество свои активности. Срещите ще се проведат през февруари в град Алфелд, Германия и април в Брюксел, Белгия. Заедно с България в -тях ще се включат още неправителствени организации от Германия, Испания, Полша, Италия, Румъния, Португалия, Ирландия, Чехия, както и бъдещата столица на културата от Литва- Каунас 2022. Сред участниците са ASTRA National Museum Complex, Creative Scotland, European Historic Houses, Museum of Central Finland, Teatr Brama, ITEM, Trans Europe Halles и др. Партньори на Европейската комисия са Goethe-Institut Brüssel и програма „Творческа Европа“.
„Гласове на културата“ е програма, която изпълнява една от трите стратегически цели на Европейската комисия за насърчаване на културното многообразие, а именно стимулирането на направление „Структурен диалог с гражданското общество“. По време на срещите на заинтересованите страни се събират ключови идеи и послания, които после залягат в работните панели на Kомисията. Те се провеждат на всеки две години от 2007-а насам и предоставят рамка за обмен на мнения и информация и гарантират, че гласът на гражданските организациите ще бъде чут.
Художникът Станимир Видев и скулпторът доц. Кирил Матеев с първа съвместна изложба в галерия „Аспект”
Художникът Станимир Видев и скулпторът доц. Кирил Матеев представиха миналата вечер за първи път съвместна изложба в галерия „Аспект”. Свързани от дългогодишно приятелство и взаимно уважение, двамата са убедени в положителния ефект от съвместната им изява – творбите им взаимно се допълват и подкрепят и това със сигурност вдига неимоверно нивото на изложбата.
Сред гостите на откриването бе новият заместник-кмет по култура и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов, който отправи поздрав към двамата творци, галеристката Олга Петрова и многобройните почитатели и приятели на авторите, които бяха препълнили пространствата на галерията и извън нея.
Картините на Станимир Видев са нови платна, както фигурални, така и абстрактни пейзажни композиции. Любимият Пловдив с неговите характерни силуети – старите сгради на Капана и Главната, Трихълмието, видяно през прозореца на ателието на художника, са сюжети, които той разработва от години, но винаги успява да ни изненада с нова и различна трактовка.
Няколко от платната в изложбата, сред които „Акустична версия” и „Две китари” са реверанс на художника към музиката. Фигуралните му композиции са експресивни и въздействащи, в тях женските фигури са елегантни и загадъчни, а сюжетите са подвластни на въображението на твореца.
В уютното пространство на галерия „Аспект“ доц. Кирил Матеев е разположил седем скулптури от бронз и няколко рисунки, част от които са проекти за представените пластики. Скулптурите в изложбата са разнообразни – фигури на хора, коне, и задължителните голи тела.
Заместник-кметът Пламен Панов, който в същия ден бе и рожденик, отбеляза, че е особено радостен от факта, че първата изложба, която посещава, встъпвайки в новата си длъжност, е на двама големи представители на българското съвременно изобразително изкуство, като единият Станимир Видев е сред безспорните любимци на пловдивчани.
Кирил Матеев, който отдавна не е показвал свои работи в града под тепетата, е привърженик на класическия подход в изкуството. Като преподавател в Академията държи неговите студенти преди всичко да се отнасят сериозно към занаята и е убеден, че само така ще открият поезията на лекотата.
Станимир Видев с вълнение отбеляза, че на датата 28 ноември, в деня на откриването, се навършват 35 години от неговото дипломиране в Националната художествена академия „Николай Павлович” със специалност „Живопис“ в класа на проф. Добри Добрев.
Сред гостите на „Аспект“ бяха много пловдивски творци, художници, артисти, журналисти, близки, приятели и почитатели.