Английският писател и хуморист Джеръм К. Джеръм е роден на днешната дата през 1859 година. Най-популярните му книги са „Празни мисли на един празен човек“, „Трима души в една лодка“ и „Трима на бумел“. Почитателите му знаят колко пристрастяващо е творчеството му. Но също така осъзнават, че зад елегантния английски хумор и неподражаема ирония, се крият мъдри житейски истини. Може би затова продължават да се четат и препрочитат по целя свят повече от сто години.

Капана.БГ подбра някои мъдри и забавни мисли на неподражаемия Джеръм К. Джеръм.

Философията - това е науката как да понасяме чуждите нещастия.

Любовта е като шарката - всички трябва да я изкараме.

Най-добрата политика е винаги да казваш с истината, освен ако не си изключително добър лъжец.

Ръцете на добра жена, обвити около врата на мъжа, са спасителен пояс, който съдбата му е хвърлила от небето.

Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.

Болшинството от нас приличат на петел, който си въобразява, че слънцето изгрява всяка сутрин само за да го чуят как пее.

Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Лентяйството, подобно на целувката, за да е сладко, трябва да е откраднато.

Природата си има своя монетна система и иска да ѝ се плаща според нейните закони. В нейния магазин си длъжен да плащаш сам. Средствата, спечелени без труд, наследеното състояние, сполуката тук не вървят.

Не сме ли забравили вече истинското значение на думата добродетел? Някога тя е била символ на доброто начало, заложено у човека, дори ако редом с него са съществували и пороци, като плевели сред пшеницата. Ние премахнахме добродетелта и я заменихме с добродетелчици. Нашият днешен идеал не е героят - той има много недостатъци, - а безупречният прислужник, не човекът, създаващ добро, а оня, който не е уличен в нито една лоша постъпка. Ако изхождаме от тази нова теория, трябва да обявим стридата за най-добродетелното същество на този свят. Тя винаги си седи у дома и винаги е трезва. Тя не е шумна и не създава грижи на полицията. И доколкото знам, не е нарушила нито една от десетте заповеди. Никога и на нищо не се е наслаждавала и никога през целия си живот не е създала на другите дори мимолетна радост.

Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.

Паметта прилича на населен с нечиста сила дом, от стените на който постоянно се разнася ехото на невидими стъпки, в счупените прозорци се мяркат сенките на починалите, а заедно с тях и тъжните призраци на бившето ни „Аз".

Когато яркият пламък на любовта престане да трепти, започва весело да гори огънчето на привързаността. Лесно се поддържа ден за ден и още повече се усилва, когато приближава студената смърт.

Много обичам работата, с часове бих седял да наблюдавам хората, които работят.

Ако все пак читателят не разбира, ще се изясня: героят на съвременните популярни романи ми е крайно несимпатичен (нещо повече — той ми е противен), защото е измислен. Такива хора няма на тоя свят и никога не е имало.

Онова, което цивилизацията никога няма да успее да постигне, е да осигури достатъчно работа за всички.

Такъв ми е късметът! Когато правя сериозни наблюдения, хората се подсмихват. Когато се опитам да кажа шега, никой не я забелязва.

Проектът „Дигитални екологии“ се завръща с второ издание в Пловдив – „Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето“. В изложбени пространства към събитието ще се превърнат „Баня Старинна“ и „СКЛАД“ от 4 май до 30 юни. Организатор е сдружение “Изкуство днес“, поканили 37 утвърдени художника и артисти от България и Европа, с участия на престижни форуми, като Венецианското биенале или Манифеста. Куратор е Димитрина Севова.

Изложбата събира съзвездие от художници, активно участващи понастоящем на международната и европейската художествена сцена, носители на многобройни награди. Дигитални екологии е актуална и уникална по мащаба си среща със съвременното изкуство за широката публика в Пловдив - Европейска столица на културата  с настоящите тенденции и експерименталните форми в художествените практики и произведения на изложените художници. Това са формите на художественото изследване, разказването на истории с методите на визуалното, филм есе или тези, които търсят формалните аспекти на създаването и езика в елементите на играта, с присъщата на изкуството изкусност, която е и сила в нечовешкото създаване.

Чрез недиректния език на изкуството, изложбеният проект се наема да изрази невидими процеси и тревожни теми около глобалната промяна на климата, които статистическите данни не могат емоционално да отразят. Изкуството, което умее да въздейства на сетивата, убеждава в неотложността за отделния човек, така и за обществото да се развива екологично мислене и действие. Представените автори ангажират художествените си практики и произведения с екологично съзнание в настоящето, за да създадат визии, обърнати към бъдещето, които не само критично, но и с въображението, присъщо на света на изкуството, предлагат на публиката да преразгледа отношенията между природа и култура, които не са повече в опозиция, чрез неочакваните обрати между трагичното и комичното, или изкуственото и натуралното.

Откриването е на 4-и май от 16.00 часа, когато и двете пространства ще са отворени за публиката. В 17.00 часа, приветствие на куратора на Дигитални екологии и директора на сдружение Изкуство днес в Баня Старинна, с пърформанс на Доротеа Руст (Цюрих). По-късно, в 19.00 часа в Тютюневия град , СКЛАД, програмата на откриването продължава с лекции на световнизвестните философи Боян Манчев (София / Берлин) и Гералд Рауниг (Виена / Цюрих / Малага), следвани от пърформънса на Войн де Войн (София / Берлин) и Мари Чивиков (Амстердам) в колаборация. Откриването на Дигитални екологии е следвано от двудневен международен симпозиум на 5-и и 6-и май, обърнат към широката публика, разширявайки контекста на изложбата и предлагайки поглед в дълбочина до практиките и подходите на участващите художници и теоретици с разнообразна програма от презентации, лекции, отворени дискусии и пърформънси, за да търси мястото на човека в ускорената технологична реалност, планетарната дестабилизация на климата и замърсяването на околната среда от човешките действия, разглежда връзките между околната среда и съвременния човек, където мъдростта, любовта и хумора често се оказват единствения мост в отношението между научно знание и практиките на ежедневния живот.

През 2019-а, Дигитални екологии се осъществява под заглавието Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето и търси обекти от бъдещето, присъщи на изкуството, подсказани от екологичното съзнание, преди да бъдат трансформирани в данни и информация. Кураторът на изложбения проект насочва вниманието към темата, използвайки пиесата на Самюъл Бекет „Краят на играта,“ където чрез периодичното изчезване на различни неща, се разкрива мистериозната същност на обектите да се отдръпват и появяват в реалността, която е трудно да бъде изразена, особено тази пърформативна крехкост, която минава отвъд човешките взаимоотношения и трябва да бъде третирана с екологична грижа. Комбинирането им с метода на драматизации, където играта и актьорските умения не са само човешки качества разгръщат възможности за екологиите от бъдещето. Проектът, както казва Димитрина Севова, подхожда към екологията чрез пърформативните аспекти на реалността, където играта на създаването и имитацията ни подсказва, че тя е винаги в сътрудничество с нечовешки агенти в пресечните точки на театъра и съвременното изкуство, и на театралността, и на (не)сценичността на нечовешкото и хаоса, взаимодействието с които неизбежно ни прави дори повече човечни.

Дигитални екологии е акцент в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата, който се осъществява в два етапа в рамките на миналата и тази година, търсейки една темпорална продължителност, за да обърне внимание към важността на проблемите на околната среда както за всеки един от нас, така и за съвременното общество чрез средствата на съвременното изкуство. Първият етап се проведе от 27 юли до 5 септември 2018 г. със заглавие Operaismo Naturale: Екология на събитието, с разговори, интервенции и пърформънси на 28 и 29 юли и 5 септември, а вторият, който е настоящият,  Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето – разширен международен изложбен проект, основаващ се на първото издание и неговия контекст, от 4 май до 30 юни 2019 г., с придружаващ симпозиум на 5 и 6 май 2019 г., с изложени художествени работи и интервенции на Донатела Бернарди, Урсула Биман, Лъчезар Бояджиев, Йохана Брукнер, Сара Бургер, Делфин Шапюи Шмиц, Вълко Чобанов, Войн де Войн & Мари Чивиков, Йонас Етер, Ан-Лор Франшет, Моника Урсина Йегер, Щефани Кнобел, Марлене Майер, Боян Манчев с Ани Васева и Леонид Йовчев (Метеор), Емил Миразчиев, Уриел Орлов, Урсула Пала, Луренсо Пенагияо Соарес, Елоди Понг, Оливър Реслер, Табита Резер, Доротеа Руст, Елза Силе, Керстин Шрьодингер, Паскал Швайгхофер, Венелин Шурелов, Сандро Щойдлер, Камен Стоянов, Милва Щуц, Катарина Свобода, Уна Земан / Бодан Стелик, Рика Тауриайнен, Лена Мария Тюринг, Александър Тухачек, Боряна Венциславова, и Мартина-Софи Вилдбергер.

На днешната дата през 1923 година се ражда великия американски писател Джоузеф Хелър. Хелър е най-известен с творбата си „Параград 22“, която е продадена в над 10 милиона тираж и продължава да вълнува читателите и днес. Книгата е остра критика на бюрокрацията, с която се сблъсква всеки в армията. Показателен за значимостта на романа е фактът, че на много езици заглавието е станало нарицателно за абсурдна ситуация.

Спомняме си за Джоузеф Хелър на рождения му ден с няколко забележителни цитата:

„Няма друго разочарование като това някой, който с нищо не те превъзхожда, да постигне повече.“

„Не вярвам в чудеса, понеже е минало доста време откакто видяхме такива за последен път.”

„Човешкият вид е жилав. Зверствата, които са били недопустими до преди седмица ще станат приемливи до утре.“

„Радвай се, че поне си жив. Ядосвай се тогава, когато знаеш, че ще умреш.“

„Врагът е всеки, който се опитва да те убие, независимо на коя страна се бие.“

„Те се обединиха около мнението, че нито е възможно, нито е необходимо да се образоват хора, които никога не поставят под въпрос нищо.“

 „За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“

„Лудостта е заразна.“

„Някои хора се раждат посредствени, други се борят, за да постигнат посредственост, а трети имат вътрешна нагласа за посредственост.”

„Мирът на Земята ще сложи край на цивилизацията такава, каквато я познаваме.”

„Той знаеше всичко за литературата, освен как да ѝ се наслаждава.”

„Всеки писател, когото познавам, има проблем с писането.”

„Когато чета, че не съм написал нищо добро колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: А кой е?”

„Издигни се отвъд принципите и направи това, което е правилно.”

„3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.”

„Съдбата е нещо добро, когато се развива в твоя полза. Когато не се развива в твоя полза, не я наричай съдба. Наречи я несправедливост, предателство или просто лош късмет.”

„Ако характерът е съдба, тогава добрите хора са обречени.”

„Нищо не се проваля така както успехът.”

„Сега вече знам какъв искам да стана, когато порасна – искам да стана малко момче.”

„Годините са прекалено къси, а дните – прекалено дълги.”

„Мъдрият не умира по-добре или по-мъдро от глупака. С какво тогава е по-мъдър?“

„Нищо не се проваля така както успехът.”

„Глупаците мразят знанието.“