Пътуването е преживелищно, не интелектуално знание - преживяването се вгражда дълбоко в човек, минава през тялото му

Записвам си всеки ден по нещо, което най-силно ме е впечатлило. Защото и тук, у дома, има какво да те впечатли не по-малко

Мисля, че съм на път да си реализирам юношеската мечта да бъда репортер по света

Славена Шекерлетова

Почти една година на път, с палатка. Няколко континента. За едно такова пътешествие, изпълнено с разнообразни случки и впечатления разказва в книгата „Поздрави от синята палатка“ Петя Кокудева. Познаваме я преди всичко като автор на книги за деца. Но тепърва ще се изненадваме приятно от новите ѝ хрумвания и мечти. За местата, случките и хората, си говорим няколко дни преди премиерата на книгата в Пловдив. Петя Кокудева гостува в Регионален природонаучен музей на 26.09, четвъртък, от 19 часа.

"Поздрави от синята палатка" не е типичен пътепис, въпреки че в нея има истории от места, но тези истории са много по-различни. Защо е важно за теб по този начин да разкажеш за пътешествието, което преживя?
Не си падам по многословието - нито като читател, нито като човек, който пише. И това, мисля, си личи не само в тази, но и в предишните ми книги. В този смисъл не е изненада, че съм подходила към света камерно, през есенцията му - есенция лично за мен, разбира се. Онова, което ми се е сторило най-смислено, най-весело, най-тъжно, най-плашещо… Докато пътува, човек буквално се затрупва с информация и впечатления, може да разказва до безкрай после. Само че за мен не това е смисълът. Искам - тъкмо напротив - да успея да отбера зърната от плявата.

Как е възможно човек да запомни толкова много истории и те да не загубят от силата си с времето?
Не е възможно, ако не записваш педантично. Което и правех. Всеки ден - по коли, влакове, вечер в палатката - въпреки умората… Това ми създаде полезен навик, към който се придържам оттогава насам. Записвам си всеки ден по нещо, което най-силно ме е впечатлило. Защото и тук, у дома, има какво да те впечатли не по-малко.

Колко време спяхте на палатка и кои са битовите предизвикателства в едно такова пътуване из много места без раздут бюджет. И какви пък са чаровните моменти на този начин? Скъпо ли беше за вас това пътуване?
От общо 9 месеца на път - половината време бяхме на палатка. В Европа, Скандинавия, Прибалтика и Нова Зеландия. Проблемите и чарът на този тип пътуване са споени, те са лица на една и съща монета: това, че си навън, в гората, сред стихиите - е и чар, и страх; това, че трябва да си готвиш в полеви условия е и забавно, и неудобно. Всичко винаги има повече от едно лице. За такова пътуване са необходими пари, да - въпреки че сме живели много свито. Но чак скъпо, не бих казала. Събираш пари и - ако ти е важно - заминаваш.

Всички домакини ли бяха любезни с вас и как всъщност стават тези уговорки за гостуване и приспиване при непознати хора, някои от които изобщо не знаят английски?
Не всички са любезни. Хората са всякакви. Понякога може да ти се сторят нелюбезни, защото са от друг тип култура, а не защото реално са груби. Или обратното, мен в Япония ме дразнеше например, че се отнасят с мен като с господар, някак прекомерно любезно, към раболепно. Но това отново е културна особеност - човек често дори не разбира ясно кое защо се случва. Трябва да прекараш много по-дълго в дадена култура, за да я осмислиш по-обективно.

А уговорките за нощувки, те стават през сайтове, в които се търсят и предлагат квартири. Когато хората не знаят английски, се разбирате с жестове, с гугъл транслейт, с повтаряне по шест пъти, през смях, както дойде - винаги е пълна импровизация.

Колко време беше най-дългият престой някъде и кое ви накара да се позастоите повече?
Най-дълго бяхме в две страни, които много харесваме: Норвегия и Нова Зеландия. Във всяка бяхме по месец и половина. И в двете е спокойно, дори самотно, и си много близо до земята, до небето, до водата, до дивите животни. Заземяващо е, затова останахме повече на тези места.

Казваш, че нямаш нужда от забележителности, за да забелязваш. Винаги ли си била така или постепенно си добила този начин?
Не, не съм била така винаги. Обучих се сама, докато пътувах и осъзнавах често, че на прозаични места ми се случват страшно интересни неща. Или пък на скучно място живее някой много любопитен човек. Освен това се научаваш как да търсиш интересното - ровиш, питаш местните, изкристализира ти каква е точно твоята дефиниция на интересно. Такива неща, които преди не съм знаела и умеела.

Но има и нещо друго - аз съм завършила журналистика, и то с голям мерак. После работих това около 2 години. Тази професия ми е на сърце и до днес, а тя е свързана точно с тия неща: да знаеш как и какво да попиташ, да отсяваш важното, да внимаваш за детайлите, да се осмелиш. Мисля, че съм на път да си реализирам юношеската мечта да бъда репортер по света.

Откъде е снимката на корицата със синята палатка?
От Норвегия. Една нощ имаше буря и се загубихме с колата. Стана тъмно, търсехме къде да опънем палатката, валеше пороен дъжд. Изкачвахме се дълго по едни камънаци и завои в планината. Накрая отворихме палатката в пълен мрак и заспахме веднагически. Чак на сутринта видяхме къде сме се озовали - прелестно място със северни елени наоколо по поляните. За мен е особено вълнение, че тъкмо тази снимка стана корица - точно защото зад нея стои такава история.

Би ли ни споделила нещо от скорошната ти разходка до Фарьорските острови?
То беше точно от тези пътувания, в които ти се налага да живееш с природните стихии и да им се подчиняваш, защото по онези земи е много сурово. На Фарьорите ми хареса най-много изобилието от истории (това като цяло е характерно за скандинавците) - легенди и истински истории са на всеки камък, табела, завой. Явно заради студа и мрака, хората заживяват повече в историите.

Как се променя човек след едно такова пътешествие?
Променя се. Става малко по-смел, става по-любопитен, отколкото е бил преди, защото вижда с очите си колко дивно интересен е светът. Осъзнава, че може да се живее всякак, всякак! - по неподозирано многообразни начини. Също така осъзнава многоликостта на всяка ситуация - спира да възприема нещата като лоши и добри, полезни или вредни, а като такива с променяща се траектория. Днес нещо ти се струва провал, обаче след 2 години се оказва, че ти е помогнало. А това на свой ред те прави по-спокоен и трезв. И най-вече, пътуването е преживелищно, не интелектуално знание - преживяването се вгражда дълбоко в човек, минава през тялото му. И друго важно за мен: човек свиква да не се центрира толкова около себе си и проблемите си, защото вижда чуждите. Сега определено не ми се разказва за моя вътрешен свят, за моите емоции, по-интересни са ми чуждите. 

Снимки: Здравко Петров, Георги Янев

След фоторазходката из една от най-старите живи сгради в Пловдив – Джумая Джамия, която предизвика доста голям интерес сред читателите, екипът на Lost in Plovdiv събра още няколко запазени османски паметника. Маршрутът днес ни връща далеч във вековете и ни разкрива част от мюсюлманското наследство, оставено по нашите земи. За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура.

Хюдавендигяр (Джумая) Джамия

Мурадие (Джумая) джамия се намира в центъра на град Пловдив и според историците е изградена между 1433-1436 година. Мюсюлманският храм е с размери 40 на 30 метра. Представлява централната част от комплекса от сгради (кюллийе), наречени на султан Мурад Хюдавендигяр. Към него още са принадлежали Кършунлу хан и Големия бедестен (покрит пазар). До днешни дни е останала само джамията.

Имението на Мехмет Хаккъ паша (къща Ламартин)

Построено е от тогавашния управител на румелийската област Хаккъ паша. Представлява типичен пример на архитектура на турска къща и е една от най-големите и красиви в Старинен Пловдив. По време на своето пътуване до Истанбул френският историк и писател Ламартин остава няколко нощи в имението.  Той бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си. Затова и българските изследователи ѝ дават названието „Ламартиновата къща”.

Часовниковата кула

Първата часовникова кула е построена в края на 16 век по тогавашен европейски образец. Циферблат на часовника няма, но времето бива отмервано на всеки кръгъл час като огласява всичко наоколо с медения си звън. В момента около нея има малък парк, който е предпочитано място от младите хора в града за късни летни срещи, а тя продължава да изпълнява своята първоначална функция.

Мевлевихане (Дервишки манастир)

Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в Стария Пловдив и се определя като единствения дервишки манастир от този вид, който всъщност е мюсюлмански. Намира се във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Реставрация и е правена преди около 37 години, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.

Училището на султан Абдул Азиз (Жълтото училище)

„Жълтото училище“ е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. To e наречено така заради непроменения цвят на фасадата си. Построено е през 1868 г.  с благоволението на султан Абдул Азис хан. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След  Освобождението  тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов. От 1964 г. сградата се използва от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Днес в него се помещава фолклорният факултет на академията.

Таш Кьопру (Четвъртък пазар) джамия

Джамия Ташкьопру е построена през 1860 г. от Аслъхан Бей като молитвен дом за мюсюлманите в квартал Мараша и първоначално има минаре.

Старото турско гробище

То е едно от гробищата от епохата на Османската империя, което се намира в центъра на Пловдив. Днес не се извършват погребални дейности, но работите по поддържането му продължават.

Шехабуддин паша (Имарет) джамия

Тя се намира в централната градска част на Пловдив, в непосредствена близост до пешеходния мост над река Марица. Построена е през 1444 г. от Шехабеттин Паша, който е бил бейлербей (главен управител) и везир в Османската империя през 15 в. От комплекса сгради днес са останали само джамията и тюрбето (гробницата) на пашата.  От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.

Хюнкяр (Чифте) хамам

Построена е през 1555 г. от Кадъаскер Хаджъ Хасандзе Мустафа Ефенди. През май 1995 г. за първи път в сградата се провежда „Седмица на модерното изкуство“. Така се ражда идеята сградата да се превърне в Център за съвременно изкуство, наречен „Баня Старинна“.

Стотици деца и техните родители преобразиха „Марица Юг” в Деня на отворените улици

Стотици деца и техните родители се включиха в Деня за отворените улици и преобразиха тотално булевард „ Марица Юг” днес. Натоварената с много движение в нормалното ежедневие пътна артерия бе затворена за автомобили и отворена за хората. Гумите на леките коли отстъпиха пред подметките на кецовете. Музика вместо рев на двигатели и клаксони. Хлапашки усмивки вместо навъсени физиономии зад волана, попаднали в тапата пред колелото на Водната палата. Смях вместо шофьорски ругатни. Чист въздух вместо изгорели газове. Така изглежда днес булевард „Марица Юг”. Макар и само за ден, той се превърна в място за спорт, екологично образование, култура, игри, забавления, почивка.

Пътното платно бе превзето от хвърчила и фризбита, рисунки на асфалт, спортни тренировки на открито, фитнес зона, танци, творчески работилници, велоизяви и др.. На асфалта се играе морски шах, дама, туистър, “Не се сърди човече”, настолни игри. Любителите на цветята засаждат растения, на за разсад, вървят  образователни игри, беседи и занимания, посветени на устойчивия начин на живот и “разумното” придвижване.

Събитието е посветено на устойчивия начин на живот, еколого-съобразните форми на придвижване в града и намаляване на отпадъците. Организаторите са се погрижили дейностите им да оставят минимален отпечатък върху градската среда, като на място е организирано разделно събиране на отпадъците от платформата за чиста градска среда „АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“.

„Сцена на кръстопът” отбеляза 80-годишнината на Тодор Колев

Приятели и студенти на големия български актьор разказаха своите спомени за него, а Камен Донев и Валентин Танев пяха някои от най-знаковите му песни

Вечер с музиката на великия Тодор Колев, кадри от негови филми и вълнуващи истории на неговите студенти отбеляза 80-годишнината от рождението му в Драматичния театър в Пловдив. Предпоследният ден на фестивала „Сцена на кръстопът” бе белязан от спомена за таланта на един изключителен творец, който по неподражаем начин умееше да разсмива, но и да натъжава.

„Тази вечер се случва по инициатива на Албена Колева и моя милост – Камен Донев. Вълнувам се много и се надявам да не ми проличи много, ако пък ми проличи – ви моля да ми простите, защото е човешко. Ако нещо не е както трябва, се утешавам с един лаф на Тодор Колев, който казваше: „Колкото повече грешки, толкова по-чаровно”, каза Камен Донев. После представи хората, с които реализира проекта „За Тодор Колев”. На изчистената сцена имаше само микрофони, инструментите на музикантите, малка маса и един вълнуващ акцент – вляво стояха костюмът, цигулката, мустачките, шапката, любимите пурети и чашата уиски  на Тодор Колев.

След като запозна публиката с останалите участници в празника, Камен Донев пръв прочете своя история за Тодор Колев. Той сподели, че я е кръстил „Великият вдъхновител”, защото още от детството си се е опитвал да го имитира, да повтаря това, което вижда.

„Имитирах Тодор Колев така добре, че започнах да мисля като него. Години по-късно в Академията проф. Азарян ми възложи имитация и се получи добре. После с Тодор Колев станахме приятели, пихме си уиски, обсъждахме безумните предавания по телевизията.  Заедно със Стефан Вълдобрев участвахме в предаването му с Джони Пенков. После отидохме като награда от Тодор Колев до Америка. За какво точно бе тя, и до днес не мога да го формулирам. Бяхме щастливи и вдъхновени. Всеки път щом чуех гласа му, скачах. Чаках след премиера какво ще каже, защото винаги казваше истината, не спестяваше. Беше много истински, много критичен, трудно харесваше. След години, когато пътувах по турнета с моноспектаклите ми, слушах неговите песни. Нахъсвах се и все ми се искаше да му звънна, да му кажа: „Г-н Колев, знаете ли я тази песен”. Не го направих и сега съжалявам.  Обичам ви, г-н Колев. Вие ми дадохте огромен кредит за сцената”, каза Камен Донев.

После на сцената излезе дъщерята на Тодор Колев – Албена. Актрисата разказа история за първите изяви на големия комик в Шумен. Поверили му ролята на полицай, а той вложил толкова от яркия си талант, че публиката само при появата му на сцена започвали да се смеят.

„Били са такива времената, че да се смееш на милиционер никак не се е харесвало. А ролята е била само с две реплики, но той доста се е раздал. Поради тази причина се събира партийната ядка и го свалят и от тази роля. След това е бил разпределен само в миманса. Не смеели да му дадат да каже и дума. После като се прибирал след поредния актьорски купон, заставал до кошчето ми и казвал: „Мойто дете, баща ти е актьор от миманса”, разсмя залата Албена Колева. По-късно по време на шоуто, тя се върна на сцената и разказа любопитни истории за пловдивския период в кариерата на Тодор Колев, когато на ул. „Густав Вайганд” младите актьори от Младежка сцена Пловдив живеели под един покрив. Вихрели се здрави купони,  а семейният Тодор Колев често си мислел, че гредоредът ще подаде и празнуващите горе ще се стоварят върху детското кошче с невръстната Албена Колева.

Свои истории  за големия актьор разказаха и Валентин Танев, Койна Русева, Красимира Казанджиева и Стефка Янорова. Те бяха записали спомените си на видео, което вървеше на екран в залата.

Мариус Куркински  прочете своята любима история от книгата за Тодор Колев „Варненското софиянче от Шумен”. „Беше ме поканил в предаването си и ми заръча да си харесам нещо от книгата и да го прочета. Не знаеше кой е откъсът, искаше да го изненадам. Аз избрах историята за голямата любов”, каза Куркински.

Стефан Вълдобрев изпя на сцената „Самотният човек”.  „Доста вършеехме с Тодор, с Камен в края на 90-те години, още тогава я пях тази песен. Той ми даде благословията си и после аз доста често я пея. Имахме такъв респект и уважение към него, че никога не си позволих да му говоря на „ти”, призна Вълдобрев.

През цялата вечер от сцената прозвучаха някои от най-известните песни на големия актьор в изпъление и на Камен Донев. Когато засвириха първите акорди на „Виолета”,  Донев направи лично признание от сцената: „Пея тази песен с малко притеснение.  Преди дни се ожених за една жена и тя се казва Виолета. В момента е в залата, но няма да я осветя, защото е срамежлива”.

После актьорът запя познатия рефрен: „Виолета,  Виолета, защо си вечно тъжна и намусена…”. Камен изпълни още много от популярните парчета като „Не отивай в Канада”, „Черно море”, „Камион ме блъсна” , „Автобиография”, „Жалба за младост”, „Сто кила ракия давам”, „Песен за любимия град”.

За Тодор Колев с любов разказа и Георги Къркеланов: „Вечерта е, аз държа в ръцете си бебето. То не заспива. Телефонът звъни: „Киркеланов, искаш ли да искараш едни 150 лв.? Ти през нощта работа нямаш, след два дена среща в Народния в 2 часа през нощта. Вземи такси. Вълдобрев е на турне и ми отказа, така че ти печелиш”.  Беше във филм на Иван Ничев. После имах възможността и да играя на сцена с него.  Спомням си, че дълго мислехме как да изиграем обесване в един откъс в  Академията. Та вдигат се завесите,  Цветомир Иванов висва и изведнъж от залата Тодор Колев започва да крещи: „Стоп, стоп, спрете! Той умира”. Оказа се, че сме се престарали. Оказа се, че всъщност Тодор  Колев е имал подобна случка в „Уестсайдска история” тук – в Пловдивския театър. Копелето – Цветана Манева, имала едно фалшиво обесване. Тя стъпвала върху нещо. В тичането и бързането по време на спектакъла, това стъпало се разместило.  И Цветана Манева започнала съвсем реално да се задушава. Тодор Колев бил единственият, който усетил, че тя наистина умира. Хваща я, успява да я вдигне и я спасява. Така че той е спасил живот тук”.

Празникът в Драматичния театър продължи час и половина и накара публиката да стане на крака и дълго да не пуска участниците в „За Тодор Колев”.

Сред публиката бяха много колеги и приятели на големия български актьори, политици, общественици, почитатели. Специално за „За Тодор Колев” сред гостите бе и легендарният български футболист и изпълнителен директор на ЦСКА Пламен Марков. Оказа се, че легендарният полузащитник е бил близък приятел на актьора, а за пристрастията му към театъра знаят всички фенове на футболната игра.

Днес от 19 часа е официалното закриване на фестивала „Сцена на кръстопът” със спектакъла „Актрисата” с участието на проф. Стефан Данаилов и Аня Пенчева.

Музикантът излезе с фланелка на Стилиян Петров на сцената. Античния бе осветен с цветовете на Астън Вила за шоуто му

Кенеди закри изключителния си концерт с надсвирване с гъдуларя Георги Андреев

Таня Грозданова, Иво Дернев

Когато си се сгушил в непознатите съседи на античните мраморни седалки, а крепежните въжета на навеса върху древната сцена вибрират в унисон с басите и съзнателно изключваш тътена от частната заря на юг в небето, като се наслаждаваш само на светлинното ѝ шоу под звуците на цигулката му, осъзнаваш, че си на правилното място, където се случва нещо изключително и неповторимо – Една вечер с Найджъл Кенеди!

Лошото момче на класиката, виртуозният цигулар Найджъл Кенеди подари една вълшебна нощ на Пловдив – Европейската столица на културата през 2019. Тя премина в класна музика и приятелски шеги под септемврийското небе над Античния театър в събота. Милиарди музикални молекули от Гершуин, втория му най-любим композитор – Кенеди, и Бах влязоха в клетките на хилядите ценители, които коментираха на десетки езици и аплодираха възторжено поданиците на кралицата. Найджъл, този изумителен, духовит и непретенциозен гигант, зареди с гениалността си Пловдив.

В унисон с британското възпитание, Найджъл започна концерта с представяне на  музикантите, които излязоха с него на сцената. Нещо, което други концертиращи солисти правят едва в края на спектакъла или в най-добрия случай по средата.

В Града под тепетата Питър Адамс – чело, Бойл Доуг – китара, Пьотр Кулаковски – ударни и Ролф Бусалб – китара бяха облекли тениски на футболен клуб Астън Вила. След като ги представи,  Найджъл свали дългото си черно сако и обърна гръб на публиката, така че всички да видят какво пише на електриковозелената му фланелка.

„Стилиян Петров – един от най-добрите футболисти играли някога в Астън Вила!“, отсече музикантът и се поклони на българските фенове.

Заклетият фен на Вила излезе за първата част с резервния екип на любимия си отбор, а през втората част бе облечен в титулярната фланелка на тима. Специално за концерта му пък Античния бе осветен с цветовете на Астън Вила.

Гигантският талант на британеца отдавна е омаял публиката, но в нощта на Античния театър, освен виртуозно изсвирени мелодии, той демонстрира мега духовитост. Кенеди редуваше класическата и електрическата цигулка с шеги, и непрестанен вербален контакт с публиката.

Началото на концерта ви предадохме на живо във Facebook страницата на  Под тепето:

След изпълнение, посветено на Йехуди Менухин, той анонсира, че ще продължи с творба на втория си най-любим композитор, когото има честа да познава от малък „Той се казва Найджъл Кенеди“, разсмя зрителите цигуларят и уж полегна на диван на сцената.

„За нас е чест пак да бъдем в Пловдив. В края на концерта сме ви подготвили специална изненада, а ако не ви хареса ми кажете“, демонстрира още при откриването чувството си за хумор с блестяща усмивка цигуларят.

100% сме сигурни, че ако беше гледал българския филм-класика „Изпити по никое време“, то непременно щеше да изцепи на финала „Сега ще видите къде е цигулка, къде е гъдулка!“ точно преди на сцената, заедно с него да излезе и известният ни гъдулар Георги Андреев. Двамата изпълниха заедно композиции с балканско звучене, а накрая на концерта Найджъл и Георги вдигнаха публиката на крака с надсвирване по между си на Цигански напеви и Очи чёрные.

На финал гениалният Найджъл се поклони, направи култовия си жест към публиката и даде заявка, че ще се върне, при това много скоро. Чакаме го, заразени от вируса Кенеди.

Виртуозният и екстравагантен музикант излиза тази вечер на древната сцена на Античния театър в Пловдив. Найджъл Кенеди пристигна в България с автомобил през нощта на 19 срещу 20 септември и от вчера е в града на тепетата. Изненадващо за всички, и най-вече за организаторите, цигуларят реши да покаже нестандартния си стил и по отношение на транспорта, като избра да пътува до Пловдив с лека кола и отказа самолетния билет.

Найджъл Кенеди: Пловдив, тук съм!

В петъчния следобед звездата се разходи по калдъръма в Старинен Пловдив и се наслади на сергиите на участниците в Панаира на занаятите и пленера по царевична шума. Абсолютно в унисон с пловдивския айляк - с къси панталони и суитшърт - той бе трудноразпознаваем на улицата. Все пак познавачите ценители не го изпуснаха.

На снимката го виждате с голямата майсторка на керамика Цветана Видева - Графинята, съпруга на на известния китарист Огнян Видев.

Виртуозният музикант е отседал в луксозен хотел, където е и екипът му от 10 души. Тимът пристигна със самолет, а дългоочакваният концерт е тази вечер, на 21 септември, в Античния театър.

За музикантите по време на шоуто са осигурени големи количества вода, много хавлиени кърпи и прясно приготвена храна. Менюто на целия екип ще включва различни видове меса, (без свинско), зеленчуци на скара и свежи салати. Гримьорната трябва да се поддържа с темепратура 23 градуса, а важно изискане е да няма никакви цветя наоколо.

Концертът е част от програмата на Есенен салон на изкуствата, Пловдив 2019.

Билети можете да намерите ТУК.