Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто е истинското име на чилийския поет Пабло Неруда, роден на днешната дата през 1904 г. Известен е с любовната си поезия, заради която получава Нобелова награда през 1971 г. Световна слава придобива след публикуването на стихосбирката „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен” през 1924 г.

Неруда е известен още с политическата си дейност – той е яростен комунист, бил е сенатор и кандидат-президент. Произведенията му са забранени между 1973 и 1990 г. от военния диктатор Аугусто Пиночет.

Представяме ви Пабло Неруда в няколко нежни цитата:

„Смехът е езикът на душата.”

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.”

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.”

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.”

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.”

 „Всичко е една церемония в дивата градина на детството.”

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.”

„Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.”

„Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”

„Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища... вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.”

„Във всичко в този свят има част от моята душа.“

„Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.“

„Аз съм поет, зает с най-задълбочено съзерцание на света; мисля, че моята слаба и своенравна поезия е призвана да разкъса магическия кръг, в който са затворени стъкло, дърво и камък…“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.“