2 ноември

Dia De Los Muertos

Един от най–значимите културно-религиозни празници, почитан в Мексико ще ни дойде на гости в град Пловдив този уикенд.

Предполагали ли сте, че смъртта може да бъде повод за усмивки и голямо празненство?

Точно това се случва в началото на ноември всяка година, когато в страната на мариачите и текилата отбелязват “Деня на мъртвите“. Характерно за празника е, че с него честваме живота, докато си спомняме за близките ни, които вече са го напуснали. На този ден се отдава почит на починалите, а мексиканците знаят как да го направят цветно. Опознайте културата на тази красива страна отблизо!

Маскирайте се и сложете подходящ грим за събитието.

Награда за най-добър външен вид- 5 дена/4 нощувки в хотел в Мексико сити.

Wunderbær
17 часа

Ревю & Paraplanner live at VOID

Основоположниците на пънк – ню уейв музиката в България, група Ревю, ще посетят Пловдив. Съучастници ще им бъдат Paraplanner.

Paraplanner се събират в края на 2014 година с идеята да правят авторска музика. Стилът на групата не може да бъде определен с няколко думи, защото музиката им е вдъхновена от артисти, творящи в сферата на R&B, jazz, soul, reggae, hip hop, trip hop, alternative rock, balkan и funk музиката.

Club VOID
Врати: 21 часа
Старт: 22:30 часа
Вход: 10 лв.

Snade / Froyd / Beta Live @PCS

BETA (grunge-alternative) от Варна, ще забият за пръв път на нашата родна пловдивска сцена. Момчетата от североизтока ще вземат със себе си цялата си енергия и ще я стоварят върху вас, представяйки дебютния си албум, който, до датата на концерта, вече трябва да сте слушали.

Froyd (post-punk, indie) са столични машини, направени да ви раздвижат и покажат тъмната страна на София. Ако това не ви звучи достатъчно яко, имат саксофонист и това лято ни удостоиха с втория си студиен албум, който ще имате възможност да чуете на живо, ако се появите.

Snade (experimental punk, grunge) ще се появят точно когато си мислите, че нямате повече енергия, за да ви поканят в техния свят на нелогични композиции и искрени, глезени тийнейджърски текстове, които ще ви накарат да напълните клуба с телесните си течности. Като казах течности, ако искате да си spoil-нете сета им, слушайте EP-то.

Пост-културна сцена
Вход: 5 лв. на място

4 ноември

Куиз за сериали

Второ издание на тематичен куиз за сериали в клуб „Фарго“. Ще проверим знанията си за любими сериали. И разбира се ще се забавляваме с тематична музика, напитки и много настроение. Съберете отбор и направете своята резервация.

Куизът може да включва всякакъв тип въпроси относно сериали, телевизии, компании, рекорди и т.н.

Резервации – Club Fargo – 0877200607

Такса за участие: 3 лв. на човек от отбор

Клуб „Фарго“
20:30 часа

6 ноември

Късо кино във Фарго

Тази сряда на КЪСО КИНО ВЪВ ФАРГО ще видим три филма на Яна Лекарска, която е завършила кинорежисура в Нов български университет, а след това и в Chung-Ang University в Сеул, Южна Корея. Филмите ѝ са нещо наистина различно и специално.

КАТО ЗАХАРЕН ПАМУК (18 минути)

В един от онези дни, когато всичко й се струва безнадеждно, Со-Ри среща един странен непознат. Той сякаш познава всяка нейна тайна, страх и мечта. И без да може да се спре, тя тръгва след него в посока, от която може и да няма връщане назад.

НОЕМВРИ ЩЕ БЪДЕ МАЙ (19 минути)

Ми-сун тъкмо се е пенсионирала след дълги години работа като редактор. в голямо издателства в Сеул. Един ноемврийски ден обаче тя решава да поеме една последна задача и да придружи известен писател, докато той прави проучване за новата си книга в град Куанджу. Но когато пристигат в града, миналото на Ми-сун я застига.

ТУК И СЕГА (18 минути)

7 сцени, 7 кадъра, 7 диалога. Той и тя се срещат като непознати, но тази разходка през града може да се окаже нещо повече, отколкото те очакват.

Клуб „Фарго“
19:30 часа

7 ноември

Среща с Петя Крушева – Тайните на Средновековната кухня

С културолога Петя Крушева ще си говорим за тайните на Средновековната кухня. Петя Крушева е автор на чудесната книга „Средновековната кухня (VII-XVI в.)”, както и изтъкнат кулинар, който не само е събрал стотици средновековни рецепти, а и лично приготвя много от тях на различни исторически фестивали. Ще изясним каква е трапезата на средновековния човек и как храната се осмисля през ритуалите? Каква е храната на заможните и каква на бедните? Манастирската трапеза и колко праведен е животът на монаси и монахини в действителност? Средновековните правни регулации относно храната? Чревоугодничеството и наркотиците на средновековната трапеза? Предвидена е и дегустация, разбира се. Срещите на Пловдивско историческо общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси.

Петното на Роршах
19:30 часа

Градът е с 4 номинации: „Орфей и Евридика“ на Операта,  „Одисей“ на Драмата, Изложбата „(почти) Картини. Недко Солаков“ и … Откриването на Епископската базилика

Общо 15 събития спорят за първото място, като всички останали са били в столицата

Дойде ноември, и въпреки че културният живот в страната е в разгара си, по-голямата част от годината вече изтече. Събитията с положителен (но и с отрицателен) знак са достатъчно, за да започнем да мислим кои от тях да отличим (и кои да заклеймим) във вече традиционната ни годишна класация на най-доброто (и най-срамното), с което се срещнахме през 2019-а. Крайният избор ще направят, читателите на „Площад Славейков“.

Културата не е състезание, но всички артисти в крайна сметка се борят за публика. Пълната зала не е гаранция за културната стойност на едно събитие – но празната зала е гаранция за неговия неуспех. Затова от 1 ноември до 31 декември 2019-а може да гласувате за „Културно събитие на 2019 година“ и „Некултурно събитие на 2019 година“.

Да припомним: през 2016-а най-много гласове събраха „Плаващите кейове“ на Кристо, през 2017-а бе избран филмът на Виктор Божинов „Възвишение“, а през 2018-а – концертът на „Концертгебау“ с Веско Ешкенази в НДК. Сега предстои да отличим събитието, което е развълнувало най-много зрители през 2019 г.

До края на 2019-а предстоят наситени с арт прояви два месеца – затова ще добавяме предложения в класацията до последния момент. Условията за номинация: културни събития, случили се в България през годината и привлекли значително публично внимание, с участието на наши и чужди творци, както и прояви на българи на световната арт сцена.

Изпращайте предложенията на редакционната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук.

За да намалим възможностите за манипулации, и тази година ще има ограничение – от един компютър може да се гласува само веднъж: за пет предложения в „Културно събитие на годината“ и за пет за „Некултурно събитие на годината“.

За Културно събитие на годината са номинирани:

Концертът на Анджела Георгиу със Софийската филхармония;

Изложбата „Омагьосаното царство“ с картини на Николай Райнов в Софийска градска галерия;

Временният паметник на Бойко Борисов на скулптора Андрей Врабчев на столичния площад „Гарибалди“;

Концертът на Джошуа Бел със Софийската филхармония;

Концертът на Стинг в „Арена Амеец“;

Ретроспективната изложба на Райко Алексиев в Софийска градска художествена галерия;

Спектакълът „Орфей и Евридика“ на Пловдивската опера в Античния театър;

Спектакълът „Одисей“, постановка на Диана Добрева в Пловдивския театър;

Откриването на Епископската базилика в Пловдив;

Концертът на Елина Гаранча със Софийската филхармония в НДК;

Концертът на Симфоничния оркестър на БНР със солист Константин Емелянов;

Изложбата „(почти) Картини. Недко Солаков“ в Пловдив;

Завръщането на България на Венецианското биенале;

XIX майсторски клас на Райна Кабаиванска и галаконцертът след него;

Европейската литературна награда „Ангелус“ за „Физика на тъгата“ на Георги Господинов.

За Некултурно събитие 2019 се сътезават:

Фалшивите картини в галерия „Структура“;

Откриването на полуготовия Исторически парк край Варна;

Изложбата „70 години от освобождаването на Европа от нацизма” в Руския културно-информационен център;

Предизборните компромати в ПИК;

Отстраняването на актриса от спектакъл на Диана Добрева в Русия заради гражданска позиция;

Паметникът на Пенчо Славейков, отхвърлен от експертен съвет у нас, прокаран в чужбина;

Изложбата „Никола Танев в колекцията на Красимир Дачев” с картини от „неизвестен автор“.

С указ на цар Борис III, 1 ноември 1923 г. е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи

Комунистическа власт забранява честването на празника

Денят на народните будители – 1 ноември – е общобългарски празник. Той посветен e на делото на българските просветители, книжовници, борците за национално освобождение и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Тези, които са съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете.

Според Тълковен речник на българския език „будител“ е деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.

За първи път Денят на народните будители се чества в Пловдив през 1909 г. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. 

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. С указ на цар Борис III, 1 ноември 1923 г. е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

Молебен на 1 ноември 1927 г. в София (сн. gabrovonews)

Прокламацията на Деня:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

Отбелязва се ежегодно с факелни шествия.

Ученици с портрети на народни будители, 1939 г. (сн. gabrovonews)

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски.

Сред най-тачените български народни будители са: Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братята Кирил и Методий, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и още стотици радетели за българско самосъзнание.

Новата комунистическа власт забранява честването на празника. При коренно променените политически реалности в края на 1944 г. националната идея е изместена от тази за братското сътрудничество с балканските народи. Навсякъде, отново и главно по линия на просветните учреждения, на 1 ноември се организират утра, вечеринки, манифестации, беседи. Министерството на народната просвета дава указания за провеждането на празника „в духа и светлината на революционната промяна от 9 септември 1944 г.”, в духа „на новото демократично време“ . Дават се указания делото на възрожденците да се свърже с делото на народните партизани и антифашистката борба, да се пропагандират най-вече техните идеи за Балканско споразумение и побратимяване. Наред с портретите на народните будители по време на това последно честване се появяват тези на загинали партизани. Наред с „Шуми Марица” звучат партизански песни…
След 1947 година Денят на народните будители е изваден от празничния календар.

След смяната на властта и дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда от 28 октомври 1992 г., традицията на честването е възобновена.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Източници: Енциклопедия Пловдив, Габровонюз, Уикипедия, Двери.