Изключителен виртуоз и екстравагантен музикант – Найджъл Кенеди пристига за нов концерт в Пловдив тази есен. Зрелищното събитие със заглавие “Една нощ с Найджъл Кенеди” ще е на 21 септември на сцената на Античния театър в Европейската столица на културата.

Световно известният цигулар, с рекорд в книгата на Гинес за най-продавана класическа творба на всички времена (за запис от 1989 г. на “Годишните времена” на Вивалди с над 2 млн. продадени копия) ще представи у нас селекция от любими произведения. Пловдивската публика ще стане част от вълнуващо музикално пътешествие, в което изкусният майстор на цигулката ще я поведе. В “Една нощ с Найджъл Кенеди” ще звуча произведения от последният му албум с композиции на Гершуин, селекция от пиеси от любимият му композитор Йохан Себастиан Бах, aвторската “Магьосникът от Лублин” и едни от най-ярките и добре познати на публиката произведения от всичките му албуми до сега. На 21 септември с Найджъл Кенеди на сцената ще бъдат четирима превъзходни музиканти, с които той работи от години. Това са: Boyle Doug – китара (участвал в турнетата на Robert Plant, Paul Young и др.), Peter Adams – чело (музикант в Oxford Philharmonic, The English String Orchestra and Brighton Phil и с над 15 годишна кариера), Piotr Kulakowski – ударни (един от най-големите полски басисти, завършил джаз академията в Катовице, Полша. През 2015 г. получава докторска степен по музика в областта на инструменталните изследвания, специалност: свирене на бас и е преподавател в Музикалната академия в Гданск по контрабас и бас китара), Rolf Bussalb – кирата (завладян от китарата още 11 годишен; завършва LA Musicians Institute, след което се завръща в родната си Германия и има редица записи и световни турнета с различни музиканти).

Билетите за “Една нощ с Найджъл Кенеди” на 21 септември на сцената на Античения театър в Пловдив се пускат в продажба днес (16 юли) ексклузивно в системата на Eventim.bg. Цената им е от 30 до 45 лв., според мястото. Предлагат се и ограничено количество билети в Golden сектор (пред сцената) на цена 60 лв. за билет.

Соня Попова

Деница Руменова Хорева, Магистър „Управление на иновациите“, към Université de Strasbourg, Страсбург, Франция, Медиен анализатор в „А Дейта Про“ и Маркетинг мениджър в „Микс Консултинг Груп“ АД. Тя е първото лице от Новата генерация в „Бизнесът за Пловдив“.

За теб, като млад и високо образован човек, каква е „картината“ на идеалния градски живот?

Идеалният град съчетава много и различни характеристики. На първо място младите хора търсим град, в който да се реализираме кариерно, да си осигурим добър стандарт на живот; място, където да търсим и намираме нови предизвикателства. От друга страна, младите хора, а и не само, обичаме развлеченията. Градът трябва да е мястото, където да се разходим, да изпием по чаша кафе с приятели след работа или през уикенда.

Лично аз си представям идеалния град като място, в което спокойствието и динамиката вървят ръка за ръка. Не мога да скрия, че в момента, в който си говорим за идеалния град, си представям Пловдив. Град с много история, великолепно място за туризъм.

Силно се надявам ние младите да успеем да допринесем за бъдещото развитие на Пловдив. Смятам, че тепърва бизнесът се насочва стремглаво към облагородяването на града, появяват се все повече фирми. Надявам се и общината да мисли повече за своите граждани.

Най-баналният въпрос, на който всеки има своя различен отговор…

Защо се върнах от чужбина ли? Да си призная, обичам много да пътувам и в България, и в чужбина. Но екскурзията не е като да заживееш на едно чуждо място, без приятели, без семейство, без топлина и уют. Предполагам, че в чужбина, към този момент, щях да имам доста добри перспективи да се развивам кариерно, но си поставих за цел да постигна много неща в България.

Не крия, че се сблъсках с доста трудности – дълго време, след като се прибрах, беше много трудно да намеря работа. Когато станеш от студентската скамейка, очакваш всичко да ти пада даром от небето, та ти си висшист! Неведнъж си мислех, че съм направила грешка да се върна, обмислях да отида отново в чужбина, накрая спрях да търся „лесните“ начини за излизане от ситуацията, започнах да си намирам сама занимания, не се отказах да търся работа, всеки ден се будех с различни „бизнес идеи“, дори успях да си похарча всички спестявания. И така до един слънчев ден, в който започнах сегашната си работа – като медиен анализатор, признавам, никога не съм се и замисляла какво представлява това, просто видях обявата и ми се стори интересно, реших да скачам с главата надолу. И работя това вече над година. Оттам малко по малко се отваряха и нови врати, нови интереси, нови начинания.

Не съжалявам, че се върнах, никога нямаше да имам възможност да падам, ако бях останала. А и нямаше да срещна страхотните хора от „Бизнесът за Пловдив“. Ха – ха.

Кои общи каузи събират младите от бизнеса?

Със сигурност желанието да изградим заедно едно по-добро бъдеще, не само за бизнеса в града, но и за хората. Ние имаме енергията и желанието да се борим за това, което желаем, имаме желанието гласът ни да се чува. Искаме един ден нашите деца да учат в хубави училища, да получат добро образование, да имаме качествено здравеопазване, да има добър стандарт на живот. Не мисля, че е нещо много, само нормалните неща. Вярвам, че с общи усилия ще се справим.

Индивидуализмът, така характерен за националния ни характер, кое го преодолява?

За съжаление, все още не е особено преодолян. Отблъсква ме фразата „Това мен не ме засяга, защо да се интересувам или да направя нещо по въпроса?“. Много, много се надявам един ден на хората да започне да им пука… да се научат, че имат права, глас и да знаят, че всеки един път, когато се поинтересуват и направят нещо, нещата се променят. Наистина, хора, обръщам се към вас! Не подминавайте с махане с ръка на нещата, които не ви харесват. Порочните практики ще си отидат тогава, когато имаме мнозинство, когато започнем да мислим за нас самите, за децата си, за родителите си. Неведнъж съм чувала оплаквания от типа – „Нищо не се променя в тая скапана държава“, „Какво, ако направя това, нищо няма да се промени“, „То всички са мутри в България“. Ами няма да се промени, докато повечето го казват.

Ако младите от Сдружението сте „управление в сянка“ на града, каква ще е политиката ви?

Не ми допада „управление в сянка“, никой от нас не е в сянка. Приятелите ни, семействата ни, близките ни, знаят за нашите амбиции, надявам се скоро и по-широка аудитория да научи за нас и да се включи в нашите идеи за подобрение на града. Както вече изясних, ние искаме да живеем в хубав и уреден град. За момента нашите родители работят в тази посока, със сигурност ние ще се включим в тази кауза, но ще представим и иновативни идеи в сферата на образование, инфраструктура, здравеопазване и т.н. Не е нужно да започваме от началото или да рушим всичко добро направено дотук, ще надграждаме и ще търсим прозрачност от страна на властта.

Най – доброто и най-лошото в града?

Смея да твърдя, че Пловдив е уникален град, той има много лица, тук изкуствата и  историята са живи, животът не спира никога в Пловдив, светлини, изящност, древност. След тези думи не ми се иска да кажа най-лошото… Ще кажа само, че градът може да блести още повече, ако хората, които го управляват, са по-съвестни.

Ти и светът след 10 години?

Планове или мечти? Нямам толкова смелост да правя планове за толкова дълъг период от време. А и не виждам смисъл, защото обикновено плановете пропадат. Но мечтите и желанията са друго нещо. Първо ми се иска да съм изградила семейство, второ – да съм създала хубав екип от хора, с които да работим, да се забавляваме и да гледаме в една посока и трето – иска ми се като цяло животът да се е променил към по-добро, да има по-малко страдащи, по-малко болни, по-малко загиващи по улиците, по-малко гладни… и така.

Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим

Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам

В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина

Славена Шекерлетова

Понякога, дори често и ние имаме късмет. Например, сме късметлии да имаме думите на Яна Букова. Намираме ги събрани в „К като всичко“, „Пътуване по посока на сянката“, „4 приказки без връщане“… „Записки на жената призрак“ е най-новата ѝ книга. Който е чел Яна Букова знае, че тя не води за ръчичка. Нейните думи са задачка, разкриват разни нови неща. Читателят е напълно свободен да расте, четейки Яна Букова. Нищо не го ограничава, всяко нещо го дърпа напред, ще или не ще. Рецепта за разбиране – просто следвайте маршурта на думите и ако можете, създайте свой…

В "Записки на жената призкрак" има едно ... дори леко смущаващо смесване на наука, факти, поезия, как се съчетаваха тези неща, които обикновено нямат много общо?
Всъщност повечето важни неща в живота нямат много общо едно с друго. Но се съчетават в общата картина на света и затова и светът е толкова богат и интересен... Може би съществува някакво объркване поради представата, че поезията е някакъв вид “профилирано” изкуство. Че се състои от красиви картини, описания, шлифовани съчетания от думи – и дотам. Но езикът на съвременната поезия е много по-широк, както езикът на съвременното изкуство изобщо. И както съвременната музика включва – когато желае – автентични шумове или както визуалните изкуства често използват готови предмети или сурови, необработени материали, така парчета от всеки вид текст, фрази от всеки професионален жаргон могат да бъдат градивни елементи на поезията: научни хипотези, исторически факти, анекдотични истории, цитати, вицови завръзки, сентенции. Вярвам, че не съществува дума или парче от реч, което да не може да бъде включено в стихотворение. Важното е как се съчетават тези елементи, какви въпроси пораждат в неочакваното си съпоставяне, какви обрати предизвикват в мисленето и в гледната точка на четящия. Това е моето разбиране за поезия: не създаваща някакъв пригладен и украсен паралелен свят, а изследваща – сурово и без условности реалния свят около нас (и в нас), който е сложен и жесток, и наистина красив, но по своя труден и нееднозначен начин.            

Научих, че тези стихотворения са писани едновременно на български и на гръцки, защо се получи така?
Просто в този момент от живота си се оказах да участвам поравно и активно едновременно в две литератури, да получавам литературните си дразнения и стимули през два езика и да усещам еднакво силна потребност да се обърна към две ядра от неголяма, но сплотена публика от четящи поезия. Беше странен момент на равновесие и писането и на двата езика ми се отдаде по някакъв напълно естествен начин. Не знам дали би се повторило при следваща книга. 

Чисто концептуално, какво ще срещнем в тази стихосбирка, каква е твоята поезия?
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, как правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга, да сглоби елементите й по своя собствен, уникален, произхождащ от мисленето си и знанията се начин. В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина. Моята поезия е диалогична. Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам. Също важен ключ за тази книга е хуморът. Намирам хумора за много резултатна стратегия на познание.

Какво занимава сега Яна Букова като автор и като преводач?
Като преводач – с нищо. Дала съм си дългогодишна почивка от преводи. Всъщност дори не съм сигурна дали бих се занимавала с превод отново. Но пък с радост мога да съобщя, че една моя преводна книга от преди десетилетие – “100+1 фрагменти” на Сафо беше преиздадена преди месец от издателство “Да”. Много съм щастлива от начина, по който стана това издание! Запазихме старата корица на Яна Левиева с малка промяна, направена от дъщеря й Неда Ангелова. Книгата е посветена на паметта на Яна и на Малина Томова – две от най-важните фигури в българския книжовен живот от последните десетилетия и от най-ценните и прекрасни хора, които съм срещала в живота си.

За да отговоря и на втората част на въпроса - като автор правя това, което правя винаги: мисля върху следващата си книга. Събирам идеи и материал, водя си бележки... Но по правило избягвам да говоря предварително за работата си.

Яна Букова е поет, писател и преводач. Тя е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за превод от гръцки език на художествена литература. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни антологии и списания в Аржентина и Албания, в САЩ и Швеция, в Чили, Франция, Сърбия, Великобритания и Унгария.


Снимка: Яна Букова на представянето на “Записки на жената призрак” в “Петното на Роршах”, Пловдив, май 2019.       

Историята за измамено женско семейство, спасено от пловдивския владика, кръщава улицата южно от Трихълмието, а табелата се смята за най-старата улична табела в Пловдив

Къщата само ще се ремонтира, а няма да се събаря, каквито притеснения имаха пловдивчани от квартала

Теодор Караколев

Култова къща на улица „Митрополит Панарет“ е в ремонт от няколко седмици. Къщата е със свалени прозорци от няколко седмици и пловдивчани от квартала се притесняваха, че сградата ще бъде съборена и на нейно място ще се появи поредната в отсечката кооперация. Проверка на място до сградата, която се намира до Източната порта установи, че е в ремонт, като ще се подменят дограми, както и се оправя интериора.

Къщата не блести с художествени качества. Сградата е съвсем обикновена и дори позицията ѝ на улицата създава доста неудобства за минувачите. Къщата стъпва изцяло върху тротоара на улица „Митрополит Панарет“ в непосредствена близост до Източната порта. Така пешеходците, които ходят по южния тротоар покрай Трихълмието, трябва да слязат на пътното платно, за да продължат по пътя си.

Интересна е обаче житейската история на сградата, разказана от Владо Балчев и Петко З. Петков в книгата им „Забравеният град“. Малко след Освобождението на България – но докато Пловдив все още е част и столица на Източна Румелия, тя е обитавана от три жени – вдовица със своите две дъщери. Една от тях се жени за офицер през 1883 година, който обещава светло бъдеще на семейството, но след като къщата е прехвърлена на негово име, той изчезва. След известно време обаче се оказва, че той е теглил големи заеми и е заложил къщата. На място пристигат представители на кредиторите, които да изгонят жените и вземат къщата. След вдигане на скандал обаче в помощ на жените се намесва пловдивския митрополит Панарет. Той изплаща дълговете, а семейството успява да продължи живота си в същата къща.

Благородният акт на митрополита не остава забравен – само няколко години по-късно, на стената на къщата е сложена табелка „Улица Митрополитъ Панаретъ“, която стои и до днес и се смята за най-старата улична табела в града. Табелата е запазена, но е много изцапана с мазилка и се нуждае от почистване. По същия модел са изработени още няколко все още запазени такива табелки в Пловдив на други улици.

На място днес се вижда, че настоящите обитатели ще сменят дограмата и ще оправят интериора, както и други части от сградата. Къщата за момента изглежда, че ще бъде запазена, а с нея и тази интересна градска история.