Всички знаем, че Пловдив е най-старият жив град в Европа и сме горди от хилядолетната му история, но замисляли ли сме кога той е бил присъединен към България и през колко други владения е преминал?
Екипът на единствения дигитален гид под тепетата подбра за вас няколко исторически факта, които със сигурност не сме учили по история в гимназията, а някои от тях може дори да не подозираме.
В Античен Пловдив по подобие на гръцките Питийски игри са се организирали състезания на стадиона на Филипопол. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски.
Водоснабдяването на града през Античността се е осъществявало чрез водопровод, докарващ планинска вода от село Марково. Филипополските акведукти са единствените подобни съоръжения, открити в България. Участък от западния акведукт, който е значително по-масивен, е частично реставриран в разделителната ивица на бул.„Коматевско шосе“ при Коматевския пътен възел.
Пловдив е присъединен към българската държава при царуването на владетеля Маламир. По време на походите на българския владетел Крум през 811-813 година, когато той разрушава много тракийски градове и отвежда жителите им на север, населението на Филипопол изоставя града и бяга в по-безопасни области на юг. През 836 година градът е завладян от българския владетел Маламир, като населението се предава и смяната на властта става без особени кръвопролития. Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители. След изтласкването на киевските войски от Балканите през следващата година Филипопол отново е присъединен към Източната Римска империя.
Херцогство Филипопол е историческа кръстоносна държава, васална на Латинската империя, която просъществува от 1204 до 1248 г. на територията на днешна Южна България. Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246 – 1248 г. когато земите на херцогството са завладени от войските на никейсия император Йоан III Дука Ватаци.
Първият автомобил в града е собственост на фотографа Андрей Андреев. Техниката била истинската страст на Андрей Андреев. Той внесъл първия велосипед в Пловдив, първия мотор в Пловдив, а през 1905 г. гордо се показал с първия автомобил под тепетата. На фотографа се приписва и първата автомобилна катастрофа. Към 1920 г. той дори открил автобусна агенция, която обслужвала линията Пловдив – Перущица.
През 1968 г. България се превръща в соцпроизводителя на западни коли, а нашият град е център на това чудо за времето си. Тогава под тепетата, на Асеновградско шосе, се открива новият автомобилен завод за производството на модели Булгаррено. За жалост, то трае само две години. През 1970г. предприятието е затворено, а производството на трите модела Булгаррено №8 и №10 и спортният Алпин е преустановено по нареждане на Москва.
Началото на Пловдивския панаир е поставено през 1891 година, когато правителството на Стамболов взема решение за организиране през следващата година в Пловдив на голямо изложение. Първото българско изложение от 1892 година е организирано като еднократно събитие, но през 20-те години сред деловите и общински кръгове в Пловдив се появява идеята за създаване на ежегоден панаир в града. С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен, а Пловдив се превръща в панаирна столица на България след тежко съперничество с Варна и София.
