Посланието на старогръцки е в чест на Дионис и е посветено на императорите Варелиан и Галиен

Под надписа седят имената на 44 члена на религиозната организация, оцелели след опустошителното готско нашествие

Мраморната стела е изработена сто години преди Базиликата, преизползвана е като строителен материал при изграждането на раннохристиянския храм

Този надпис може да възстанови до голяма степен съществото на тракийските мистерии

Иво Дернев

Исторически удар. Така археологът Жени Танкова и епиграфът проф. Николай Шаранков определиха последното сензационно откритие на Епископската базилика. При обръщането си, една от мраморните плочи от пода в атриума на гигантския раннохристиянски храм разкри неподозиран надпис, който е бил част от по-ранната сграда там, а в последствие е бил преизползван. Огромното посланието на старогръцки е издялано съвършено върху каменната стела (паметник с надпис и релеф) приблизително сто години преди изграждането на Епископската базилика. Което потвърждава теорията,  че предшествалата храма постройка е била свързана с императорския култ.  Под посланието седят имената на 44 члена на религиозното сдружение Дионис, а изработването му е по повод оцеляването им при готското нашествие през 251г., което почти унищожава града. Надписът е в чест на Дионис, наречен тук за първи път Тракийския Предводител. Членовете на мистичната организация го посвещават и на императорите Варелиан и Галиен.

„Открихме го в атриума на Базиликата, обърнат откъм опаката му страна. Бил е използван като настилка при изграждането на раннохристиянския храм”, обясни пред Под тепето на място днес ръководителят на разкопките на Базиликата арх. Жени Танкова. Тя и екипът й  наблюдават консервационно- реставрационните работи, които вървят на обекта, и оглеждат всички мраморни плочи, които се вдигат там. Вчера, в момента, в който повдигали въпросния мраморен блок от пода в атриума, Жени Танкова вижда, че в единия си край той завършва с декорация. Веднага разбрали, че става въпрос за стела. Посланието на старогръцки е разчетено вчера вечерта от епиграфът проф. Николай Шаранков.

„Този надпис е трети от по-ранната сграда тук. Той не я датира в точност, а просто е положен тук в момента след готското нашествие от 251г. Надписът буквално гласи: „За победата, здравето и вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августин и за целия им дом, за свещения сенат и римския народ и за съвета и народното събрание на Филипопол- на Тракийския Предводител Дионис посветиха оцелелите мисти, когато водач на мистериите и пожизнен жрец беше Аврелий Мукианид , син на Мукиан”. Следва издълбан в мрамора списък с имената на всички 44 члена на мистичното общество, много от които са споменати с длъжностите, които са заемали”, разкри Жени Танкова.

Проф. Николай Шаранков пък трудно скриваше вълнението си от последната находка на обекта днес.

„ Нямаме друго Дионисово сдружение с толкова сложна организация, съдейки по длъжностите. Явно тук е било някакво много важно място, където императорските почитатели са си слагали списъци с имената. Става въпрос за списък на религиозното сдружение Дионис. Но това, което е по-интересно, че от времето на Галиен, по-точно Валериан и Галиен, подписалите се тук пишат, че са се спасили от готското нашествие. Шрифтът е идентичен с един надпис в чест на император Галиен в Археологическия музей. Посвещението е за Повелителя на Тракия Дионис, като интересното е, че не споменават провинциален управител, тъй като по това време вероятно ситуацията в Тракия е била доста сложна. В това мистично сдружение има интересни длъжности, явно свързано и с императорския култ. Находката е изключителна и с това, че от този период на практика нямаме никакви надписи. Само този за Галиен в музея и един за пълководеца му Марциан, който сега е експониран до стадиона”, разказа епиграфът проф. Николай Шаранков.

Точната датировка ще е ясна след месец, но щом се говори за Галериан и Валериан и щом става въпрос за оцелели от готското нашествие, явно надписът е изработен е в началото на управлението на императорите- 253г. Това е поредно потвърждение на отколешна идея на археолозите и проф. Шаранков, че под Базиликата е имало нещо, свързано с императорския култ.  В списъкът с имена например се среща рядката длъжност „сабостофор”- този, който носи изображението на императора. Мъжете с тази длъжност в списъка са двама, може би заради двамата императори.

„Този надпис дава много богата информация. Това без съмнение е един от най-интересните надписи, откривани в Пловдив. На първо място защото е поставен от хора, които са се спасили от голямото готско нашествие в средата на трети век и те след оцеляването си, 253-254г., за благодарност за спасението си издигат този списък на оцелелите членове на религиозното сдружение в чест на Дионис, наречен тук за първи път Тракийския Предводител. Те го посвещават на императорите Варелиан и Галиен, чийто имена след това са изтрити. Това е списък на сдружение за провеждане на мистерии в чест на Дионис. Това, което е интересно, е че са изброени и длъжностите на членовете в организацията, а те са много разнообразни. Има няколко ръководители на мистериите, различни видове жреци, хора които имат задължение да носят специфични свещени предмети. Виждаме една много сложна структура на това сдружение, каквато нямаме в други надписи. Това тепърва ще трябва да се проучва”, заяви проф. Шаранков.

Той допълва, че в списъка се откриват и така наречените „курети”, които танцуват с военни доспехи. Има също името на техния предводител, който върви с дрянова пръчка.Този надпис може да възстанови до голяма степен съществото на тракийските мистерии.

„ От тази епоха, след готското нашествие, ние почти нямаме надпис. Досега имахме общо два надписа от Филипопол от цялата втора половина на трети век. Този е третият, най-голям и значим, с най-много информация. Вероятно хората, които са били членове на това сдружение, до голяма степен са преселници от Мала Азия. Те поначало са склонни към такъв тип култови организации. Тук излагат имената си първо да покажат, че са се спасили от нашествието на готите, при което е загинало или пленено почти цялото население на града. Те явно отдават спасението си на това, че са били членове на това религиозно общество, заради което благодарят на Дионис. Те издигат паметника и с молба богът да се грижи за новите императори, тъй в периода, докато тук се случват готските нашествия, в цялата империя има криза, а императори се сменят постоянно. Едва когато идват Валериан и Галиен, които са баща и син, империята успява да се стабилизира за един период от 15 години. Този надпис е израз на надеждата на тези хора, че ще могат да възстановят живота си. И това да се направи такъв огромен и красив надпис е едно голямо усилие, тъй като градът е бил напълно разрушен, а повечето хора са били избити. Тези хора са вложили всичко с помощта на бога и новите императори да възстановят живота си”, допълни проф. Шаранков.

В надписа не се споменава управителя а провинция Тракия, а само императорите като някаква единствена надежда за членовете на мистичната организация. Те са смятали са, че техният бог Дионис, който е предводител на Тракия, ще ги води към по-добро бъдеще.

„Досега намирахме само унищоженията от готското нашествие, след което не остава нищо, но тук за пръв път виждаме надежда. Представете си тази стела върху един разрушен град, където хората няма къде да живеят, да се издигне тържествено, като символ на възстановяването на града. Като символ на бъдещето”, обрисува древната картинка проф. Николай Шаранков.

Напълно запазен надпис отпреди времето на раннохристиянския храм дава неподозирани исторически сведения за Филипопол

Археолозите, работещи на Епископската базилика, се натъкнаха на изключителна сензация в последните два дни от дейностите на обекта. Една от мраморните плочи,  използвани в атриума на раннохристиянския храм за подова настилка, даде неподозирани исторически сведения за Филипопол от времето след готските нашествия в града.

След обръщането на мраморната плоча се оказа, че под нея се крие напълно запазен гигантски надпис, посветен на двама римски императори от знатни филиполци, оцелели след голямото готско нападение.

Очаквайте подробности.

Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто е истинското име на чилийския поет Пабло Неруда, роден на днешната дата през 1904 г. Известен е с любовната си поезия, заради която получава Нобелова награда през 1971 г. Световна слава придобива след публикуването на стихосбирката „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен” през 1924 г.

Неруда е известен още с политическата си дейност – той е яростен комунист, бил е сенатор и кандидат-президент. Произведенията му са забранени между 1973 и 1990 г. от военния диктатор Аугусто Пиночет.

Представяме ви Пабло Неруда в няколко нежни цитата:

„Смехът е езикът на душата.”

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.”

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.”

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.”

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.”

 „Всичко е една церемония в дивата градина на детството.”

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.”

„Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.”

„Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”

„Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища... вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.”

„Във всичко в този свят има част от моята душа.“

„Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.“

„Аз съм поет, зает с най-задълбочено съзерцание на света; мисля, че моята слаба и своенравна поезия е призвана да разкъса магическия кръг, в който са затворени стъкло, дърво и камък…“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.“

23 проекта на индивидуални артисти или екип от творци участваха в конкурса за сувенири, свързани с Епископската базилика. Победител стана младият Кристиян Мончев с проект за тениска, възглавници, химикалки и платнена чанта, базирана на елемент от мозайките в базиликата. Той бе определен след представяне на проектите днес в "малкия брат" - Малката базилика от представители на община Пловдив, фондация Америка за България и академия "Градът".

Общо 14 от проектите бяха номинирани за наградите, а всичките 23 участват в изложба, подредена в Малката базилика. Всички участници направиха кратки презентации на идеите си, след което жури реши призовата тройка. След Мончев награда получи Пламена Тонкева, също с идея за дизайн на платнена торба, както и дамски чанти и други подобни продукти. Третата награда взе Димитър Къркеланов с група керамични чаши с релефна декорация. Ивайло Борисов пък бе отличен като любимец на публиката с най-много споделяния във фейсбук. Неговият дизайн е основан на стилни прости форми, които се съчетават в букви, птици и други форми и знаци, които могат да се използват върху тениски, ключодържатели и др.

Сред останалите оригинални идеи имаше пъзели с дизайна на мозайките, къщички за птици - с връзка към птиците в мозайките, различни играчки, пощенски марки, пантофи, поставки за чаши, ключодържатели и др. Любопитно е, че конкурсът привлече участници от целия свят - освен от пловдивската АМТИИ и няколко столични университета, участници имаше от студенти или завършили в Берлин, Ваймар, Лондон.

"Искахме да разберем дали тези шедьоври на християнското изкуство - мозайките в базиликата - да вдъхновяват творци и за съвременни произведения. Явно могат, и резултатите са впечатляващи", коментира Десислава Тальокова, изпълнителен директор на фондация "Америка за България".

Освен награждаването, гостите се насладиха и на дефиле от момичета, облечени в оригинални рокли с дизайн в стила на мозайките.