Една риза, много потребители; една дреха, много преживявания- как ви звучи?

Пространството на СКЛАД в Тютюневия град ще е домакин на необичайна инициатива за споделяне. Shirting е платформа за устойчиво облекло, създадена през 2014 г. от словенски дизайнери, за да насочва вниманието към социалните, етични и екологични проблеми, свързани с производството и свръхпотреблението на дрехи. Предлагайки една дизайнерска риза, авторите я предоставят за ползване от един човек на друг. Условието е желаещите да носят дрехата, като заявят на място за колко време ще я носят и после отново да я върнат от мястото на получаване, където ще могат да си вземат нова. След химическо почистване дрехите се предоставят на следващия желаещ да стане временен съсобственик на дизайнерско облекло.

До момента платформата shirting има 10 издания по света с над 500 ползватели и все повече се разраства. Над 40 дизайнери са създали 63 уникални ризи, споделяни между потребителите

Платформата ще бъде представена за пръв път в България в петък 20-ти септември от 17.00 часа в СКЛАД, като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. В изданието ще се включат българските дизайнери Радостина Клинкова, Теодора Шуманова, Милена Начева, Захарина Габровска и Offlimits Studio (Мая Каранешева и Ива Григорова), които са създали пет неповторими ризи със съвременен прочит на богатата българска култура, традиции и история. Куратор на облеклата е Нели Митева от платформа ИВАН АСЕН 22.

В пространството ще се видят още и модели на словенските фешън дизайнери включили се в минали издания на shirting колекции-  Almira Sadar, Urška и  Tomaž Draž, Nataša Peršuh, Nataša Hrupič, Petja Zorec, Ana Jelinič, Elena Fajt, Lucija Jankovec, Dejan Krajnik and Neja Kaligaro). Техните ризи представят словенската съвременна мода, култура, изкуство и наследство.

Платформата ще гостува на Пловдив до 20 декември. Дните, в които ще могат да се заемат дрехи от СКЛАД са обявени в събитието в социалните мрежи и на сайта на фондацията.

Японски майстор изработил кукла специално за пловдивския театър за уникалния спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята“

Теодор Караколев

Уникална среща с културата на японския куклен театър предстои на Пловдив. Общо 4 трупи ще представят различни части от вековната история на това изкуство в започващата днес „Седмица на японското куклено изкуство „Духът на японската кукла“. Пловдивчани и софиянци, за които Държавен куклен театър – Пловдив е подготвил няколко спектакъла в София, ще научат повече за три от типовете японски куклен театър – Но, Бунраку и Кабуки.

Три театрите са гостуващи от Япония – Театър „Пук“ и групата „Хачооджи Курума-Нишкава Корую“ от Токио, които са две от най-добрите трупи на Япония, както и Националният Бунраку театър от Осака. Освен тях пловдивският Куклен театър ще представи и своя спектакъл, вдъхновен от японската култура „Принцът на морето и принцът на земята“ на 19 септември от 19 часа, както и на следващия 20-и септември в София на сцената на театър „Българска армия“.

„Куклите, които ще бъдат представени тук от тези театри никога не са показвани в България. Гостуването на театъра Бунраку също е уникално. Това е една рядка възможност за пловдивчани – и за софиянци – да се срещнат и опознаят тази култура“, разказа за „Под тепето“ Елена Панайотова, която е режисьор на „Принцът на морето и принцът на земята“.

Бунраку ще пристигнат за демонстрация на своето изкуство. Техният спектакъл е на 28 септември в Кукления театър в Пловдив. Ден по-рано (на 27 септември) ще се представят и в София. „Нямаше как да докараме цял нормален бунраку театър – обикновено той се състои от 20 актьора, 30 музиканта, 5-6 разказвача и още много хора помощен персонал“, добави Панайотова, и каза че това, което идва ще е уникално преживяване и невероятна възможност.

Българският спектакъл, на който Елена Панайотова е режисьор, е по японска легенда, която досега никога не е поставяна на сцена. Той е вдъхновен от бунраку, който поначало е театър за възрастни. В случая се прави нещо, което да комбинира интереса и на по-млада публика, и на възрастни.

Една от причините екипът на Куклен театър – Пловдив да се фокусира върху тази история е била интересното откритие, че Николай Райнов я е превел през 20-те години на български език. Това, обаче е театрална премиера.

В създаването на „Принцът“, който вече е игран няколко пъти пред публика, са участвали японски кукломайстори, а една от актрисите е преминала и специално обучение в Япония. „Това беше интересен обмен, защото се срещнаха различни култури. В Япония майсторите не говорят, когато те обучават – показват, и ти имитираш. Но в случая актрисата, която замина – Даниела Тенева, си говореше с майстора, той, вербализирайки всичко, което показва, успя да я обучи много бързо и сам беше изненадан от успеха си, постигнат за 10 дни“, разказа Елена Панайотова.

„В спектакъла ще видим няколко стила – освен бунраку, и бунянингу, и театър но. Запознаването с тази непозната за нас култура е много интересно, този театър се развива линейно, а не синкопно, както европейския“, добави и Виктор Бойчев. Преживяването на този спектакъл е много интересно и различно, и грабва децата, които гледат представлението внимателно, затаили дъх. Те виждат една съвършено различна естетика, не само във визията, но и в изговора, в това, че има разказвач, който води цялата история, каза още той.

„Когато аз се запознавах с този театър това, което ме впечатли е енергията, която преминава от устата на разказвача към куклата. Тя заживява в момента, в който получи тази енергия от разказвача – този дух, буквално го усещаш как прелива в бунраку, както и в другия стил кабуки“, сподели още директорът на Държавен куклен театър – Пловдив.

Съществено в случая е, че човекът, който лицедейства, той е зад маска или кукла и той не говори. За японците това е нещо като профанизация – за тях воденето на куклата е сакрално, добави Елена Панайотова. „Синхронизацията между водещия куклата, моториката и движенията му с гласа на разкавача са много трудни“, каза още режисьорът на спектакъла.

Предизвикателството е голямо за българските актьори, които са много игриви и много импровизиращи. В случая, обаче им се отнема средството да говорят, и целият диалог става чрез играенето. „Но не така, както при нас – ярко, енергично, а с едно друго темпо, с едно цялостно променено отношение не само към предмета кукла, а изобщо към цялостната философия на кукловоденето“, коментира Виктор Бойчев.

Елена Панайотова изтъкна, че за актьорите е било трудно да се запознаят и усвоят тази култура. Това беше една археологическа работа, гледане на много филми, да изградят собствен език на движение. Но то не е имитация на нищо, което е правено някога.

Донякъде историята в „Принцът на морето и принца на земята“ включва и реални персонажи. Тя стига до първия японски император, макар и да започва от легендарни принцове, внуци на богинята на слънцето. Любопитен момент на културно разминаване е имало при решението за обличане и създаване на куклата на принцесата.

„Тази кукла е създадена специално за пловдивския театър. Смятам, че е първата такава от 50 години, тъй като куклите бунраку са около 70, и рядко се правят нови“, коментира Панайотова. „Когато стана въпрос как да я обличаме, от Япония ни питаха – тази история е от V век, как да я облечем? И ние отговорихме – ами като от пети век. Но японците казаха – да, но бунраку театърът възниква през XVII век, няма как да стане. И ние отговорихме – тогава я облечете като от XVII век, след което пак се върнахме на проблема, че принцесата е от V век. Този парадокс бе непреодолим за японците. В крайна сметка тя е облечена просто в едно червено кимоно“, добави режисьорката на спектакъла.

„Другата кукла на принца е изработена от Данчо Янаров, който работи по донесен от Япония модел“, добавиха още авторите на „Принцът…“.

Бунраку е един от най-сложните театри в света, тъй като една кукла се води задължително от трима души – един води главата и дясната ръка, един само лявата ръка и един актьор – краката. Понякога само един актьор отговаря за главата, а други двама – за ръцете и краката съответно. Това е нещо, което е много рядко срещано в съвременния европейски куклен театър, случва се някои животни да се водят от двама или повече актьора, но за човешка фигура е нещо напълно необичайно, обясни Виктор Бойчев. Освен това куклите са много по-детайлни, особено ръцете.

Важна част от спектакъла е и музиката на живо, в която ще участват класически музиканти. Водеща е Мариана Великова, която ще свири на чело, което ще се използва като японска арфа, но и други инструменти – тибетски купи, гонгове и др.

Другите два спектакъла ще са 21 септември – „Топография на японската кукла“ и „Духът на японската кукла Бунраку“ на 28 септември в пловдивския куклен театър. Те ще имат и образователна роля. Бунраку е театър за възрастни, в който има драма, често са трагични истории. Те ще представят популярна история от тяхната култура, както и кратка лекция, заедно с видео презентация, разказа Елена Панайотова. „Топография на японската кукла“ пък ще ни срещне с четири различни истории, разказани през 4 различни стила фолклорен японски куклен театър.

Проектът е част от официалната програмата на Пловдив – Европйска столица на културата 2019, „Фокус: Японска култура“, която се осъществява в партньорство с Фондация „EU-Japan Fest“.

Летящата чиния каца на 21 септември, ще остане на място поне седмица

Космически кораб планира приземяване в Западен Пловдив на 21 септември около 19:00 часа. Артистичната интервенция е част от художествения проект В е ч е н, продуциран в рамките на резидентната програма АДАТА на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Артистичната намеса е игра със съществуващия монумент „Братска могила“, открит през 1974 г., на 30-годишнината от 9-то септемврийския преврат или т.нар. Социалистическа революция. Върху паметника с помощта на многоцветна светлина и звук ще „кацне“ космически кораб.

Летящата чиния ще остане на място поне седмица и ще бъда видима само след залез. Все още не е ясно, колко дълго ще остане, за това всеки може да се присъедини към откриващото събитие, кулминацията на което ще бъде специално трансгалактическо парти. Пловдивските диджеи denitza & sayulke ще забавляват гостите, а дрескодът също е космически.

Паметникът на Братската могила е модернистична версия на тракийска могила. Висок е 23 м и е с диаметър 90 м. Автори на проекта са арх. Любомир Шинков, арх. Владимир Рангелов и скулпторът проф. Любомир Далчев.

Проектът е реализиран в  партньорство с Район Западен, РИМ-Пловдив и Каменица.

Taiwan Temples

Камила Шейнох – визуален артист, живее и работи във Варшава, Полша. Работата й е съсредоточена към практики на изкуство в публично пространство, и по-конкретно инсталация, скулптура и художествена интервенция. Работи в различни градове, сред които Варшава, Осло, Белград, Бирмингам, Киев, Орхус, Сеул, Вашингтон. Завършва „Скулптура“ в Академията за изящни изкуства във Варшава (2005) и Социална политика във Варшавския университет. През 2008 г. завършва Публично изследване и практики в изкуството в Холандския художествен институт. През 2007 г. получава стипендия от Министерството на културата и националното наследство на Полша, а през 2008 г. – едногодишна стипендия на швейцарското правителство за художествено развитие в Швейцария. Нейните проекти са реализирани в сътрудничество с институции като Център за съвременно изкуство „źaźnia” (Гданск), Studio Gallery (Варшава), Incheon Art Platform (Южна Корея), Smithsonian American Art Museum във Вашингтон, Европейска столица на културата Вроцлав 2016.