Избрани от дигиталния гид Lost in Plovdiv екопътеки, близо до Града на тепетата, решението коя и кога да посетите, оставяме на вас 

Петя Банкова, стажант

Високите температури са най-големият минус на иначе прекрасното лято в Пловдив. Ако живеете в Града под тепетата, или го посещавате често, гарантираме, че ви се е случвало да се отнасяте в мисли за хладно прекарване на деня на сянка сред природата. Ето защо екипът на Lost in Plovdiv се включва точно навреме с предложения за екопътеки близо до Пловдив.

Понятието „близо” е спорно, отнасяйки се до разстояния, затова уточняваме, че избраните екопътеки са на 30-60км от любимия Пловдив. В списъка ни има 8 предложения – по едно за всеки оставащ уикенд до края на лятото, а решението кое и кога да посетите, оставяме на вас.

Екопътека Равнища над с. Дедево е първата и най-близка екопътека от осемте, които можете да използвате за убежище в жегата. Намира се на 30км от Града под тепетата и времетраенето на маршрута е около половин час. За да стигнете до крайната точка на екопътеката, следвайте жълтата маркировка по черния път преди хижа Равнища и дървените указателни табели. Скалата, част от екопътеката, се нарича „ръба на свободата в България” и „скалата на края на света”.

Продължаваме с близките предложения и „Зелената пътека”, която отново се намира на 30км от Пловдив. Можете да съчетаете маршрута с посещение на Бачковския манастир, защото началото ѝ е точно срещу портата на манастира. „Зелената пътека” е от онези места, за които се чудим дали изобщо съществуват, защото изглеждат като извадени от филм – водопад, красива природа, чешми и беседки – перфектните условия да избягате на хладно.

Третата ни препоръка е екопътека „Могила”, с. Дряново в Пловдивска област, която започва от центъра на селото и е с дължина 14км. Дължината ѝ обаче не трябва да ви плаши, защото природата е изключително красива и има изградени 5 места за почивка с беседки и пейки, както и чешми със студена изворна вода. И ако това не е достатъчно – на местата за отдих и по маршрута на пътеката стават прекрасни снимки.

Следващото предложение е по-далечно – на около 50км от Пловдив се намира екомаршрутът до връх Драгойна. Към върха можете да се изкачите по два пътя, единият е от с. Буково и е по-кратък, а другият е от с. Драгойново и е по-дълъг – около 3 часа. Маршрутите завършват с тракийско светилище на върха, което е проучено през 2004-2006 година, но така и не добива голяма популярност.

Екопътека „Комин дере” е много посещавана през есента, пролетта и лятото заради лекия преход и сравнително краткия маршрут, който е около 4км. Започва от една от махалите в гр. Лъки и разполага с 3 беседки за отдих, информационни табели и панорамна площадка с прекрасна гледка. В района живеят много животни – лисици, белки, златки и сърни, затова не е изключено преживяването ви да включва и среща с някое от тях.

На около 50-60км от Пловдив се намира екопътека „с. Белица-Кръстова гора” с дължина 12км, която започва от Манастирски комплекс „Кръстова гора” и както се разбира по името – завършва в с. Белица. Тя е от тези места в природата, където просто се чувстваш у дома, независимо от кой край на България или света идваш. Маршрутът разполага с масички, столчета и беседки за почивка, както и с информационни табели за ориентиране, освен задължителната маркировка.

А ако искате разходката ви в природата да има и леко романтичен привкус, правилният избор е екопътека „Пътят на сърцето” в с. Борово. Тя всъщност е приключенска екопътека и е съставена от три самостоятелни похода – „Походът на Усмивката”, „Походът на Вярата” и „Походът на Светлината”. Началната им точка е църквата „Рождество Богородично” в селото, като там има информационна табела за трите похода. Те са маркирани в три различни цвята – жълто, червено и синьо, а средната продължителност на прехода е около 2 часа.

Последното предложение е подходящо за семейства с малки деца заради краткия маршрут от 830м – екопътека Снежанка при пещера Снежанка, на 5км от гр. Пещера. Пещера Снежанка разполага с паркинг, а маршрута по екопътеката може да бъде изминат за около час и половина. Забавни и мотивиращи табелки са част от маршрута на пътеката, което прави изживяването още по-приятно. А ако имате желание преминаването на маршрута може да бъде съчетано и с посещение на красивата пещера Снежанка.

Ако все още се чудите какво да правите в летните горещини в и извън Града под тепетата, гидът Lost in Plovdiv е на ваше разположение, за да ви даде забавни идеи.

Всички знаем, че Пловдив е най-старият жив град в Европа и сме горди от хилядолетната му история, но замисляли ли сме кога той е бил присъединен към България и през колко други владения е преминал?

Екипът на единствения дигитален гид под тепетата подбра за вас няколко исторически факта, които със сигурност не сме учили по история в гимназията, а някои от тях може дори да не подозираме.

В Античен Пловдив по подобие на  гръцките Питийски игри са се организирали  състезания на стадиона на Филипопол. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски.

Водоснабдяването на града през Античността се е осъществявало чрез водопровод, докарващ планинска вода от село Марково. Филипополските акведукти са единствените подобни съоръжения, открити в България. Участък от западния акведукт, който е значително по-масивен, е частично реставриран в разделителната ивица на бул.„Коматевско шосе“ при Коматевския пътен възел.

Пловдив е присъединен към българската държава при царуването на владетеля Маламир. По време на походите на българския владетел Крум през 811-813 година, когато той разрушава много тракийски градове и отвежда жителите им на север, населението на Филипопол изоставя града и бяга в по-безопасни области на юг. През 836 година градът е завладян от българския владетел Маламир, като населението се предава и смяната на властта става без особени кръвопролития. Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители. След изтласкването на киевските войски от Балканите през следващата година Филипопол отново е присъединен към Източната Римска империя.

Херцогство Филипопол е историческа кръстоносна държава, васална на Латинската империя, която просъществува от 1204 до 1248 г.  на територията на днешна Южна България. Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246 – 1248 г. когато земите на херцогството са завладени от войските на никейсия император Йоан III Дука Ватаци.

Първият автомобил в града е собственост на фотографа Андрей Андреев. Техниката била истинската страст на Андрей Андреев. Той внесъл първия велосипед в Пловдив, първия мотор в Пловдив, а през 1905 г. гордо се показал с първия автомобил под тепетата. На фотографа  се приписва и първата автомобилна катастрофа. Към 1920 г. той дори открил автобусна агенция, която обслужвала линията Пловдив –  Перущица.

През 1968 г. България се превръща в соцпроизводителя на западни коли, а нашият град е център на това чудо за времето си. Тогава под тепетата, на Асеновградско шосе, се открива новият автомобилен завод за производството на модели Булгаррено. За жалост, то трае само две години. През 1970г. предприятието е затворено, а производството на трите модела Булгаррено №8 и №10 и спортният Алпин е преустановено по нареждане на Москва.

Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891 година, когато правителството на Стамболов взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо изложение. Първото българско изложение  от 1892 година е организирано като еднократно събитие, но през 20-те години сред деловите и общински кръгове в Пловдив се появява идеята за създаване на ежегоден панаир в града. С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен, а Пловдив се превръща в панаирна столица на България след тежко съперничество с Варна и София.

Даниела Калчева, стажант

В рамките на X Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ пловдивчани имаха честта да се потопят в магията на един зашеметяващ концерт, представен от трите грации Теодора Несторова, Теодора Атанасова и Маргарита Илиева в петък вечер.

Точно преди старта на концерта имахме възможността да поговорим лично с трите дами. Те споделиха някои лични истории, за това как са се запознали с музиката и впоследствие, как именно общата им любов към нея ги е събрала на едно място, за да сътворяват приказки по ноти, като тази, на която публиката се наслади.

Теодора Несторова от малка се занимава с фигурно пързаляне и свири на пиано. Състезателната ѝ кариера стига категория „юноши и девойки“. Но в един момент страстта към пързалянето е изместена с любовта към пеенето, а колкото до пианото, тя самата признава, че предпочита да използва гласа си като инструмент. Сега фигурното пързаляне е нещо, което Теодора Несторова прави като хоби и за забавление, когато не е на сцената и не пее. Именно нейна е била идеята за направата на подобен концерт.

Теодора Атанасова също признава, че първо е свирила на пиано, но нещата са се стекли така, че е трябвало да избере друг инструмент. Тя споделя как преди никога не си е представяла да свири на виолончело. Още на първия си урок, обаче, щом чула звука на този забележителен инструмент, любовта ѝ към него се зародила с пъривя акорд.

Пианистката в групата – Маргарита Илиева дори се пошегува като вметна, че пианото е доста труден инструмен и както изглежда, то има силата да откаже почти всеки от себе си. Колкото до произведенията в програмата – Маргарита сподели мнението си, че всяко едно от тях има своята трудност в различен аспект –  някои са трудни заради техничността, с която трябва да се изпълняват, други заради емоционалността им, а трети – ансамблово.  Но това не попречи на музикалното вълшебство да се случи.

Трите дами сътвориха една неземна приказка, а публиката остана във възторг от ангелския глас на Теодора Несторова и магическите звуци на пианото и виолончелото на Теодора Атанасова и Маргарита Илиева.

Концертът бе разделен на две части. В първата преживяхме с наслада 5 стихотворения на руската поетеса Анна Ахматова, пресътворени в пленяващи песни върху композиции на Сергей Прокофиев. До края на първата част от концерта бяха изпълнени и произведения от чешката композиторка В. Капралова и полския композитор и пианист К. Шимановски.

Втората част на концерта продължи с  6 песни от Ахматова (за сопран и виолончело) по музика на английския композитор Джон Тавенер. Концертът завърши с невероятното изпълнение на трите грации заедно на 3 песни за сопран, виолончело и пиано по композиции на Б. Танева.

В края на концерта трите момичета поднесоха букет и искрените си благодарности на организатора на събитието Мила Павлова-артистичен директор на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, благодарение на която, момичетата имаха възможността да докоснат сърцата на всички присъстващи.

Решението е взето след разговор между Иван Тотев и Боил Банов

Острото отворено писмо на председателя на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева, в което тя обвини кмета Иван Тотев, че убива творческата организация, даде скоростен резултат. След като изпрати позицията си до министъра на културата с оплакване, че новата галерия на Гладстон ще бъде предоставена за управление на Градска художествена галерия, казусът претърпя обрат. Провел се е разговор между министъра на културата Боил Банов и Иван Тотев вчера, при който градоначалникът е решил да предложи на местния парламент изложбеното пространство да се даде на ДПХ. Решението дали художниците да стопанисват новата сграда ще бъде взето на сесията на общински съвет на 17 септември. Приблизително тогава се очаква и галерията да бъде открита.

„ Министър Банов изложи неговите аргументи, аз изложих своите. Поех ангажимент към министъра да депозирам в общинския съвет предложение, с което да се даде безвъзмездно на художниците новата галерия”, обясни пред радио Пловдив кметът Тотев.

Японката Саори Хала язди кон в Стария град с препратка към религиозните закони на Османската империя

През 2019-а основната кураторска програма на НОЩта – “Общо място”, подготвена от Владия Михайлова, е фокусирана върху Стария град и се стреми да покаже различни от познатите му образ и атмосфера

Между 13 и 15 септември включените в НОЩта проекти ще се разположат от Източната порта до Данчовата къща и Къща Стамболян, приканвайки зрителя да влезе сякаш през “задния” вход на Стария град, слабо познат за туристите и дори за жителите на Пловдив

Общността, връзката с другите (чуждите), практиките, които свързват хората, свободата на избор и други фундаментални теми от живота ни заедно ще бъдат разгледани през погледа на съвременния артист в трите вечери на НОЩ Пловдив този септември. Без да търсят непременно директна връзка с историята на Стария град, проектите от “Общо място” ще отправят въпроси, с помощта на които публиката да преоткрие своята принадлежност и дълбоки връзки с миналото.

Срещата на многовековните традиции с различни културни влияния ще бъде представена и в танцовата видео инсталация на японската артистка Саори Хала – “Един кон не би се обезспокоил”, която вече бе в Пловдив, за да заснеме част от нея. Саори изследва връзката между време, пространство и тяло посредством човешкото движение във всекидневните ни дейности. За целта на танцовия филмов проект, който ще бъде представен на НОЩ Пловдив през есента, авторката ни напомня за Османската империя през 14-ти век – време, в което българите не са можели да строят своите християнски храмове по-високо от нивото на погледа на човек, яздещ кон.

“Именно забраната е причината някои църкви в България да са полувкопани. Очевидно конете са били символ на силата, потисничеството и йерархията, проявявани по това време.”, казва авторката. Във филма Саори Хала ще изследва тези ограничения и техния ефект върху текстурата на града.

Заснемането на “Един кон не би се обезспокоил” се случва преди броени дни из улиците на Стария град в Пловдив, където Хала изследва границите от перспективата на ездача. Необичайният пърформанс ще постави акцент на проблеми и теми, свързани с паметта на едно място: общността, другите (чуждите), практиките, които свързват хората, свободата на избор и др. Гостуването на Саори Хала се реалзиира с подкрепата на EU Japan Fest.

Какво значи общността за нас днес? Как се променя тя? Кои са старите и кои новите общности и какъв е смисълът от тях? Тези и много други въпроси, отнасящи се към история и принадлежност, разглежда основната изложба в кураторската програма “Общо място” в Данчовата къща.

Дор Гуес, Нилбар Гюреш, Зуза Голинска, Даниела Костова, Селма Селман, Калин Серапионов, Катержина Шеда ще представят свой прочит на понятието общност, изследвайки промените и възможността човек да се реализира сред другите. Част от изложбата поставя светлина върху политиките на паметта и идентичността, а друга разглежда провалените проекти за универсални ценности. Фокусът върху индивида, неговите права на избор и взаимоотношенията му с другите са в основата на творбите, които често изследват различни културни пластове във времето и формираната цялост. Участието на част от авторите в изложбата е подкрепено от Полски културен институт, както и Посолството на Чехия в България, Почетения консул на Чехия в Пловдив и Чешкия културен институт.

Сред специалените проекти в програмата на Отворени изкуства, подготвени за НОЩта е и платформата Creative Media Lab, с куратор Петко Танчев, която е свързана с различни практики и естетически платформи в пресечната точка между изкуството и новите технологии. Проектът разширява художественото съдържание на НОЩ/Пловдив като създава интерактивна, лабораторна среда и среща публиката със съвременни медийни артисти, програмисти и други професионалисти в областта на дигиталното изкуство. През 2019 г. Creative Media Lab се осъществява в партньорство с Драматичен театър, Пловдив.

Фестивалът “Нощ на музеите и галериите – Пловдив” се организира от Open Arts Foundation с подкрепата на фондация “Америка за България” и EVN. НОЩта е част от програмата на “Пловдив – Европейска столица на културата 2019”.

В неделя вечер от 21:10 Филмови нощи във Филипополис и Лятно кино „Орфей“ ви канят на една предпоследната вечер от тазгодишното издание на кино под звездите, което ви предлагаме. Откриваме с най-гледания за изминалата година филм БОХЕМСКА РАПСОДИЯ – биографична драма за великия вокалист на „Queen“ Фреди Меркюри (в ролята носителят на „Оскар“ Рами Малек), който преодолява всички стереотипи, подобно на музиката на групата, която отказа да бъде поставена под какъвто и да е знаменател. Филмът на Декстър Флетчър и Брайън Сингър е едно любовно писмо към всички почитатели на групата.

Късната прожекция от 23:30 ч. ще бъде на британската музикална комедия YESTERDAY / ВЧЕРА СИ Е ЗА ВЧЕРА от големия Дани Бойл. Филмът проследява Джак Малик (Химеш Пател) е музикант и автор на песни в малко английско крайморско градче. Единствената му опора в неуспешната му кариера е приятелката му от детинство Ели (Лили Джеймс). След странен инцидент с автобус по време на глобално спиране на тока той се оказва единственият човек на света, който си спомня за съществуването на Бийтълс. Джак бързо се превръща в суперзвезда, изпълнявайки парчетата на най-великата група на всички времена пред публика, която ги чува за първи път.

В последния ден - понеделник (21.10) предстои специалната извънредна прожекция на УЮТ – филмът на любимия ни театрален актьор Камен Донев, който обещава много смях под открито небе.

Цените на билетите за кинопанорамата са 7/6 лв. Продават се на касите на лятно кино „Орфей“ /19.30-23.30ч/ и LUCKY Дом на киното /16.00-21.00 ч/, както и онлайн на boxoffice.bg.