Капана.БГ
Баухаус акцент в Архитектурен форум 2019 с изложба и цикъл лекции
Камарата на архитектите отбелязва 100-годишнината от основаването на школата с Вечер на архитекта в къща Енчо Пиронков
С поредица събития през октомври Камарата на пловдивските архитекти ще отбележи 100-годишнината от основаването на Баухаус в рамките на традиционното събитие „Архитектурен форум Пловдив“. Събитията са разделени в 3 модула и стартират на 7 октомври.
В модул 1 е включена изложбата „Това е Баухаус“, на която в множество платна, подредени в Цар Симеоновата градина до фонтана Деметра ще се представи историята и важните идеи на немското училище по изкуства и архитектура. Тя ще се открие на 7 октомври и ще остане в парка до 30 октомври.
Модул 2 включва 3 лекции. Доцент арх. Димитър Андрейчин ще изнесе лекция на тема „Баухаус – „различната“ школа“ на 7 октомври. Тя ще започне в 17:30 часа в къща Енчо Пиронков в Стария град. В същата вечер, свързана и със Световния ден на архитектурата, ще се проведе и събитието от модул 3 – „Вечер на пловдивските архитекти“, която ще започне след лекцията – в 19:00 часа.
Още 2 събития в цикъла лектории ще се случат до края на месеца. На 15 октомври е презентацията от екипа „Български архитектурен модернизъм“ на изкуствоведите Васил Макаринов и Теодор Караколев, които ще говорят за „Културните влияния от Германия в българската архитектура и изкуство между двете световни войни“. Тя ще започне от 17:30 в галерия „Капана“ (бившия Детмаг). Седмица по-късно е лекцията на арх. Любинка Стоилова – „Баухаус – мястото на жените и връзките с България“. Лекцията е на 22 октомври, също е от 17:30, отново в галерия Капана.
Ламбо спази обещанието си, игра на финала на Сцена на кръстопът
Стефан Данаилов: Скъпа пловдивска публика, благодаря ви за обичта към театъра и към мен
„Скъпи приятели, на 24 септември миналата година ви обещах, че ще се върна на сцената – тук в Пловдив. Ето ме пред вас със спектакъла „Актрисата”. Датата 22-и ми е много особена – на 22 август ме оперираха, на 22 септември почина сестра ми, на 23-и бе рожденият ден и си отиде любимата ми Мария. Тук съм, за да ви благодаря за обичта ви към театъра, към актьорите и персонално към мен”. С тези думи се обърна към публиката в Драматичния театър проф. Стефан Данаилов на финала на 23-ото издание на Международния есенен фестивал „Сцена на кръстопът”.
Големият актьор и арт директор на театрален форум бе част от спектакъла „Актрисата” заедно с Аня Пенчева, иван Панев, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев, Живко Сираков, Павел Иванов, Божидар Мицев и Боряна Бабанова.
„ Щастлив съм, че този фестивал е важна част от живота на пловдивчани”, каза още Стефан Данаилов и не пропусна да изрази радостта си от множеството цветя, които екипът на „Актрисата” получи, защото: „ние – актьорите, обичаме цветята, обичаме аплодисментите, те са знак на уважение към работата ни на сцената”.
Директорът на театъра Кръстю Кръстев допълни, че 23 години са малко и се надява да бъде свидетел и на 50-ото издание на театралния фест. Кръстев отправи специални благодарности към пловдивската публика.
А тя не изневери на „Сцената” и тази година. Над 5000 зрители гледаха фестивалните представления в Голямата и Камерната зала на театъра, както и в Кукления театър. Билетите за някои от спектаклите свършиха буквално за дни, а на сцената под тепетата гостува пъстра палитра от представления от българския театрален афиш, както и гости от Украйна и Унгария.
Рекорд: 22 хиляди зрители гледаха спектаклите от OPERA OPEN на Античния
От Операта отчетоха ръст от 60 % в приходите спрямо 2018 г.
Спектаклите и концертите от програмата на OPERA OPEN 2019 привлякоха общо 22 000 зрители и отчетоха ръст от 60 % в приходите спрямо 2018 година. Такава позитивна статистика отчете вчера Държавна Опера Пловдив. До голяма степен ръстът на публиките и приходите се дължи на развитието на оперния туризъм: международната публика (включително организирани туристически групи от Испания, Швейцария, Гърция и Франция) бе 30 % – факт със сериозна добавена икономическа стойност за хотели, ресторанти, транспорт и търговски обекти в град Пловдив.
Безспорно OPERA OPEN бе основен акцент в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Платформата се утвърди като един от водещите европейски оперни форуми на открито, свързвайки името си с най-талантливите български и международни артисти, привлечени да участват в творчески проекти на сцената на Античния театър в Пловдив. Доказателство за качеството на фестивала е нарастващото желание на световни имена да работят с артиста на Опера Пловдив, а след гастролите им тук да се връщат отново с нови идеи за съвместни проекти.
През 2019 се чувствително се засили интереса на специализираните международни медии от Австрия, Великобритания, Франция, Румъния и Русия, които изпратиха свои кореспонденти да отразят продукцията на OPERA OPEN.
Постановките на OPERA OPEN провокираха и обогатиха взискателната публика. За първи път сменихме гледната точка като поставихме зрителите на сцената на Античния театър, a каменните редове се превърнаха в „бял екран” за мултимедийни проекции – авторска концепция на режисьора Нина Найденова за откриващия спектакъла „Огънят/Празникът”, заявиха от културната институция.
Постановката „Орфей и Евридика” на Стефано Пода попадна в интереса на специализираните международни медии и Опера Пловдив бе официално включена в списъка с партньори на музикалния канал MEZZO редом до Ла Скала и Метрополитен. Над 7000 души посетиха камерното бароково заглавие на Античния театър, което е феномен за подобно заглавие.
През 2019 публиката на Античния театър имаше възможност да се наслади на изпълненията на световни имена, сред които звездния тенор Хосе Кура в ролята на Отело, балетните премиер-солисти на Московския академичен музикален театър Ксения Шевцова, Дмитрий Соболевски в „Лебедово езеро”, джаз-сензацията от САЩ Лиз Райт, както и едни от най-актуалните български оперни певци с международна кариера.
От 2019 година децата на Пловдив също имат свой оперен фестивал OPERA OPEN с Госпожа Опера, който се проведе край обновения фонтан на Бунарджика и даде заявка за разрастването му догодина. Фестивалът бе застъпен в концепцията за развитие на публики и политики за деца в новата концепция за управление на Опера Пловдив.
„ Концепцията и програмата на OPERA OPEN 2020 са подготвени и датите за ползването на Античен театър вече са заявени пред ОП „Старинен Пловдив”. Чрез Асоциацията на българските туроператори имаме официално запитване за обявяване на спектаклите за 2020 поради интереса от чужбина, затова настояваме да имаме гаранции за Античен театър максимално бързо, а не през януари 2020, когато отново ще е твърде късно за договаряне с туроператорските фирми. Стои отворен и въпросът с финансирането на Opera Open и след 2019 година. Растящият интерес към летния фестивал е директно свързан с качеството на продукциите и ранга на гостуващите солисти, които зависят от гарантирано адекватно финансиране. По проекта от ОФ Пловдив 2019 са покрити през различните години средно между 35 % и 45 % от разходите за фестивала”, заявяват от Операта.
Вчера бе обявена и премиерата на спектакъла „Фалстаф”, която ще открие новия оперен сезон. Последната творба на Верди по пиесите на Шекспир „Веселите Уиндзорки” и „Хенри IV” е под диригентството на Павел Балев – ръководител на Филхармонията в Баден-Баден. За ролята на комичния шекспиров персонаж режисьорът доц. Нина Найденова е поканила баритона Кирил Манолов – провъзгласен за „най-добрия Фалстаф на нашето време” от Рикардо Мути. В премиерната постановка ще вземе участие и световната прима Марияна Пенчева. Заглавието се изпълнява за първи път в Пловдив.
На 78 години, 16 години след Аида и 5 след Отело, Джузепе Верди създава своята последна опера, 26-та поред и трето музикално-сценично произведение по Шекспиров сюжет след „Макбет“ и „Отело“. В нея сър Джон Фалстаф е пройдоха, корполентен, чудовищен, алчен и лаком, и както повечето комични персонажи от това време – той е страхливец, за когото жените са „хлеб насущний“. Заедно с това Фалстаф е и алегорична фигура на старостта с присъщата и отчаяна ненаситност.
Вместо в средновековието, премиерната постановка „потапя” чревоугодника и рогоносец Сър Джон Фалстаф в колоритната атмосфера на La Dolce Vita – епохата на „сладък живот” в Италия от 60-те години на миналия век. Сценограф и художник на костюмите е Елена Иванова, хореографски дизайн – Анна Пампулова, хормайстор е Драгомир Йосифов.
В ролите се редуват солистите Михаил Пулиев, Свилен Николов, Август Методиев, Марк Фаулър, Георги Султанов, Александър Баранов, Димитър Зашев, Борис Кучков, Момчил Караиванов, Евгений Арабаджиев, Александър Носиков, Марияна Панова, Светлана Иванова, Вера Гиргинова, Валерия Мирчева, Анита Дафинкса – гост, Елена Чавдарова – Иса, Цветанка Ангелова.
„Фалстаф” е с участието на хор, балет и оркестър на Опера Пловдив.
Билети се продават на касата на Операта и в мрежата на ивентим. Налична е и онлайн услугата за билети „разпечатай у дома” на eventim.bg
Изложба представя серия от художнически книги и обекти, създадени заедно със семейства от Столипиново
„Красотата която споделяме” – уникална изложба на серия художнически книги и обекти създадени съвместно от семейства в кв. Столипиново, художника Хана Роуз (Великобритания) и социалния антрополог Никола Венков (Пловдив) ще се открие днес. Реализира се с финансовата подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура” и подкрепата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата”.
От 16-и до 29-и ноември изложбата ще гостува в СКЛАД, ул “Екзарх Йосиф“16.
Творбите отразяват години на взаимно опознаване и творчески обмен между Хана, Никола и членовете на четири семейства от една от най-лишените части на квартала. Заедно те творяха, споделяха и учеха на умения, и най-важното – слушаха другия. Изложбата разкрива художественото майсторство, устойчивостта и красотата създавани всекидневно от хората в Столипиново. Въпреки трудния достъп до условията на живот, които приемаме за базови, като вода, ток и канализация, регулярни доходи, сигурност за бъдещето си и редица други ежедневни предизвикателства, креативността и стремежа към естетика остават важна част от живота тук. Обединяващата тема за Красотата се появи естествено, както и разказите за среща, които пронизват цялата изложба.
„Красотата която споделяме” представя резултати от този процес под формата на ръчно направени художнически книги, съвместно създадени илюстрации отпечатани върху коприна и предмети вплели се в личните отношения, които изграждахме. Художническите книги водят посетителя през различни теми и нива на среща. Една от книгите търси значенията на символите Чукур, които покриват толкова много стени, домове и човешки тела в квартала. Втора книга се фокусира върху ценността на това да овладееш средствата за общуване с другия и да споделяте език. Придружена е от два обекта: ръкописен речник от 27 страници с думи на турски и български, които местна жена сметна за важно да напише за Хана и Никола, както и шал с фрази на френски, които тя искаше да научи за когато се присъедини към сина си във Франция. Отпечатаният шал е красив подарък от Хана, който тя може да носи, но и да използва за справки при нужда. Трета художническа книга документира творческия процес чрез добавяне към направеното от другия и връщането при него. Началната точка са занаятчийските умения, които някой от местните хора са развили, за да си осигурят прехрана, или просто за да разкрасяват домовете си.
По думите на една жена, самоук експерт по мода и майстор в плетене и шиене: “Аз гледам как са го направили и се уча да направя същото. Само че трябва да измислиш и нещо ново, от себе си да добавиш – като дойдат да го видят хората, да кажат, това е по-хубаво от онова в магазина!”
В процеса на „Красотата която споделяме” семействата в Столипиново станаха сътрудници, учители и артисти. Но повечето от хората, които така топло ни поканиха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. Несигурната им ситуация крие риск за всеки стъпил в светлината на публичността да стане жертва на журналистическата ярост, обществения расизъм и пристрастните български институции.
В този труден български контекст „Красотата която споделяме” цели да постигне възможности за грижлив и внимателен диалог. Изложбата среща хора, които рядко напускат своята безопасна махала, с публиката. Самият процес беше съставен от постоянен диалог и внимателен обмен. На финала му всеки участник е еднакво съавтор на творбите, които виждате в представянето.
Първото събитие на „Европейска нощ на учените 2019 “ в Пловдив стартира от АМТИИ
Фокусът е върху Годината на културата, науката, младите в науката и изкуството и новите „умни“ градове
Събитията от програмата на „Европейска нощ на учените 2019“ ще стартират официално на 26 септември от АМТИИ. На следващия ден Академията ще се присъедини към провеждащата се по едно и също време в около 300 града в цяла Европа и по света „Европейска нощ на учените”.
За Пловдив организацията е обвързана с проект K-TRIO 3 – Учените в триъгълника на знанието (Researchers in Knowledge Тriangle). Проектът K-TRIO 3 – „Европейска нощ на учените“, се финансира от Европейската комисия по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020”. АМТИИ „Проф. Асен Диаманидев” – Пловдив е част от консорциум участници, сред които са Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – координатор на проекта, Нов български университет, Тракийски университет, Русенски университет, БАН и Медицински университет – Варна.
В България в програмата освен Пловдив ще се включат още градовете София, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Надсловът за четвърта поредна година е „Учените в триъгълника на знанието”. Специален акцент в програмата на пловдивските висши училища е поставен върху Годината на културата и новите технологии, управление и развитие на т. нар. „умни” градове. „Чрез програмата на проекта искаме да доближим изследователите и техните постижения до обществото и най-вече до младите хора. Представените събития в Програмата на Нощта са адресирани към студенти, преподаватели, изследователи, ученици, деца и родители, и включват конкурси, събития при открити врати. За родителите и учителите са предвидени ръководени посещения. Организирани са събития, чрез Facebook, а след това и срещи, дискусионни клубове, научни кафенета, демонстрации, концерт на римския стадион. За да улесним нашите гости, тази година програмата стартира ден по-рано на 26 септември и ще продължи до вечерта на 27 септември и ще приключи с концерт на открито „Магията на българския фолклор”, споделят координаторите на проекта за Пловдив доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка.
С първото събитие в програмата АМТИИ отваря вратите не само на академията, но и на света – представяне на снимките от фотоконкурса ”Моят град”. Д-р Весела Казашка ще представи участниците, а победителите ще получат грамотите и надградите си. Във фотоконкурса са поканени да участват хора от всички възрасти, които са любознателни пътешественици по света и умеят да погледнат творчески през обектива, но също така и жадуват за споделяне на „уловеното”. Първите 20 фотографии по брой на гласовете в социалната мрежа оформят фотографска изложба. Постерите със снимките ще бъдат изложени на открито в двора на АМТИИ от 25-и септември.
В импровизирано Арт кафе от 16.00 ч. ще бъдат представени интервютата за сборника „ Хора на изкуството. Новото поколение“ и участниците в него – 15 души на изкуството. За трепа година координаторите на проекта доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка представят книга с интервюта с известни пловдивски личности. Първото издание включваше учени от града и бе под надслов „ Университетът – убежище на мисълта. Хора на науката“, миналата година представихме „Хора на изкуството. Многоликите превъплъщения на таланта”, а в тазгодишното издание са включени млади изпълнители, учени от различни сфери на изкуството – класически изпълнители, фолклорни изпълнители, художници, теоретици. Интервютата са от типа анкети – в тях учените отговарят на едни и същи въпроси, които ги представят като личности, включително от непозната за колегите, студентите и широката публика страна. Избраните да попаднат в тази книга отстояват ценностите и политиките, свързани с образованието и науката. Всички те носят харизмата на учени и хора на изкуството, който вдъхновяват млади последователи, разказаха доц. Бъркалова и д-р Казашка.
На 26 септември от 18.00 часа малки художници и техните родители ще имат възможността да развихрят фантазиите си и да участват в творческата работилница „Красотата на природата и човека през очите на малките художници”. В АРТ клас център ще е подготвена работилницата, заредена с материали за рисуване, музика и добро настроение, очакваме малките художници и техните родители да рисуваме с цветовете на радостта.
На 27 септември 2019 година от 17,00 часа Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) също ще отвори врати за посетители – изследователи, млади учени, студенти и широка публика. Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) активно участва в „Европейска нощ на учените 2019“. Темата на първата презентация е „Европа в един променящ се свят – приобщаващи, новаторски и мислещи общества”. Необходимостта от променящи се стереотипи и развиването на нова култура в научните изследвания и иновациите е във фокуса на откритата катедра, която има за цел да помогне на младите хора – студенти и докторанти, да осъзнаят многостранните кариерни възможности пред изследователите, в това число стипендиантите по програмата „Мария Склодовска-Кюри. Иновациите и научноизследователската инфраструктура в България ще бъдат разгледани като ключови фактори за кариерния успех на младите хора на науката и изкуството. Млади учени и докторанти ще се включат в обсъждането с личен пример и въпроси. Наред с перспективите, ще бъдат показани и реални примери за най-успешни кариери на млади изследователи.
Доц. д-р Цанко Гечев ще открие събитието и ще сподели личния си опит като стипендиант по програма „Мария Кюри”, а също ще представи и новите актуални възможности за стипендии и за кариера в ЦРСББ. Добрите практики в тази посока ще бъдат представени от чуждестранни учени, които в момента развиват научната си дейност в ЦРСББ – д-р Рамадос Данускоди (Индия) и д-р Суджит Неракъл („БиоАтлантис” – Ирландия). Те ще споделят професионалния си опит, работа си на няколко континента и връзката между науката и бизнеса. Изследователите също ще разкажат за родните си места и университети.
На 27 септември от 17,00 часа в Националната гимназия по сценични и екранни изкуства – Пловдив ще представи проектът „Live Skills” и възможностите за обучение, които предлага проекта в три програми – „Артмениджмът”, „Културно предприемачество” и „Нови дигитални технологии”. В двора на гимназията ще бъде подредена изложба с творби на нейни възпитаници, която ще бъда открита от 17.00 до 19.00 ч..
На 27 септември от 17.00 часа новите технологии и изкуството се срещат и съчетават в галерия „Анастас“. В приятната и творческа атмосфера на галерията ще се проведе дискусия на тема „Дигиталните номади – творческите професии в цифровата ера“. Участниците се запознаят с възможностите за работа, независима от локацията, кои кариери са подходящи и какви умения са необходими, предизвикателствата на номадството в 21 век. Участниците ще имат възможността да задават въпроси и да получават отговори в зададената посока: възможното бъдеще на Пловдив като „умен град“, ИТ мостовете между миналото и настоящето в нашия град – един от най-старите живи градове в Европа и Европейска столица на културата през 2019 г. В галерия „Анастас” ще се проведе и демонстрация на ученически проекти и изделия на тема „Бъдещето на дизайна”.
От 20.00 часа музиканти ще дефилират от АМТИИ до Римския стадион, където ще се проведе фолклорният концерт на открито „Магията на българския фолклор“. За да бъдат активни участници, пловдивчани и гости на града, е предвиден открит дансинг под звуците на хипнотичните ритми на българската фолклорна музика.
Архивите разказват: На днешния ден преди 166 години в Пловдив е роден най-европейският български политик
Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия
По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и други
Малко известен факт е, че като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата
На 23 септември преди 166 години през 1853 г. в Пловдив се ражда Константин Стоилов Министър-председател на България през 1887 и 1894 – 1899 година. Основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 година.
Финансовите възможности на родителите му позволяват да получи солидно образование. Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж в Цариград, който завършва със степента „бакалавър на изкуствата“. Младият Стоилов води много строг и организиран живот. Всичко в него е подчинено на учението.
По-късно изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е „Мълчанието на историята върху българския народ“. Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави. По време на обучението си в Германия, в Лайпциг през 1876 г. приема светлина от масонската ложа „Аполо“ и членува в нея до края на живота си. Германското масонство се радва на уважение заради моралния си кодекс, не на последно място и заради имената на масоните Гьоте, Менделсон, Хайдн, Лист, Моцарт, Хердер.
По-късно живее в Прага, където се запознава с проф. Константин Иречек. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор се завръща в България. Става съдия в Пловдив. През лятото на 1878 г. Стоилов е поканен да стане един от редакторите на пловдивския вестник „Марица“ (1878-1885). Той обаче предпочита да работи като юрист и на 1 август 1878 г. е назначен за член на Пловдивския губернски съд, но се изявява и като сътрудник на „Марица“.
Качествата на Стоилов като юрист са оценени високо и след половин година работа той оглавява Софийския губернски съд. Този пост му дава право да вземе участие като депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Така само на 25 години влиза в света на голямата политика. В Учредителното събрание Константин Стоилов прави впечатление с широката си култура и ораторските си качества. Избран е за един от секретарите на събранието.
Със съпругата си Христина Стоилова
Симеон Радев, авторът на „Строители на съвременна България“, определя д-р Константин Стоилов като най-европейския български политик. Определение, което големият държавник получава заради своето образование, ораторска дарба, култура, обноски, облекло, добродетели. След изработването на Конституцията д-р Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз.
Европейската култура на Константин Стоилов допада на княз Александър. Затова монархът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца. От 1881 г. той е дописен, а от 1884 г. действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.
Стоилов става министър-председател по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I. През есента на 1886 г., Третото Велико Народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След няколко месечни сондажи в европейските столици делегацията се спира на кандидатурата на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. На 2 август княз Фердинанд полага клетва и встъпва в длъжност. На 20 август е съставено ново правителство, начело със Стефан Стамболов, а Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. Това е първото по-дълго министерско управление на д-р Стоилов.
1897 г., София – 17-ото правителство на България. От ляво на дясно – Найден Бенев, Теодор Теодоров, Константин Величков, Иван Вазов, д-р Константин Стоилов, Никола Иванов, Михаил Маджаров, Георги Згурев.
Именно като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата. Той носи красноречивото заглавие „Наказателен закон за престъпленията по печата“.
След падането на Стефан Стамболов от власт, княз Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. През юни 1887 г. Великото Народно събрание одобрява тази кандидатура, а за министър-председател е назначен Константин Стоилов. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност. Д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци. Различни министерства оглавяват Григор Начович, Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров. За да укрепи своята власт и да има своя трибуна той основава и печатен орган на партията вестник „Мир“, който е определян от изследователите на печата като „българския „Таймс“. Най-големият външнополитически успех на правителството, начело с Константин Стоилов, е признаването на българския княз от Великите сили. Подобряват се и отношенията ни със съседите.
Като активен деятел на Консервативната партия, Стоилов за кратки периоди заема министерски постове в правителството на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков. Участва във временното правителство на Петко Каравелов, и в това на Васил Радославов.
В спомените на съвременниците си д-р Стоилов е високообразован и възпитан човек, елегантен, с качества на организатор и оратор, толерантен, тактичен и учтив. Той и Стефан Стамболов са хората, създали предпоставките българската държава да възкръсне след петвековно робство и в началото на 20 век, да се превърне в най-динамично развиващата се страна на Балканите.
Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия, умира на 23 март 1901 г. заради разклатено здраве и тежка бронхопневмония.
По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и др. Приети са закони за насърчаване на местната промишленост и за земеделските каси, които осигуряват евтини кредити. Въведено и прогресивно облагане на доходите, което осигурява повече пари в бюджета. Създадени са търговско-индустриални камари.
В Пловдив има улица, която носи неговото име.
*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.
Още за книгата му може да видите ТУК.
Готови ли сте за пътешествие по света с Петя Кокудева и синята палатка?
Пътуването е преживелищно, не интелектуално знание - преживяването се вгражда дълбоко в човек, минава през тялото му
Записвам си всеки ден по нещо, което най-силно ме е впечатлило. Защото и тук, у дома, има какво да те впечатли не по-малко
Мисля, че съм на път да си реализирам юношеската мечта да бъда репортер по света
Славена Шекерлетова
Почти една година на път, с палатка. Няколко континента. За едно такова пътешествие, изпълнено с разнообразни случки и впечатления разказва в книгата „Поздрави от синята палатка“ Петя Кокудева. Познаваме я преди всичко като автор на книги за деца. Но тепърва ще се изненадваме приятно от новите ѝ хрумвания и мечти. За местата, случките и хората, си говорим няколко дни преди премиерата на книгата в Пловдив. Петя Кокудева гостува в Регионален природонаучен музей на 26.09, четвъртък, от 19 часа.
"Поздрави от синята палатка" не е типичен пътепис, въпреки че в нея има истории от места, но тези истории са много по-различни. Защо е важно за теб по този начин да разкажеш за пътешествието, което преживя?
Не си падам по многословието - нито като читател, нито като човек, който пише. И това, мисля, си личи не само в тази, но и в предишните ми книги. В този смисъл не е изненада, че съм подходила към света камерно, през есенцията му - есенция лично за мен, разбира се. Онова, което ми се е сторило най-смислено, най-весело, най-тъжно, най-плашещо… Докато пътува, човек буквално се затрупва с информация и впечатления, може да разказва до безкрай после. Само че за мен не това е смисълът. Искам - тъкмо напротив - да успея да отбера зърната от плявата.
Как е възможно човек да запомни толкова много истории и те да не загубят от силата си с времето?
Не е възможно, ако не записваш педантично. Което и правех. Всеки ден - по коли, влакове, вечер в палатката - въпреки умората… Това ми създаде полезен навик, към който се придържам оттогава насам. Записвам си всеки ден по нещо, което най-силно ме е впечатлило. Защото и тук, у дома, има какво да те впечатли не по-малко.
Колко време спяхте на палатка и кои са битовите предизвикателства в едно такова пътуване из много места без раздут бюджет. И какви пък са чаровните моменти на този начин? Скъпо ли беше за вас това пътуване?
От общо 9 месеца на път - половината време бяхме на палатка. В Европа, Скандинавия, Прибалтика и Нова Зеландия. Проблемите и чарът на този тип пътуване са споени, те са лица на една и съща монета: това, че си навън, в гората, сред стихиите - е и чар, и страх; това, че трябва да си готвиш в полеви условия е и забавно, и неудобно. Всичко винаги има повече от едно лице. За такова пътуване са необходими пари, да - въпреки че сме живели много свито. Но чак скъпо, не бих казала. Събираш пари и - ако ти е важно - заминаваш.
Всички домакини ли бяха любезни с вас и как всъщност стават тези уговорки за гостуване и приспиване при непознати хора, някои от които изобщо не знаят английски?
Не всички са любезни. Хората са всякакви. Понякога може да ти се сторят нелюбезни, защото са от друг тип култура, а не защото реално са груби. Или обратното, мен в Япония ме дразнеше например, че се отнасят с мен като с господар, някак прекомерно любезно, към раболепно. Но това отново е културна особеност - човек често дори не разбира ясно кое защо се случва. Трябва да прекараш много по-дълго в дадена култура, за да я осмислиш по-обективно.
А уговорките за нощувки, те стават през сайтове, в които се търсят и предлагат квартири. Когато хората не знаят английски, се разбирате с жестове, с гугъл транслейт, с повтаряне по шест пъти, през смях, както дойде - винаги е пълна импровизация.
Колко време беше най-дългият престой някъде и кое ви накара да се позастоите повече?
Най-дълго бяхме в две страни, които много харесваме: Норвегия и Нова Зеландия. Във всяка бяхме по месец и половина. И в двете е спокойно, дори самотно, и си много близо до земята, до небето, до водата, до дивите животни. Заземяващо е, затова останахме повече на тези места.
Казваш, че нямаш нужда от забележителности, за да забелязваш. Винаги ли си била така или постепенно си добила този начин?
Не, не съм била така винаги. Обучих се сама, докато пътувах и осъзнавах често, че на прозаични места ми се случват страшно интересни неща. Или пък на скучно място живее някой много любопитен човек. Освен това се научаваш как да търсиш интересното - ровиш, питаш местните, изкристализира ти каква е точно твоята дефиниция на интересно. Такива неща, които преди не съм знаела и умеела.
Но има и нещо друго - аз съм завършила журналистика, и то с голям мерак. После работих това около 2 години. Тази професия ми е на сърце и до днес, а тя е свързана точно с тия неща: да знаеш как и какво да попиташ, да отсяваш важното, да внимаваш за детайлите, да се осмелиш. Мисля, че съм на път да си реализирам юношеската мечта да бъда репортер по света.
Откъде е снимката на корицата със синята палатка?
От Норвегия. Една нощ имаше буря и се загубихме с колата. Стана тъмно, търсехме къде да опънем палатката, валеше пороен дъжд. Изкачвахме се дълго по едни камънаци и завои в планината. Накрая отворихме палатката в пълен мрак и заспахме веднагически. Чак на сутринта видяхме къде сме се озовали - прелестно място със северни елени наоколо по поляните. За мен е особено вълнение, че тъкмо тази снимка стана корица - точно защото зад нея стои такава история.
Би ли ни споделила нещо от скорошната ти разходка до Фарьорските острови?
То беше точно от тези пътувания, в които ти се налага да живееш с природните стихии и да им се подчиняваш, защото по онези земи е много сурово. На Фарьорите ми хареса най-много изобилието от истории (това като цяло е характерно за скандинавците) - легенди и истински истории са на всеки камък, табела, завой. Явно заради студа и мрака, хората заживяват повече в историите.
Как се променя човек след едно такова пътешествие?
Променя се. Става малко по-смел, става по-любопитен, отколкото е бил преди, защото вижда с очите си колко дивно интересен е светът. Осъзнава, че може да се живее всякак, всякак! - по неподозирано многообразни начини. Също така осъзнава многоликостта на всяка ситуация - спира да възприема нещата като лоши и добри, полезни или вредни, а като такива с променяща се траектория. Днес нещо ти се струва провал, обаче след 2 години се оказва, че ти е помогнало. А това на свой ред те прави по-спокоен и трезв. И най-вече, пътуването е преживелищно, не интелектуално знание - преживяването се вгражда дълбоко в човек, минава през тялото му. И друго важно за мен: човек свиква да не се центрира толкова около себе си и проблемите си, защото вижда чуждите. Сега определено не ми се разказва за моя вътрешен свят, за моите емоции, по-интересни са ми чуждите.
Снимки: Здравко Петров, Георги Янев